Напред към Netlog

още секунди
Профилна страница на kleopatrasv

kleopatrasv

жена - 108 години, Svishtov, България
33 фенове - 7.079 Посетители

Блог 194

За теб, Читателю!

Дай ръка, аз ще те преведа и ще те пусна в един красив, безкрайно приказен свят.
В него ще опитам да направя и невъзможното за теб. Да, точно за теб, Читателю, ти който в момента четеш това съдържание и да ти помогна да разбереш, че най-добрите и най-красивите неща в живота не могат да бъдат видяни, нито докоснати- те се усещат със сърцето. И за да забележиш, че не е достатъчно само някой път да ги усещаш, а всеки ден до достигане на безценните богатства на душата си, с която трябва да опиташ да се насладиш на вълшебствата. Помни, че колкото и да обикаляш света в търсене на красивото, не го ли носиш в себе си, Ти никога няма да го откриеш.За да мога да ти помогна трябва да знам реакцията ти. Ще опитам да те разбера, Читателю и да дам всичко от себе си, абсолютно всичко, за да приемеш това, което е приятно за теб. Излезеш ли от този свят не ме забравяй. Защо ли, как защо, ами аз ти помогнах да се пренесеш в един друг свят и да забравиш за малко къде си...


  • И аз като теб мога да плача



    И капчиците нежност умеят да плачат,
    падат с отронени мисли
    и дълбоката копнежност се сгушва да чака,
    тръпне, очаквайки нечии стъпки.

    И мокрия вятър зопочва да ръкопляска,
    оттърсил от себе си тъги и мрачини,
    докато изплува образа ти някак
    от мойте сълзи в наклонени везни.

    И аз като теб, мога да прача,,
    поглеждам те и очаквам да се сбъднат мечти,
    които да ме поведат смело по мокрия пясък,
    скрил от времето неугаснали страсти.

    И шепотът им струи и ме разплаква,
    търси паралелните отпечатъци
    и лумналата обич започва да пренася,
    сбъднати сънища от прекрасности

    Публикувано от Светлана Тодорова - kleopatrasv в 06:09 Няма коментари:
    Етикети: Стихове за двама

  • Не,това не сме ние и не се случва


    Прекрасно време за пътуване е, а там в изкуствения свят, в който сме се потопили, самозабравили или отрекли естествените си нужди от удоволствия, откровения, забързани пропускаме истинските си усещания и се борим с времето, докато се надбягваме с него, като улесняваме живота си с изкуствения интелект, а всъщност му робуваме, стоим като хипнотизирани пред мониторите си и преживяваме нечии други животи, нечии други мечти, нечии други Съдби.

    Още една нощ пред компютъра, далеч от истинския живот, далеч от реалността, мислейки, вживявайки се и усещайки през призмата на чужди очи, сякаш си казваме на себе си" НЕ , това не сме ние !" ....
    Не бяхме ние, а за кой ли пореден път Системата ни била виновна, за кой ли път обвинявахме или може би премълчавахме истините, усещайки болката и се жертвахме на собствената й същност. Жертвахме се на ината й , който ако не друго поне се опитвахме да разкрием и унищожим , като разгадавахме малките си тайни, скрити дълбоко в трудно сглобяемия пъзел на живота. Частиците бяха самосглобяеми, леснодостъпни, лишени от подсказвания, като прилив от среднощни мисли, ненадейно нахлули и отишли си по нечия вина, защото не можеха да преоткрият себе си, подлъгваха се от чужди мнения, убедително преповтаряха глупостта на хиляди преди тях. Нямащите собствено мнение твърде често, сменяйки настроенията си, твърде често си вземаха довиждане и твърде често оставаха веднага . Защо ли ? Ами, защото пак Системата им била виновна, пак все грабела от чувствата им, туширала емоциите им, променяла и живота им и накрая ги заставяла, като свои длъжници. Беше ги измайсторила до неузнаваемост тези правила за борба и начини за оцеляване. Беше им надъхала други недостижими цели, необвързвала ги с нищо друго, освен със себе си. Да, това беше Тя - Системата, сътворила и погубила милиони души. Но, в краен случай те си възвърнаха всичко обратно и си останаха скрити за времето, което им предстоеше.......
    Нашето време...

  • И сега ме е страх


    Познах те,
    въпреки че никога не бях те срещала,
    разбрах те,
    въпреки че никога не бях ти говорила,
    допрях се,
    въпреки че никога не бях се отделяла,
    избрах те,
    въпреки болезнения цвят на очите ти,
    те са същите,
    от зелените,
    от най-обичаните,
    най-желаните...
    Не знам къде ще бъдеш
    и какво ще си утре,
    но днес си до мен,
    с мен
    и за мен
    и си любовта,
    щастието,
    желанието,
    а утре -
    може би страха,
    участта,
    краха
    или може би страданието,
    изцелението,
    и обещанието......
    И сега ме е страх,
    макар че си тук,
    макар че си с мен,
    макар, че ме обичаш,
    аз се безпокоя,
    че може би просто един ден,
    ще забравиш пътя,
    ще забравиш съществуването ми,
    ще забравиш коя съм
    и защо съм.........

  • И стори ми се, че и тази нощ си идв


    И стори ми се, че и тази нощ си идвал
    нека да е още нощ и тишина
    а в утрото си се плъзнал с нежна мисъл
    и си донесъл безкрайна светлина
    И стори ми се, че с ръцете си пак си ме милвал
    завивал си ме грижовно с топлина
    горещо е и знам, че за мен си се грижил
    и усещам аромата на свежи цветя
    И стори ми се, че и насън си ме целувал
    безкрайни мигове са оживявали от красота
    нежно мило и страстно си ме жадувал
    докосвал си ме тръпнещо докато още спя
    И стори ми се, че да ме събуждаш нарочно не си искал
    и тихичко си пристъпвал към мен в нощта
    обкичвал си съня ми и там си се усмихвал
    и настанявал си вълшебството на любовта....

