Профилна страница на alexandra_delova

alexandra_delova

жена - 49 години, Sofia, България
109 фенове - 10.782 Посетители

Блог / Кодът на глаголицата

Wednesday, 23 May 2012 в 12:38

Кодът на глаголицата крие смисълът на съществуването

Стоян Радулов



Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Есть, Животе, Земля, Како, Люди, Мислете, Наш, Он, Покой, Ръци, Слово...

Слово...

Това са само част от названията на буквите в първата славянска азбука - глаголицата. И до днес - единствената азбука, в която буквите си имат имена. Така по-лесно се запомняли, казват... Но и азбука, съдържаща в себе си основното послание за човека и знанието... Слово... "В началото бе словото"...

Изреждана последователно, глаголицата общо взето образува фразата "Аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек..." А нима това не е смисълът на съществуването!? Истински дар за човечеството е тази азбука...С промисъл свише...

Този своеобразен код на старославянския език бил създаден от Константин-Кирил Философ някъде в средата на ІХ век. Но защо ли му е било на Константин да глаголати на старославянски!?

„С божия милост здрави сме, ала между нас са дошли мнозина учители-християни от Италия, Немско и Гръцко, които ни учат различно. А ние славяните сме прост народ и нямаме кой да ни напъти към истината и да ни научи на разум. Ти, добри господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни разясни всяка истина."

За истината ставало дума....

С това писмо от моравския княз Ростислав, цитирано по памет в житието на Методий, князът през 862 г. молел византийския император Михаил ІІІ за помощ в тази негова нужда. В борбата за политическо самоопределение и самостоятелно културно съществувание, в стремежа за окончателно утвърждаване на християнството като всеобща религия, моравският княз искал да възпре немското, латинското влияние, да ограничи правата на чуждото духовенство. И избрал да противопостави на латинския език славянския, на латинското богослужение - славянското.


Бродиран надпис върху епитрахил от Рилския манастир от средата на XVI в. Забележете естествено вплетените над буквите от глаголицата соларни символи на свастката и шумерския знак "шамаш", (изобразяващ всъщност характерната за прабългарския календар осмолъчна звезда/цвете), известна ни от изображенията й върху каменните плочи на първата българска столица - Плиска.

„Чуй, Философе, никой друг не може да свърши това освен тебе - обърнал се императорът към Константин. - Ето ти дарове, вземи своя брат игумена Методий, и иди. Защото вие сте солуняни, а всички солуняни говорят чисто славянски". На което получил следният отговор от Константин: "Макар и да съм уморен и болен телесно, с радост ще ида, ако имат букви на своя език".

Буквите!...
Това е първото условие за създаване на книги, а книгите са необходимо условие за формиране на самостоятелна културна идентичност. И тогава. И днес. Писаното слово...

Константин не се отнесъл формално към задачата си. Той се замислил за бъдещето на славяните. Трябва да ги е обичал, за да направи такова значително нещо - да сътвори глаголицата... И не просто да я сътвори, а да вплете в нея кодът на цялото знание, до което се бил докоснал през живота си.

Нямало как да му покажат славянските букви, защото до този момент никой още не познавал такива. „Дядо ми, и баща ми, и много други, които са дирили това, не са го намерили, как мога аз да го намеря?", отговорил императорът. Но Кирил продължил да разсъждава. Да се пише беседа без букви, не значи ли да се пише върху вода? Букви трябвало да има! „Ако ти пожелаеш това (т. е. буквите), бог може да ти ги открие", заключил накрая Михаил.



Бог ли е открил буквите за Константин!?... И дали днес е важна причината? Та нали в началото глаголицата била ползвана тъкмо за превод на богослужебните книги от гръцки на старославянски език...

По-важното било обаче, че чрез учениците на двамата братя - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, това славянско дело намерило почва в България, която в края на същия ІХ век търсела повече сила и културно разграничение от ромейската империя - Византия. Именно в България под давлението на княз Борис-Михаил и сина му Симеон ІІ се основали първите книжовни школи, където пък се родила новата азбука - съвременната кирилица...

Названието на Константиновата азбука - глаголицата, идва от думата глагол, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г в самата азбука). Тъй като глаголати означава "говоря", глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“...

Но същите тези букви имат и числена стойност - първите десет букви са за единиците, вторите - за десетиците, а третите - за стотиците. Т.е. е и числена система. При това численият ред в глаголицата е оригинален.

