vesika_a56

Под жаркото слънце

Пътят е толкова дълъг,
а слънцето толкова силно.
Краката самички вървяха,
топях се със часове...

Кога ли ще стигна?Кога ли?
Там!Къде ли?Незнам...
За миг видях -
за къде бах тръгнала?

Малка къща скрита
в дървета и царевични стръкове,
красива и толкова кротка.
Тук май ще поспра!

Отворих вратата,
прохладна пътека и стълба.
В бяла стая полегнах,
в бяло легло.

Очите отварях невиждах.
Ушите напрягах, нечувах.
Внимателно вратата отворена,
за да чуят дали дишам...

Там толкова дълго спах,
чак докато се събудих
на лампата вестник видях
прочетох няколко реда...

• 8 July 2009
• 0 коментара
• без оценка

Поздрав за приятелите

Боже, какъв свят открих,
ефирен и толкова нежен !
За него, нима съм родена
къде ли по- рано се крих ?

• 5 July 2009
• 2 коментара
• оценка: 10,0

Малко размисли

добре де, има голяма вероятност да поспя може би!!!!
Пожелавам на всички приятни почивни дни!
И да гласувате в неделя.
Ако незнаете за кого, затворете очи и изберете една билютина!

• 2 July 2009
• 0 коментара
• без оценка

Патриот

''Патриот е душа дава,
но не своята душа братя
а душата на народа!''

доста актуално нали?

• 2 July 2009
• 0 коментара
• без оценка

Беше

Беше трудно, много трудно, не знаехме дори колко.
Дълбоко в себе си знаехме, че ще се справим, кога и как не ни беше известно.
Беше истинско, наше.
Създавахме мъчително но правилно.
Сладостта от постигнатото не смеем дори да промълвим.

• 28 June 2009
• 0 коментара
• без оценка

Това което е

• 23 June 2009
• 0 коментара
• без оценка