Напред към Netlog

още секунди
Профилна страница на alexandra_delova

alexandra_delova

жена - 52 години, Sofia, България
109 фенове - 11.167 Посетители

Блог / ЗЛАТНИТЕ СЪКРОВИЩА НА ТРАКИТЕ

Saturday, 6 November 2010 в 10:39

НАЙ-СТАРОТО ОБРАБОТЕНО ЗЛАТО НА ПЛАНЕТАТА

I ЧАСТ

Щедрата природа е привлякла в земите на България човека от най-дълбока древност. В продължение на хиляди години те са населявани от будни, смели, свободолюбиви, талантливи племена и народи, пише в сп. Будител ст.н.с. д-р Георги Китов. Носители на забележителна праисторическа култура, чието влияние се разпростира далеч на запад и север, те са творци и на първите в историята на човечеството златни предмети.

Вярвате или не, столетия преди древна Гърция и могъщия Рим, още преди Мосопотамия дори, на територията на България е имало общество, в което златото е играело огромна роля.
Магия от чудеса, събрани приблизително в 30 килограма злато с неизмерима историческа стойност, обвива България.



Най-известните ни златни съкровища тежат общо към 30 килограма. Те обаче са по-ценни от златния резерв на държавата, който е 40 тона, твърдят експертите. Изчислението е доста грубо, защото включва само предмети от Панагюрското съкровище, Златната маска на Терес, открита от покойният голям български археолог Георги Китов в могилата "Светицата", находките от Могиланската могила край Враца, съкровищата от Вълчитрън и Варненския халколитен некропол. Тук не влизат уникалните апликации от Летница, съдовете от Борово, апликациите за конско снаряжение и ритони от Луковит, нито пък 400-те златни апликации, датирани преди 5000 години, попаднали в НИМ преди няколко месеца. У нас никой не иска да говори за цени, но е факт, че за последната изложба в Бон застраховката на Панагюрското, Вълчитрънското, Рогозенското, Боровското и още от най-известните ни съкровища възлизаше на около 35 милиона лева.



Досега археологическите открития на територията на страната ни доказват, че малка България има богатството на Варненското златно съкровище- което е „най-старото злато на света” /около 6000г.пр.Хр. изразяващо се в повече от 3000 златни предмета./, Хотнишкото съкровище , част от което представлява накит от злато, открит през 2006г. от екипът на доц. Чохаджиев , в земен пласт, който се датира от 7 хил. год. пр.н.е. Тоест с хилядолетие по-старо от соченото досега като най-старо Варненско златно съкровище , имаме още Вълчетрънското златно съкровище / около 13 кг. златни предмети, датирани от ХV-ХVI век пр.Хр./ , Панагюрското златно съкровище /6 килограма златни съдове от церемониален сервиз от 400-300г.пр.Хр./, Рогозенското съкровище /165 красиво изработени сребърни съда с позлата , тежащи общо 20 кг., от 500г.пр.Хр./., а също така съкровищата от Борово, Летница, Равногор, Якимово, Вазово.. и т.н. През 2004 г. археолози от НИМ откриха в подбалканските полета, некропол от раннобронзовата епоха /3400-2000 г.пр.Хр./- своеобразен център за производство на бижута от злато. Намерени са златни украшения: гривни, нанизи, апликации за дрехи, маниста, халки и мн.др.



Златото е използвано от траките в култовите церемонии за връзка е енергиите, които произтичат от Слънцето. Владетелите са погребвани със златни предмети, но те не са символизирали на богатство. Това са били предметите, които владетелят-жрец е използвал по време на култовите церемонии и религиозни ритуали. Траките са вярвали, че златните предмети попиват вибрациите и енергията на човека и я съхраняват и затова те не биха могли да се използват от друг. За новия жрец са се изработвали нови предмети.

Елините, народ много по-материален и по-малко духовен от траките започва да използва златото, като средство за размяна и това става една от причините за гибелта на тракийската цивилизация. Привлечени от несметните тракийски богатства и от златните мини елините нахлуват в земите на траките и започват постепенно да завладяват и унищожават селищата им. По-късно римляните унищожават окончателно тракийската култура.

Парадоксалното е, че и елините и римляните вземат част от тракийското злато, но отнасят със себе си и учението на Орфей, което става една от основите върху която се развива древногръцката култура.