  • Никой не знае, че спя така на земя


    Аз слушам как звънят житата,
    а вятъра зад хълма цвили разнежен,
    с воя си прошумява в пащърнака
    и боричка се неравностойно за неговия плен...

    В двореца ми горски са безкрайни полята
    и ширят се цветно градини за мен,
    ободрени са щедро днес от росата
    и приютяват боси богини всеки ден...

    Слънчогледи там са навели виновно главата,
    прихванати с панделки, като в слънчев харем
    и избуяла е помежду им мистично тревата,
    напомнила за най-тъжните раздели с мен..

    Бяла магия е увила стеблата,
    обула чорапи с най-финния тен,
    разпуска коси тъжно върбата
    и оплаква онези влюбени недели с мен...

    А край брега си тече невинно реката
    и ближе блажено крайчеца на килим зелен
    летния вятър си пълни с хитрости торбата
    и раздава в тръстиките пориви вдъхновен.....

    С дъхави треви се е облякла равнината,
    полъхва от юг ветрец ментово овкусен,
    никой не знае, че спя така на тревата,
    само щуреца за мой придворен е нагласен...

  • Колко дълъг е пътят нататък?



    Колко дълъг е пътят нататък,
    няма кого да попитам,
    сега останах сама.
    Студено ми е,
    а навън беснее жаркия вятър,
    и оставя по лицето ми гореща следа.
    Колко пъти се мъчих сълзите да скрия,
    преди да заминеш си обещахме това,
    Луната вижда всичко и ме кара да трия,
    а аз пълня бутилка след бутилка с тъга.....

    Колко дълъг е пътят нататък,
    няма кого да попитам,
    сега останах сама.
    Вълните ти, милват брега ми с тъжна мисъл,
    напоени дълбоко с твойта топлина
    и даже морския бриз от болка е утихнал,
    погален от падаща звезда,
    а корабът ти пътува несвикнал,
    да изпраща назад новина...

  • Сътворението


    Паяжини с невидими бодли,
    объркват сложно мислите с видения,
    кристални политнали отвън шепоти,
    пропълзяват в моите владения,
    по средата разлистват се розови пъпки,
    откъснати и довяти от далечни имения,
    посрещам дозите тревоги с усмихнати искри,
    и не се стряскам с непозволени изумления.
    Прошепнати са тихо в бързината молитви,
    заченати някак си неволно с откровения,
    напоени са жестоко и жадно с онези сълзи,
    които изместват покорно някои удивления,
    като събудени от дълбоки сънища размисли,
    на приспани под природите древни знамения,
    довяти отдалече със сладкопойни песни,
    изгубили се някъде по пътя без настроения,
    докато ръцете ти сътворяват моите мечти
    и рисуват върху мен историята на сътворението
    и възкръстват истини от предишни животи,
    като реактивират се дълбоко в ежедневията ни....

  • Тебе викам


    Тебе викам, а дъждът ми изплющява
    измива следите и после до мен мълчи
    проплаква уводно и после преговаря
    и неволно тъгата ми привидно руши

    Тебе викам, а бурята се разгорещява
    грозен тътен раздира нежни тишини
    нашепва ми и моли да се разтоваря
    припомня случки от изминалите дни

    Тебе викам, а прибоя ми проговаря
    отчаяно се блъска в нагорещените суши
    ревът в мен е докато не се претоваря
    и силно изплувам над морските вълни

    Тебе викам, а вятъра викът ми удължава
    шеговито домъкна тон от преди
    очаквам дори да поиска да подражава
    и реално избора да потвърждавам с римиВижте повече

  • Остани


    Неспокойна, тръпнеща, сладка,
    дива, непозната, опасна,
    нежна, мила, ласкава,
    ... чаровна, страстна, изящна
    любовта ми в очите ти се тласка
    в сърцето ми обичта ми не угасва
    ти намери я, докосни я, отпий я.
    Теб очаквам!
    Не някой потаен!
    Виж искрата през миглите ми угасва
    и затова побързай, попий я, преглътни я!
    Сега ела, вземи ме!
    Нека бъда за теб непозната, опасна
    и със сълзата си събуди ми душата,
    нека бъда мила, изящна
    твойта магия пак злощастна
    Съживи я, а после остани

  • Не, не си отивай


    Намери ме там,
    където се пресичат
    линиите на съдбите със слънчевите лъчи
    ... и там,
    където се свличат
    тревите със своите зелени коси
    Погледни натам,
    където чайките излитат
    и се губят в безкрайните простори
    и натам,
    където се докосват
    невидимите с безоблачните хоризонти
    Усети ме там,
    където се изтичат
    пясъците в невидими дупки
    и там,
    където изпъкват
    истините пред пробляскващи лъжи
    Докосни ме там,
    където коленичат
    болките и мъките, окъпани в сълзи
    и там,
    където се изсъхват
    формите от водните пръски
    Измъкни ме от там,
    където стенат
    мислите от жестоките рани
    и от там,
    където пулсират
    звездите от горещите пламъци
    Настани ме там,
    където се завръщат
    мечтите, дори в хладните си роси
    и там,
    където се събличат
    нощите пред бледите си Луни
    Дари ме там,
    където любовта се събужда
    и гали мило, дори през сънени очи
    Съхрани ме в сърцето си,
    което знае да обича
    и ме пази от злите езици
    Не, не си отивай
    Постой
    Аз съм там
    И тук съм
    Продължавай
    И ме наблюдавай

1 2 3 4 5 ...