Блогът на Руми Кирова http://bg.netlog.com/rumikirova/blog Tue, 24 Nov 2009 02:49:52 UT FeedCreator 1.7.2 http://bg.netlogstatic.com/p/tt/000/247/247775.jpg http://bg.netlog.com/rumikirova rumikirova http://bg.netlog.com/rumikirova/blog/blogid=28413 <strong></strong><span style="text-decoration:underline">НЕЩО СЕ ВЛАЧИ</span> <br />Теди Москов <br /><br />Чергата вкъщи се е закачила на крака ми и се влачи подире ми, без да усетя. Навън разбират, че не излизам от опера или музей, както твърдя. Разбират как живея и колко струвам - колкото евтино килимче! Не мога да претендирам за професор или богаташ! По тях висят верижки и момичета. По мен - черга! <br /><br />Когато тръгнах за чужбина, нещо пак ми се закачи и... не беше черга! Беше България! Цялата! Завлачи се след мен из Европа... <br /><br />Когато се правех на джентълмен, хората поглеждаха зад гърба ми и се усмихваха. Когато се мъчех да приличам на “световен” режисьор, България зад мен се подхилкваше. Все исках да се отърва от нея, но когато веднъж я забравих в метрото, хукнах да я гоня като дисага, като багаж , в който съм си оставил дрехите, като герой на Алеко... Нали, където и да ме сварваше нощта, лягах в нея като в спален чувал и се топлех?! <br /><br />И по хотелите също се завивах с нея. Една сутрин, докато закусвах в скъп хотел, камериерката ми беше оправила леглото, сменила завивките и... България изчезна! Отдъхнах си. После уплашен открих, че започвам да говоря с ЧУЖДИЦИ. Не можех да си го “експликирам” - обясня, де! “Сугестирам” ли се... внушавам ли си?! Ау, забравих какво значи кьопоолу! “Локализирах” се в един бар, “инвестирах” в едно кафе и започнах да си я търся Българийката! Като костенурка без черупка, като таралеж без бодли - беззащитен, неясен като вид - нещо голо и хлъзгаво. <br /><br />Бездомник се беше увил с “родината” в един подлез. Оказа се румънец и не ми я даде без бой. Пак си я окачих на крака и тъкмо тръгнах с патриотична стъпка, когато чух бучене зад гърба си. Неестествено чиста чистачка чистеше страната ми с прахосмукачка. Не така! Издърпах си я , метнах я на един клон и я почнах с тупалката. Моя страна, моя България - тупам те тука в центъра на Европа! Прахоляк се вдига. Сбират се хора. Оправдавам се: <br /><br />- Това не е прахоляк, това е История, от която вие сте лишени! Нямаш ли прах, нямаш минало! - пъча се. - Вижте ни нас, Балканджи-Йовите! “Море Европо, глава си давам, нрави не сменям - вашата мама!” <br /><br />Забелязвам, че прахта им допада. Започват да я смъркат и да изпадат в унес. Дрогират се и ме питат всичко ли у нас е прашно. Те тъгуват по прахта, изчистили са си я и са се лишили от биография. Лъскав скрин не може да излъчва нито тайнственост, нито семейна чест! Дошлите започнаха да си събират прахоляк в торбички. Започнаха да си го носят вкъщи, да посипват пластмасовите си мебели с него, да ги обявяват за антиквариат... Цялата им модерна култура изпитваше остра необходимост от прах. Прахта обсипва само вечното, временното не я търпи. <br /><br />Аз присвивам очи и се взирам в прахоляка. Прахта над страната ми плува сива из въздуха, добива обеми от миналото, сиви като СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ). Оживяват сивкави фигури, живели със заблудата, че “принцеса” не е красиво момиче с корона, а мазна филия с кайма. Видях и себе си, малък, локален “интелигент” - “присмехулник” с подобни заблуди. Той мечтаеше да бъде мене - европееца. А аз мечтаех да съм него. Изведнъж той също ме видя. В погледа му блесна разочарование. Гледахме се известно време, извърнахме се, махнахме си за сбогом и... се опряхме един на друг! rumikirova Sat, 12 Sep 2009 17:30:12 UT