И тъкмо за това делото на Кирил и Методий днес, в света на глобализацията и размиването на националната ни културна идентичност добива особена важност. Представяте ли си как то е променило хода на историята, как е определило съдбата на стотици поколения векове наред... Гигантска е тази представа...

Не е случайно, че двамата братя са определени за равноапостоли, т.е. светци - равни на апостолите. Всъщност, до тях неизменно стоят петимата им ученици и става дума за светите Седмочисленици...


Един от Рилските глаголически листове

Но за съжаление, основните и най-известни писмени паметници с използвана глаголица от Х век не се намират в България. Зографското четвероевангелие се съхранява в Санкт Петербург, Асеманиевото евангелие пък е във Ватиканската библиотека, Мариинското евангелие - в Московската държавна библиотека, Мюнхенският абецедар - в Баварската държавна библиотека, Синайският псалтир се пази в синайския манастир „Света Екатерина“ в Египет, Охридското евангелие е в колекцията на университета в Одеса и само част от Рилските глаголически листове се съхраняват и до днес в Рилския манастир, докато друга част също са в Санкт Петербург.

Сякаш светът научавайки повече за значението и силата на глаголицата се е опитал да запази за себе си всяка важна част от нейния живот сред славяните.

Но най-странното от всичко е, че на глаголица и кирилица е написан и молитвеникът в катедралата „Нотр дам” във френския град Реймс, където традиционно се е провеждала коронацията на френските крале. Ръкописът е известен във Франция като „Свещен текст” („le Texte du Sacre”) и до ден днешен се смята за народна светиня, понеже над него са се клели във вярност главите под короните. А всъщност представлява препис от молитвеник, написан на старобългарски език. Защо французите са избрали точно такава книга, чиито текстове никой в страната им не е можел да прочете? Каква прекрасна загадка. Те са смятали, че това са някакви древни божествени писмена, съдържащи тайните на миросътворението... Но както вече разбрахме глаголицата пази в себе си смисълът на съществуването и този факт не би трябвало да предизвиква голямото ни учудване... Едва руският император Петър І през 1717 г. при посещението си във Франция по държавни дела и попадайки в Реймс за изумление на всички започва свободно да чете на глас първата част на ръкописа.


Реймският ръкопис - Texte du Sacre des Rois de France - Реймска библиотека

Реймският ръкопис се състои от две части – 32 страници, изписани на кирилица, и още 62 – на сътворената от Константин-Кирил Философ глаголица. Първата съдържа празнични четения на евангелието според православния обред. Втората част съдържа апостолски послания и празнични паремии според католическия обред и е написана през 1395 г. на ъглеста глаголица от монасите на Емауския манастир, основан в Прага през 1347 г. като католическа обител с богослужение на славянски език.

Написаната на глаголица втора част съдържа неделни четения от Новия завет (от Цветница до Благовещение). Върху този текст има надпис на френски: „Лето Господне 1395. Това Евангелие и послание са написани на склавински* език. То трябва да се пее в продължение на цялата година, когато се състои архиерейската служба. Що се отнася до другата част на тази книга... тя е написана от ръката на св. Прокопий, игумена, и този текст е подарен на покойния Карл ІV, император на Римската империя, за увековечаване на св. Йероним и св. Прокопий. Боже, дай им вечен покой. Амин”.

Та затова, Боже, дай вечен покой и на Седмочислениците, особено на Кирил, защото благодарение на него съществуваме днес като българи. И прости ни, защото все по-рядко се обръщаме един към друг с важните думи на родното ни слово!


А това е завещанието на Света равноапостолна княгиня Елена, внучка на Св. цар Борис Михаил, покръстител български, племенница на цар Симеон Велики, приела името Олга, след като става киевска княгиня, съпруга на княз Игор I и майка на княз Светослав I, от чието име управлява между 945 г. и 969 г.

