Напред към Netlog

още секунди
Профилна страница на alexandra_delova

alexandra_delova

жена - 49 години, Sofia, България
109 фенове - 10.429 Посетители

Блог 99

ПРОВЕДЕНОТО В ЕВРОПА И СЕВЕРНА АФРИКА МЕЖДУНАРОДНО ГЕННО ИЗСЛЕДВАНЕ НА Y-ХРОМОЗОМИ, ДОКАЗВА, че БЪЛГАРИТЕ са ЕДИН ОТ НАЙ ДРЕВНИТЕ НАРОДИ В ЕВРОПА! ВСЕКИ ПЕТИ БЪЛГАРИН Е С ГЕН НА 7800 ГОДИНИ!

"И да не бързаме да се плашим, че пристъпвайки към тайните на Древността по този начин ще открием множество необикновени неща." Петър Добрев


  • Кодът на глаголицата

    Кодът на глаголицата крие смисълът на съществуването

    Стоян Радулов



    Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Есть, Животе, Земля, Како, Люди, Мислете, Наш, Он, Покой, Ръци, Слово...

    Слово...

    Това са само част от названията на буквите в първата славянска азбука - глаголицата. И до днес - единствената азбука, в която буквите си имат имена. Така по-лесно се запомняли, казват... Но и азбука, съдържаща в себе си основното послание за човека и знанието... Слово... "В началото бе словото"...

    Изреждана последователно, глаголицата общо взето образува фразата "Аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек..." А нима това не е смисълът на съществуването!? Истински дар за човечеството е тази азбука...С промисъл свише...

    Този своеобразен код на старославянския език бил създаден от Константин-Кирил Философ някъде в средата на ІХ век. Но защо ли му е било на Константин да глаголати на старославянски!?

    „С божия милост здрави сме, ала между нас са дошли мнозина учители-християни от Италия, Немско и Гръцко, които ни учат различно. А ние славяните сме прост народ и нямаме кой да ни напъти към истината и да ни научи на разум. Ти, добри господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни разясни всяка истина."

    За истината ставало дума....

    С това писмо от моравския княз Ростислав, цитирано по памет в житието на Методий, князът през 862 г. молел византийския император Михаил ІІІ за помощ в тази негова нужда. В борбата за политическо самоопределение и самостоятелно културно съществувание, в стремежа за окончателно утвърждаване на християнството като всеобща религия, моравският княз искал да възпре немското, латинското влияние, да ограничи правата на чуждото духовенство. И избрал да противопостави на латинския език славянския, на латинското богослужение - славянското.


    Бродиран надпис върху епитрахил от Рилския манастир от средата на XVI в. Забележете естествено вплетените над буквите от глаголицата соларни символи на свастката и шумерския знак "шамаш", (изобразяващ всъщност характерната за прабългарския календар осмолъчна звезда/цвете), известна ни от изображенията й върху каменните плочи на първата българска столица - Плиска.

    „Чуй, Философе, никой друг не може да свърши това освен тебе - обърнал се императорът към Константин. - Ето ти дарове, вземи своя брат игумена Методий, и иди. Защото вие сте солуняни, а всички солуняни говорят чисто славянски". На което получил следният отговор от Константин: "Макар и да съм уморен и болен телесно, с радост ще ида, ако имат букви на своя език".

    Буквите!...
    Това е първото условие за създаване на книги, а книгите са необходимо условие за формиране на самостоятелна културна идентичност. И тогава. И днес. Писаното слово...

    Константин не се отнесъл формално към задачата си. Той се замислил за бъдещето на славяните. Трябва да ги е обичал, за да направи такова значително нещо - да сътвори глаголицата... И не просто да я сътвори, а да вплете в нея кодът на цялото знание, до което се бил докоснал през живота си.

    Нямало как да му покажат славянските букви, защото до този момент никой още не познавал такива. „Дядо ми, и баща ми, и много други, които са дирили това, не са го намерили, как мога аз да го намеря?", отговорил императорът. Но Кирил продължил да разсъждава. Да се пише беседа без букви, не значи ли да се пише върху вода? Букви трябвало да има! „Ако ти пожелаеш това (т. е. буквите), бог може да ти ги открие", заключил накрая Михаил.



    Бог ли е открил буквите за Константин!?... И дали днес е важна причината? Та нали в началото глаголицата била ползвана тъкмо за превод на богослужебните книги от гръцки на старославянски език...

    По-важното било обаче, че чрез учениците на двамата братя - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, това славянско дело намерило почва в България, която в края на същия ІХ век търсела повече сила и културно разграничение от ромейската империя - Византия. Именно в България под давлението на княз Борис-Михаил и сина му Симеон ІІ се основали първите книжовни школи, където пък се родила новата азбука - съвременната кирилица...

    Названието на Константиновата азбука - глаголицата, идва от думата глагол, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г в самата азбука). Тъй като глаголати означава "говоря", глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“...

    Но същите тези букви имат и числена стойност - първите десет букви са за единиците, вторите - за десетиците, а третите - за стотиците. Т.е. е и числена система. При това численият ред в глаголицата е оригинален.

    И тъкмо за това делото на Кирил и Методий днес, в света на глобализацията и размиването на националната ни културна идентичност добива особена важност. Представяте ли си как то е променило хода на историята, как е определило съдбата на стотици поколения векове наред... Гигантска е тази представа...

    Не е случайно, че двамата братя са определени за равноапостоли, т.е. светци - равни на апостолите. Всъщност, до тях неизменно стоят петимата им ученици и става дума за светите Седмочисленици...


    Един от Рилските глаголически листове

    Но за съжаление, основните и най-известни писмени паметници с използвана глаголица от Х век не се намират в България. Зографското четвероевангелие се съхранява в Санкт Петербург, Асеманиевото евангелие пък е във Ватиканската библиотека, Мариинското евангелие - в Московската държавна библиотека, Мюнхенският абецедар - в Баварската държавна библиотека, Синайският псалтир се пази в синайския манастир „Света Екатерина“ в Египет, Охридското евангелие е в колекцията на университета в Одеса и само част от Рилските глаголически листове се съхраняват и до днес в Рилския манастир, докато друга част също са в Санкт Петербург.

    Сякаш светът научавайки повече за значението и силата на глаголицата се е опитал да запази за себе си всяка важна част от нейния живот сред славяните.

    Но най-странното от всичко е, че на глаголица и кирилица е написан и молитвеникът в катедралата „Нотр дам” във френския град Реймс, където традиционно се е провеждала коронацията на френските крале. Ръкописът е известен във Франция като „Свещен текст” („le Texte du Sacre”) и до ден днешен се смята за народна светиня, понеже над него са се клели във вярност главите под короните. А всъщност представлява препис от молитвеник, написан на старобългарски език. Защо французите са избрали точно такава книга, чиито текстове никой в страната им не е можел да прочете? Каква прекрасна загадка. Те са смятали, че това са някакви древни божествени писмена, съдържащи тайните на миросътворението... Но както вече разбрахме глаголицата пази в себе си смисълът на съществуването и този факт не би трябвало да предизвиква голямото ни учудване... Едва руският император Петър І през 1717 г. при посещението си във Франция по държавни дела и попадайки в Реймс за изумление на всички започва свободно да чете на глас първата част на ръкописа.


    Реймският ръкопис - Texte du Sacre des Rois de France - Реймска библиотека

    Реймският ръкопис се състои от две части – 32 страници, изписани на кирилица, и още 62 – на сътворената от Константин-Кирил Философ глаголица. Първата съдържа празнични четения на евангелието според православния обред. Втората част съдържа апостолски послания и празнични паремии според католическия обред и е написана през 1395 г. на ъглеста глаголица от монасите на Емауския манастир, основан в Прага през 1347 г. като католическа обител с богослужение на славянски език.

    Написаната на глаголица втора част съдържа неделни четения от Новия завет (от Цветница до Благовещение). Върху този текст има надпис на френски: „Лето Господне 1395. Това Евангелие и послание са написани на склавински* език. То трябва да се пее в продължение на цялата година, когато се състои архиерейската служба. Що се отнася до другата част на тази книга... тя е написана от ръката на св. Прокопий, игумена, и този текст е подарен на покойния Карл ІV, император на Римската империя, за увековечаване на св. Йероним и св. Прокопий. Боже, дай им вечен покой. Амин”.

    Та затова, Боже, дай вечен покой и на Седмочислениците, особено на Кирил, защото благодарение на него съществуваме днес като българи. И прости ни, защото все по-рядко се обръщаме един към друг с важните думи на родното ни слово!


    А това е завещанието на Света равноапостолна княгиня Елена, внучка на Св. цар Борис Михаил, покръстител български, племенница на цар Симеон Велики, приела името Олга, след като става киевска княгиня, съпруга на княз Игор I и майка на княз Светослав I, от чието име управлява между 945 г. и 969 г.

    Съобщението по повод публикуването на снимката в руската преса гласи: "2 апреля 2012, впервые для широкой общественности продемонстрируют серебряные пластины с завещанием княгини Ольги. Текст завещания записан на серебряных пластинах круглой Болгарской глаголицей черноризцем Григорием и датирован годом 6454 от сотворения мира (946 от рождения Христа).
    __________________________

    ПОЯСНЕНИЯ: * Склавини или склавени (на гръцки: Σκλάβήνοι - Sklábēnoi, Σκλαύηνοι - Sklaúenoi, or Σκλάβίνοι - Sklabinoi, Σκλαβινίαι Sklaviniai; на латински: Sclaueni, Sclavi, Sclauini, or Sthlaueni - Sclaveni) е название, за образуваните през ранния 7 век групи от мизи, даки и гети, които заедно с част от антите на територията нахлули отново през границата на Византийската/ Източната римска империя. Названието Склавини (Sklaviniai) (и други подобни на него) е въведено от края на 8 век във византийските източници. По-късно това название също се използвало за описание на териториите, владяни или населени от така наречените от по-късната историческа наука "южни славяни" . Фактически в ранните византийски текстове се говори само за Σκλάβήνοι, Sclaveni, склавини, не за славяни. Това е понятие прието от руската историческа доктрина едва по времето на Екатерина Велика.

    От Страбон знаем, че владенията на гетите се простират далеч на запад до Германия (чиято източна граница е Висла). Този огромен тракийски народ е населявал дори и черноморските степи. Земите, описани като гетски от Страбон съвпадат със земите на склавините, описани от Йордан.

    Потвърждение, че склавините са тракийски народ получаваме от старият историк Теофилакт Симоката, който казва: " Гети, наречени още склавини прекосяват границите на Тракия ...Склавини, или гети, защото така бяха наричани в древността." Че склавините са гети, тракийски народ се вижда и от археологическите данни....



    А що се отнася до схемата-прабългарски руни/съпоставени с глаголицата и готското писмо - нека не забравяме, че в своята история на готите „За произхода и деянията на гетите“ готския историк Йордан няколкократно подчертава, че сегашните Gothos са някогашните Getas. Но Йордан съвсем не е единственият, който под готи разбира гети, тъй като още Евсевий пише в своята хроника, че "готите наричали Залмоксис свое божество". [b]Значи античните писатели разбирали под готи старите тракийски гети".[/b]



    Гетите и даките са били един народ, говорещ същият език като мизите и останалите траки обитаващи земите на юг от Стара планина. Според Страбон същите тези гети са от рода на мизите, а от IV-ти до XIV-ти век мизите са отъждествявани с българите. Така, че днес вече е безспорен факта, че племената, наречени в процеса на историческите битки с изкуственото име "южната група славяни" са просто клон на същия този народ - българите.