В този материал ще Ви представя 18-десет от най-известните и магнетични

ТРАКИЙСКИ ЗЛАТНИ СЪКРОВИЩА, ОТКРИТИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ




НАЙ-СТАРОТО ОБРАБОТЕНО ЗЛАТО НА ПЛАНЕТАТА

I ЧАСТ

Археологическите изследвания показват, че първата европейска цивилизация се е зародила около Варна. За това говори откритото най-старото златно съкровище на планетата с тегло 6,5 кг и проба 23 карата.

ВАРНЕНСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ - възраст – около 6000 години



Златното съкровище от Варна (е огромна археологическа находка, открита край морската столица на България – град Варна. По своята същност златното съкровище от Варна е най-голямото златна група предмети откривана в света. Варненското златно съкровище е най-старото обработено злато, намирано някога на територията на Европа, като днес е причислявано към т. нар. Култура Варна. Огромното археологическо скъпоценно съкровище е открито на територията на т.нар. Варненски халколитен некропол.

В края на 1972 г. светът е разтърсен от ново голямо археологическо откритие - на бреговете на Варненското езеро е открито злато. По време на прокопаване на ров за електрически кабел са забелязани множество дребни предмети от някакъв жълт метал. [b]Въпросните предмети се оказват най-старото съкровище в света, което се превръща и в едно от най-значимите археологически открития в света.

Някои археолози го сравняват по значимост за историята с откриването на Троя, а египетските пирамиди са построени цели 1500 години по-късно от времето, по което са изработени артефактите от варненското съкровище.[/b]


Според историка Христо Смоленов европейската цивилизация тръгва именно оттук – от земите на днешна Варна.

В книгата му има доказателства за научните постижения на притежателите на варненското съкровище, които биха могли да наложат пренаписване на цялата европейска история. Според авторите на "Архео-логика" древните варненци са притежавали познания по алгебра и геометрия много преди Питагор. А числото на Фибоначи, което е една от сюжетните линии в бестселъра на Дан Браун "Шифърът на Леонардо", както и Златното сечение, по което е работил самият да Винчи, се срещат за първи път във Варненското съкровище.

Защо обаче България не съумява да направи от съкровищата и историята си визитка за пред целия свят и защо египетските пирамиди са известни на всички, а за Варненския некропол, по-стар и много по-ценен като находка, знаят малцина?..



Златото е с толкова висока историческа стойност , че изумява дори американските учени, специалисти по древна история на света и изкуствата с прецизната си изработка по време на изложбата му в Института за древна история в Нюйоркския музей през 2009 година.

При откриването на най-старото златно съкровище на планетата, са разкрити 294 гроба с повече от 3000 златни предмета с общо тегло над 6 кг. Само в един гроб има повече злато, отколкото всичкото злато, намерено по света от тази епоха ! Последващите разкопки установяват че на това място е разположен древен некропол от халколитната епоха. На площ от около 7500 кв.м. са разкрити 294 гроба, за които е характерно голямо разнообразие на погребални ритуали. Открити са и голям брой керамични съдове, каменни и кремъчни сечива, предмети направени от мед и кост, множество украшения от злато и мидени черупки.



Според това, дали в гробовете има скелети и тяхното положение се разграничават три вида погребения - с изпънати скелети (предимно мъжки погребения), със свити на една страна скелети, при което коленете се опират в лактите и символични погребения без скелети. На три групи могат да се разделят гробовете и по намерените в тях предмети и украшения. Някои са изключително богати, докато в други са намерени само дребни предмети около скелета.

Откритията във варненския некропол промениха схващанията за родината на цивилизацията. Оказа се, че варненският некропол е по-стар от Египет и Месопотамия. Налага се категорично твърдението, че около Варна се е зародила първата европейска цивилизация. Оттук на запад са проникнали металургията на медта и златото. Възрастта на некропола се преценява на повече от 6000 години.

Така и най-големите скептици разбраха, че некрополът е необикновено откритие, което не е само едно съкровище, а комплекс със световно значение за тази епоха.


