блогът на Юри Маринов

Искам да съм слънцето

yuriiii1957 — Tue, 13 Oct 2009 13:31:23 UT

Искам да съм слънцето

докоснало те с топлите лъчи,

да бъда вятъра,

разрошил твоите коси...

Да бъда пълноводната река,

преляла от любов в твоята душа!

Да бъда жажда, глад и сладост,

усмивката на твоята уста.

Копнеж и болка всеки идващ ден,

да те обичам, и да си до мен!

Да бъда рана,

за да усещаш, че си жив.

От теб да съм желана,

във този свят красив!

Да се отпусна в твоите ръце,

и пулсът да забие във едно сърце.

Да бъда аромат на пролетни цветя,

да бъда твоя бриз от морската вода,

да бъда цветна като есента,

със блясъка на зимата в снега!

Да бъда крепост, светлина,

и пойна птица, намерила уют и топлина,

във твоята прегръдка,

почувствала се истинска жена!

И тази нощ си пак далечен

yuriiii1957 — Tue, 13 Oct 2009 13:27:46 UT

И тази нощ си пак далечен,

замислен, тъжен и мълчиш.
В очите ти чета тъга, и порив вечен,
и болката усещам, в себе си таиш.

Защо не ми разкажеш, аз съм твоя...

Когато тъжен си, боли!
И искам болката да ти отнема,
ти само тихичко ми промълви!

Ръката си до твоята допирам,

потрепвам в нежност да я подържа!
Да влея силата, която имам,
да те изпълня с моята любов, а твоята да задържа!

Готова съм трохите да събирам,

не е ли тъжно, унизително това?
Дори с трохите чувствам се щастлива,
да мога само, ръката ти да подържа!

Обичам те !!

yuriiii1957 — Wed, 16 Sep 2009 21:20:48 UT

Обичам те !!
Лесно е, когато искаш да можеш и много трудно, когато съзнаеш, че възможностите ти стигат до един определен момент. От там следва разруха. Разрухата на всичко, което някога е било и може да бъде познато. Същата тази, където някога си бил сътворен в мрака и светлината. Там, където не е имало нищо друго, освен липса на живот - ти си го сътворил. Разрухата на Вселената се е превърнала в нетипична подреденост на един човешки живот - твоят. Някога живеех в тъмна и студена кула, без да имам светлината на лъчите излизащи от твоите очи. Някога, съвсем наскоро исках да се променя, да изчезна от собствената си разруха и част от обществото в себе си да сътворя. Някога, но не отдавна ти се появи в живота ми. Когато смисъла беше в тъгата, изказана по неприличен начин. Обиждайки себе си и другите, правех нереално впечатление, но ти най-добре позна, онова наранено дете, което буйстваше в мен и може би го укроти.

Някога, когато в кулата имаше само мрак и пустота, всичко имаше различен смисъл. Смисълът АЗ и никой друг. Сега си ТИ и НИЕ. ТИ, защото определяш климата в мен, дори понякога неосъзнато. ТИ, когато създавам сама тъмнината в себе си, се появяваш и разбиваш мрака. ТИ, когато всичко останало нямам смисъл, защото ТИ си смисъла за мен. НИЕ, сме когато зимата е в нас и оставяме сърцата си без глас. НИЕ, сме когато аз и ти сътворим новата Вселена. НИЕ сме когато тихо гушнеш се в мен и дълбоко поемеш си въздух. Ще усещам как поемаш глътка живот дълго време, както някога поемах аз. Тихо ще нашепваш думите си, ти Любов. Думи сътворили в мен радостта и тъгата. Думи даващи ми светлина и разбиващи в мен тъмнината.

Някога преди, но не сега милостта не беше мой приятел. Музиката умираше в сърцето ми, а всеки неин тон оставяше кървав белег в сърцето ми. Слушах мелодии навяващи ми спомени горящи с всеки тон. Нежния стон да гласа засядаше в мислите ми. Не исках да танцувам, защото земята разтварях под краката си. Някога, когато всичко беше тъмнина ТИ сътвори музиката в очите ми и стана част от мислите.

