Напред към Netlog

още секунди
Профилна страница на kamimircheva

kamimircheva

жена - 51 години, България
195 фенове - 22.628 Посетители

Блог / ЧОВЕКЪТ ГОЛ Е ...

Saturday, 31 October 2009 в 01:36

ЧОВЕКЪТ ГОЛ Е ДОШЪЛ НА ТОЗИ СВЯТ
интервю на Камелия Мирчева
с ЦВЕТАН ВОЙНОВ
[center][/center]

Той е роден на 20 май 1958 г.в Благоевград и е невероятен разказвач. Сюжетите за разкази те му са взети направо от живота, а героите му имат силни характери. Светът за които разказва е пълен с приказни легенди от Пиринския край. Той е писател, живее в Чениче и се казва Цветан Войнов.



За себе си разказва:”...Преминах през един труден период на израстване, оцеляване и изграждане. Работил съм като миньор, таксиметров шофьор, електротехник, фаянсаджия, сервитьор, в последствие и като управител на голям ресторант. Съдбата с нейният шеговит характер ме подложи на неимоверни изпитания, но нали за да опишеш нещо – трябва да си го изживял. Та сега имам достатъчно материал да завърша трилогията под работното заглавие „Сага за хората от Северозападен Пирин и долината на Струма”.”
През 2008 г. е издадена книгата му „Нови македонски разкази”, а през 2009 г. заедно с Ина Крейн издават „Балкански ветрове”.
Описва себе си, като работохолик и допълва:Работохолик съм и съм щастлив, когато работя това което харесвам и умея. Строя, пиша, присаждам овощни видове, лози и киви (актинидия), обгръщам с внимание лехите със зеленчук и подправки в двора си – въобще обичам да създавам, да творя живот… За това и се върнах в „творческата си база” в Черниче, за да съм по-близо до чистата природа и далече от градския шум и суета.”

Гоподин Войнов, върху какво в творчески план работите в момента?
Подготвям за издаване: „Любопитни разкази от българската история”, „Нови житейски разкази”, „Легенди и сказания от района на Пирин” и вече съм към края на един тригодишен краеведчески труд под условното заглавие „Една частица от България – животът на хората в Симитлийската котловина”, който обхваща живота в едноименната долина от тракийско време до днес.
Нямам предпочитани теми, всичко около мен ме вълнува. Вдъхновяват ме човешките мъки, радости, вълнения и мечти.

Разкажете нещо повече за Черниче
На 5 км. в южна посока от общинския център Симитли, пътят в котловината ни води до единственото село с прави улици в региона Черниче. Разстоянието до Благоевград е 20 км.
През 1946 – 47 г. при археологически разкопки в местността “Дрено” , в западна посока от селото, са разкрити останки от средновековното оброчище “Св. Георги”, изградено от плоски изпечени керамични тухли, скрепени с едрозърнест хоросан. Намерените медни, сребърни монети и подова мозайка са датирани към VІ – VІІ в. от времето на византийските императори Анастасий и Юстиниан. Намерени са и малко количество сребърни монети от Второто българско царство.
В местността “Костово орниче”, северозападно от Черниче е разкрит средновековен некропол с 31 проучени гроба. Намерени са накити, халки, пръстени, бронзови гроздовидни обеци, стъклени мъниста, кръстчета и др. Керамиката е от вторично употребени късноантични тухли. Покривите са стреховидни, единство намерени такива по нашите земи, доказващи античните традиции на българското средновековие. Датировката е от първото българско царство от периода ІХ – ХІ век.
Черниче е ново селище, което се обособява около хан-страноприемница (в който отсядали керванджии и пътуващи търговци), построен до кръстопътя за Крупник и река Сушичка в периода 1912 - 1913 г. Първата къща е построена през 1916 г. Чакълираният път през селото е бил главната пътна артерия от София за Солун до 80-те години на миналия век.Името на селото идва от многото черници растящи в равнината наоколо. Село Черниче, както и общинският център Симитли са типичен пример за нови селища, със смесено (некоренно) население, образували се след слизането в равнината на хора от съседните високопланински селища след освобождението на района от турско робство през 1912 г..
На 1 км от Черниче започва Кресненския пролом, до който може да се стигне по магистрала Е-79 и по “стария път”, който върви в южна посока покрай ж.п. линията.

Какво е Вашето разбиране за таланта и за талантливият човек?
Да живееш, значи да създадеш нещо, което да те надживее.

Кое бихте определили като най-голямото зло?
Мързела и простотията – под тях нищо не вирее…

Кои са Вашите сбъднати мечти и за какво продължавате да мечтаете?
Мечтая да издам книгите си, но за сега не виждам верният път…, дебеловратият елит не иска култура а „имане” – като че ли ще го занесе и в отвъдния си живот… Човекът гол е дошъл на този свят и гол ще си отиде. Остават духовните послания след него.

Любима мисъл, ако имате такава
.
Мъдър е не онзи, който знае много, а който знае истината.

Вашето пожелание към читателите
Да четат. Там са записани мъдростите на живота.

30.10.2009г.



