Напред към Netlog

още секунди
Профилна страница на alexandra_delova

alexandra_delova

жена - 50 години, Sofia, България
109 фенове - 10.810 Посетители

Блог / ЗНАМЕНАТА ГОВОРЯТ....

Wednesday, 25 January 2012 в 10:59

ЗНАМЕНАТА ГОВОРЯТ....[/b]

Съ Нами Бог!



Бродираните върху старите бойни знамена думи "Бог с нами!" или "С нами Бог!" са заимствани от старинните църковни текстове на т. нар. "Голямо повечерие", което се отслужва по време на Великия пост. В превод от старобългарски:

"С нас е Бог,
разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!...


(Из тържествена песен на Исайа, пророка предсказал рождението на Спасителя Христа)

Това е тържествен призив-молитва, който изразява древното християнско вярване, че нищо на земята не може да бъде постигнато без Божията подкрепа. Както вярващите призовават божието присъствие и помощ, за да се очистят от греховете по време на Великия пост, така и православните воини влизали в бой с възгласа: "С нами Бог".

"С нами Бог,
разумейте, языцы, и покаряйтеся: Яко с нами Бог.
Услышите до последних земли: Яко с нами Бог.
Могущии, покаряйтеся: Яко с нами Бог.
Аще бо паки возможете, и паки побеждени будете: Яко с нами Бог.

И иже аще совет совещаваете, разорит Господь: Яко с нами Бог.
И слово, еже аще возглаголете, не пребудет в вас: Яко с нами Бог.
Страха же вашего не убоимся, ниже смутимся: Яко с нами Бог.
Господа же Бога нашего, Того освятим, и Той будет нам в страх: Яко с нами Бог.
И аще на Него надеяся буду, будет мне во освящение: Яко с нами Бог.
И уповая буду на Него и спасуся Им: Яко с нами Бог.
Се аз и дети, яже ми даде Бог: Яко с нами Бог.
Людие ходящии во тме видеша свет велий: Яко с нами Бог.
Живущии во стране и сени смертней, свет возсияет на вы; Яко с нами Бог.
Яко Отроча родися нам, Сын, и дадеся нам: Яко с нами Бог.
Егоже началство бысть на раме Его: Яко с нами Бог.
И мира Его несть предела: Яко с нами Бог.
И нарицается имя Его велика совета Ангел: Яко с нами Бог.
Чуден Советник: Яко с нами Бог.
Бог крепок, Властитель, началник мира: Яко с нами Бог.
Отец будущаго века: Яко с нами Бог.
С нами Бог, разумейте, языцы, и покаряйтеся: Яко с нами Бог.
Слава Отцу и Сыну и Святому Духу.
С нами Бог, разумейте, языцы, и покаряйтеся: Яко с нами Бог.
С нами Бог, разумейте, языцы, и покаряйтеся:
И ныне, и присно, и во веки веков. Аминь.
Яко с нами Бог."

Из чинопоследованието на Великото Повечерие

По време на османското робство кръстът бил изобразяван върху знамена, предвождащи различни български чети или въстаници. И докато в Средновековна България кръстът е схващан като универсален, общохристиянски символ, то по време на робството Христовият кръст става белег едновременно на религиозната и националната принадлежност на българите, знакът на тяхната идентичност, който ги отграничава от окръжаващия ги ислям. Те вярвали, че именно с Христовата вяра и чрез неговия всепобеждаващ кръст ще успеят да отвоюват свободата си от своите османски поробители.



Както е известно, върху едната страна на знамето на Карловския революционен комитет Васил Левски нарежда да се постави бял кръст и надписът: "Бог с нами!" ("Бог е с нас!" ). Апостолът на свободата, който имал духовно образование, много ясно съзнавал, че за да се увенчае с победа освободителното дело на българите, революционерите трябва да се уповават на всемогъществото на Бога и да вярват в Неговата подкрепа. В едно свое писмо Васил Левски пише: "Бог нека е напреде, а народът български да ни е знаме!"