Тогава, когато всичко свърши, аз бях болка. Аз бях себе си в болката, но не бях истинското ми аз. Тъжното аз, което самичко си страда, защото обича да страда. Аз, което обича всичко в теб, без да има причина. Аз, което постоянно се доказва пред всеки друг, но не и пред самото аз.

Освободи ме от тази тъга. Освободи ме от онова предишно вече НЯКОГА. Освободи ме от собственото ми аз, за да не се самоунищожа. Не искам прошката ти, защото аз не мога да прощавам. Не искам мъката ти, защото моята си притежавам и умирам всеки път, когато в твоите очи я намирам. Не искам съжаление и знам, че никога не би го сътворила. Не искам ревност, защото тя убива.

Искам теб, просто така. Искам да обичам всеки ден, всяка част от тялото ти, по начина, който мога. Искам да не търсиш причина, защо те обичам. Няма причина да те обичам, няма обяснение да те обичам. Обичам те, защото те обичам. Ако това не стига, какво повече мога да направя. Не мога в красиви думи да го облека. Вече нямам подходящи думи. Няма смисъл нито едно изречение. Няма смисъл дори и в погледа ми, защото пред мен си само ти. Опитвам се да подредя мислите и пак се появяваш ти. ТИ - живота ми Любов. Живот и страст и цялата нова Вселена. ТИ и АЗ - времето и климата вътре в нас.

Някога никой не беше се разхождал в мен. Някога никой не можеше да ме нарече дете. Някога аз бях силната, а всички останали бяха в моите нозе. Сега аз съм в твоите. И целия свят ще срина в краката ти, ако нещо те застраши. И бури ще създам и мечти заради теб ще руша. За да мога в твоите очи нови наши да сътворя. Ще се доказвам, че мога по своята пътечка да си вървя, но редом до теб за ръка.

Искам някога да съм казала последното сбогом, с което рушах светове. Искам повече сбогом да няма и това да не е последната измама. Да заспивам гушнала се в теб и да топя дневния сътворен от чуждите лед.

Имам много желания, но само една мечта. Искам ти да си наркотика, който ме прави най-щастлива на света. Искам ти да ме вкараш в делириум и с мен да сътвориш светлина. Искам да съм слънцето, за да може никога да не ми избягаш. Искам с всеки лъч да огрея очите ти и те никога да не мислят за после или преди. Защото, мило, няма после, нито преди. Сега сме само аз и ти.

Ела и бъди близо до усмивките ми, ела тихичко при мен и силно ме гушни. Ела, сърцето в мен бъди.

Обичам те, когато теб те няма и всичко ми изглежда измама. Обичам те, когато си до мен. Обичам и погледа ти лекичко смутен. Обичам присъствието ти в мен. Обичам мислите си за теб. Обичам да съм теб.

Обичам те!

Сбъднато

yuriiii1957 — Wed, 29 Jul 2009 21:15:38 UT

Тялото ми помни
твойта топлина,
две очи и устни,
шепнещи в нощта.
Помни и ръцете
с нежна доброта.
Помни раменете,
трепващи в страстта,
и бедра, които
меко ме притискат,
тръпнещи от порив
своето да искат.
И дори небето
угасна - да не пречи
на това, което
случваше се вече.
Болката зад нас е.
Общи са ни дните.
Сбъднаха се вече
копнежите, мечтите.

Рай

yuriiii1957 — Wed, 29 Jul 2009 21:12:39 UT

Сред черната пустош
на изпепелената гора
щастлив съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлив съм,
от твоя слънчев подлед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
изречени с любов -
вечно да ги чувам,
на всичко съм готов.
Ако сме двама в ада
дали ще разберем
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми една.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такава,
каквато си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчева жена.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в любовен пламък двама
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.