На снимката:Ина Крейн и Цветан Войнов при представянето на книгата им "Балкански ветрове"

Легенда за Попово езеро (Папаз гьол)
[b]Цветан Войнов[/center]


Гавазите на Мехмед Кюпрюлю се отправиха по дирите на попа. Измъкнал се бе папазинът без да го усетят, улисани в суматохата около влизащите в правата вяра.
Не бе издържал папазинът му с папаз, да гледа как единоверците му, тези които сам бе кръщавал с вода в свещения купол, сега да приемат чуждата вяра, да забулват главите си в чалми, и да гледа как на тези дето не пожелаха да сложат басмите – главите им повече да не им трябват, защото ножът ги бе отделил от тялото им.
Пъплеха и пухтяха по стръмните и отвесни склонове на гордата и неподвластна никому през вековете планина. Далеко горе съзираха веещото се на вятъра расо, което превалило хребета се закри от погледите им. Изкачили се, отново съзряха попа да се катери по отсрещните склонове.
Агата спря, прибърса чело, поразмисли – вземайки си въздух – и изпрати трима да заобиколят върха. В шумата попът нямаше да ги забележи. По едно време му подвикна:
- Ей, папаз, постой бре, планината е голема, не можем да те стигнем, ама и ти няма къде да избягаш. Поседни, почини си малко…
- Ще почивам на онзи свят! – викна им гърлесто попът и продължи да се катери. Скоро усети силите да го напускат и свъртайки поглед към чалмалиите приседна за миг. Много добре разбираше, че нагоре са само върхът и езерото. Растителност вече никаква нямаше, освен остра тревица и планински цветенца. От върха там горе се виждаше целият околен свят. Друго нямаше. Нагоре бе само Господ. Ако до там Господ не се явеше и не прекратеше мъките му, друго спасение не виждаше – агаряните бавно и постепенно го настигаха. Ако не се отвореше небето да го приеме, щеше да бъде подложен на унижението – паднал на колене – агаларът да го принуждава пред паството му, което бе поучавал и напътствал в Божия път, да се отрече от Господа си и да приеме гнусната вяра. Тава никога не бе вярвал да може да понесе. По – вероятно бе да се хвърли от върха – ако Господ не се появеше и не сътвореше някакво чудо.
Малко над него се появиха тримата агалари с насочени шишанета и му викнаха на стои на място.
Попът се отблъсна от карпите, затича стремглаво встрани накъм езерото. Краката му не стъпваха, а летяха сами, предусещащи ужаса на последващото небитие. Расото се закачи в острите ръбове на околните канари и платът макар и разкъсал се дръпна назад човешкото тяло. Загубило равновесие то се грохна в канарите.
Агаларите се вкупчиха върху му. На няколко пъти отхвърляни – отново се вкопчваха кой където свари. Държаха раздрипавеното му тяло, както се държи агнец приготвен за заколение.
Попът спря да се бори – дишайки издълбоко и начесто. Усетил за миг враговете му да охлабват хватката си, и те безкрайно уморени – направи напън, отскубна се и се завтече към крайбрежните скали. Отправил взор към небето, полетя като птица разперила криле си към свободата.
С отворени уста, недоумяващи подобно действие, агаларите наблюдаваха как тялото някак бавно сцепи бисерно-сините, хладни, планински води и се загуби към дълбочините. Пристигнал, тежко дишащият старшия, се загледа в изплувалата на повърхността черна килимявка, недоумявайки подобна саможертва.
Днес на това място в Пирин можете да видите каменен остров, символ на шапката на отеца, отрекъл се от живота си, но не и от вярата си.