Православна традиция е доразвита във воинската символика и на Третото българско царство. Първите бойни знамена на младата държава са по руски образец от двете им страни е изобразен червен кръст с изправен лъв в средата и надпис "С нами Бог"("С нас е Бог!" ).

Тази християнска символика се запазва върху бойните ни знамена чак до 1950 година. По този армейски образец думите "С нами Бог!" са изписвани върху знамената на някои чети, участвали в Съединението (1885г.) и на доброволчески дружини по време на Балканската война (1912-1913г.).

Всички парадни саби на българската войска до абдикацията на Фердинад също носят от една страна девиза "С нами Богъ", а от другата неговият вензел. Сабите от Борисовата емисия имат от едната страна девиза "За царя и Отечеството" а от другата вензелът на владетеля, но това не са бойни, а са пак само парадни саби. Бойните ни саби са пруски образец с голям коронован лъв на на гарда, клинът е с два канала като от едната страна пише "Напредъ", а от другата "С Нами Богъ".
Има и още един модел бойни саби с надпис "С Нами Богъ"-те също са с голяма степен на рядкост-това са сабите Батембергова емисия, които са раздадени само на един випуск офицери и кавалеристи-випуск 1886.Тези саби от едната страна имат този надпис, а от другата вензелът на Александър Батемберг.

Източник: Сп. "Български войн" Брой 12 от 2004 година



Флагът е основен знак на всяка една държавност. От най-стари времена знамето е считано за изразител на националната идентичност и символ на мощта и суверенитета на един народ. Няма Държава без знаме. Няма армия без флаг. Във цветовете на своя флаг древните народи закодират спомена за своето минало и същност, която трябва да съхраняват.

Знамето на България се е променяло в продължение на над хилядогодишната история на страната - от конската опашка по времето на Аспарух - до днешния трицветен национален флаг на Република България.

Корените на българското знаме следва да бъдат търсени далеч назад в родната ни историята, брояща повече от 13 века. Най-старото съобщение за наличие на знаме у българите са отговорите на папа Николай I (858-867) до княз Борис I (852-889) от 866. В пункт 33 се споменава, че до покръстването, когато влизали в сражения, нашите предци “носели като военно знаме конска опашка” .

В своето “Изследване на българските държавни символи”, глава “Българското знаме през вековете” Иван Войников дава следното доста лаконично обяснение по повод на конската опашка:

Конската опашка, която по същество не е знаме, е арийски знак (вексилуид), стар ирански символ. Споменава се за пръв път в “Авестата”- сборник с древни ирански предания, събрани от Заратустра в VII в.пр.Хр. Използването и е свързано с почитта към божеството - конник."- http://protobulgarians.com/Kniga%20za%20gerbov...

Наричана е още стяг, стег, стаг – знаме. В началото на 20 в. думата още се е употребявало в тракийските и родопски, рупски говори като стег, стаг – сватбарско знаме. Отсъства от западнославянските езици. Най-вероятно може да мислим за старобългарски произход на думата.

Особенно интересен паралел е осетинското stug, æstug, иранско stыg, което означава завързана коса, букли, сравни с „конската опашка” при прабългарите! Според Абаев осетинската дума показва ясен паралел със санскритското stuka – снопчета вълна или животински косми, коса, перчем, букли, памирски stūγ – дълги коси. В унгарски има древна аланска заемка üstök – перчем, чуб, плитка. - http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20...

Сравни и с иранското БОНЧУК – “конска опашка, набучена на копие”, идващо от глагола
"б о н" (бода, набождам). Известно е , че още от дълбоката древност (VI-ти век пр. н.е.), авестийците са влизали в бой начело с набучена на копие конска опашка, което е израз на боготворенето на коня.