Каква съдба

yuriiii1957 — Sun, 26 Jul 2009 11:19:06 UT

Давид Овадия

Каква съдба след толкова години
събра ни тоя шумен ресторант?
Звънят нелепо чаши и чинии
гнети, пропукан, ниския таван.

Оркестърът гърми. И полилеят
се клати застрашително над нас!
Не мога аз щастливо да се смея
и с другите да пея с весел глас...

И ти, която някога обичах
с такава нежност, болка и тъга
и щастие единствено наричах,
усмихваш се отсреща ми сега.

Аз бавно вдигам чашата и пия:
спокоен, безразличен и студен.
Но как от теб, но как от теб да скрия
пожара, незатихнал още в мен?

Но как да заповядам да не бие
тъй силно неспокойното сърце?
Аз пак наливам чашата - и пия...
Треперят леко моите ръце.

Защо тъй нежно грее твоят поглед?
Защо сълза в очите ти блести?
Нима неповторимата ни пролет
да възкресиш, да върнеш искаш ти?

Нима ти имаш сили да заровиш
да съживиш мъртвеца във пръста?
... Повярвал бих, повярвал бих отново
и в хората, и в теб, и в любовта,

ако сега, ей тук, пред всички други
пред техните учудени лица,
пред погледа уплашен на съпруга,
пред погледа на твоите деца,

внезапно, като в приказка прекрасна,
като в чудесен, фантастичен сън,
целунеш ме задъхано и страстно
и тръгнеш с мен - в нощта,
в дъжда - навън ...

Закъсняла любов

yuriiii1957 — Sun, 26 Jul 2009 11:15:04 UT

Обичам те, любима моя!

С това започвам своето писмо! Чаках те цял живот и сега, без свян, искам да започвам всеки ден с думите „Обичам те, мила моя!” Години сме живели заблудени с други хора. Имали сме семейства и живот един без друг! Години, дълги години, сме били далеч един от друг! Дълг. Деца. Брак. Не съм знаел, че съществуваш! Не си знаела, че съществувам! Освен в онзи миг на самота, когато си заспивала вечер с гръб към твоя съпруг, а аз с гръб към моята съпруга! Мигът на самота, когато сме премисляли дните си и сме правили равносметка: „Пълноценно ли живях?”. Мигът на самота, когато сме се питали: „Съществува ли любовта?” Мечтаех за теб преди да те срещна!

Мислила ли си за щастието? Мислила ли си за залеза, който ще гледаме заедно, изпълнили житейските си задължения!? За онзи трепет, неизпитван от години, който младите считат единствено за своя привилегия! Не, не, любовта няма възраст! Обещавам на теб и на себе си - ще престъпя укорите, така, както младите престъпват бащините заръки. Ще устоя на присмеха, така, както младите устояват на забраните! Ще се боря, за да бъда с теб и ти с мен, ще се боря да бъдем щастливи заедно!Обичам те!

Когато няма да ме има

yuriiii1957 — Sun, 26 Jul 2009 11:08:39 UT

Най чудната поема на сърцето,
я изкопирах във душата, да остане,
когато прах ще съм, или пустиня,
когато просто няма да ме има...
И ще летя над острови и океани
развързал от безпосочия крилете.
Ще милвам с вятъра душата ти
за да прогоня сълзите в очите.
Да може радост в теб да има,
и слънчева от обич нежна
да се разцъфне пролет посред зима.
Да срещнеш пак любов красива.

Защото те обичам не за друго,
и не защото ми показа Рая,
и аз видях, че много малко
му трябва на човека за накрая.
Че стъпките отекват в ехо
на миг единствен на сърцето,
сълза е любовта, която
покапва със росата в цветето.
Дали защото ме докосна с трепет
на необятното летене на мечтите?!
Самият аз не знам защо... защото
си моята поема на сърцето.