Калинка хитра невеста
Цветан Войнов

Голямата война отмина. И както всяко чудо винаги е било за три дни – шумотевицата и този път отмина, народът забрави мъките и лишенията и животът си пое в обичайното си русло.
Калинка бе най-хубавата и желана мома в селото. Единствено тя завърши гимназия и не се спираха сватовници да идват в къщата и. Но тя не рачи да обърне внимание никому. Харесала си бе Крум и когато дойде лятото му пристана. Отиде в новото семейство и запретна ръкави.
Произвеждаха овес, царевица и тютюн, а от зеленчуците най-много зеле, боб, картофи и домати, които основно използваха за фураж на добитъка – в тези времена нямаше традиция червените домати да се ползват от населението за храна, понеже смятаха, че узрелите червени домати съдържали отрова. Главно се готвеха яхнии и пържеха зелени домати или ги слагаха за зимата в качета, между киселото зеле и краставиците, което се явяваше и като една от основните зимни храни на местното население, ако не забравяме фасула.
След като се прибираха от нивите, всеки в господарската къща се умиваше и присядаше пред трапезата под асмата. Младата невеста по традиция пъргаво поднасяше гозба първо на свекъра, изреждаше останалите и чак тогава, каквото бе останало, сипваше и на нея. Щом свекъра се изправеше, скачаше и тя, яла – недояла и разтребваше софрата.
Свекървата София я наблюдаваше със зорко око и вече опознала я, един ден и прошушна:
- Невесто, ела вътре в стаята, искам да ти река нещо.
Калинка я последва и усмихната рече:
- Кажи мамо.
Свекървата я поогледа изучаващо, пък продума:
- Така както те гледам, чини ми се, да си вече трудна. А си и поотслабнала. Ще се загрозиш така. А моят Крум току казва, че имал най-хубавата невеста. Ке станеш зян така. Затова ке ти река следното. От тук нататък, ке требе да си обръщаш повече внимание на себе си. И аз съм била млада невеста и знам какво ми е било тогава. Но свекървата ми беше зла и не ми продума добра дума, докато не се помина. Не искам да е така и между нас. Затова ке те науча на един мурафет. Виждам, че докато поднесеш чорбата пред всеки, първият е станал и за теб не остава време да си доядеш. Затова ке направиш това, което ме подучи една комшийка и аз що сторих на млади години. Хвани и сложи лъжиците в пояса, все едно си забравила, и ще ги раздадеш едва когато и ти седнеш до софрата.
Двете се изгледаха усмихнати и всяка тръгна по къщните си работи.
На следващия ден Калинка подаде хляба на стария да го разкърши и през това време пъргаво поднесе чиниите.
Свекърът помълча, погледа, па рече:
- Моме невесто, в тая къща нема ли лъжици? – и повдигна ръце във въздуха.
- А, тейко, има – засмя се Калинка и бръкна в пояса. Постави пред всеки по лъжица и приседна.
Всички се нахраниха мълчаливо.
Старият обърса мустаците си доволно, и чак тогава произнесе високо:
- Хитра невеста си ти Калинке. Но се догаждам кой те е подучил. Когато мойта София беше млада невеста, стори същото, що стори и ти сега. Затуй съм го запомнил. И не съм го забравял. Халал да ти е и хубостта, и работността, и хитрината. Така е в живота. Който както си го извоюва - така ще си го живее.
Халал да ти е хитрината. И нека така да бъде.


Коментари 17

Необходимо е да влезете, за да публикувате коментар. Ако все още нямате акаунт, регистрирайте се сега!

  • 56

    soniakelevedjieva 24 January 2010

    Възхитена съм от теб, Ками! Благодаря ти за срещата с писателя Войнов- впечатлена съм! Поздрави и за Ина!


  • 47

    julianajk 1 November 2009

    - luckycat43:
    :)Приятно ми е да се запозная с още един автор-родолюбец и един от тези,които ме карат да изпитвам оптимизъм,че България няма да изчезне от картата на света.
    Приятно чувство изпитах и когато видях,че Ина Крейн/от която съм много впечатлена/ и Цветан Войнов са съавтори.
    И накрая -една поука в личен план:"...Така е в живота.Който както си го извоюва-така ще го живее."
    Благодаря,Ками,за поредното удоволствие от новия портрет от галерията,която създаваш!
    Ти си нещо много хубаво и ценно!С възхищение:
    Luckycat43 :)

    ~~~ Мерси и от мен, Ками~~~Много хубаво е написаното~~~А за днешния празник и много актуално..!!! :) :)


  • 50

    nzagorska 1 November 2009

    Поздравявам този мъж!
    Николай Хайтов трябва да има своето продължение,нали?Ново,разл- чно,но наше!
    прегръдка!
    Не :) Да


  • 73

    luckycat43 1 November 2009

    :)Приятно ми е да се запозная с още един автор-родолюбец и един от тези,които ме карат да изпитвам оптимизъм,че България няма да изчезне от картата на света.
    Приятно чувство изпитах и когато видях,че Ина Крейн/от която съм много впечатлена/ и Цветан Войнов са съавтори.
    И накрая -една поука в личен план:"...Така е в живота.Който както си го извоюва-така ще го живее."
    Благодаря,Ками,за поредното удоволствие от новия портрет от галерията,която създаваш!
    Ти си нещо много хубаво и ценно!С възхищение:
    Luckycat43 :)


  • 73

    luckycat43 1 November 2009

    :)Приятно ми е да се запозная с още един автор-родолюбец и един от те


  • 68

    dimitar_borimechkov 31 October 2009

    На талантливите - нови върхове и постижения.


  • 62

    ejonkov 31 October 2009

    Така си е-хитрината на българина му е помогнала през вековете да оцелее .Но в наше време
    не станаха ли много хитреците?Работливите .......?


  • 66

    azotburgas 31 October 2009

    БЛАГОДАРЯ ТИ ,КАМИ!!! ИНТЕРЕСНО Е ДА СЕ ЗАПОЗНАЕШ, МАКАР И ВИРТУАЛНО С ЧОВЕК МИНАЛ ПРЕЗ МНОГО ПРЕПЯТСТВИЯ, НО ДОКАЗАЛ СЕБЕ СИ......!!!
    :) И..ДАЙ БОЖЕ....ПОВЕЧЕ ТАКИВА СВЕКЪРВИ..... :) МИСЛЯ СИ, ЧЕ СЪМ ЕДНА ОТ ТЯХ.... :) АМА НЕ ЗНАЯ.... :) КАКВО ЩЕ КАЖАТ СНАХИТЕ..... :) :)


 1 2
Вашата оценка: 0
оценка: 10,0 (7 гласа)