Явно се е получило наслагване на понятието stauka - кичури, букли (санс.) със стяг/ бончук и се стига до названието на знаме-бончук , тъй като използването на този атрибут е отбелязано още в „Ригведа”, където копието на Индра, с което убива дракона Вритра, било със завързана конска опашка. (ЮР-НРБ,стр.440-441)



След покръстването на България у нас започват да се използват знамена, подобни на византийските. Няма точни данни за български флаг от времето на Втората българска държава.

След покръстването под влияние на византийската империя като боен знак кръстът е бил възприет във всички православни страни . Смятало се, че всяка християнска войска трябва да постави върху своите знамена Христовия кръст, изразявайки по този начин несъмнената вяра и крепка надежда, че бог ще й помогне. Когато войниците влизали в бой с вдигнати знамена множество кръстове се извисявяли над тях като знак ,че те се намират под божия закрила. При цар Симеон бойните знамена са от червена коприна, с бял кръст и четири скиптъра . Това знаме е дарено от римския папа на баща му Борис Михаил. Водило е българската армия в победните битки при Ахелой и Константинопол.

Във връзка с преговорите между цар Калоян (1197-1207) и папа Инокентий III (1198-1216), относно сключването на уния с римската църква, между двамата се е водила оживена кореспонденция. В писмо от началото на 1204 г., българският владетел нарочно изисква от папата, да му изпрати знаме, след като бъде провъзгласен за крал. По нататък се споменава, че на така изпратеното знаме, бил изобразен кръст и двоен ключ, т.е. ключовете на св.Петър. Жофруа дьо Вилардуен, в хрониката си “Завладяването на Константинол” споменава за наличието на знамена при Калоян: “и пристигнаха пред Адрианопол и го намериха твърде добре съоръжен; и те видяха върху стените и върху кулите хоругвите на Йоанис, краля на Влахия и на България.” За съжаление обаче, автора не е оставил описание на тези знамена.

При Цар Иван Асен ІІ, бойното знаме на българите е като свещенна хоругва – бойна светиня, която съединява около себе си войните от един полк. Върху нея е везаният лик на Свети Георги-Победоносец. Разбира се, по това време съществуват и най-разпространените знамена от плат с кръстове.

При царуването на Шишмановци върху знамето се изобразява лъв, който държи кръст и скиптър. Знамето на Константин и Фружин е от червена коприна с три лъва . Водило е българските отряди в последния опит за възстановяване на българската държавност през ХV век .

По времето на османското владичество хайдутите и войводите често използват зелени знамена с изобразен златен лъв и различни надписи, често „Свобода или смърт“ (върху първото знаме по-долу - знамето на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа се чете надпис "На оружя мили братя!" ).


Първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861-1862 г. от двете Български легии, организирани от Георги С. Раковски. По-късно четата на Филип Тотю носи знаме, в което трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Известното Самарското знаме - основното знаме на Българското опълчение носи трите цвята – червен, бял и син.

През Възраждането пръв Георги Раковски обръща внимание на това какво трябва да бъде знамето на свободна България. Първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861-1862 г. от двете Български легии на Георги Раковски.

Великия наш националист и пръв идеолог на организираната ни революционна борба за национално освобождение, казва, че [b][u]задължително Българското знаме трябва да се състои от бял, зелен и червен цвят[/u].[/b] Как той стига до този извод? Като се запознава със същността на своя народ и неговия произход. Раковски освен създател на национално-освободителнот-- движение на Българите е и първия, който открива и прави опит да оповести сред Българите какъв е техния произход. Пръв той говори за нашата принадлежност към цивилизованите народи на изтока. Така макар и с някои неточности, Раковски с малкото налична информация успява да насочи историческата ни наука в правилна посока, която за съжаление не е последвана и днес - 150 години по-късно и след хиляди намерени свидетелства - официалните постулати в Българската историческа наука дори са по-далеч от истината, отколкото тогава.

