Напред към Netlog

още секунди
Профилна страница на boriskalinov

boriskalinov

мъж - 62 години, САЩ
7 фенове - 489 Посетители

Блог 35


  • Песента на вятъра



    По стръмни сенчести
    пътеки
    чак до върховете
    ще те нося…
    И само вятърът след нас
    ще тича - от мириса
    на дивните треви унесен.
    Минутка отдих
    ако си изпрося,
    ще се поспрем.
    С затворени очи
    да чуем…
    Гората.
    С неговата песен.

    Б.Калинов.
    Септември 2010г.
    Пловдив
    http://kalin8.blog.bg/izkustvo/2010/11/02/pese...

  • Новата ми книга.

    Новата ми книга.

  • От стария сандък Приказка за сам

    Имало едно време в едно бедно нашенско село човек, който бил самарджия по занаят. Бил се научил да прави всякакви самари от баща си, а пък той- както му разправял – от своя баща… Така, че наследствен бил майсторлъкът, а самарите- от хубави по-хубави.
    Работел всеки ден човекът и все нови поръчки му идвали и тъкмо взел едно младо момче за чирак- да му помага, пък и на занаята да се научи, че той си имал само една щерка, която както се сещате не би могла да продължи еди ден работата му… Нещо настинал ли, нещо друго ли, но се поболял майсторът. Залинял… И си отишъл от този свят.
    Разчуло се из цялата околия. Хората затъжили, че загубили такъв майстор, а магаретата… Магаретата, събрани по селските мери ревнали от радост: „Уаааа! Край на самарите! Свърши робството вече… Уаааа!” Мятали къчове … Изобщо –„Ода на радостта”! В магарешки вариант, естествено.
    Само едно мъдро магаре ( Има и такива!!! ) съвсем тихо и кротко рекло:
    - Братя! Защо се радвате толкоз? Че то винаги ще се намери друг самарджия, бе будали н’едни!? А’ да видим сега, като остана само неукия чирак, какви самари ще да носим… Хем няма да са стока… Хем тояги ще играят, щом речем да се оплачем от това, че ни глождят отвсякъде!
    Чули го магаретата. Замряла веселбата. Спогледали се и горко заридали…
    Такива ми ти- магарешки работи!

    Странник
    22.02.2013г.
    Пловдив

  • Обикновени рисунки-65. Март

    Мартеници…

    Мартеници греят

    в бяло и червено

    Завързани, закичени

    със обич

    в ранна утрин-

    в първия му ден.

    Слънцето усмихва се,

    макар все още

    някак си- студено-

    в прозореца,

    доскоро заледен.

    Навън

    почти измела снеговете,

    весела е Баба Марта.

    Една усмивка

    има ли за мен?!

    Б.Калинов-Странник

    02.03.2013г.

    Пловдив
    [/center]
    [/b]

  • Капки акварел-46. Лятна Луна

    Акварелът е дело на художника Чен Чонг Пинг. Майстор е...Като всички китайски художници, които познавам!
    Останалото...
    Б.



    Една, все още

    непълна

    Луна, е украсила

    сребърно листата

    - притихнали

    след

    вятърната ръченица.

    Едва ли ще узнаем

    колко много са

    звездите,

    които тази нощ

    оглеждат

    красотата си в Марица.

    Загребвам в шепите вода

    за теб-

    сребърни искри…

    Заклинание

    на нощна птица.

    Странник

    29.07.2012г.

    Пловдив
    Добавям новия Плейкаст -с рояла на Р.Клайдерман:
    http://www.playcast.ru/view/1905270/e1105782d4...

  • Окъс(н)ели разкази-14. Съдбица…

    Отдавна се каня да напиша този разказ-едно намигване към колегите ми- рибари. Днес му дойде редът. Искам само да кажа, че всяка прилика с действителни лица и събития е...
    Поздрави!
    Б.



    „…Ще се измъкна тихичко…”-През прозявката си мисли -„Всички спят още. Само да не се събуди малката, че тя спи най-леко…”

    Напипа торбата с такъмите на терасата в тъмното, но не щеш ли, една метална кутийка- тази-за белите червеи, издрънча предателски на мозаечните плочки...

    – Мамка му…Отидох!!! Стана белята!- Изруга през зъби, и аха да се наведе, като чу зад гърба си:

    -Накъде, бре?! Къде си тръгнал по-нощите…

    Айшето! И тоя приглушен глас… Хич,ама хич не е на хубаво! Лоша работа! Направо много лоша! И както си беше наведен за кутийката, опита да погледне право в лице жена си.