Сред най-богатите е гроб № 43, в който е открит скелет на 40 - 50 годишен мъж. В него са намерени 990 златни предмети с общо тегло около 1,5 кг.Дрехите на погребания са били изключително богато украсени, а и предметите открити там дават основание да се предположи, че той е заемал високо място в обществото - може би вожд или жрец. В дясното си ръка, свита в лакътя той е държал жезъл, символ на властта.


Възстановка на лицето на погребания в гроб № 43 мъж по черепната конструкция

На шията е носил три наниза от 890 златни мъниста, тежащи 499 грама. Златни пластинки са украсявали дрехите, коленете и гърдите и (вероятно) диадемата около главата.


От лявата страна на тялото е лежал лък, от който днес са останали само златните обковки. Освен тези царски знаци в същия гроб са открити и множество медни и каменни предмети - медна брадва, длето, шило, игла, кремъчни ножове и глинен съд. Изследванията проведени във Варненски археологически музей не откриват по скелета следи от насилствена смърт.



Характерна особеност на украшенията намерени в гроба е факта, че златото не идва само от едно място. Има украшения, които са от много чист метал - 23 каратова злато, но има една гривна която е от "електрон" - сплав от злато и сребро. Такава сплав се намира и в природата. Подобно находище на електрон е открито в Мала Азия.От находките във Варненския некропол се предполага, че населението, живяло по тези места е било предимно от скотовъдци.


За това свидетелстват многото изображения от злато, които пресъздават бикове - животни почитани от древността както символ на плодородието. Забележителна е връзката между това животно и фалическите символи открити в гроб 43. Мястото на фалоса е маркирано със златно украшение под формата на напръстник.



Учените са сигурни, че обществото, което е населявало тези земи е имало изразена социална диференциация. Сред гробовете има такива, които са без скъпа украса.Но за учените е интересен факта, че има гробове, които са празни. В тях не са открити скелети, но са пълни с украшения от злато, бронз и керамика. Предполага се, че това са гробове на войни, които са загинали далеч от дома и не са имали възможност да бъдат погребани в некропола. Скелетите са заменени от глинени маски, върху които са поставени златните предмети. По този начин се достига до хипотезата, че в това общество са доминирали кастите, подобно на много съвременни общества, които се срещат в Индия и на други места по света. Кастата на войните е съставлявала най-богатата част от обществото и за това празните гробове са пълни със златни украшения.



Друг много важен предмет, който е открит в некропола край Варна е керамичен съд изрисуван със злато. Дори при днешните високи технологии тази техника е доста трудна, защото има възможност златото да се разтопи в пещта, където се изпича глинения съд. Предполага се че глинения съд се е поставял в пещта и се изпичал до определена фаза. След това, все още мек се изваждал и върху него се е втривал златния прах. Съдът се е слагал отново в пещта и се е изпичал до край. ПО този начин златото остава да блести върху глината и не се разтича.

Интересен е и символа, открит върху глинения съд. Свастика - най-древният символ за изразяване на слънцето. Обществото, което е населявало земите около Варна е изповядвало култа към слънцето. За това говори и масовото използване на злато в украшенията. В епоха, когато бронзът навлиза в бита на хората, благородният метал е бил добре познат. Но за разлика от бронза, златото блести и отразява слънчевата светлина. По тази причина то е се превръща не само в предпочитан метал за изработване на ценни украшения, но има и сакрална стойност, която се използва при провеждането на религиозни ритуали.

Друг много интересен предмет, открит при разкопките е златен бумеранг. Досега се предполагаше, че единствено в Австралия местните аборигени са използвали това оръжие, което е непознато за Европа.



Един от основните въпроси, които занимава учените, ангажирани с изследването на Варненски халколитен некропол е времето през което са живеели хората на това място. Те са единодушни, че цивилизацията е по-древна от тракийската, която за дълъг период от време доминира по тези земи. Научният анализ с въглерод показва, че цивилизацията е на близо 6 000 години преди новата ера. Това време съвпада с възникването на шумерската и асирийската цивилизации. Затова има основание учените да считат находките от Варненския некропол като най-старото златно съкровище в Европа.

Повиканите специалисти датират наподките към 4- 5 хил. пр. Хр. През следващите години са открити общо 281 гроба с над 20 000 отделни предмета. От тях златните находки са близо 3 000, а общото им тегло надвишава 6 кг. Почти всички златни премети са украшения, а останалата част - култови предмети и знаци на властта.