    Припомням произношението на буквите от глаголицата - АЗ, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Есть, Животе... "Глаголицата започва с българското АЗ, а не със слявянското Я..."(Д. Гочев)

    По този начин, обаче, именно България става естествената връзка на Христовата вяра със останалите "славянски"/"склавински" или по-точно севернотракийски народи, обитавали по това време територията на Великоморавия и Централна Европа. Приютила прогонените Кирило-Методиеви ученици и приела като свое делото им, тя се сдобива наведнъж с две различно приспособени за записване на българския език, но напълно унифицирани за цялата страна азбуки - глаголицата и кирилицата, първата, компилирана от Св. Кирил Философ, а втората - от Св. Климент Охридски на базата на съществуващите прототипи на вече познати знаци, използвани от древните българи за езика на българските мизи (каменните надписи на негръцки език от тракийските светилища на о. Самотраки) и от писмеността на северните траки - гети и даки (на която са написани гетските текстове на римския поет Овид, живял през 1 в.), произхождащи от своя страна от знаците на древната трако-пеласгийска писменост, разпространена в Южна Европа и на Балканите още през 2 хил.пр.Хр. - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...- .


    Каменен надпис от ІV век пр.н.е. от тракийските селища на о.Самотраки на НЕГРЪЦКИ ЕЗИК.

    Важно доказателство в подкрепа на тезата за съществуването на древна трако-пеласгийска писменост е надписа, намерен при Светилището на Великите Богове край гр. Камариотица, на о.Самотраки, датиращ от 4 в.пр.н.е. Писателят Диодор Сицилиански, ни казва, че през 4 век пр.н. тракийския език още се използва в религиозните церемонии от жреците на самотракийските Кабири.

    Френският археолог и лингвист Клод Бригс в документалния филм "Сефт Безсмъртният", излъчен и по БНТ, представи една уникална археологическа находка - билингва надпис, намерен също на остров Самотраки. Той твърди, че двуезичният декрет на тракийски и гръцки език е само един от 220-те (!) тракийски надписа от VІ-V в. пр. Хр., открити в светилището на Аполон (на тракийски Abolo) в самотракийската колония Зоне на беломорското крайбрежие преди повече от двадесет (!) години, но все още необнародвани. Гръцката археоложка, която е правила разкопките, е публикувала само снимки/рисунки на три-четири кратки посвещения върху съдове.(Claude Brixhe. Zôné et Samothrace: lueurs sur la langue thrace et nouveau chapitre de la grammaire comparée? – Comptes rendus des séances de l’Académie des Inscriptions et Belles-Lettres, janvier-mars 2006, p. 121-146 - "Зоне и Самотраки: светлина върху тракийския език и нова глава в сравнителната граматика&quot:).

  • Българите - от Тян Шан до Европа

    СЕДЕМТЕ БЪЛГАРИИ, СЪЗДАДЕНИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ КОНТИНЕНТ

    (Продължение от „Следите на българите в Кавказ”) -
    http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    Оксфордския професор Норман Дейвис пише в своя забележителен труд "История на Европа", че българите стоят “ в ядрото на европейската цивилизация”. С множество факти, той категорично доказва, че България е най-старата нация на Стария континент. Нещо повече, според него, когато България е била вече държава, Европа е "ходела права под масата".

    Макар и да сме народът, който единствен в Европа е запазил етническото си име и названието на страната си непроменени от времето на заселването си в Европа и на Балканите, ние продължаваме да бъдем срамно невежи по отношение на най-древната си история...

    Посвещавам тази статия на българския народ - народът, който единствен в Европа е успял да запази етническото си име и названието на страната си непроменени от времето на основаването на първата от своите държави на Европейския континент и после на Балканите, вече цели 18 века.



    Корените на нашия народ трябва да се търсят няколко хиляди години назад преди 681г., която е определена като начало на българската държава. Българите са били една от главните движещи сили на историческите събития в света, разиграли се поне от ІІІ -то хилядолетие преди Христа, а и след това.

    В световен мащаб, те са изиграли ролята на мъжкия принцип, който е "оплождал" древните народи с култура, религия и духовност. Нещо подобно се случва и по време на събитията, разиграли се на Балканският полуостров през ІV-VIII в., когато българите пренасят хилядолетните си културни и държавнически традиции и при пристигането в древната си прародина ги вливат обратно в корените на местната тракийска култура.

    Дълги години в нашата историческа наука шества тезата, че българите са малко номадско племе от тюркски произход, появило се на историческата сцена след смъртта на Атила (453г.). В края на шести век то попада под тюркска зависимост (ако сме тюрки – как попадаме под тюркска зависимост:), кана субиги – Кубрат го освобождава, обаче, от аварите !?! и създава държава, която била просъществувала едва 30 години.) От друга страна, незнайно защо, недотам обичащите ни византийци нарекли този съюз Старата Велика България!



    Упоеният от подобни “исторически прозрения” днешен българин, изпада в недоумение, когато чуе твърдения, като това на покойния френски президент Франсоа Митеран, че “българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета”.

    Ако обаче надникнем в историческите извори от древността и средновековието, както и осланяйки се на последните археологични открития, ще видим, че българите са един от най-древните народи на земята
    . Притежавали са богати познания в областта на астрономията, строителството, земеделието, имали са своя писменост. Едно от най-големите им достойнства е, че навсякъде, където са спирали, са създавали държави с еднакво име (повече от 12 на брой), със свое специфично устройство, с добре подредена административна и военна структура, и със съответните титли.

    В иранските учебници по история пише, че древните българи имат индо-арийски произход и са част от древната персийска цивилизация. Пише също, че древните българи достигат р. Дунав след като са изтласкани от древно-персийските земи.

    В предишните части на тази история говорихме за 5-те държави на българите в Азия, за преселението им в Кавказ от далечните планини Памир и Хиндукуш и за края на древното им и прочуто царство, което индийците и арабите са наричали Балх и Балхара, арменците - Булх, а персите и таджиките - Булгар.



    (Част втора)

    СЕДЕМТЕ БЪЛГАРИИ, СЪЗДАДЕНИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ КОНТИНЕНТ

    (Кубратова, Кавказка (Черна), Волжка, Панонска, Дунавска, Алцекова и Куберова)

    Едно и също ли са Велика България на хан Кубрат, създадена от него след въстанието през 632г. срещу Западнотюркския хаганат и аварите на територията, простираща се между Кавказ, Волга и Карпатите (наречена от Теофан Изповедник просто „отвъдпонтийска България”( „отвъдчерноморска България”) и Старата Велика България, държавата, която той изписва като „Древната и Велика България”("TH PALAIA I MEГAЛI BOUЛГAPIA" ), която очевидно е съществувала много преди написването на хрониката му през VІІ в., и е възникнала според „Именника на на българските канове” още през 165 г.сл.н.е. в района на Кавказко-Черноморския басейн?

    • Знаете ли, че по-малкият брат на кан Кубрат Шам-Бат (593-653г.) създава още една България, наречена Черна България (или държавата Дулоба - страната на Дуло) между 677г. и 690г. със едноименна столица, селище, на което е съдено по-късно да прерасне в Киев, столицата на древноруската държава

    500-годишната история на Булхар -държавата на Ванандските българи в Северна Армения


    В подножията на Кавказ

    Най-старото сведение за българи в Кавказ е оставил около 482г. бащата на арменската историография Мовсес Хоренаци. Той споменава, че “в дните на Аршак” в страната на българите в Кавказ започват големи размирици и една част от тях, наречена с името Влъндур булкар, водена от Вунд, се заселва в Северна Армения, където се заселват в област с името Вананд.

    Преселението на Вундовите българи в Армения става в 186 или 187г. сл. Хр по време на царуването на Валаршак и сина му Аршак (в действителност и двамата са партяни от Аршакидската династия), което ще рече през IІ век пр.Хр.

    Датировката напълно кореспондира с данните от "Именника на българските владетели", който посочва, че българите, управлявани от династията Дуло, в 165г. вече са в Европа. Но някои косвени данни подсказват, че в Приазовието и Централен Кавказ българи е имало още в I-ви век сл. Хр. и дори столетия по-рано. Как и кога точно са се появили остава открит въпрос.


    Карта на Армения. Територията на север от ез. Ван (защрихована в червено на територията на Арменското плато в днешна Турция) до извора на р. Кура (Cyrus), където е местността Коха (Кола), е някогашната арменска област Вананд.

    Описвайки героичните подвизи на Вахаршак, арменският историк Хоренаци дава сведение, че той привършил разпоредбите си, като покорил Вананд. Съобщавайки това, Хоренаци вметва, че преди местността се казвала „Баоенан”, но заради колонизатора Вунд, който бил българин, тя започнала да се нарича на името на неговият народ „вхндур” (vh`ndur), т.е. Вананд, "като и досега селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци.”

    Освен това той пише още, че през II в. пр.Хр. в Кавказ вече съществува българска държава.

    Кн.ІІ, гл.9: ”В дните на Аршак (това е син на Вахаршак, т.е. значи Аршак ІІ – б.ред.) възникнаха големи смутове в пояса на великата планина Кавказ, в Страната на българите. Много от тях се отделиха, дойдоха в нашата страна и се заселиха за дълго време под Кола/Kogh/, на плодородна земя, обилна на хляб.”

    Една част от ванандските българи малко по-късно се разселва към днешния Лазистански хребет южно от турския град Трапезунд. Чак до началото на миналия век тази планинска верига носи името Балхар или Болхар.


    Армения, 2-1 в. пр.Хр.

    Малко след Вундовото преселение българите отново стават обект на внимание от страна на арменските автори. В 198 г. българи, хазари и барсили нападат Армения, но при река Кура са разгромени. През лятото на 227 г. българи и барсили отново нахлуват южно от Кавказ и пак търпят поражение. Този път обаче са принудени не само да дадат заложници, но и да осигурят спомагателен контингент на арменския цар Трдат II, който го изпраща в Северна Месопотамия да воюва против персите.

    Съдбата на кавказките българи се променя рязко, след като в 370г. хуните преминават река Волга и нападат аланите, а после и готите. В тези кампании българите воюват на страната на хуните, чиeто върховенство са принудени да приемат и благодарение на което още в 378-380 г. установяват първите си поселища в римската провинция Мизия, днешна Северна България.



    За това свидетелства съвсем ясно картата на св. Евсевий Йероним, съставена около 380г., върху която при обозначаване на римската провинция Мизия, днешна Северна България стои надписа "Mesia hec & Vulgaria" ("Мизия, тук и България " ).

    През 451-453 и 481-484г. българите от Вананд и легендарната ванандска желязна конница взимат дейно участие в арменските националноосвободителни въстания срещу персите. На 26 май 451г. в Аварайрската битка едно от крилата на арменската армия е командвано от българина Татул Ванандаци (Татул Ванандеца), а в 482г. в Нерсехапатската битка начело на арменския стратегически резерв е друг българин – Врен Ванандаци. Родът Ванандаци запазва силните си позиции сред арменската аристокрация чак до 887 г., когато вследствие на бунт срещу арменския цар е разорен.