Аз искам да ти кажа ...

yuriiii1957 — Sat, 25 Jul 2009 13:38:01 UT

Аз исках да ти кажа две слова -
сърцето ми да разбереш от тях,
но не умея и нима е грях -
кога ли съм се учил на това?

Аз исках да ти дам от свойта жар,
за да не мръзнеш в дългия си път,
но ти не взе искра от мойта гръд,
а кой живей без огън и другар?

По-нежно и от славей бих ти пял,
щях слънцето за теб да донеса,
но аз не знам на славея гласа
и дълги дни без слънце съм живял!

Аз исках да ти кажа две слова -
сърцето ми да разбереш от тях,
но думите преглътнах - не можах...
Кога ли съм се учил на това?

Дамян Дамянов

Ти си

yuriiii1957 — Fri, 24 Jul 2009 07:44:32 UT

Ти - ще си останеш ли само мечта?

Защо трябваше да те чуя и видя?

В душата ми остави малко тъга,

тъга по теб - сладко-горчива!

Ти-ще останеш ли само мечта?

мъничка фея, позната от детството,

приказен сън, в който летя,

където всичко е така необяснимо за ума

и така утринно ясно за сърцето!

Ех - ако мечтите само можеха

плът да добиват!

Ако очите ми бяха езеро,

в тях свободно да плуваш!

И не разбрах тази красота,

как така сърцето ми можеш,

така да вълнуваш?

Ще си останеш ли само мечта?

Ако не си за мен - живей, съществувай,

аз ще знам - че те има - звезда

във небето ще светиш, любима!

Само радост-усмивка да имаш,

светла надежда и път,

и вяра в сърцето - твърда и несломима

да имаш... да имаш любов!

Думите са безсилни

yuriiii1957 — Tue, 21 Jul 2009 14:38:45 UT

Ще бъда честен към думите и ще се опитам да бъда смел в начинанието да опиша твоите качества, макар да зная, че това се равнява на десетки стойностни научни издания и на милиони часове усилен труд.

Може би ако бях учен щях да разкрия тайната на твоето обаяние, но сега като обикновен човек аз съм просто твой пленник. Най-много от всичко искам да знаеш, че ти си любовта на моя живот.

Не бих си и помислил да те притежавам, защото аз съм този, който на колене трябва да те моли да ме приемеш. Ще бъда винаги до теб и ще те обичам от цялата си душа, до края на земните си дни.

Наблюдавам те от седмици и вече съм абсолютно убеден, че чарът и нежността са най-големите ти оръжия. Те са твоите изразни средства, твоите начини да печелиш мъжете. Ти можеш да излъчваш невинност като едва разцъфнала девойка и в същото време да бъдеш изкусна съблазнителка, която не прощава никому дързостта да те доближи. Ти обладаваш дивна красота и вярвай ми, няма друга на земята, която да желая повече от теб!

Сега, докато пиша това писмо, сърцето ми тръпне в очакване на твоя отговор. Да, наистина, разменяли сме по някоя дума или жест, но сега копнея да изградим заедно взаимоотношения на истинско приятелство и любов.

Бих искал всеки ден да ти дарявам символ на моята любов - цвете, бонбони… Искам да си близо до мен и да изживея с теб тази изгаряща страст. В моите очи ти си богиня и аз падам на колене! Ти ме вдъхновявяш, даряваш с радост земните ми дни, и ми даваш сили, с които мога да се изправя срещу целия свят.

Приеми любовта ми!! Обичам те,обичай ме и ти!!!

Несправедливо

yuriiii1957 — Tue, 21 Jul 2009 08:14:11 UT

Как бих се радвал да те гушна,
да те прегърна и усетя.
В мен да се притискаш послушно
и от радост да тупа сърцето...