Най-важен фактор за гибелта на Варненската култура представлява повсеместната климатична криза, свързана с покачването на световния океан през VІІІ-V хил. пр. н. е., която обхванала цяла Югоизточна и Централна Европа. Съществуват две версии за покачването нивото на Черно море – едната обяснява покачването с преливането на Средиземно море през Босфора, заляло сладководното дотогава Черно море, а другата, подкрепена например от древногръцкия историк Страбон - сочи преливането на Черно море в обратна посока, чрез запълването на черноморския басейн от сладководните реки Днестър, Днепър и Дунав.

От 1973 г. съкровището на варненския некропол започва да странства по света. То бе включено през 1973 г. в изложбата "Златото на траките", обходила почти всички световни културни центрове. През 1982 г. съкровището бе показано в продължение на седем месеца в Япония под името "Най-строто злато в света", Първата европейска цивилизация - Варна - България. През 1985 и 1988 г. бе показано в Германия. През 1989 г. то бе изложено във Франция, през 1994 г. в Израел, и във Флоренция - една от културните столици на света.



Днес най-голямата археологическа находка на 20 век, известна като Златното съкровище от Варна, може да се види в 6 зали във варненския Археологически музей. В него са представени няколко от най – значителните гробове с всички предмети и скъпоценности, които са открити в тях. От двете страни на входа са показани гробове с маски на човешки лица от находката на Златното съкровище на Варна. Тези маски са били моделирани на място, с апликирани върху тях златни предмети.

През лятото на 2006 година при разкопки на селищната могила край великотърновското село Хотница екипът на доц. Чохаджиев открива накит от злато, което се датира от 7 хил. год. пр.н.е. Тоест с едно хилядолетие по-старо от соченото досега като най-старо Варненско златно съкровище.

ХОТНИШКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ - възраст около 7 000 години - КУЛТУРАТА НА ЕНЕОЛИТА (V-IV хил. пр. н. е.)



Хотница е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, Област Велико Търново. Там е намерено уникално по съдържанието си съкровище от халколитната епоха. Землището на Хотница представлява археологически феномен — открити са 70 селища, обитавани в различни периоди от ранния неолит през античността до късното средновековие. Открити са 3 селища от ранния неолит, 4 от късния неолит, няколко от античността и късното средновековие, както и многослойна селищна могила, формирана от обитаването на това място в продължение на хилядолетия. Находките изясняват, че раннонеолитните жилища, полувкопани в земята, след опустошително наводнение от река Бохот са били заменени с издигнати над терена постройки от колове с оплетени пръти, обмазани с глина. Има следи от укрепителна система — ров и ограда от побити колове, подсилени с камъни. Археологическите находки, изследвани в процеса на системното проучване на обектите около Хотница, датират разцвета на местната култура към енеолита (V-IV хил. пр. н. е.) Доказана е принадлежността им към най-ранната цивилизация в Европа.

Населението, което ги е създало, е водело уседнал начин на живот, с основен поминък земеделие и скотовъдство, допълван с лов и събирателство на плодове. Изработката на откритата керамика и предметите с битово предназначение са типични за високоразвитата цивилизация по нашите земи в този период и имат сходство с находките от халколитния Варненски некропол. Високото качество на изпълнение, унифицираните форми, повтаряемите детайли и характерните елементи и материали за украса, присъщи на тази култура, доказват обособяването на прослойка с професионални занаятчийски умения, както и обществена диференциация по имотен и властови признак. За високото равнище на професионализация в това общество свидетелствуват накити от седефена мида — материал, изключително труден за обработка, както и останки от вертикален тъкачен стан — рядка находка от тази епоха. Отделни образци доказват традиционни връзки с Черноморието, Средиземноморието и земите отвъд Дунав. Нивото на познания също е забележително — открити са доказателства за успешни черепни операции.

Селищната могила край Хотница датира от 5-6 хил. пр. Хр. Тя е имала дебелина 6 м. Открита е случайно. През 1955 г при строителни работи за напоителни канали в района, работниците изгребали пръст от едната страна на могилата и попадат на грънци и разни други каменни сечива. Те веднага уведомяват за находката си музея във Велико Търново. Пръв тук започва проучвания Никола Ангелов. През 1956 г е открито т. н. Хотнишко златно съкровище.