    След 467г. инициативата за засилена военно-политическа активност преминава от централнокавказките и приазовските българи към българите от източните подножия на Кавказ (земите на днешен Дагестан).

    През VII век Ананиа Ширакаци в "Арменска георграфия" споменава, че там обитават две български групи – Чдар-болкар (Кидаритските българи) и Дучи-булкар (в днешна Чечня). На запад от тях са Олхонтор-блкар (Аспаруховите уногундури). Те образували общо държавно обединение, държавата Бул(г)хар, начело на която е стояло първото племе под общото название българи. Към това обединение се числели и котрагите (котрагирите), които не били българско племе, а само сродни и подчинени на българите. Най-вероятно това подразделяне на ранните българи на групи не е на етническа основа, а по географски или смесен признак, доказателство за което е добавката БОЛГАР към всяко едно от тези названия.

    Смятам че прабългарите се формират от няколко вълни мигриращи към Кавказ племена от Средна и Централна Азия, като най-ранното според арменските източници (Мовсес Хоренаци) е още във 2 в.пр.н.е. (българите на Вунд, влъндурите, пагеритите на римските автори, които идват съвместно със сираките), а най-късната – групата на оногурите, савирите, сарагурите и угрите прогонени от Согдиана, на запад към Предкавказието, от ефталитите в 463г. Там (пра)българската етногенеза протича съвместно и паралелно с тази на скитските и алано-сарматските племена. След тази дата издаването на "зелени карти" на българи за Кавказ е прекратено. Който не се е преселил от Средна Азия, остава завинаги там.



    По-нататъшните събития показват, че една част от аланите, чиито наследници са съвр.осетинци, също свързала съдбата си с българските племена. Аланите, оказвайки се в полето на привличане на етносферата на българите, възприели техните обичаи и език, а сетне и етнонима. Асимилацията на аланите от българите протичала, от ІV в. до Х в. , особено интензивно в началото на образуването на съюза на българските племена в Северен Кавказ и през 2-та половина на VІІІ в., когато хазарите преселили част от аланите в северо-западните граници на своя каганат, в района на Горни Дон, където по това време вече живеели българи.

    Очевидно е, че връзка между Българи и Алани (потомци на аланите са днешните осетинци), има. Но те далеч не са единственият народ в Кавказ, в чийто вени тече сродна или направо българска кръв.

    Част от т.н. "черни българи" се оттеглят във високите части на Кавказ и формират оцелелият и до днес Балкарски народ обитаващ подножието на най-високия връх в Европа - Елбрус.



    В централен Кавказ и до днес съществува цяла голяма област с име Балкария, напомнящо също за древната Балхара. Балкарците са кавказки българи, преки наследници на българите на Бат Баян. Населяват най-високите части на Кавказ. В етногенезисът им взимат участие и кумани и алани. По вероизповедание са сунити. Говорят на карачево-балкарски език, който днес е клон на тюркския език. Балкарски лингвисти, обаче, днес са намерили хиляди думи в Балкарския, с нетюркски, а с ирански или шумерски произход.

    Между 488 и 552г. в рамките на Суварската конфедерация заедно със сувари, хазари и берсили източнокавказките българи участват в серия от военни походи южно от тази планина било като съюзници на Византия, било по-често като коалирани с персите врагове на ромеите. По време на похода от 515г. като съюзници на персите българите воюват чак в Сирия.

    В 552/553 г. обаче отношенията между Персия и Суварската конфедерация се влошават необратимо и се стига до война, вследствие на която много суварски, барсилски и български пленници са заселени от персите в южноарменската област Сюник (където българите основават провинцията Балк с 2 селища на име Вананд) и в Муганската равнина в днешен Южен Азърбайджан, където доскоро или и сега съществуват хидронимът Болгару-чай (Българска река) и селищата Болхар, Болгар, Болгаркент, Болгар-кок-тепе.



    На прага на Европа

    В 558г. Суварската конфедерация е разгромена от аварите. Българите в Кавказ и Приазовието са покорени от аварите, като остават под техния ярем до 632г.

    В същата тази година - 632г. - владетелят на всички българи кан Кубрат Велики вдига успешно въстание срещу аварите и възстановява независимостта на българската държава, ползвайки се и от подкрепата на византийския император Ираклий, от когото получава сан патриций. Българите отново могат да изпитат сладостта да имат собствена независима империя!

    Армиите им настъпват откъм Приазовието и Централен Кавказ навсякъде – на изток към Каспийско море, на север към Средното Поволжие и Северски Донец, отвъд който живеели славяните и русите, на запад към река Днепър, на Юг - към Черно и Азовско море.



    Старата Велика България

    В “Именник на българските канове” пише, че българите са имали своя държава в Европа 515 години преди Аспаруховите българи да преминат Дунава (680 г.). Текстът гласи “Тези пет князе управляваха оттатък Дунава петстотин и петнадесет години с остригани глави. И след това премина отсам Дунав княз Исперих, също и досега.” Тази българска държава възникнала през 165 г. в района на Кавказко-Черноморския басейн.

    Арменският историк Мовсес Хоренаци (V век) пише, че още II в. пр. Хр. в Кавказ е имало българска държава.

    Подобни сведения откриваме в картата на Евсевий Хиероним (268 г.), а също и в летописите на Егише Вартапет (V век), Захарий Ритор (VI век), Михаил Сирийски (VII век).

    Арменският историк Вардапет Гевонд(VIII век) приравнява скитите и сарматите с българите, установили се трайно в Кавказ най-късно до І век пр. Хр. по времето на двама поредни арменски владетели: Вахаршак и синът му Аршак ( т.е. Артавазд II и Арташес II). От цялостният контекст на творбата му, се вижда ясно, че говори за същите територии, владени от Стара Велика България, в които остава най стария от синовете на Кубрат - Бат Баян. В същият дух е и съобщението на Арабския летописец Абу-л-Фарадж Григориус Бар Гебрей (1226-1286):

    "Народът, който били скити, ромейте, наричали българи" .

    В Кавказ и северното Черноморие са открити останки от множество български градове: Булкар – Балк, Анзи, Химар, Кумух, Салтов, Маяки и деснобрежното Цимлянско градище, както и съвременните селища Балхар и Кубачи в Дагестан.



    Така за създател на Стара Велика България според „Именника на на българските канове” се смята Авитохол, а неин последен владетел е кан Кубрат.

    Защо тогава в науката се твърди, че Велика България е държава създадена от Кубрат?

    Просто защото е наложена догмата, че първото държавно обединение, създадено от българите в Предкавказието и Приазовието, е държавата на Кубрат. При това тази държава, благодарение на съветската историография, е обявена за номадска, при условие, че много преди нейното създаване има извор от средата на VІ в. на сироезичният автор Псевдо-Захарий Ритор, който твърди, че в този регион, на север от аланите, българите имат градове.


    Велика България на Хан Кубрат

    Търсенето на началната година на създаването на „древна Велика България” може да бъде съотнесено, на основание на „Именикa на българските канове”, единствено към предходникът на Орган и Кубрат, т.е. към Ирник от рода Дуло”.

    Проучването на сведенията за Ирник, чиято дейност в същият приазовски регион датира след 465г. (Приск, Прокопий) е изумително, понеже същият предкавказки народ, който сироезичните автори Мар Абас Катина и Псевдо-Захарий Ритор в периода ІV – VІ векове, наричат „българи”, са известни при гръкоезичните автори от VІ в. и VІІ в. Прокопий, Агатий, Менандър, Теофилакт...чрез термина „утигури”.

    Тоест, гръкоезичните сведения за ранното минало на утигурите преди 375г., дадени от Прокопий Кесарийски и тяхната история през времето след 465г., е всъщност единственият гръкоезичен летописен първоизвор, който трябва да бъде интегриран със сироезичните летописни сведения за българите, за да бъде формирана вярна на първоизворите история за произхода на ранните кавказки българи.

    Изумително е, но учените и до днес наричат държавата на Кубрат, която е била създадена през 629г. – Велика България. Теофан Изповедник, обаче, говори за две държави. Държавата, която превземат хазарите към 669г. е наречена от Теофан „отвъдпонтийска България” (отвъдчерноморска България”), докато държавата, която той изписва „Древна Велика България” очевидно е съществувала много преди VІІ в., защото автора на хрониката е от края на VІІ в. и едва ли може да нарече „древна” („стара”) една държава, която е създадена през същият този VІІ в., каквато е държавата на Орган и Кубрат.


    Древната Велика България

    Древна Велика България” е държавата създадена от 165г. и просъществувала до 565г. в Боспор (Прокопий) и Предкавказието, в която има множество български градове (Псевдо-Захарий Ритор) и за срам на българската историческа наука за тази държава не се знае нищо, а за нейният владетел Ирник (упоменат в „Именникът на българските канове”) дори мастити професори говорят нелепици, че бил „митична личност”, при положение, че в западната историческа наука (Бийор, Макуарт, Рънсиман, Вернадски, Мюсе) отдавна е изказана правилната хипотеза, че Ирник от „Именникът на българските канове” е всъщност Ернак, третият син на Атила. Това фактически е източната част на империята на хуните на кан Атила (443-453 г.), която се простирала от горното течение на р.Рейн до Индия, в която българите воювали заедно с хуните.

    След смъртта на Атила през 453 г. и разпада на хунската империя, се оформят две ядра на прабългарския етнос – едното в Панония, а другото – в Приазовието и Прикаспието.



    Още латинският писател Енодий Тицийски (473-524г.) говори, че преди Теодорик Велики да ги разбие (към 490г.), българите били непобедими и владеели всичко, включително Среден и Долен Дунав и Черноморските пространства.

    В заключение, можем да кажем, че Ста̀ра Велѝка Бълга̀рия (на гръцки: Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία), както е наричана от византийските автори, е ранносредновековна българска държава, възникнала според „Именника на на българските канове” и други древни текстовете на римски, арменски, византийски, арабски и сирийски летописи, още през ІІ век, след 165 г.сл.н.е. в района на Кавказко-Черноморския басейн, простираща се в земите между Кавказ, Волга и Карпатите. Тя представлявала военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена, част от големия масагетски масив (крайдунавските скити – масагети – хуни -гети - мизи, мирмидони, кимерии). Тук припомням и думите на летописеца Йордан от 6 век, който пише: "От земите на българите излезе хунската ярост".



    Основните източници за историята на Велика България са хрониките на Теофан от VІІІ век и на патриарх Никифор от началото на IX век, като се предполага, че и двете са използвали общ по-ранен първоизточник.

    През 632 година хан Кубрат сключва мирен договор с византийския император Ираклий, с който Византия признава независимостта на българите от Аварския хаганат.

    Някои подробности за Кубрат и отношенията му с Империята се съдържат в етиопски превод на хрониката на Йоан Никиуски, а българските племена през VII век са изброени в арменската географска книга „Ашхарацуйц“.