    –Айше!- Рече с най-кроткия си глас, дето едвам се чуе- Айше, не се ядосвай! Малко за риба…Тука… Айде, пък сетне ще идем да видим за пералнята, а?!

    Това, колкото и да беше кротко речено, буквално взриви положението… Иначе от Айшето и дума не мож да измъкнеш, ама сега… Леле, като почна!

    -Каква риба, бре Орхане?! Каква ти риба те е патила, бре? Работа хвани, никакъв да се не видиш дано! Децата да си видиш, че гладни ходят, бре!!! Банките ката ден звънят…

    И като видя, че се не заптисва, а върви към портата, вдигна ръце нагоре- към небето, посивяло от облаци:

    - Боже! Кьорава риба да не види тоз човек! Никогаж, ама никогаж нищо да не хване, дорде си не пригледа децата и жената!

    Обърна се Орхан. Жегнаха го тия думи, ама нищо не рече. Само се усмихна криво и излезе…

    Айшето седна до китките на хладните стъпала пред терасата и прискимтя едва чуто. Пък и кой ли може да чуе мъката и’ в тъмни зори?! Никой. Поне децата да не буди…

    Ето! Цял ден стърчи на брега. От време на време само прибягва на сянка до върбите. Уж е на най-хубавото място, а нищо! Поне веднъж да дръпне…Няма, и туй-то! Почти слънчасали мисли му се въртят в циганската глава:

    „Като си ида, поне риба да занеса…Може пък на Айшето да и’ мине яда, като види рибата!”

    Надвечер събра въдиците, плю ядно в реката и процеди през криви зъби:

    -Тфу! Прокле ме Айшето, да му се не види… Що да правя сега?!

    Засмъдя му нещо в очите… Но не от потта в жежкото време, чини ми се.

    Б.Калинов

    28.06.2012г.

    Пловдив

  • Капки акварел-40. По вода...

    Нарекох стихчето "По вода".
    Акварелът е на маестро Фенг.
    Б.



    Чувства всякакви…

    Ако ги пуснеш

    по вода,

    те не винаги отплуват

    и все оставят

    някъде (макар и мъничка…)

    следа.

    А там,нагоре, като цветна

    дъга

    слънчев блясък играе

    по речните камъни…

    Навярно

    щастлив е така?!

    Б.Калинов

    05. 04. 2012г.

    Пловдив

  • От стария сандък...Мелодия

    Казват, че в един стар сандък може да има всичко...Неизпратени писма например!
    Ето едно! То е във форма на стих, защото е било приготвено в отговор на стиха от предишната история. Мисля си така, защото си имат някои сходства...
    А рисунката е чисто нова -още не са изсъхнали боите! Нарекох я "Мелодия в нощта"
    И така...Моят подарък за Клео!
    Б.



    Уморени частици
    тъга
    следват потоците
    музика в мрака...
    Наистина е хубаво
    така...
    Тъмнина.
    Мелодия.
    И някой,
    който някъде
    те чака...

    Б.Калинов.20 Октомври 2009г.
    Пловдив.

    http://www.playcast.ru/view/1753640/77f33a3e59...

  • Капки акварел-37 В очакване…

    Нарисувах нещо зимно...И реших да напиша стих! Получи се поредната "Капка акварел".
    Б.



    Под пухкав сняг
    е скрила всичко
    Зимата …
    С ледовете си
    отново завладяла е
    Простора!
    Но, аз си знам-
    дълбоко скрили
    Топлината,
    в очакване на
    Пролетта са
    домовете…
    На птици
    и на хора!

    Б.Калинов
    14.01.2012г.
    Пловдив
    Комп. рисунка: „Снежни домове” –Б.Калинов

    http://www.playcast.ru/view/1737984/9647b1cdf2...

  • Обикновени рисунки-33. Снежни пок



    Притиснал е в ласкавата си прегръдка островърхите покриви на къщите и плевните снегът, а те, отдавна свикнали да носят тежестта му, сякаш се кипрят с искрящата белота.
    Тиха утрин е. Рождество е.
    Слънцето се кани да надникне иззад един облак, изостанал от събратята си над Пирин планина.
    Само няколко врабчета и един синигер нарушават спокойствието, докато се разправят за трохите от коледната питка, оставени на терасата, а после отлитат над белите покриви накъмто съседния двор. И там сигурно им е оставено нещичко…Коледа е!

    Б.Калинов
    25.12.2011г.
    Банско

1 2 3 4