Специално внимание заслужава всеизвестното златно съкровище от Хотница, състоящо се от 44 елемента с тегло 310 грама. На цвят са много по-жълти от златото, което днес познаваме, което е още едно доказателство, че става дума за наистина старо, старо злато. Освен че е старо, то е самородно и чисто, 22, 15-каратово. Има в себе с 92, 3% злато и близо 8% сребро. Но това са естествени примеси, а не сплав от два метала, обяснява археологът Александър Чохаджиев.

Накитите, изработени от 24-каратово природно злато, съдържат огърлица, гривна, спирали и пластини. Изработени са чрез изтегляне — техника, характерна за най-старото обработено злато в Европа от културата "Варна". Една от пластините, обаче, предхожда по древност всички известни находки досега, като се съди по изработката чрез изчукване. „Едната спирала например е нарочно наранена, вероятно като част от някаква обредна дейност. Тя е по-стара от познатото ни съкровище и ако се придържаме към условностите на периодизацията, е на около 6600 г.”, допълва археологът.


За високото равнище на професионализация в това общество свидетелствуват накити от седефена мида — материал, изключително труден за обработка, както и останки от вертикален тъкачен стан — рядка находка от тази епоха. Отделни образци доказват традиционни връзки с Черноморието, Средиземноморието и земите отвъд Дунав. Уникална находка представлява мраморната статуетка на богинята-майка с отвор в средата, доказателство за упражняването на култа към плодородието.

След първоначалните разкопки в района на с. Хотница проучванията са подновени през 2000 г. и с дългосрочна стратегия продължават и до днес. За този период са разкопани над 300 кв. м. в северната половина на могилата. Откритите находки са над 5000. Проучени са 6 жилища. Особен интерес предизвикват откритите нови златни предмети, сечива от мед, богатите колекции от антропоморфна и зооморфна пластика, открити са също много керамични съдове и сечива от камък, използвани в бита на хората.


През 2000 г. са открити три златни пластини. Следващата година една златна спирала, а през 2006 г. още една. Последната открита спирала обаче е уникална и доста интересна. Тя е намерена на 1-1,5 м. или няколко културни пласта по-дълбоко от Хотнишкото златно съкровище, което заедно с това от Варненския халколитен некропол се сочат за най-старото злато в света. А дълбочината на която е открита подсказва, че тази спирала е по-стара и от него и с основание може да се приеме за най-старото злато на земята. Това личи и по техниката на изработването на спиралата. При предметите открити през предните разкопки и в Хотница и във Варненския халколитен некропол техниката на изработка е чрез изтегляне, а при последната чрез изчукване на метала – 23,5 карата чисто природно злато.

Или както казва откривателят на най-старото злато в света от селищната могила край великотърновското село Хотница - доц. Чохаджиев : “Преди 7000 години хората много са пътували и не са познавали стреса. В Хотница за пръв път златото е открито в истинската му среда, а не в гробове и некрополи. Хората са си живели и накитите са били по тях и те са ги ползвали в ежедневието.”

ВЪЛЧИТРЪНСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ – възраст около 3 600 години – датирано от XVI–XV век преди новата ера


Древните траки, водени от могъщи войни, богато облечени в злато, са населявали и са се разпростирали на българска земя. Най–голямото намерено съкровище в България - Вълчитрънското съкровище е именно Тракийско. То се състои от 13 ритуални златни съда, с естествени примеси от сребро мед и желязо. с общо тегло 12,425 кг.

Невероятната златна колекция e изкопана през 1924 година в едно лозе близо до Плевенското село Вълчиртрън, на 6 км южно от Пордим и около 160 км. североизточно от българската столица – София. Предполага се, че съкровището датира от XVI–XII век преди новата ера. Откритите съдове са изработени от истинско злато и сребро, мед и железни сплави. Вълчитрънското съкровище се състои от седем съда с цимбова форма, четири чаши, гърне с дръжки и триъгълен съд. Необикновената форма на съдовете кара археолозите да смятат, че Тракийските крале са ги използвали за религиозни ритуали.