    Около 636 г. тази българска империя била в своя апогей – простира се от Дербент на Каспийско море до Днепър и от Централен Кавказ до средното течение на Волга. Уви, величието е само временно.

    Според Теофан Изповедник, преди смъртта си Кубрат съветва петимата си синове Бат-Баян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер да не се разделят, за да се защитават по-успешно от другите народи, но те не успяват да спазят заръката на баща си. Кана субиги – Кубрат умира около 668г. Най-големият му син, Батбаян, оглавява Велика България. През 671г. от изток нахлуват армиите на Хазарския хаганат и за по-малко от година разгромяват българската държава, като завладяват основната част от територията ѝ.

    Защо това се случва ли ?

    В средата на VII век Велика България, която не е единна държава, започва постепенно да се разпада. Хазарите успяват да си върнат част от земите около устието на река Волга. В района на Дагестан се обособява едно полунезависимо българско княжество, само формално подчинено на Кубрат. По-страшни се оказват раздорите между неговите наследници.

    В 668/669 г., още приживе, кан Кубрат разделя държавата си между големия си син Баян, по-малкия Аспарух и брат си Шам-Бат (593 - 653г.). Последният владее Запада, Баян – Центъра, а Аспарух – Изтока.

    Сребърният орел - най-ценната находка от гроба на кан Аспарух/Еспор във Вознесенка

    Ето какво пише в хрониката си Теофан Изповедник:

    "И тъй първият син на име Батбаян, като запазил завещанието на баща си, останал до днес в праотеческата си земя...Когато по тоя начин държавата на Кубрат се разделила на пет части и синовете му се разпръснали, големият хазарски народ потеглил от Верзилия, най-вътрешната страна на първа Сарматия, завладял цялата отвъдна страна до Понтийското море и като направил първия брат Батбаян, княза на първата България, свой поданик, принуждава го досега да му плаща данък."

    " Същия, като запазил завещанието на баща си, останал в праотеческата си земя и до днес"
    /Никифор/

    Днес, може би един от синовете на Кубрат, за който се говори най малко е Бат Баян. Сякаш той е по-малко важен от който и да е друг владетел на българските групи. Бат Баян е уникален в Историята, с това че като щит, успява да осигури сигурен излаз на братята си, към новите земи, а сам себе си се изтегля към върховете на Кавказ при крепостта Хумар. По този начин, българите придобиват контрол над търговските пътища, от Константинопол в посока запад, и от Уралските проходи в посока отново запад. Тази задача е била успешно изпълнена от Аспарух, Котраг и Кубер, като българите заемат ключовите места по пътищата между Ориент и Европа, между Изтока и Запада.

    В именника на Българските Канове, Бат Баян е споменат под името Безмер:

    Безмер 3 години, а родът му Дуло, а пък годината му шегор вечем.



    В централен Кавказ днес съществува цяла голяма област с име Балкария, напомнящо също за древната Балхара. Българите винаги спазвали традицията по именуване на своите градове, защото и град Балх етимологично означава "бял, блестящ" град. Балкарците, които също са наш сроден по кръв народ, се наричат сами себе си Малкарци , по стария обичай, "Б" да се обезвучава и да преминава в друг звук, както Бактрия-Пактрия, или Плискова града, което по логично звучи Бляскава града. Последната хипотеза е подкрепена от факта, че Плиска е била наричана "слънчевград" в средновековната книга "Пророческо сказание" от Пандех, а византииците са наричали Плиска - Плискова и Плискува.


    Всъщност, многобройните названия "Бял град" на ранните български градове идват от семантиката на българския етноним (българ = бял) и означават "Български град", те били разположени все по границата на новото българско землище . В своята книгата си професор Дейвис твърди, че още с основаването си, Аспарухова България е включвала и цяла Румъния.

    От изток през 671г. нахлули армиите на Хазарският каганат. Първият удар понесли племената на оногури, обитаващи източните части на Велика България и утигури, обитаващи югоизточната част на страната, или племената на Аспарух и Котраг.

    Тяхната съпротива била прекършена бързо - Аспарух отстъпил с оногурите и част от кутригурите на запад и се спрял отвъд Днепър, Котраг пък, с част от утигурите и кутригурите се изтеглил на север, в междуречието на Волга и Кама. През 672г. Бат Баян бил победен и се признал за васал на хазарите. Той управлявал самостоятелно едва три години в периода 668 - 671г.

    Настъплението на хазарите обаче, се оказва фатално и разсича на две Българската империя. Надигат глава и доскоро кротуващите алани. Като васал Баян запазва властта си между Средното Поволжие и река Днепър. Част от тези т.н. "черни българи" се оттеглят във високите части на Кавказ и формират оцелелият и до днес Балкарски народ обитаващ подножието на най-високия връх в Европа - Елбрус.


    Връх Балкар (Уллу Малкар) в Централен Кавказ, където са се заселили българите на най-стария Кубратов син - Бат Баян - в днешна Балкария.

    Интересна е съдбата на онези българи, от западната част на империята, които след разпада на Велика България останали в Северен Кавказ, Приазовието, долното течение на Дон и Северното Причерноморие.

    Водени от по-малкият брат на кан Кубрат Шам-Бат (593-653г.) те създават още една България, наречена Черна България (или държавата Дулоба - страната на Дуло) между 677г. и 690г. със едноименна столица, селище, на което е съдено по-късно да прерасне в Киев, столицата на древноруската държава.


    Крепостната стена на киевската крепост Бащу,построена от брата на Кан Кубрат – Шамбат

    През ІХ - Х век византийският император Константин Багренородени в своето съчинение и древноруският летопис ги наричат “черни българи”, а арабо-персийските автори - “вътрешни българи”.

    От договора от 945г., сключен между киевския княз Игор и византийския император, може да се съди, че Черна България е граничела непосредствено с Киевска Рус откъм Черно море, заемайки и земите по Северски Донец.

    Н. Я. Мерперт, позовавайки се на ръкописа на анонимната персийска география от края на Х в. “Худуд ал-Алам” (“За пределите на света”), дава следното описание на границите на Черна (Вътрешна) България: “...източната граница на народа на вътрешните българи се оказва долното течение на Дон, западната - Днепър, течащ през страната на славяните (сакалибите), северната - Северски Донец, отвъд който живеели славяните и русите, а Южната - Черно и Азовско море.

    Само едно такова разположение оправдава самия термин. Народът “вътрешни българи” се намирал между външните (дунавските) и волжските българи , към които, както показват сведенията на “Худуд ал-Алам”, този термин не би могъл да се отнася”. “Този народ е смел, - пише персийският автор, - войнствен и внушаващ ужас. Характерът им е подобен на този на тюрките, живеещи до страната на хазарите. Вътрешните българи воюват с всички руси, но търгуват с всички, които живеят около тях ”.


    Волжка България

    Вторият син на Кубрат - Котраг, потегля на североизток и се заселва по средното течение на р. Волга. Тук след 660г. поставя. началото на т.нар. Волжко-Камска България.

    От тези земи през VІІ век ще се обособи още една наистина Велика българска империя – наречена Волжка България. Тя ще просъществува цели 10 века - като през 30-те години на XIII в. е разгромена от татаро-монголското нашествие, възстановена е през 15 век под името Казанско ханство или Велики Болгар, а по-късно, през 16-ти век е завладяна от Иван IV Грозни, (Велик княз Московски), след което той започва да се титулува Цар Болгарский, титул запазен от руските царе до 1917 г. !

    И така, за няколко години възстановената с оръжие от кана Кубрат Велика България отново е разбита на късчета.

    Всичко на изток остава за хазарите. Аспарух пресича реките Днепър и Днестър и през 70-те години на VII в. се заселва в т.нар. Онгъл (Оглос, Онглос) - земите около делтата на Дунава в днешна Румъния и/или днешна Южна Бесарабия. През 675г., той е принуден да изсели повечето уногундури и немалка част от дагестанските българи около дунавската делта, където огромният им брой ги изправя пред гладна смърт. Така за Аспарух остава единствен изход – да си пробие път на юг, отвъд Дунава, към териториите, владени от ромеите, където го чакат сънародници, вече заселили се тук в предходните 3 столетия.



    Още през IV век българи се заселват в Панония и създават Панонска България около V-VI в., по времето на Атила. По-късно, част от тях заедно с хуните на Атила достигат до Апенините и територията на днешна Франция. След смъртта на Атила в 453г., българите започват системни нападения на земите на юг от Дунав. През 493–499–502г. български отряди нахлуват в Тракия, а от началото на ІV век датират и първите им трайни поселения на Балканския полуостров. .

    Вече видяхме, че на картата на св. Евсевий Йероним, по това времето около 380г., когато е била съставена, при обозначаване на римската провинция Мизия, днешна Северна България ВЕЧЕ стои надписа "Mesia hec & Vulgaria" ("Мизия, тук и България " ).

    През 480–486г. византийският император Зенон сключва съюз с панонските българи срещу остготите. Известна част от прабългарските племена - утигурите и кутригурите остават в Панония и след разгрома на хуните.



    500-520г. българите проникват на Апенините
    . Планината Булгерия на юг от Неапол, е най-западното планинско гнездо на древните българи още от 568–569г., когато група панонски българи, включени във войската на лангобардския крал Албоин, се заселват в Северна Италия. Именно затова в тази държава, има и много селищни имена и фамилии като Болгаре, Болгери, Боргери.

    В средата на VI век част от панонските прабългари, водени от кан Алцек се заселва в земите на баварците, подвластни по това време на франкския крал Дагоберт I, който по-късно нарежда те да бъдат избити. Оцелелите бягат в Северна Италия, в околностите на Венеция. Дружината се заселва в Беневент и Кампобасо в градовете Сепиниум, Бовианум и Изерния. На Алцек е присвоена титлата "дукс". За двуезичието на тези българи чак до края на VIII в. свидетелствува Павел Дякон. Нещо повече — в съчинението си "Български преселници в Италия през VI в."(1933) Винченцо Д'Амико съобщава, че дори до началото на XV в. в Италия е имало българи съхранили народностното си самосъзнание. На 23.V.1417г. - пише авторът — българските благородници от гр. Верчели полагат клетва пред дука на Милано. Дни по-късно същото задължение поемат и българите жители на Милано. Към 1933г. Д'Амико брои потомците на древните българи, живеещи в Италия, на около 3 милиона души.


    Карта на наименованията с основа Булгар в Италия.

    Позорният договор за Ромейската империя, подписан в 681г. с българите бележи края на една война, а не някакво начало. Кан Еспор/Испер рих (Аспарух) се е качил на трона на Дунавска България три десетилетия по-рано през 70-те години на VII в.,, когато започват походите му начело на оногундурите на юг, отвъд Дунава, където вече имало значителни български поселения.

    На следното лято, когато българските конници започват да палят вилите на ромейските патриции в предградията на Константинопол, императорът е принуден да си купи позорен мир с българите. Занапред ще плаща не само данък, но и ще признае, че отвъд Хемус има нова държава.


    Българските царства ок. 800г.

