vesika_a56

• Сподели

Wednesday, 8 July 2009 в 06:10

Пътят е толкова дълъг,
а слънцето толкова силно.
Краката самички вървяха,
топях се със часове...

Кога ли ще стигна?Кога ли?
Там!Къде ли?Незнам...
За миг видях -
за къде бах тръгнала?

Малка къща скрита
в дървета и царевични стръкове,
красива и толкова кротка.
Тук май ще поспра!

Отворих вратата,
прохладна пътека и стълба.
В бяла стая полегнах,
в бяло легло.

Очите отварях невиждах.
Ушите напрягах, нечувах.
Внимателно вратата отворена,
за да чуят дали дишам...

Там толкова дълго спах,
чак докато се събудих
на лампата вестник видях
прочетох няколко реда...