"Ние сме арийци, и доказателство за това е нашето народностно име Болгари" - Г.С. Раковски

От това става ясно за кои народи е характерно знаме като нашето. Сега да видим наистина какво символизира. При всички индоирански народи трите цвята символизират едно и също. Трите основни съсловия на обществото. Бяло- духовенство, зелено- работници, червено- войници. Трите цвята са разположени хоризонтално също не случайно. Те символизират разделението на тези съсловия и тяхната разлика в йерархично отношение.



На първо място в Българския флаг е поставен белия цвят- символ на духа и духовността. Макар и войнствен по принуда, но по същност миролюбив народ сме оставили червеното да стои най-отдолу на нашето знаме. Интересно е че във време на война, Българското знаме се обръща на обратно, т. е. с червения цвят най-отгоре. Така нашия флаг се превръща наистина в един символ на нашата национална идентичност, древен произход и народностна мощ.



Нито един музей в целия свят не може да се похвали, че притежава българско бойно знаме!

Днес във военно историческият ни музей има колекция от над 600 знамена, от които 60 са пленени чужди.

ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ:


Български символи с хилядолетно значение.

Първичното значение на знака IYI е Върховна сила, Божествена сила! Графично с идеограмата му се обозначава акта на Сътворението.

В първите рунически надписи след покръстването знакът Y се изписва като аналог на кръста, равен нему по значение. Дори с приемането на гръцката християнска доктрина, знакът на траките продължава да се използва от българския народ.

Знакът IYI – който е и родов символ на рода Дуло, е знакът на българската държавност, знакът под който в Азия са били създадени - древната Бълхара, първата и най-стара държава на българите, възникнала в подножията на Памир и Хиндукуш - държавата, която индийците и арменците са наричали Балх и Балхара, арабите - БУЛГАР, а гърците - Бактрия и държавата на ванадските българи, създадена през 187 г. сл. Хр. на територията на Северна Армения, където те основават своя област с името Вананд, докато българите, управлявани от династията Дуло, били вече в Европа, както и 7-те български държави в Европа - Кубратовата Велика България, Кавказка България, на територията на Приазовието и Централен Кавказ, водена от най-стария Кубратов син - Бат Баян, Дунавска и Панонска България, основани от кан Аспарух/Исперих, Волжко-Камска България на кан Котраг, българската държава, основана от кан Кубер в 680 г. на територията на Македония и Алцекова България в земите на днешна Италия, но IYI - това е и древния знак на Богинята Майка, свързан със символа на бика от находките при Езерното селище в Дуранкулак , светилището на богиня Кибела на Големия остров, неолитните скални гробници в резервата Яйлата и погребенията с бичи глави в некрополите при Дуранкулак и Варна. Това е знака от надписа в Белинташ - древното тракийско светилище на бог Сабазий на бесите в Родопите на повече от 5000 години, потвърждаващ тезата, че нашите предци от Родопите са имали писменост по-ранна от гръцката.

Особеният български знак се среща поне от пето хилядолетие преди Христа в земите на Тракия!

Не, не е грешка, свещеният български символ IYI, знака на владетелския род ДУЛО, от който произлизат ранните владетели на прабългарите- кан Кубрат, основателят на Велика България и неговите синове Батбаян, Аспарух, Котраг, Кубер и Алцек, знака на рода основател Дуло, чийто потомци във Волжка България " владели Булгар 191 години" , хералдическия знак на рода ДУЛО, от който произхождат следните български царе Тервел, Kормесий, Севар, Кардам, Крум Страшни, Омуртаг, Маламир, Пресиян, Борис І Покръстителя, Симеон Велики, Петър І, Симеон ІІ, Самуил, Гавраил Радомир, Иван-Владислав и Петър ІІ Делян, (http://www.roussecity.org/mod/imenik_na_bulgar...) се появява за първи път при траките. Траките са го създали, траките са го ползвали, за траките IYI е имал огромно сакрално значение.