    Държава, основана от кана Аспарух, в която жреците измерват най-добре времето в цяла Европа, защото познават движенията на небесните тела, държава, в която за разлика от позлатения Версай 1000 години по-късно хората се къпят в нарочни обществени бани, държава, в която умеят да строят крепости и градове, държава горда, сурова и държелива, устояла на времето вече 13 века, тя била наречена още Дунавска България, в отличие от Волжка България, или І-ва българска държава на Балканите - нашата България.

    Около 80-те години на VII век остатъкът от панонските българи, начело с Кубер, въстават срещу аварите. На страната на българите застават и част от пленниците, взети от аварите във войните с Византия. Вероятно затова Кубер и подвластните му племена се насочват на юг, към земите на Македония, в близост до днешния град Битоля. Кан Кубер установява мирни отношения с Византия и се премества в околностите на Солун. Така заселването на куберовите българи в Македония води до създаването на военно-племенен съюз със склавините - "местните славянски племена" на територията на империята, насочен срещу византийците.

    /Във връзка с израза "местните славянски племена" - нека си припомним, че през V-VI век, всъщност в т.н. българска група на "южните славяни", влизали племената наследници на северните траки - даки и гети, които заедно с част от антите заселват ОТНОВО Мизия, Тракия и Македония, а също Панония, Далмация и Илирик, както и голяма част от Македония и Тесалия, където се смесват с потомците на автохонното население траките – пеласги, мизи, фриги, етруски, илири и скити./



    В резултат на това, Куберова България била е основана в 680г. в областта на дн. Македония. Във Войната срещу Византия участват двамата братя - Аспарух и Кубер. Така България откъсва от Византийските територии цели 100 000 кв. км площ.

    В 688г. Византия разваля договора и напада България, но среща на пътя си Куберовата армия и отново губи територии. Кубер си ги взима, като награда за победата над Византия.

    Първият опит за обединение между Куберова и Аспарухова Българии е неуспешен. Вторият опит прави по-късно кан Крум с неговата решителност, като обединява териториите на двете Българии. И отново напада Византия като използва нов подход. Той тръгва по долното течение на р. Струма, там унищожава византийската основна войска, край гр. Серес - на 400 км от границата на Дунавска България. След това превзема Сердика, а след това присъединява и териториите на Кюстендил, Благоевград и Перник.


    България след обединението на Аспарухова и Куберова България по времето кана Крум

    И така, като заключение можем да кажем, че след смъртта на кана Кубрат, в резултат на вътрешните междуособици и натиска на хазарите, възстановената от кана през 632г. империя на българите, (основана още през 165г.), наречена Стара Велика България се разпада. Кан Аспарух създава Дунавска България, а по-малкият брат на кан Кубрат Шам-Бат (593 - 653г.) Черна България (или държавата Дулоба) със столица дн. Киев (677г. - до 690г.). Кан Кубер създава Куберова България, основана в 680г. в областта на днешна Македония. Волжка България е името на другата Велика България, в която остава част от българското племе по поречието на Волга след 660г., с държавен глава хан Котраг, също един от синовете на хан Кубрат.

    Българските държави оставят дълбока следа в историческия процес с високоразвитата си организация и стройна уредба от норми, с добре подредена административна и военна структура. Българската идея за държавност се оказва изключително жизнена. Въпреки преселенията и дори когато българските държави губят за дълго своята независимост, те отново възкръсват. В Европа българите създават втората след Римската империя държава, но като държавно устройство тя е коренно различна от гръко-римския модел - не е била робовладелска.

    България е най-старата европейска държава, просъществувала повече от осемнадесет века (от 165г. до днес) под едно и също име. Тя е съхранена и до днес от българския народ.

    През 2013г. ще се навършват 1848 години от създаването на Стара Велика България и 1333 години от основаването на Дунавска България - нашата България!

  • БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

    БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

    Иван Вазов

    Език свещен на моите деди
    език на мъки, стонове вековни,
    език на тая, дето ни роди
    за радост не - за ядове отровни.

    Език прекрасен, кой те не руга
    и кой те пощади от хули гадки?
    Вслушал ли се е някой досега
    в мелодьята на твойте звуци сладки?

    Разбра ли някой колко хубост, мощ
    се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
    от руйни тонове какъв разкош,
    какъв размах и изразитост жива?

    Не, ти падна под общия позор,
    охулен, опетнен със думи кални:
    и чуждите, и нашите, във хор,
    отрекоха те, о, език страдални!

    Не си можал да въплътиш във теб
    създаньята на творческата мисъл!
    И не за песен геният ти слеп -
    за груб брътвеж те само бил орисал!

    Тъй слушам сè, откак съм на света!
    Сè туй ругателство ужасно, модно,
    сè тоя отзив, низка клевета,
    що слетя всичко мило нам и родно.

    Ох, аз ще взема черния ти срам
    и той ще стане мойто вдъхновенье,
    и в светли звукове ще те предам
    на бъдещото бодро поколенье;

    ох, аз ще те обриша от калта
    и в твоя чистий бляск ще те покажа,
    и с удара на твойта красота
    аз хулниците твои ще накажа.


    Пловдив, 1883


    Разпространение на българския език и неговите диалекти

    ИНФОЛИНК: "ПРЕДКИРИЛСКА ПИСМЕНОСТ В СЛАВЯНСКИТЕ ЗЕМИ" - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

  • ЗНАМЕНАТА ГОВОРЯТ....

    ЗНАМЕНАТА ГОВОРЯТ....[/b]

    Съ Нами Бог!



    Бродираните върху старите бойни знамена думи "Бог с нами!" или "С нами Бог!" са заимствани от старинните църковни текстове на т. нар. "Голямо повечерие", което се отслужва по време на Великия пост. В превод от старобългарски:

    "С нас е Бог,
    разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
    Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
    И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!...


    (Из тържествена песен на Исайа, пророка предсказал рождението на Спасителя Христа)

    Това е тържествен призив-молитва, който изразява древното християнско вярване, че нищо на земята не може да бъде постигнато без Божията подкрепа. Както вярващите призовават божието присъствие и помощ, за да се очистят от греховете по време на Великия пост, така и православните воини влизали в бой с възгласа: "С нами Бог".

    "С нами Бог,
    разумейте, языцы, и покаряйтеся: Яко с нами Бог.
    Услышите до последних земли: Яко с нами Бог.
    Могущии, покаряйтеся: Яко с нами Бог.
    Аще бо паки возможете, и паки побеждени будете: Яко с нами Бог.

    И иже аще совет совещаваете, разорит Господь: Яко с нами Бог.
    И слово, еже аще возглаголете, не пребудет в вас: Яко с нами Бог.
    Страха же вашего не убоимся, ниже смутимся: Яко с нами Бог.
    Господа же Бога нашего, Того освятим, и Той будет нам в страх: Яко с нами Бог.
    И аще на Него надеяся буду, будет мне во освящение: Яко с нами Бог.
    И уповая буду на Него и спасуся Им: Яко с нами Бог.
    Се аз и дети, яже ми даде Бог: Яко с нами Бог.
    Людие ходящии во тме видеша свет велий: Яко с нами Бог.
    Живущии во стране и сени смертней, свет возсияет на вы; Яко с нами Бог.
    Яко Отроча родися нам, Сын, и дадеся нам: Яко с нами Бог.
    Егоже началство бысть на раме Его: Яко с нами Бог.
    И мира Его несть предела: Яко с нами Бог.
    И нарицается имя Его велика совета Ангел: Яко с нами Бог.
    Чуден Советник: Яко с нами Бог.
    Бог крепок, Властитель, началник мира: Яко с нами Бог.
    Отец будущаго века: Яко с нами Бог.
    С нами Бог, разумейте, языцы, и покаряйтеся: Яко с нами Бог.
    Слава Отцу и Сыну и Святому Духу.
    С нами Бог, разумейте, языцы, и покаряйтеся: Яко с нами Бог.
    С нами Бог, разумейте, языцы, и покаряйтеся:
    И ныне, и присно, и во веки веков. Аминь.
    Яко с нами Бог."

    Из чинопоследованието на Великото Повечерие

    По време на османското робство кръстът бил изобразяван върху знамена, предвождащи различни български чети или въстаници. И докато в Средновековна България кръстът е схващан като универсален, общохристиянски символ, то по време на робството Христовият кръст става белег едновременно на религиозната и националната принадлежност на българите, знакът на тяхната идентичност, който ги отграничава от окръжаващия ги ислям. Те вярвали, че именно с Христовата вяра и чрез неговия всепобеждаващ кръст ще успеят да отвоюват свободата си от своите османски поробители.



    Както е известно, върху едната страна на знамето на Карловския революционен комитет Васил Левски нарежда да се постави бял кръст и надписът: "Бог с нами!" ("Бог е с нас!" ). Апостолът на свободата, който имал духовно образование, много ясно съзнавал, че за да се увенчае с победа освободителното дело на българите, революционерите трябва да се уповават на всемогъществото на Бога и да вярват в Неговата подкрепа. В едно свое писмо Васил Левски пише: "Бог нека е напреде, а народът български да ни е знаме!"

    Православна традиция е доразвита във воинската символика и на Третото българско царство. Първите бойни знамена на младата държава са по руски образец от двете им страни е изобразен червен кръст с изправен лъв в средата и надпис "С нами Бог"("С нас е Бог!" ).

    Тази християнска символика се запазва върху бойните ни знамена чак до 1950 година. По този армейски образец думите "С нами Бог!" са изписвани върху знамената на някои чети, участвали в Съединението (1885г.) и на доброволчески дружини по време на Балканската война (1912-1913г.).

    Всички парадни саби на българската войска до абдикацията на Фердинад също носят от една страна девиза "С нами Богъ", а от другата неговият вензел. Сабите от Борисовата емисия имат от едната страна девиза "За царя и Отечеството" а от другата вензелът на владетеля, но това не са бойни, а са пак само парадни саби. Бойните ни саби са пруски образец с голям коронован лъв на на гарда, клинът е с два канала като от едната страна пише "Напредъ", а от другата "С Нами Богъ".
    Има и още един модел бойни саби с надпис "С Нами Богъ"-те също са с голяма степен на рядкост-това са сабите Батембергова емисия, които са раздадени само на един випуск офицери и кавалеристи-випуск 1886.Тези саби от едната страна имат този надпис, а от другата вензелът на Александър Батемберг.

    Източник: Сп. "Български войн" Брой 12 от 2004 година



    Флагът е основен знак на всяка една държавност. От най-стари времена знамето е считано за изразител на националната идентичност и символ на мощта и суверенитета на един народ. Няма Държава без знаме. Няма армия без флаг. Във цветовете на своя флаг древните народи закодират спомена за своето минало и същност, която трябва да съхраняват.

    Знамето на България се е променяло в продължение на над хилядогодишната история на страната - от конската опашка по времето на Аспарух - до днешния трицветен национален флаг на Република България.

    Корените на българското знаме следва да бъдат търсени далеч назад в родната ни историята, брояща повече от 13 века. Най-старото съобщение за наличие на знаме у българите са отговорите на папа Николай I (858-867) до княз Борис I (852-889) от 866. В пункт 33 се споменава, че до покръстването, когато влизали в сражения, нашите предци “носели като военно знаме конска опашка” .