Съкровището от Вълчитрън и днес все още смайва археолозите и историците. То е най-голямато златно съкровище, което е изработено от чисто злато и тежи цели 12,5 кг. Това е праисторическо съкровище от древна Тракия.. Изработено е от чисто злато, затова и представлява огромен интерес. Изключително ценнен и красив символ на българската съкровищница. Смята се, че част от съкровището е останала в ръцете на хората, които са го намерили и не върнали намереното в лозето на специалистите. А дори и не са преполагали, че е от чисто злато, смятали са, че е изработено от някакъв друг вид благороден метал.


То се състои от 13 отделни предмета:3 малки и 1 голяма чаша, 1 голям съд, съставен от три отделни басейнчета, съединени със сребърни тръби. Намерени са и 7 похлупака – два големи и 5 по-малки с луковични дръжки. Специалистите отнасят съкровището най-вероятно към XIII – XIIвек.пр.н.е. Изработено е с голяма вещина. Дръжките на големия съд и чашите са богато украсени с успоредни ръбове и нарези. Големите похлупаци също впечатляват с майсторството на изработката си – по ръбовете им са вковани в златото сребърни ленти и по едно зърно кехлибар в центъра на кръстовидната част на бронзовата обшивка. Малките капаци са само с по 3 ръба. Следите от сребърен пропой, с който са припоени отделните части, от които е изработен всеки предмет, са заличени напълно. Дръжките на похлупаците имат и бронзова подплата. Орнаментите върху двата похлупака с най-големи размери са изработени от тънък пласт сребро и са вплетени в златото.

Интерес предизвиква както самата форма на предметите, така и тяхното предназначение. Предполага се, че съдовете са се използвали за религиозни ритуали изпълнявани от тракийските царе жреци. По-специално ритуали и богослужения свързани с бог Дионис, почитан както от древните гърци, така и от траките.


Големият кратер (купа) от Вълчитрънското съкровище.

От всички предмети от Вълчитрънското съкровище най-интересен и загадъчен е съдът с трите съединени помежду си полуяйцевидни форми. Той се състи от три еднакви златни, продълговати полуяйцевидни или във вид на водни птици форми, единят карй на всяка от които е доста изострен и малко издигнат нагоре, а противоположният е заоблен. В основата си те са съединени посредством две слабо закривени електронови тръби. Откъм горната половина на заоблените части на трите форми излизат навън: от средната - една по-дълга дъговидна тръба, слабо закривена нагоре и надебелена в края, а от външните - по една куха, по-къса дъговидна, стеснене и затворена в края тръбичка. Краищата на двете външни тръбички са съединени със средната тръба с по една масивна ос.


Триделният съд, представлява съединени три птичи тела и позволява наливането в трите си части на три различни течности примерно вино, мед и мляко и тяхното смесване посредством тръбичките или пък наливане в двете странични на две различни течности и получаването на „резултата“ по който жреците са гадаели и предсказвали за интересуващите ги събития в средната част.


Дръжката при голямата чаша е изтеглена от самия лист злато, от който е направена вазата, и е припоена към тялото чрез три златни нита с полусферични главички.Единствената допълнитекна украса на чашата е съсредоточена върху дръжката - три канелюри, които при устието се съединяват във формата на рибя опашка.

Изключително любопитен факт отнасящ се за малките чаши е, че древните майтори златари са ги изработили по такъв начин, че да стоят в изправено положение единствено когато са пълни с течност.


По форма, размери (диаметри и височини) и украса двата големи диска са съвършено еднакви. Въпреки лошото състояние на четирите по-малки диска се вижда, че и те са сходни помежду си. От всичките седем диска само един от големите е напълно запазен. Той има форма на голям, слабо изпъкнал похлупак, снабден с висока луковична дръжка. Дискът се състои от пет много грижливо припоени помежду си части: 1) широк, почти плосък кръгъл външен пояс с ниско профилувана периферия, с рисувани ленти; 2) слабо конвексен вътрешен кръг, с три концентрични ръба; 3) нисък кух цилиндър с три тесни пръстена; 4) висока куха луковична дръжка с нисък профилуван кръг на върха и с рисувани ленти и 5) двойно конусовидна пъпка с пръстен в основата.