Съобщението по повод публикуването на снимката в руската преса гласи: "2 апреля 2012, впервые для широкой общественности продемонстрируют серебряные пластины с завещанием княгини Ольги. Текст завещания записан на серебряных пластинах круглой Болгарской глаголицей черноризцем Григорием и датирован годом 6454 от сотворения мира (946 от рождения Христа).
__________________________

ПОЯСНЕНИЯ: * Склавини или склавени (на гръцки: Σκλάβήνοι - Sklábēnoi, Σκλαύηνοι - Sklaúenoi, or Σκλάβίνοι - Sklabinoi, Σκλαβινίαι Sklaviniai; на латински: Sclaueni, Sclavi, Sclauini, or Sthlaueni - Sclaveni) е название, за образуваните през ранния 7 век групи от мизи, даки и гети, които заедно с част от антите на територията нахлули отново през границата на Византийската/ Източната римска империя. Названието Склавини (Sklaviniai) (и други подобни на него) е въведено от края на 8 век във византийските източници. По-късно това название също се използвало за описание на териториите, владяни или населени от така наречените от по-късната историческа наука "южни славяни" . Фактически в ранните византийски текстове се говори само за Σκλάβήνοι, Sclaveni, склавини, не за славяни. Това е понятие прието от руската историческа доктрина едва по времето на Екатерина Велика.

От Страбон знаем, че владенията на гетите се простират далеч на запад до Германия (чиято източна граница е Висла). Този огромен тракийски народ е населявал дори и черноморските степи. Земите, описани като гетски от Страбон съвпадат със земите на склавините, описани от Йордан.

Потвърждение, че склавините са тракийски народ получаваме от старият историк Теофилакт Симоката, който казва: " Гети, наречени още склавини прекосяват границите на Тракия ...Склавини, или гети, защото така бяха наричани в древността." Че склавините са гети, тракийски народ се вижда и от археологическите данни....



А що се отнася до схемата-прабългарски руни/съпоставени с глаголицата и готското писмо - нека не забравяме, че в своята история на готите „За произхода и деянията на гетите“ готския историк Йордан няколкократно подчертава, че сегашните Gothos са някогашните Getas. Но Йордан съвсем не е единственият, който под готи разбира гети, тъй като още Евсевий пише в своята хроника, че "готите наричали Залмоксис свое божество". [b]Значи античните писатели разбирали под готи старите тракийски гети".[/b]



Гетите и даките са били един народ, говорещ същият език като мизите и останалите траки обитаващи земите на юг от Стара планина. Според Страбон същите тези гети са от рода на мизите, а от IV-ти до XIV-ти век мизите са отъждествявани с българите. Така, че днес вече е безспорен факта, че племената, наречени в процеса на историческите битки с изкуственото име "южната група славяни" са просто клон на същия този народ - българите.

Припомням произношението на буквите от глаголицата - АЗ, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Есть, Животе... "Глаголицата започва с българското АЗ, а не със слявянското Я..."(Д. Гочев)

По този начин, обаче, именно България става естествената връзка на Христовата вяра със останалите "славянски"/"склавински" или по-точно севернотракийски народи, обитавали по това време територията на Великоморавия и Централна Европа. Приютила прогонените Кирило-Методиеви ученици и приела като свое делото им, тя се сдобива наведнъж с две различно приспособени за записване на българския език, но напълно унифицирани за цялата страна азбуки - глаголицата и кирилицата, първата, компилирана от Св. Кирил Философ, а втората - от Св. Климент Охридски на базата на съществуващите прототипи на вече познати знаци, използвани от древните българи за езика на българските мизи (каменните надписи на негръцки език от тракийските светилища на о. Самотраки) и от писмеността на северните траки - гети и даки (на която са написани гетските текстове на римския поет Овид, живял през 1 в.), произхождащи от своя страна от знаците на древната трако-пеласгийска писменост, разпространена в Южна Европа и на Балканите още през 2 хил.пр.Хр. - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...- .


Каменен надпис от ІV век пр.н.е. от тракийските селища на о.Самотраки на НЕГРЪЦКИ ЕЗИК.

Важно доказателство в подкрепа на тезата за съществуването на древна трако-пеласгийска писменост е надписа, намерен при Светилището на Великите Богове край гр. Камариотица, на о.Самотраки, датиращ от 4 в.пр.н.е. Писателят Диодор Сицилиански, ни казва, че през 4 век пр.н. тракийския език още се използва в религиозните церемонии от жреците на самотракийските Кабири.