    В своето “Изследване на българските държавни символи”, глава “Българското знаме през вековете” Иван Войников дава следното доста лаконично обяснение по повод на конската опашка:

    Конската опашка, която по същество не е знаме, е арийски знак (вексилуид), стар ирански символ. Споменава се за пръв път в “Авестата”- сборник с древни ирански предания, събрани от Заратустра в VII в.пр.Хр. Използването и е свързано с почитта към божеството - конник."- http://protobulgarians.com/Kniga%20za%20gerbov...

    Наричана е още стяг, стег, стаг – знаме. В началото на 20 в. думата още се е употребявало в тракийските и родопски, рупски говори като стег, стаг – сватбарско знаме. Отсъства от западнославянските езици. Най-вероятно може да мислим за старобългарски произход на думата.

    Особенно интересен паралел е осетинското stug, æstug, иранско stыg, което означава завързана коса, букли, сравни с „конската опашка” при прабългарите! Според Абаев осетинската дума показва ясен паралел със санскритското stuka – снопчета вълна или животински косми, коса, перчем, букли, памирски stūγ – дълги коси. В унгарски има древна аланска заемка üstök – перчем, чуб, плитка. - http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20...

    Сравни и с иранското БОНЧУК – “конска опашка, набучена на копие”, идващо от глагола
    "б о н" (бода, набождам). Известно е , че още от дълбоката древност (VI-ти век пр. н.е.), авестийците са влизали в бой начело с набучена на копие конска опашка, което е израз на боготворенето на коня.

    Явно се е получило наслагване на понятието stauka - кичури, букли (санс.) със стяг/ бончук и се стига до названието на знаме-бончук , тъй като използването на този атрибут е отбелязано още в „Ригведа”, където копието на Индра, с което убива дракона Вритра, било със завързана конска опашка. (ЮР-НРБ,стр.440-441)



    След покръстването на България у нас започват да се използват знамена, подобни на византийските. Няма точни данни за български флаг от времето на Втората българска държава.

    След покръстването под влияние на византийската империя като боен знак кръстът е бил възприет във всички православни страни . Смятало се, че всяка християнска войска трябва да постави върху своите знамена Христовия кръст, изразявайки по този начин несъмнената вяра и крепка надежда, че бог ще й помогне. Когато войниците влизали в бой с вдигнати знамена множество кръстове се извисявяли над тях като знак ,че те се намират под божия закрила. При цар Симеон бойните знамена са от червена коприна, с бял кръст и четири скиптъра . Това знаме е дарено от римския папа на баща му Борис Михаил. Водило е българската армия в победните битки при Ахелой и Константинопол.

    Във връзка с преговорите между цар Калоян (1197-1207) и папа Инокентий III (1198-1216), относно сключването на уния с римската църква, между двамата се е водила оживена кореспонденция. В писмо от началото на 1204 г., българският владетел нарочно изисква от папата, да му изпрати знаме, след като бъде провъзгласен за крал. По нататък се споменава, че на така изпратеното знаме, бил изобразен кръст и двоен ключ, т.е. ключовете на св.Петър. Жофруа дьо Вилардуен, в хрониката си “Завладяването на Константинол” споменава за наличието на знамена при Калоян: “и пристигнаха пред Адрианопол и го намериха твърде добре съоръжен; и те видяха върху стените и върху кулите хоругвите на Йоанис, краля на Влахия и на България.” За съжаление обаче, автора не е оставил описание на тези знамена.

    При Цар Иван Асен ІІ, бойното знаме на българите е като свещенна хоругва – бойна светиня, която съединява около себе си войните от един полк. Върху нея е везаният лик на Свети Георги-Победоносец. Разбира се, по това време съществуват и най-разпространените знамена от плат с кръстове.

    При царуването на Шишмановци върху знамето се изобразява лъв, който държи кръст и скиптър. Знамето на Константин и Фружин е от червена коприна с три лъва . Водило е българските отряди в последния опит за възстановяване на българската държавност през ХV век .

    По времето на османското владичество хайдутите и войводите често използват зелени знамена с изобразен златен лъв и различни надписи, често „Свобода или смърт“ (върху първото знаме по-долу - знамето на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа се чете надпис "На оружя мили братя!" ).


    Първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861-1862 г. от двете Български легии, организирани от Георги С. Раковски. По-късно четата на Филип Тотю носи знаме, в което трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Известното Самарското знаме - основното знаме на Българското опълчение носи трите цвята – червен, бял и син.

    През Възраждането пръв Георги Раковски обръща внимание на това какво трябва да бъде знамето на свободна България. Първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861-1862 г. от двете Български легии на Георги Раковски.

    Великия наш националист и пръв идеолог на организираната ни революционна борба за национално освобождение, казва, че [b][u]задължително Българското знаме трябва да се състои от бял, зелен и червен цвят[/u].[/b] Как той стига до този извод? Като се запознава със същността на своя народ и неговия произход. Раковски освен създател на национално-освободителнот-- движение на Българите е и първия, който открива и прави опит да оповести сред Българите какъв е техния произход. Пръв той говори за нашата принадлежност към цивилизованите народи на изтока. Така макар и с някои неточности, Раковски с малкото налична информация успява да насочи историческата ни наука в правилна посока, която за съжаление не е последвана и днес - 150 години по-късно и след хиляди намерени свидетелства - официалните постулати в Българската историческа наука дори са по-далеч от истината, отколкото тогава.

    "Ние сме арийци, и доказателство за това е нашето народностно име Болгари" - Г.С. Раковски

    От това става ясно за кои народи е характерно знаме като нашето. Сега да видим наистина какво символизира. При всички индоирански народи трите цвята символизират едно и също. Трите основни съсловия на обществото. Бяло- духовенство, зелено- работници, червено- войници. Трите цвята са разположени хоризонтално също не случайно. Те символизират разделението на тези съсловия и тяхната разлика в йерархично отношение.



    На първо място в Българския флаг е поставен белия цвят- символ на духа и духовността. Макар и войнствен по принуда, но по същност миролюбив народ сме оставили червеното да стои най-отдолу на нашето знаме. Интересно е че във време на война, Българското знаме се обръща на обратно, т. е. с червения цвят най-отгоре. Така нашия флаг се превръща наистина в един символ на нашата национална идентичност, древен произход и народностна мощ.



    Нито един музей в целия свят не може да се похвали, че притежава българско бойно знаме!

    Днес във военно историческият ни музей има колекция от над 600 знамена, от които 60 са пленени чужди.

    ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ:


    Български символи с хилядолетно значение.

    Първичното значение на знака IYI е Върховна сила, Божествена сила! Графично с идеограмата му се обозначава акта на Сътворението.

    В първите рунически надписи след покръстването знакът Y се изписва като аналог на кръста, равен нему по значение. Дори с приемането на гръцката християнска доктрина, знакът на траките продължава да се използва от българския народ.

    Знакът IYI – който е и родов символ на рода Дуло, е знакът на българската държавност, знакът под който в Азия са били създадени - древната Бълхара, първата и най-стара държава на българите, възникнала в подножията на Памир и Хиндукуш - държавата, която индийците и арменците са наричали Балх и Балхара, арабите - БУЛГАР, а гърците - Бактрия и държавата на ванадските българи, създадена през 187 г. сл. Хр. на територията на Северна Армения, където те основават своя област с името Вананд, докато българите, управлявани от династията Дуло, били вече в Европа, както и 7-те български държави в Европа - Кубратовата Велика България, Кавказка България, на територията на Приазовието и Централен Кавказ, водена от най-стария Кубратов син - Бат Баян, Дунавска и Панонска България, основани от кан Аспарух/Исперих, Волжко-Камска България на кан Котраг, българската държава, основана от кан Кубер в 680 г. на територията на Македония и Алцекова България в земите на днешна Италия, но IYI - това е и древния знак на Богинята Майка, свързан със символа на бика от находките при Езерното селище в Дуранкулак , светилището на богиня Кибела на Големия остров, неолитните скални гробници в резервата Яйлата и погребенията с бичи глави в некрополите при Дуранкулак и Варна. Това е знака от надписа в Белинташ - древното тракийско светилище на бог Сабазий на бесите в Родопите на повече от 5000 години, потвърждаващ тезата, че нашите предци от Родопите са имали писменост по-ранна от гръцката.

    Особеният български знак се среща поне от пето хилядолетие преди Христа в земите на Тракия!

    Не, не е грешка, свещеният български символ IYI, знака на владетелския род ДУЛО, от който произлизат ранните владетели на прабългарите- кан Кубрат, основателят на Велика България и неговите синове Батбаян, Аспарух, Котраг, Кубер и Алцек, знака на рода основател Дуло, чийто потомци във Волжка България " владели Булгар 191 години" , хералдическия знак на рода ДУЛО, от който произхождат следните български царе Тервел, Kормесий, Севар, Кардам, Крум Страшни, Омуртаг, Маламир, Пресиян, Борис І Покръстителя, Симеон Велики, Петър І, Симеон ІІ, Самуил, Гавраил Радомир, Иван-Владислав и Петър ІІ Делян, (http://www.roussecity.org/mod/imenik_na_bulgar...) се появява за първи път при траките. Траките са го създали, траките са го ползвали, за траките IYI е имал огромно сакрално значение.

    Разпространен е широко, обаче, и върху земите, където са пребивавали прабългари: Дунавска България, Румъния, Шудиково в Черна гора. Л.Дончева-Петкова посочва също областите Мунтения, Банат, Южна Молдова, Южна Трансилвания, като зони на разпространение на ІYI, респ. на Отвъддунаввска България, през 9-10 в. Среща се и в Кавказ – Хумаринското градище. Подобни знаци ұ са открити и върху тухлите от Ер-курган, столицата на кидаритите-ефталити в оазиса Карш (Средна Азия).

    Първичното значение на IYI е Върховна сила, Божествена сила. Поради тази причина е изписван на стени и керемиди, призовавана е Божествената сила да пази крепостта. [b][u]Свещеният символ IYI притежава същата функция както и християнският кръст,[/u] който е включван в печати, пръстени, знамена. Затова и българските владетели ползват IYI , знака на рода основател, като хералдически знак. [/b]Така, дори с приемането на гръцката християнска доктрина, знакът на траките продължава да се използва от българския народ. Това може да стане само, ако е ползван от дедите ни хилядолетия наред и е станал част от културното ни наследство.

    Необходимо е да дообясним и средния знак от руната (ЮВИ) IYI - Y. Графемата Y е съставена от V - знака на Чашата-Утроба, предметен символ на Богинята-майка, и Фалическия знак I, поставен отдолу като столче на Чашата, по-скоро като Фалос, оплождащ Утробата. По този начин IYI може да се разглежда като руна-уравнение, изразяваща акта на Сътворението! В това се състои и значението на този изконно български символ от Ранния Неолит на възраст повече от 7000г. В последствие, той се свързва и с идеята за „божественият произход на всяка земна власт”. Кан Омуртаг (814 836 г.) например се титулова CANAS VВHГY - КАНАС ЮВИГИ - "от бога поставен владетел".

    Лъвът

    Името на лъва в романските езици произлиза от латинската leo и старогръцката λέων (leon), думата на иврит לָבִיא (lavi) също има подобно звучене. В Systema Naturae видът е наречен от Карл Линей Felis leo. Думата Panthera в съвременното име на вида Panthera leo идва от pan -(„всичко“) и thera („звяр“). Въпреки, че думите са с латински произход словосъчетанието демонстрира поразително сходство със санскритската дума за тигър - pundarikam. В дословен превод тя означава белезникаво-жълто.

