http://netlog.com/maxy_blagoevaMaxy BlagoevaBlagoevaMaxymaxy_blagoevahttp://bg.netlogstatic.com/p/tt/000/559/559116.jpgБългарияСофия-град Профилна страница на maxy_blagoeva

maxy_blagoeva

жена - 30 години, София, България


RSS абонамент

Блог 5


  • "Огледалото"

    Огледалото по своя път върви
    и всеки в него се оглежда,
    но никой не вижда какво в него се тай,
    защото само отражението свое среща.
    Прах от лица и души безброй
    в сърцето си огледалото носи
    от хора и съдби като порой
    богаташи,слуги и просяци боси.
    Душата му блестящата белег има
    за всеки с неприязън пълен поглед
    а мълчание от болки нетърпими
    и за унижения безкраен ред.
    Усмивки много то е отразило,
    поток от слънчеви лъчи,
    и искра от всеки си е скрило,
    за да осветява тъжните души..............

  • Загубена

    Загубена във омраза и любов
    В лабиринт от полумрак
    Да намеря изход вече съм готова,
    Но защо се връщам отначало пак?
    Търся изход от невидими окови
    Търся топлина в студа
    Светът под ледена покривка ме затвори
    И не мога да достигна вече до брега
    Мъгла обвила е ума ми
    Но защо сърцето ми излъчва обич?
    В далечината зървам пак дома ми
    Но да го достигна не достига само порив

  • Търсих те

    Търсех те - но не те намерих
    а прерових целия си живот
    Гледах те - но не те виждах
    и застанах пак на своя пост

    Виках те - но не те извиках
    наричах те с много имена
    Измислих те - но не те създадох
    рисувах те с нежна ръка

    Говорех ти - но не ти го казвах
    занимавах те с повърхностни неща
    Молех се - но не те помолих
    да ме придружиш сега в нощта

    Измервах ги - но не ги сборувах
    разстоянията - които ни делят
    Чертаех ги - но не се преструвах
    за различията между нас

    Чаках те - но не те дочаках
    тръгвах много пъти самa
    Исках те - но не ти поисках
    да останеш с мен сега

  • "Време"

    Обичам да вали.Хората казват,че няма нищо по хубаво от лошото време.
    За това,че вали ме прави щастлива,защото дори и времето трябва да поплаче малко.
    Да си излее мъката над пустите и мрачни улици на града.
    Когато някой плаче на тоя гаден и скапан от отрова свят времето плаче заедно с него.
    Дори и на мен ми се е случвало.Ако видиш надвиснали,тежки сиви облаци над града да знаеш,че някой там плаче...
    Пък от къде да знаеш може и да съм и Аз.......

  • mnogo e iako

    [photo]416826[/photo]

Блог тагове

Няма използвани тагове