dianateneva
Trust жена - 43 години, Хасково, България
Блог 8
-
***На хитона ти съм кръпка
На хитона ти съм кръпка,
в езика ти - чуждица,
а в душата ти – гърбица...
И затова набивам се в очи...
Диана Тенева -
*** Стареят сезоните
И докато не си разбрал това “умри и бъди” ,
ще бъдеш само неизвестен гост на мрачната земя.
Гьоте
Стареят сезоните,
Сменят се цвят след цвят...
Трупаш умора, ставите болят,
Не се бунтуваш със годините
срещу порядъка на нещата...
Вече не питаш защо –
приемаш безусловно
дори понякога виновно,
че вече не си във вихъра
на вселената и всемира...
Ще проумееш ли някога
добродетелта и порока
да бъдеш поразен от смъртта
в лоното безсмъртно на света...
-
*** Ветрове се гонят
Ветрове се гонят
помежду ни...
Пясъци засипват пътя ни
и не разстоянието измерва
отчуждаването ни,
а различните храмове,
издигнати в душите ни,
различните извори,
до които все жадни
оставаме
и различните надежди,
които разпиляваме
в опит
да преодолеем отново
най-далечното разстояние,
наречено близост...
Диана Тенева -
Моята първа стихосбирка
-
*** Къщата плаче...
Къщата плаче...
Плача и аз –
дали от старостта
не изпитвам страх?!
Настоящето е уравнение
на бъдеще и минало в нас,
а смъртта е само ново начало…
И обвивката ми тленна ще е прах
щом отделянето от звездите преживях...*
* disaster = “dis”- отрицание или разделяне и “aster” - звезда
Диана Тенева -
***Картините ме приютяват
Картините ме приютяват
и аз съм отново у дома –
познавам всяка багра,
всеки щрих,
всяка точица дори...
Ето – ултрамаринът
вече свършва,
изтича през пръстите ми,
нехайно тръгва по пода
и стига до нечия сянка,
до нечии ръце
и там избухва
в мастиленосиня
двойна експлозия,
от която сякаш
отново се раждам
и отново в картините
се приютявам...
И цялата прозрачна съм –
пулсират копнежи
с днешна дата,
прокрадва се тихо
утрешна мъдрост...
на пясъците, може би,
върху които
ръждивият вятър
ще остави подписа си...
Но нищо
не може да спре
новия ми устрем –
нали родена съм отново
и рамките, по-скоро, са
подробности на интериора...
Диана Тенева -
Would I, my Lord *
Would I, my Lord,
light tapers to you
if I could be
in the blossom
of the thorny cactus,
in the blackness
of a starless night,
in the tear
of the wretched wind
and in the eye
of the next coming storm?!...
Would I, my Lord,
drop my eyes submissively
and bend my fingers absurdly
in a prayer sign of cross,
if I could with a single tear
revive the Virgin Mary in me,
chase the sinner away
and punish her at a stroke?!...
Would I, my Lord,
light tapers to you
when the waxes cry
in my hands
and a wounded silence
screams before the altar …
Diana Teneva
* Оригиналът може да се види в "Лично творчество" на "Поезия" -
Седмица
***
Понеделникът ми,
рошав и наперен,
важно по площада
се разхожда –
нали от него
всичко все започва...
***
Вторникът ми,
забързан,
динамичен,
с куфарче в ръка
сделки важни
той подписва
с лекота...
***
Сряда –
разпиляна
и ленива,
бавно
кафето
си допива
и маникюра
си оправя...
***
Четвъртък –
нежен
н небрежен
срещи творчески
урежда
и дяволито
ми намигва
в приглушена
светлина...
***
Петък
в щастлива
еуфория
крещи:
Заповядайте!
Купонът е у нас!
***
Събота,
неделя
тихо, свито
и прилежно
нова седмица
редят...
Диана Тенева