    С думата "лъв" пък в античността често са наричани митологизираните персони, героите, царете и махараджите. Като важен символ го срещаме в архитектурата на Месопотамия, Хатусас, Микена, в християнството, в Иран, Китай и Индия..., навсякъде където са се разселили арийските племена....

    Лъвът присъства на повечето места в Евразия, стане ли дума за Артемида, Кибела, Хеката, Гилгамеш, Буда... С него влизат в единоборство герои като Херкулес, Самсон и Давид.

    Изглежда лъвът е пренесен отвъд земите на Дунава с тотемните символи от (пра)българите, каквито са още змията, конникът, орелът... Постепенно той се утвърждава сред тях и става първостепенен.

    Лъвът е съхранен в народностната ни символика и се появява за пореден път в зората на българската държавност след въстанието на Асеновци. В родовия герб на тримата братя от ХII до ХIV в. той ще пази царевград Търнов.

    След като отстъпва за известно време мястото си на орела в някои наши гербове от Средновековието, лъвът ще означава държавността при последния български владетел Иван Шишман. В европейската хералдика той е най-честият символ на България.

  • ТРАКИЙСКО ВИНО КРАЙ ТРОЯ

    ТРАКИЙСКОТО ВИНО ПРЕД СТЕНИТЕ НА ТРОЯ

    източник: http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jses...


    Съдове за вино от Рогозенското съкровище в РИМ-Враца, които се интерпретират като ритуални и политически дарове от одриските царе на трибалските владетели, имената на двама от които - Халес и Сирм са известни от античните писмени извори. Сцената върху тази фиала от Рогозенското съкровище е от митологичния цикъл за Херакъл. Композицията представя тракийската принцеса-жрица от град Тегея (в областта Аркадия, Пелопонес), обречена на богинята Атина - Ауге (думата ауге на гръцки означава слънчева светлина), която според мита била прелъстена край извор от Херакъл.

    Почти всеки знае, че първият народ, населявал земите на днешна България, е тракийският. Малцина обаче знаят, че богът на виното, Дионис и свитата му от вакханки и сатири са украсили гръко-римския пантеон благодарение на траките.

    Наред с култовете и обредите, свързани с веселия бог, те оставили в историята спомена за гъстото тракийско вино. Хилядолетия преди божествената напитка да открие родината си във Франция, Италия и Испания, античните автори описвали неповторимите качества на тракийския елексир. Според най-пресилените коментари той „трябвало да се разрежда с вода в съотношение едно към двайсет и пак било толкова силно и пивко, че било невъзможно да отлепиш устни от бокала”.

    Затова и България заема твърде специално място в европейската история на виното. Повечето антични автори след Омир са вярвали, че от земите на Древна Тракия култът на Дионис е тръгнал към елинистичния свят, и явно за един доста продължителен период (около 1000 години) този възглед не е бил поставян под съмнение, щом Плиний Стари (I в.) твърди, че първият лозар в Европа бил тракиецът Евмолп.


    Античен съд за смесване на вино, ІV век пр.Хр.

    Виното е изключително важна част от образа на старите траки. В Омировия епос те са представени като красиви и храбри мъже, които се бият върху богато украсени със злато и сребро колесници, носят "оръжия златни, огромни и дивни", яздят "бързобеги като вихър" коне и освен това правят и пият хубаво вино в красиви чаши.

    Това е периодът на тяхната най-голяма слава и могъщество в контекста на общата ситуация на Балканите към края на II хил.пр.Хр., когато Епир, Македония, Тесалия, Евбея, Етолия, Аргос, а също големи части от Ахея и Аркадия са принадлежали на траките. Като част от голямата "палеобалкано - западномалоазийска" общност траките несъмнено са играли значителна роля при формирането на елинистичната култура, и то чрез култа не само на Дионис, но и на Орфей и Арес, чийто произход също е с тракийски адрес. Нека не забравяме, че по времето на Херодот ( V в.пр.Хр.) Европа означава Гърция, Тракия и Македония.

    В Омировата „Илиада” се казва как всеки ден кораби докарвали бъчви с вино в тракийския стан, разположен извън стените на Троя. Това се случвало някъде около 10-ти век преди новата ера, когато траките били във възхода си.

    Други източници от онова време твърдят, че гордият и смел тракиец можел да се лиши от всичко освен от меча си и бокала си за вино. Естествено те били порицавани от гърците за прекомерната употреба на вино и разпуснатото си поведение по време на Дионисиевите празници, но самите гърци се отдали на тях векове по-късно, а при римляните те придобили съвсем оргиестичен характер.

    В "Илиада" Омир пише за "сладко като мед черно вино" от тракийския град Исмар, което било доставяно в лагера на ахейците пред стените на Троя. В "Одисея" е описано "черното и гъсто вино" на царя на тракийското племе кикони Марон. С него хитроумният герой от Итака упоил циклопа Полифем, преди да го ослепи. "Исмарско вино пия облегнат на бойното копие", се казва в една елегия на гръцкия поет Архилох (VII в.пр.Хр.). В поемата си "Дела и дни" (’Έργα καί Ήμέραι) Хезиод споменава прочутото "библинско вино", което се правело в Южна Тракия.


    Амфора от Аполония (Созопол), V в.пр.Хр.

    В античността особено много е било прочуто сладкото тракийско "библинско вино" - казва археологът Ирко Петров. По-късно лозата‚ от която се добивало то‚ била пренесена в Италия и Сиракуза. “И така сладкото вино‚ наричано от сицилийците полисово‚ би било библинско вино” - пише Атеней.

    Омир описва как тракийският жрец Марон подарява на Одисей „…дванадесет амфори сладко, неразредено вино, божествено питие ... когато искаха да пият от това червено вино, сладко като мед, той напълваше една чаша от него, смесваше го с двадесет пъти по толкова с вода и приятно, божествено благоухание се разнасяше от съда. Тогава беше много трудно да се въздържиш от него…”. Това сведение за разреждането на виното може и да е преувеличено, тъй като в древна Гърция и Рим обикновено му добавяли три части вода. За “варварски” се считал обичаят на траките да пият виното неразредено и то на един дъх. Тук трябва да отворим скоба и да поясним, че античните вина били изключително гъсти и силни.

    Ефектът от напиване с тракийско вино бил сходен с този от съвременните. Плиний Младши споделя, че “от тях боли глава до шестия час (до обяд) на следващия ден”.

    Така от съчинения на по-късни гръцки писатели се е запазил образът на траките като непоносими пияници. За разлика от културните елини те пиели виното си чисто, несмесено с вода и този маниер се наричал "скитско", тоест варварско, пиене. Гръцкият историк Теопомп (IV в.пр.Хр.) разказва как царят на одрисите Котис I (383–359 г.пр.Хр.) веднъж се напил до пълно умопомрачение и чакал в кревата му да дойде богинята Атина. По някое време станал и попитал един войник от стражата дали богинята идва, на което мъжът неблагоразумно отвърнал, че не идва, и Котис веднага го убил.
    Следващият попитан казал, че Атина ей сегинка ще дойде, и така останал жив.

    Ксенофонт описва пир при одриския владетел Севт I (424-410), който пиел вино от рог и изливал остатъка върху дрехите си. Ксенофонт бил впечатлен, че въпреки значителното изпито количество тракийският вожд останал видимо трезвен. Някои гръцки автори твърдят, че при траките всичко е било общо, с изключение на две неща – меча и чашата.


    Сребърна монета на тракийския владетел Сараток

    Монетите на тракийските царе Сараток, Аматок, Кетрипорис и Терес ІІ са с изображения на лоза, грозд и кантарос , а музеите ни са пълни със съкровища от златни и сребърни ритуални съдове, предназначени за съхранение, разливане и пиене на вино.

    В Оксфордската енциклопедия на виното, Тракия е посочена за родина на виноправенето и на бог Дионис. Една от малкото думи достигнали до нас от езика на траките е думата за вино zeila и това най-вероятно се дължи на честата й употреба. И до днес в България с името Зейла се нарича вид старинно местно вино от Казанлъшката долина, което носи заряда на планинските билки с които се налага, напомнящи за тракийските богове. Траките също пиели вино с омайни билки и изпадали в екстаз и дълги разговори с боговете. Tази сакрална напитка те наричали Зейла.

    Но в онзи красив древен свят, пълен със загадки, виното не се използвало за обикновено пиянство, а било средство за единение с боговете и най-хубавото вино в тогавашна Европа се правело в Тракия, а неговият бог, Дионис, обикалял тогавашния свят с веселата си свита и учел хората как да отглеждат лозите и как да приготвят виното.

    Днес от Дионис и траките са ни останали само безценни съкровища и няколко уникални български сортове лози - Памид, Червен Мискет, Димят, Гъмза, Мавруд и Широка мелнишка. От последния сорт британският политик, Уинстън Чърчил, си поръчвал по 500 л вино всяка година.

    Такова е наследството ни от траките, а какво ни е оставил Дионис, можем да разберем само, ако отпием глътка ароматно българско вино. Според проучванията родината на лозата е някъде в Мала Азия, където в древността се е заселил многобройния народ на мизите, наричани по-късно българи. Точно оттам според легендите е потеглил и Дионис в своя божествен поход. И оттам във всяка глътка вино се крие легенда стара колкото и света, стара колкото самото вино.



    От Мала Азия произхожда и Св.Трифон, който през 248 г. сл. Хр. на 1 февруари – на която дата днес се празнува църковния празник, посветен на Свети Трифон, приел мъченическа смърт в името на своята вяра при царуването на император Деций Траян, като заради християнските си убеждения бил посечен с меч. Той бил дълбоко почитан от българите като покровител на лозарството и винарството. Роден в Мала Азия, той произхождал от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. На иконите често се изобразява със специален инструмент, наречен "косер", с който традиционно става подрязването на лозите.

    / Първоначално денят на Свети мъченик Трифон се е празнувал в България на 14 февруари като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари. Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон. /

    За траките виното е било сакрална част от религиозните практики. Чрез него те се сливали с боговете и вероятно за да става сливането по-бързо и лесно, го предпочитали гъсто, сладко и силно, тоест онова, което античните писатели смятат за варварско поведение, трябва да е било свързано със собствена религиозна и културна традиция. "Като се има предвид особената ритуална ценност на виното в Древна Тракия, става ясно защо именно в нейните земи са намерени толкова много скъпоценни съдове за пиене на вино", обяснява Иван Маразов (Траките и виното. С., 2000).

    Само фиалите - златни и сребърни - са над 200 – повече от половината, открити в целия древен свят досега. Изображенията по тях представят картини на вакханални сцени, свързани с култа към бог Дионис и са прекрасна илюстрация на запазените антични текстове, описващи похода на бога, който тръгва от пасищата на Фригия и Лидия, достига до Бакрия и обикаля цяла Азия, творейки чудеса сред природата, едно от които е превръщането на гроздовия сок в божествена напитка. През цялото време Дионис е придружен от свита сатири и менади, въвлечени във вихъра на необуздани оргии и танци, опиянени от любов и несметни количества вино, с цел да се постигне божествено тайнство.