...Така копнея да те зърна...
Ала не мога, ти го знаеш...
Трябва друг път да поемеш...
Ще се помъча да отцелея,
ще се опитам да не плача...
В мен нещо страшно натежава...
Моят сълзлив поглед улавя
в размазани щрихи лика ти,
който за миг радост доставя
и чезне, скрит зад мечтания смътни...
За кой ли път съм сам и се питам:
"Нима родил съм се да страдам?
Защо? Нима искам много?"
Защо така е безпощаден,
безчувствен, глух за мене Бога?!?
Макар на клада да умра,
макар и с тебе разделени,
за тебе, мила, ще горя...
дорде сърце ми тупа в мене...
Макар часът да е ударил
не ще спра да те обичам!
С бяг свойто време изпреварил,
в съня ти нощем ще надничам,
защото знаеш мило мое,

аз колко много те обичам !!

Посвещение

yuriiii1957 — Tue, 21 Jul 2009 08:09:19 UT

В студените нощи, когато пиян

сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

Петя Дубарова

Смутен стоиш

yuriiii1957 — Sun, 12 Jul 2009 21:57:32 UT

Смутен стоиш - дали ще ти отворя?
Ако попиташ - ще ли отговоря?

Или ще помълчим във тъмнината,
загледани във пътя на луната.

Той свети, ярък, над море заспало,
притихнало, в съня си натежало.

И мидите, от пясъци покрити,
заслушват се във мислите ни скрити.

И сякаш времето сега е спряло
в притихналото морско огледало.

Звездите от небето се изливат,
с надежда златна ни покриват.

Надежда златна ни покрива.
Звездите от небето я изливат.

В притихналото морско огледало
като преди – пак времето е спряло.

Заслушани са в мислите ни скрити
и мидите от пясъци покрити.

Притихнало, в съня си натежало,
под лунен път морето е заспало.

Загледани във пътя на луната
замислени мълчим във тъмнината.

Попитай ме – сега ще отговоря.
Почукай на сърцето ми - ще ти отворя.

П.Николова

Всяка сълза

yuriiii1957 — Sun, 12 Jul 2009 21:47:52 UT

Всяка сълза за любов
е изстрадана мисъл от мрака.
Всяка сълза за любов
е докосната струна в душата.
Всяка сълза за любов
приютява горящите птици,
пепелта им разпръсква в небето –
милиони звездици.

Всяка сълза от любов
е цвете в небето разцъфнало.
Всяка сълза от любов
е зрънце от хаос покълнало.
Всяка сълза от любов
разтопява леда във кръвта ни
и потича във вени горещи –
от страх изтъкани.

Всяка сълза със любов
е песен изпята от птиците.
Всяка сълза със любов
е изгрев пречистен в зениците.
Всяка сълза със любов
претворява мечтите от Рая
и във утро, очаквано, носи
дъха на безкрая.

Не сладникаво любовно писмо

yuriiii1957 — Sun, 12 Jul 2009 21:43:00 UT

Здравей,

Прости ми, ако се натрапвам,

но думите – изписват се сами...

От гърлото ми ще излязат грапави

и нетипични, може би.

Излъгах те, когато ме попита

дали те искам. Казах – „не“,

а „да“ – напираше нескрито...

Потиснах го. От гордост бе.

Обичам те.

Побърквам се от ревност,

несигурност, желание и страх.

Не се нуждая от любов „на дребно“,

с такава цял живот живях...

Признавам ти – по теб съм луда!

И мисълта ми все към теб лети.

Но нямам сили да те губя

и нямам време за игри....

Не си готов за всичката любов

на някаква си луда романтичка.

Усещам го... Не си готов!

Но те обичам! Това е всичко...

Румяна Симова

Ще те търся

yuriiii1957 — Sun, 12 Jul 2009 21:39:12 UT

Ще те търся в аромат на ранно утро,

ще бъдеш цвете, нежна пролетна роса,
ще долетиш с криле на пеперуда
и с мен ще бъдеш както никога добра.

Ще те търся даже в мидена черупка,
намерена сред морска, дънна самота,
но не мога като перлата красива
да те поставя за украса у дома.