Френският археолог и лингвист Клод Бригс в документалния филм "Сефт Безсмъртният", излъчен и по БНТ, представи една уникална археологическа находка - билингва надпис, намерен също на остров Самотраки. Той твърди, че двуезичният декрет на тракийски и гръцки език е само един от 220-те (!) тракийски надписа от VІ-V в. пр. Хр., открити в светилището на Аполон (на тракийски Abolo) в самотракийската колония Зоне на беломорското крайбрежие преди повече от двадесет (!) години, но все още необнародвани. Гръцката археоложка, която е правила разкопките, е публикувала само снимки/рисунки на три-четири кратки посвещения върху съдове.(Claude Brixhe. Zôné et Samothrace: lueurs sur la langue thrace et nouveau chapitre de la grammaire comparée? – Comptes rendus des séances de l’Académie des Inscriptions et Belles-Lettres, janvier-mars 2006, p. 121-146 - "Зоне и Самотраки: светлина върху тракийския език и нова глава в сравнителната граматика&quot:).


Коментари 18

Необходимо е да влезете, за да публикувате коментар. Ако все още нямате акаунт, регистрирайте се сега!

  • 50

    foundsvetlina 27 May 2014

    Интересен факт е, че Урфила след приемането на Епископски сан се кръщава Кирил! И всички легенди и географски места посетени от Кирил и Методи се оказа че са повторение на легендите и местата които е посетил Урфила, който дава азбуката на Готите!? "Дори мястото на раждане на Кирил съвпада с това на Урфила" - Проф.др.Ганчо Ценов!? Същественното тук е, че Урфила е живял 4-ти век сл.Хр. а писанията за Кирил и Методий са 4-5 века по-късно?! Следва въпроса, КОЙ Е КИРИЛ ФИЛОСОФ наистина, и дали глаголицата не е написана от Урфила /Улфила/? Освен това Констатнтин Велики който е Тракиец, поръчва на Урфила да създаде азбука за Траките наречени "Даки" и "Готи"!


  • 63

    tamarapeneva 27 May 2014

    Прекрасен материал !!! Трябва да го четат нашите "учени"за да забравят старата парадигма , че траките нямали писменост (Ал. Фол) и , че нямаме нищо общо със славяните , защото сме българи ! Пълно объркване на нашите "учени"глави!!! Насаждано ни е от западняците за да не си повдигнем главите и да осъзнаем кои сме !!


  • 53

    danyar9 12 February 2013

    :)


  • 65

    visokosna 12 June 2012

    :) Благодаря , Алекс за този материал !
    Далеч съм от много исторически факти , книгите са част от моето бягство от действителността или запознаване с нея / напоследък чета и такива от демократичната ни епоха от 1989 до днес , потресаваща !!!!! / има какво още да преоткривам за далечното ни минало, така че написаното от теб ме увлече и се обогатих , макар и с малко объркване в имена , дати , географски места , исторически епохи и последователности ...признавам : това ми е слаба страна !


  • 64

    bachvarovnikola 25 May 2012

    Когато владетелят на Великоморавия Ростислав иска от Михаил III помощ срещу експанзията на латинското и немско духовенство,славянската писменост вече се е намирала в Арсенала на Византийската империя,Константин и Методий са я сътворили през 855 година.Че писмеността е оръжие,двуостро оръжие,това ясно се е съзнавало от византийския императорски двор и Михаил III е нямал друг избор,получавайки писмото а Ростислав,освен да им изпрати това оръжие,носено от Светите Седмочисленици


  • 52

    damiyan9 25 May 2012

    извинявам се,но едва сега разбрах,че сте дали отговор на моите гласни размишления :) мислех,че ще ме отминете като крайпътен камък :) внимателно следя какво пишете и в същото време чета разни исторически източници...

    и 1. не искам с думите си да омаловажа деянието на Кирил,Методи и техните ученици,просто подчертах изворите за създаването на тази азбука,а те водят единствено и само до българските земи...
    благодаря :)


  • 51

    donicety 25 May 2012

    Благодаря за статията!Доста съпоставки предизвика но аз съм сигурен че всяка "гимнастика" на ума е полезно нещо.Рано или късно цялата истина ще изплува от миналото и ще разберем кое и как но дотогава мисля че много от истините стоят погребани като апокрифи във Ватикана , Света Гора Атон и някъде в ислиямския свят.


  • 44

    magistoianova 25 May 2012

    Статията беше много интересна за мен и моята дъщеря ,за която това беше нещо ново и интересно.Никога не трябва да забравяме кои сме и трябва да сме горди, че сме Българи.


  • 58

    Siana_T 25 May 2012

    - rpramatarova:
    Благодаря Ви за публикацията! За мен беше изключтелно интересна! Светъл празник! :)


 1 2
Вашата оценка: 0
оценка: 10,0 (9 гласа)