Можем да гадаем и за предназначението на подобните на ударни инструменти предмети. Дали са се използвали като такива или са похлупаци на други съдове? Формата им с култа към слънцето и с неговата форма ли е свързана или е с чисто практическо обяснение? Може би никога няма да разберем точните отговори на тези въпроси, но със сигурност златното съкровище от Вълчитрън ни позволява да се докоснем по един неповторим и загадъчен начин до древността.


Вълчетрънското съкровище е най-съвършеното произведение на първобитната торевтика /златарско изкуство/. Предназначено е най-вероятно за култови цели. Чашите са използвани за черпене от големите съдове и за разливане в по-малки. Предполага се, че е принадлежало на някои от тракийските царе-жреци, споменати в „Илиада” и „Одисея” и в най-старите гръцки предания.

Днес оригиналното Вълчитрънско съкровище се пази в Националния археологически музей, а копие на съкровището е изложено и в Регионалния исторически музей в Плевен.



[b]СЪКРОВИЩЕТО ОТ МОГИЛАНСКАТА МОГИЛА, ВРАЦА – възраст около 2 400 години - погребение на тракийска принцеса на трибалите от IV в. пр.Хр. [/b]

Могиланската могила – това е царска гробница свързана с династията управлявала през IV в. пр.Хр. на трибалите, които обитавали земите на сегашния Врачански край. Приема се, че в Могиланската могила са погребани знатни представители на аристокрацията на тракийското племе трибали.



Могиланската могила е полуразрушен насип във Враца, който дълги години е стърчал в двора на една къща почти в центъра на старата част на града. За незапознатите той бил просто насип или хълм, но археолозите знаели, че там има надгробна могила и през 1965-66 година са проведени археологически проучвания. Изследователите открили една ограбена още в древността гробница и други две които са сравнително запазени.

В по-голямата камера са намерени телата на възрастен човек и млада жена. Тук са намерени и две сребърни канички, четири фиали, бронзови съдове и различни оръжия между които много бронзови заострени върхове на стрели, железни остриета, бронзов шлем, сребърна кнемида (наколенник) на места позлатена и с много богата украса.

Погребението било изключително богато и това дало основание да се мисли, че тук е била заровена знатна древнотракийска принцеса.


Главата на младата жена била украсена от златен венец, наподобяващ лаврови клонки. Той тежал 205 г. най-чисто злато. Златният венец се допълвал и от масивни златни обеци, украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти.



Били открити 3 гробници. Едната била ограбена още в древността, а другите две сравнително запазени. Най-интересни са находките в гроб №2. В него са намерени колесница с 2 коня впрегнати в нея, ритуално убити по време на погребението. Отделно зад коленицата е открит още един скелет на кон за който се предполага, че е допълнителен кон за водача на колесницата. Около останките на коня са открити посребрена юзда и сребърни апликации, части от украсата на конската сбруя. До коня археолозите откриват останките на млада жена без украшения и се предполага, че това е някоя от прислужниците, ритуално умъртвена заедно с господаря си по време на церемониите.

В западната част археолозите откриват ценна находка. Намерен е скелет на младо момиче с ръст около 145-150 см. Главата на момичето била украсена от златен венец, наподобяващ лаврови клонки. Той тежал 205 г. чисто злато. Златният венец се допълвал и от масивни златни обеци, изящно украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти. Открити са и още 47 златни апликации върху и около главата, предполага се, че апликациите са били закрепени към було с което е била покрита главата на момичето, но булото не се е запазило. В лявата и ръка е поставено огледало. До нея били открити останките на мъж, воин, заедно с въоръжението му. Открити са церемониална сребърна кнемида (наколенник носен от ездача в битка за предпазване на долната част на крака) с много богата украса на места и позлатена, 88 върха за копие, меч и бронзов шлем. Гробният инвентар се допълва от четири сребърни фиали, сребърна каничка, ритонизирана амфора, 50 глинени фигурки и други находки.


Фиалата от Могиланската могила е с височина от 4,5 сантиметра, диаметър 10 сантиметра, тегло 117, 16 грама, изработена е от сребро с позлата и е датирана преди 339 година преди Христа. Тялото на фиалата е покрито с канелюри, а дъното е украсено с апликация. Апликацията е изработена с техниката на листовото позлатяване. В центъра е оформена рамка с медальон на Великата богиня в профил. Богинята е с разкошна прическа тип и носи характерни обеци и огърлица. Фиалата е била част от одриски царски сервиз.