Защото всяко цвете носи твойто име
и всяка божа капка дъжд е с твоя лик.
Защото и в лъчите слънчеви те има,
хляб насъщен си във гладен, страшен миг.

Защото като недостъпна самодива
ти пазиш своя свят от страхове.
Защото ти си като виното горчиво -
обичаш само силните мъже!

Дано ти никога да не узнаеш
от самота как може да боли.
Обичам те! (Това едва ли знаеш.)
И всичко друго забрави.

За теб

yuriiii1957 — Sun, 12 Jul 2009 17:33:23 UT

Далече си...

Красива,

страстна,

мила,

с очи - бездънни езера.

Сърцето ми за миг пленила

и възцарила самота.

Очаквам те...

Красива,

страстна,

мила,

с коси - узрели класове

Душата ми опиянила

и посадила ветрове.

До мене си...

Красива,

страстна,

мила,

с усмивка като син елмаз.

В погледа си притаила

любов,оргазъм и екстаз.

Отиваш си...

Красива,

тъжна,

мила,

след бурна нощ... И самота...

Сърцето ми с тъга завила

до следващият път.

Съдба!

Найден Найденов

Благословен ще е денят когато...

yuriiii1957 — Sun, 12 Jul 2009 17:26:03 UT

Благословен ще е денят, когато

пред тебе тихо ще застана,

ръката нежно ще ти хвана,

като бижу от бяло злато.

Ще те погаля по косите,

в очите ти ще търся дъно,

там погледa ми ще потъне

докосвайки се до мечтите.

От устните ти ще отпия,

на малки глътки елексира,

амброзията ще извира,

а аз от извора ще пия.

Найден Найденов

Животът

yuriiii1957 — Sun, 12 Jul 2009 16:37:31 UT

Животът - този въглен жив,
пламтял понякога красив,
но също често смръщвал вежди.

Животът - този апогей,
изпепелявал ни телата,
той трябва тъй да се живей,
че да въздига се душата.

Животът - шареният свят -
подарък светъл за телата,
той винаги е бил богат
прашинки давал ни позлата.

Животът - дал е и отнел,
а толкоз много ни се иска
тоз въглен все така да тлей
и топлина за нас да плиска.

Златка Митева

В наща,в коята пдаха звезди

yuriiii1957 — Thu, 09 Jul 2009 06:18:13 UT

Дали сме вече твърде уморени

след спомена да тичаме сами?

В ръцете ни, от болка изгорени,

дали роса от влюбеност ръми?

За трепета от първите следи -

нощта, в която падаха звезди.

Потиска ли ни вече безвъзвратно

невидима слана от страхове?

Не ще се върнат чувствата обратно

и няма дъх дъха да призове.

Сълзи напомнят в своите бразди -

нощта, в която падаха звезди.

Въздишаме. Светът ни е различен.

Несбъднати останаха мечти.

Все някой друг е шепнат и обичан,

а третият - ще трябва да прости.

И да забрави трепетът преди -

нощта, в която падаха звезди.

Навярно любовта е кръстоносна

и в нея се разпъваме сами.

Не мога вече аз да те докосна,

макар да викам: Всичко в мен вземи!

Далечна е за моите гърди

нощта, в която падаха звезди.

Ясен Ведрин

Вкус на вино и жена

yuriiii1957 — Thu, 02 Jul 2009 19:29:30 UT

.За какво са всички песни,
ако с виното не подлудят
и божествени, и грешни,
дяволите в теб за кой ли път...

За какво съм на земята,
ако с устни не вкуся греха?!
Господ сътворил жената,
ала Дявол дал й хубостта...

За какво да се покая,
че възпях очи като сапфир
и от избите на Рая
пих свещен любовен елексир?!

За какво?! Дори светия
би признал,че няма по света
по-опиваща магия
от пожара женска красота.

Няма! И не ме винете,
че съм мъж и затова
полудявам,щом усетя
вкус на вино и жена!