Напред към Netlog

още секунди
Профилна страница на meg_jordanova

meg_jordanova

жена - 30 години, Sumen, България
- 283 Посетители

Блог 11


  • Утре започвам и моето

    Затвори ме в очите си от лед.
    И вече не видях небето – синьо.
    Погледна ли на горе виждам сиво, облачно и мрачно.
    Но не вали.
    Излъга ме да вляза във душата ти.
    Направих го, потънах в мрака, паднах.
    Тичах, изморих се и изгубих се.
    Не видях звездите вече.
    Те ме водеха по пътя.
    Показа ми сърцето си- всичките хиляда части.
    (Аз обичам да нареждам пъзели).
    Заиграх се и пропуснах времето, збързало край себе си.
    Счупих си часовника и го изхвърлих.
    Днес го завърших- сърцето ти.
    Лягам си!
    (Утре започвам да подреждам и моето).

  • Както правел си много пъти преди

    В тъмнината на разбитите чувства,
    прегърни ме отново,
    както правел си много пъти преди.
    Съблечи с усмивка тъгата,
    накарай кръвта да кипи.
    Изпей песента,която кара сълзите, да капят,
    сълзи поканени от миг разпилян,
    после извикай пак тишината, да разтеле
    воалите черни върху душата.
    Не казвай “Обичам те”,
    Прегърни ме отново,
    както правел си много пъти преди.
    Подари ми съдбата си,
    Склони глава на мойте гърди.
    Предизвикай на дуел светлината,
    После в мрака с мен се люби.
    Прегърни ме отново,
    както правел си много пъти преди.

  • Прекрасните тъжни очи (или в очак

    В косите и нямаше сняг.
    В очите и валеше дъжда.
    Не падаха в локвите капки,
    Няма го онзи който обича снега,
    Няма и сняг- за това.
    Но пък дъжда си вали.
    Няма защо да изсъхват нейните
    Прекрасни тъжни очи.
    А усмивката, тя е за лятото
    За някой, който обича слънцето.
    Ще дойде ли?
    Сигурно.
    Лятото твърде далече е.
    Сега тя просто отново очаква снега.

  • Слънчеви зайчета в очите на зале

    В очите ми блестят звезди.
    В неговите - слънчевите зайчета се гонят.
    В тревите падат капчици.
    ( аз и залеза говорим.)

    Разказва ми за елфове добри,
    за приказни цветя и цели книги...
    (изписани със сок от олеандър)

    Разказвам му за ритъм див,
    за страст, за жажда за любов.

    И за минута разменихме си-
    звезди от моите очи,
    за слънчевите зайчета в огромните
    очи на залеза.

  • Моли се да ти върне любовта, да ти

    Трябва ли ти светлината,
    щом в звездна нощ
    прегръщаш любовта?
    И хората и птиците и да
    се върти земята,
    не ти ли е достатъчна
    едничка тя?
    Не питай пак защо
    избягах,
    защо се скрих във
    морска пелена,
    Ослушай се когато няма
    вятър,
    погледни се през една
    сълза.
    Врявата, и мнението на
    кресливи хора (свраки) хвърли през гръб.
    (не се обръщай да готърсиш).
    Разгледай спомените си
    под лупа,
    щом на небето зърнеш
    седемцветната дъга.
    Ще ме откриеш в тях
    безумно мъничка,
    играеща с вълните и с
    небето,
    Ще искаш да ме върнеш
    там където,
    в лудо щастие се
    луташе сърцето.
    Ще трябва да отидеш
    там,
    да бъдеш сам,
    пред него, пред морето
    Да молиш с долепени длан
    до длан
    да ти върне любовта,
    да ти върне и сърцето.

  • Загледани в слънцето

    Чаровно очакване в сините сенки на утрото.
    Новото, светлото, чудното.
    И едно малко момиче, загледано в слънцето.
    И една малка прашинка невидяна със просто око.

    Чаровно очакване в лъчите на златния залез.
    Красивото, дивото, страстното.
    И една девойка загледана, в слънцето.
    И една песачинка – одрала зеницата.

    Чаровно очакване в черните дрипи на дългата нощ.
    Мистериозното, непознатото, страшното.
    И една силна жена очакваща слънцето.
    И една малка звезда огряла очите и.

  • На червена светлина

    В краските на черното и бялото ще се откривам.
    (тъкмо се научих да обичам)
    В света на тъмното ще се изгубя, ще се моля и ще тичм.
    Краката няма да се уморят, умът ми само от толкова молитви ще е празен.
    (Открий ме! Никога не казах.)
    Бяла, денем, като светлината, невидими целувки ще раздавам.
    (И ти от тях ще получаваш.)
    Ще се смея със смеха на вятъра и ще плача със дъжда.
    (Няма да ме виждаш вече.)
    Черна нощем, ще завивам едно момче с одеало от любов.
    (Позна ли себе си във него) ?
    И ще бдя над тебе призрачна и бледа, твоите очи никога не ще да ме познаят.
    И само на червена светлина от онази моята любима свещ,
    аз ще се покажа, ще ме любиш на червена светлина,
    а когато изгори на сутринта с белотата ще се слея, ще изчезна!

  • В полунощ ще те чакам на покрива

    В полунощ ще те чакам на покрива.
    Няма да бъда сама, така че може да вземеш компания.
    В полунощ точно, разбра ли?
    (Ще треперя, студено е по това време)
    С кого ще те чакам, котки, колкото искаш на покрива.
    И на тях им измръзнаха лапите, но ще те чакаме,
    май е време да тръгваш.
    Половин час ти остава, а ти си суетен,
    знам...
    че няма по пижама да дойдеш.
    (Аз все още треперя).
    Да, чакам те и небето аз меря.
    Много дълбоко е черното днес, повече май е от вчера.
    А колко широко е нямам представа сигурно от тук
    на света до края.
    Петнайсет минути остават, черното коте до мене заспа.
    ( а аз още треперя...сама) .
    Унасям се, звездите броя,
    а някой идва прегръща ме,
    спрях да треперя.
    (в полунощ, усетила твойта ръка.)

  • Аз поисках и дъжд заваля

    Аз поисках и дъжд заваля,
    Недей не ме крий под чадъра.
    Аз обичам дъжда,
    Той единствен със сълзите се слива.
    Той единствен отрови отмива.
    Звъни и почиства града,
    От мръсни потоци и чувства.
    Не ме крий под чадъра,
    Аз обичам дъжда,
    Той единствен разкрива мечтите.
    Аз поисках и дъжд заваля.
    Не ме гледай ядосан в очите,
    Не ме крий под чадъра сега
    Дъждът единствен отмива сълзите.

  • А лятото твърде горещо е

    А лятото твърде горещо е
    за моите чувства към теб.
    Tе като въглени парят ме
    и сипят ми в раните мед.

    А лятото твърде горещо е
    за щастие, болка, любов.
    Те като призраци тичат,
    и носят ти днес нов живот.

    А лятото твърде горещо е
    за искреност, нежност и смях.
    Те безпътни се скитат,
    и чакат есенен хлад.

    А лятото твърде горещо е
    За всички сърдечни беди.
    И само страстта му вярна остава,
    във адската жега най-силно гори.

1 2