Благородните тракийските жени са имали татуировки, това може да се види от изображения изписани върху древни вази. Наколенникът от Враца също показва лице украсено с растителни и геометрични мотиви.

Наколенника от Могиланската могила е с височина от 46 сантиметра, изработен е от сребро с позлата и е датиран от третата четвърт на ІV век преди Христа. Горната част на наколенника е оформена като женско лице с бадемови очи. Челото на жената е покрито с бръшлянов венец. Косата й е предадена в спираловидни къдрици, а на челото се образува хоризонтална плитка. От ушите й висят обеци във форма на птици. Широките ленти по лицето, според специалистите, бележат татуировка. Представен е образът на Великата богиня.


Сребърни апликации, части от украсата на конската сбруя от Могиланската могила, Враца

Ритонизирана амфора от Могиланската могила е с височина от 14 сантиметра, диаметър 6 сантиметра, изработена е от сребро и е датирана преди 339 година преди Христа. Според учените, тя е част от одриски царски сервиз. Нейното тяло е оформено като шишарка. Шишарката е част от Дионисиевия жезъл, който е обвит с бръшлян или лоза и завършва с борова шишарка. Върху люспите на шишарката са нанесени стилизирани релефни слънчеви символи.



В третия гроб, частично ограбен в древността били открити скелети на мъж и жена със златни и сребърни канички, златни скъпоценности, предмети от глина, стрели със заострени железни върхове. Златната кана представя две галопиращи колесници теглени от по четири коня и управлявани от човек в ризница.


Каничка от Могиланската могила е с височина от 9 сантиметра, тегло 240 грама, изработена е от злато и е датирана третата четвърт ІV век преди Христа. Тя е оформена от типа с ниско столче. Устието е покрито с перли, под шийката има венец от палмети, а ажурно изработената дръжка има форма на Херкулесов възел.


Върху стените на съда са разположени срещуположни колесници двуколки с висящо шаси. В тях са впрегнати четири еднороги коня, чиито кореми образуват права линия. Конските оглавници и нагръдници са украсени с кръгли апликации. Във всяко колесница има кочияш - бог Аполон. Изображенията му са голобради и наивни като стил. Косите са представени с успоредни линии, очите в цялата им дължина, а главата несъразмерна спрямо тялото.


Богатите находки в Могиланската могила затвърждават мнението на археолозите и историците, че става въпрос за царска гробница свързана с династията управлявала през IV в. пр.Хр. Трибалите, които обитавали земите на сегашния Врачански край.

НАКИТНО СЪКРОВИЩЕ ОТ С.КРАЛЕВО – възраст 2 300 години



Съкровището от с. Кралево е открито през 1979 г. при разкопки на некропол югозападно от Търговище. Датира се към първата половина на III в.пр.Хр.

Съкровището се състои от красиви украшения за тяло и апликации за конски амуниции с гравирани митични образи и е открито при разкопаването на некропола при село Кралево, на 14 км югоизточно от Търговище, на автомобилния път за Велики Преслав.


Апликации с изображение на грифони. Кралево, Велико Търново. 3 в. пр. Хр. НИМ


Апликация с форма на осмица, декорирана с бордюр, палмети и орнамент с формата "S". Кралево, Велико Търново. 3 в. пр. Хр. НИМ. Още преди 8 хилядолетия образът на бик се поставял до Великата богиня. Той е мъжкото начало в природата и се свързва с оплодителната енергия на слънцето. Предотвратява нещастия и предпазва от зли сили.


Апликация с форма на стилизирана розета. Кралево, Велико Търново. 3 в. пр. Хр. НИМ



следва продължение...


Коментари 3

Необходимо е да влезете, за да публикувате коментар. Ако все още нямате акаунт, регистрирайте се сега!

  • 57

    lovDanko 13 March 2013

    НЕВЕРОЯТНО-Чувствува се дъха на ПРАБЪЛГАРИТЕ БЛАГОДАРЯ за
    това усещане!


  • 52

    tntm40 10 November 2010

    :)


  • 56

    Elena_61 6 November 2010

    Много ми хареса! Благодаря за информацията! :)

Вашата оценка: 0
оценка: 10,0 (4 гласа)