Разпространен е широко, обаче, и върху земите, където са пребивавали прабългари: Дунавска България, Румъния, Шудиково в Черна гора. Л.Дончева-Петкова посочва също областите Мунтения, Банат, Южна Молдова, Южна Трансилвания, като зони на разпространение на ІYI, респ. на Отвъддунаввска България, през 9-10 в. Среща се и в Кавказ – Хумаринското градище. Подобни знаци ұ са открити и върху тухлите от Ер-курган, столицата на кидаритите-ефталити в оазиса Карш (Средна Азия).

Първичното значение на IYI е Върховна сила, Божествена сила. Поради тази причина е изписван на стени и керемиди, призовавана е Божествената сила да пази крепостта. [b][u]Свещеният символ IYI притежава същата функция както и християнският кръст,[/u] който е включван в печати, пръстени, знамена. Затова и българските владетели ползват IYI , знака на рода основател, като хералдически знак. [/b]Така, дори с приемането на гръцката християнска доктрина, знакът на траките продължава да се използва от българския народ. Това може да стане само, ако е ползван от дедите ни хилядолетия наред и е станал част от културното ни наследство.

Необходимо е да дообясним и средния знак от руната (ЮВИ) IYI - Y. Графемата Y е съставена от V - знака на Чашата-Утроба, предметен символ на Богинята-майка, и Фалическия знак I, поставен отдолу като столче на Чашата, по-скоро като Фалос, оплождащ Утробата. По този начин IYI може да се разглежда като руна-уравнение, изразяваща акта на Сътворението! В това се състои и значението на този изконно български символ от Ранния Неолит на възраст повече от 7000г. В последствие, той се свързва и с идеята за „божественият произход на всяка земна власт”. Кан Омуртаг (814 836 г.) например се титулова CANAS VВHГY - КАНАС ЮВИГИ - "от бога поставен владетел".

Лъвът

Името на лъва в романските езици произлиза от латинската leo и старогръцката λέων (leon), думата на иврит לָבִיא (lavi) също има подобно звучене. В Systema Naturae видът е наречен от Карл Линей Felis leo. Думата Panthera в съвременното име на вида Panthera leo идва от pan -(„всичко“) и thera („звяр“). Въпреки, че думите са с латински произход словосъчетанието демонстрира поразително сходство със санскритската дума за тигър - pundarikam. В дословен превод тя означава белезникаво-жълто.

С думата "лъв" пък в античността често са наричани митологизираните персони, героите, царете и махараджите. Като важен символ го срещаме в архитектурата на Месопотамия, Хатусас, Микена, в християнството, в Иран, Китай и Индия..., навсякъде където са се разселили арийските племена....

Лъвът присъства на повечето места в Евразия, стане ли дума за Артемида, Кибела, Хеката, Гилгамеш, Буда... С него влизат в единоборство герои като Херкулес, Самсон и Давид.

Изглежда лъвът е пренесен отвъд земите на Дунава с тотемните символи от (пра)българите, каквито са още змията, конникът, орелът... Постепенно той се утвърждава сред тях и става първостепенен.

Лъвът е съхранен в народностната ни символика и се появява за пореден път в зората на българската държавност след въстанието на Асеновци. В родовия герб на тримата братя от ХII до ХIV в. той ще пази царевград Търнов.

След като отстъпва за известно време мястото си на орела в някои наши гербове от Средновековието, лъвът ще означава държавността при последния български владетел Иван Шишман. В европейската хералдика той е най-честият символ на България.


Коментари 3

Необходимо е да влезете, за да публикувате коментар. Ако все още нямате акаунт, регистрирайте се сега!

  • 35

    mladen_gadj 26 April 2012

    no dosta myzei mogat da se poxvalqt sas blgarski antiki :) i to orginalni za razlika ot nashite myzeiiiiiiiiiii :)


  • 49

    walriy 26 January 2012

    Prekrasno


  • 57

    levioblenka 26 January 2012

    Нито един музей в целия свят не може да се похвали, че притежава българско бойно знаме! :)

Вашата оценка: 0
оценка: 10,0 (6 гласа)