    Тази явно високоразвита лозаро-винарска култура е отразена и в множество други паметници – оброчни плочи, барелефи, рисувани съдове и монети с лозарски и винарски сюжети, открити във всички краища на България. Изглежда, още в тракийската древност е започнало култивирането на някои стари местни сортове, като Памид, Мискет червен, Димят, Гъмза, Мавруд и Широка мелнишка лоза.



    Червенофигурна композиция с Дионисиева сцена върху кратер за вино, V в. пр.н.е.

    Какъв е бил вкусът на онези вина, днес може само да гадаем. Вероятно са били твърде сладки и ароматни. Поне така ги описват античните автори. "А когато искаха да пият от това сладко като мед вино, той напълваше чаша от него, смесваше го с вода двадесет пъти и неизказано приятно благоухание се разнасяше от кратера" (Омир. Одисея. IX, с. 208). Явно виното на тракийския цар Марон, за което Одисей разказва с възхищение, е било доста по-гъсто и по-силно от другите вина в античния свят, където най-често срещаната пропорция вода–вино е 4 към 1.

    След като римляните завладяват Балканския полуостров, винарството продължава да се развива. Според някои сведения в този период се е увеличило засаждането на бели сортове, особено в източните райони и по Черноморското крайбрежие. Може би тъкмо такива са били и споменатите от Овидий лозя край Анхиало и Месембрия, когато през 8 г. минал оттам на път за заточение в Томи.


    Антични съдове за съхраняване на вино.Берлин, „Altes Museum”, „Изложба на тракийска култура”, 2008г.

    МИСТЕРИИТЕ НА ТРАКИТЕ И ОРФЕЙ

    Културата на всички древни цивилизации е била ориентирана спрямо звездното небе. Всеки владетел, всеки жрец е следял събитията, които се случват на Небето, защото космичният закон, формулиран в най-дълбока древност от Хермес Трисмегист гласи “Както горе, така и долу”, т.е нищо не се случва на Земята, без за това да има знак на Небето.

    Тази истина е била добре позната на инките, маите, шумерите, египтяните, а както разбираме от последните археологически открития - и на траките, обитавали нашите земи. Всяка култура, която поставя за свой приоритет развитието на Духа на човека има за цел изследването на връзката на човека с Космоса, със звездите, със Слънцето.

    Тракийските светилища, разположени в Долината на тракийските царе, са били истински древни обсерватории.


    Сцена от купола на Казанлъшката гробница

    Архитектурата на всяко светилище в долината е различна. Тя пази спомена за владетеля, който го е създал. Първоначално светилището е храм, а в последствие става „гробница”- площадка за ретранслиране на духа на владетеля. Но според астрономите общото между всичките тракийски светилища е удивителната точност, с която са ориентирани към движението на Слънцето - върховния бог на траките. Във всяко подмогилно съоръжение са открити знаци, които показват кога са лятното и зимното слънцестоене, както есенното и пролетното равноденствие и „откъде прониква светлината”.

    Според древногръцки хронисти тракийските владетели са познавали 500 звезди и са знаели имената им /за сравнение: според астронома д-р Алексей Стоев днес един професионален астроном може да назове не повече от 50-60, а общият им брой на небето е 6500/. Античните хронисти свидетелстват също и за това, че траките са преподавали астрономия и на гръцките царе.

    В астрологията е добре известно, че златото е метал, който според закона за съответствията се свързва със Слънцето. Именно този метал е бил използван от траките в техните религиозни церемонии и ритуали за връзка с енергиите, които произтичат от Слънцето. За тях златото не е било синоним на богатство, средство за размяна или за натрупване.

    Всеки жрец, всеки владетел е бил погребван заедно със златните предмети, които е използвал по време на религиозните церемонии, защото тази предмети вече са били попили неговата енергия, неговите вибрации и не е могло да бъдат използвани от друг. За новият жрец или владетел изкусните тракийски майстори са създавали нови предмети с ритуално предназначение.


    Съкровище от с. Борово, Русенско, IV в.пр.Хр.
    Вдясно ритон от Панагюрското златно съкровище, IV в.пр.Хр.

    Именно златото обаче е станало една от главните причини за гибелта на цивилизацията на траките. Елините, които са били на много по-ниско ниво на културно и духовно развитие, но с по-развита материална култура и бит, по-рано са започнали да използват златото като средство за размяна. Научавайки за несметните богатства на траките, за златните им мини, те нахлуват по техните земи, завладяват някои от мините и разрушават тракийските селища.

    Наред със златото обаче, елините (отчасти и римляните) взимат и нещо друго много по важно от материалното богатство – учението на Орфей. Орфей е бил един от Великите посветени на древността, можем да го наречем и Духовен учител на траките. Той е използвал изкуството като метод за развитие на човешката душа и като средство за връзка с космическите сили. С времето учението на Орфей, преплетено с присвоените от храмовете на Египет древни знания става основата, върху която се развива впоследствие познатата ни древногръцката култура.

    Малцина знаят, че освен Орфей елините взаимстват от траките и бога на плодородието и виното Сабазий. Елините го наричат Дионис, а по-късно той преминава и в пантеона на древните римляни с името Бакхус.


    Дионисова сцена върху сребърна каничка, тракийско съкровище от с. Борово, Русенско, IV в.пр.Хр.

    Наред с култовете и обредите, свързани с веселия бог, траките оставили в историята спомена за гъстото тракийско вино.

    Древните траки са създателите на култа към виното и го използват като ритуален дар за своите божества. В онзи красив древен свят, пълен със загадки, виното не се използвало за обикновено пиянство, а било средство за единение с боговете. То било използвано от жреците в ритуалите и мистериите, разиграващи се в тракийските светилища.

    Имайки предвид, че тракийският храм символизира работата и функциите на слънцето, а слънцето от астрологична гледна точка е свързано със сърцето, то логично е да си представим, че виното на свой ред е имало пряка връзка с кръвта според траките. Ето защо виното и кръвта като носител на духа още от дълбока древност са били свързвани със свещенодействия. Какво ще кажете за Светия Граал в по-ново време?



    Античен съд за смесване на вино (ойнохое) IV в.пр.Хр.,

    Хилядолетия преди божествената напитка да открие родината си във Франция, Италия и Испания, античните автори описвали неповторимите качества на тракийския елексир.

    Според най-пресилените той „трябвало да се разрежда с вода в съотношение едно към двадесет и пак било толкова силно и пивко, че било невъзможно да отлепиш устни от бокала”. В Омировата „Илиада” пък се казва как всеки ден кораби докарвали бъчви с вино в тракийския стан, разположен извън стените на Троя. Това се случвало някъде около 10-ти век преди новата ера, когато траките били във възхода си.

    Днес от Дионис и траките са ни останали само безценни съкровища и няколко уникални български сортове лози - Памид, Червен Мискет, Димят, Гъмза, Мавруд и Широка мелнишка. И до днес единствено в България може да се опита ароматното вино Мавруд – завещано ни от траките.

    След нашествието на елините тракийската култура започва да залязва. Тя е претопена в голяма степен и от римляните. И все пак привнася богатото си наследство, което вече е част от подсъзнанието на елини, а по-късно римляни и византийци.

    Тракийската, както и всички други древни цивилизации са били изградени върху знанието за взаимовръзките между Небето и Земята, човека и Природата. Проф. Ван дер Брюл, един от водещите специалисти по езотерика в света твърди, че Тракия трябва да се превежда като "Свещенна земя", и че в Тракия преди около 10 000г. се е намирал духовният център на планетата.



    Знаете ли, че:

    - Във връзка с изключително дълбоките астрономически и астрологически познания на нашите древни предци, храмовите комплекси са били изграждани на принципа на устройство и функция на сърдечно съдовата система и храмовете са били своеобразни сърца, подхранващи психиката на живеещите околовръз с космичните импулси – „както горе, така и долу”.

    - Знаете ли, че при своите ритуали траките са смесвали вино (престояло в златен бокал украсен със специални орнаменти) със изворна вода (също престояла в сребърен съд с подходящи орнаменти). Смесената течност в глинена чаша била подавана на посвещавания, от която той е трябвало да отпие ритуално.

    - Според теорията на Д-р Стефан Гайд, който е роден през 1960 г. в София, експерт по лингвистика и криптография и създател е на Института по трансцендентна наука, в древността е съществувалае неразривна връзка на култа към Орфей с Египет и по специално с библейското предание за Моисей?- http://novinar.bg/news/d-r-stefan-gajd-v-balga...


    Една от най-красивите скъпоценни чаши от Тракия е сребърната чаша от Букьовското съкровище, датирано към края на V век пр.Хр., което се съхранява в НИМ. Формата на разширяващата се нагоре чаша е много популярна в началото на първото хилядолетие пр.н.е.

  • ЕТНИЧЕСКИ ПРОИЗХОД НА ГЪРЦИТЕ

    ЕТНИЧЕСКИ ПРОИЗХОД НА ГЪРЦИТЕ - ІІ ЧАСТ

    Източник: http://bgsviat.narod.ru/drevnobulgarskaistoria...



    КАКВО ПИШАТ ЗА ПРОИЗХОДА НА ГЪРЦИТЕ СЪВРЕМЕННИТЕ АВТОРИ ?

    Egypt: origin of the Greek culture - http://www.philipcoppens.com/egyptgreece.html

    (This article originally appeared in Frontier Magazine 5.3 (May-June 1999))

    PHILIP COPPENS

    ЕГИПЕТ: ОРИГИНАЛЪТ НА ГРЪЦКАТА КУЛТУРА

    От векове, учените определят гръцката култура за източник на западната цивилизация. Но какво, ако самата гръцка култура е едно наследство - една колония - на древните египтяни?

    Училищата все още учат, че западната цивилизация е дете на Гърция. Натрапва се, че египетската цивилизация е "примитивна" в сравнение с културните и философски постиженията на гърците.

    Ричард Едгар в "Black Spark, White Fire" твърди, че предположението, че древните египтяни не плават в Средиземно море е научен мит. И Тур Хейердал показа, че дори техните "примитивни плавателни съдове" са били в състояние да овладеят теченията на океаните - и са били много по-добре оборудвани за овладяване на много по-спокойните води на Средиземно море.

    Същото було на невежеството се поддържа, когато става дума за философия. И Платон и Питагор, които са определени за икони на гръцката философия, заявяват, че като други големи гръцки философи са получили знанията си в Египет. След години в египетски училища, те се завръщат в Гърция като "първите философи". Питагор учи в Мемфис. Платон учи в Египет 13 години. Менторът му е свещеник в Хелиопол - днешния Кайро. Години след това Страбон пътува в Египет. Гърците в хвалбите си се опитват да представят философията си за много по-стара, отколкото е всъщност.


    Philip Coppens

    Според гръцките легенди, от Египет Данай пристигнал в Пелопонес с голям флот. Той се обявил за владетел и нарекъл народа си данайци. През гръко-римско време, поклонници пътували в Пелопонес твърдят, че точната дата на акостиране може да се датира в 1511 г. пр.н.е., според мраморен надпис на о-в Парос.

    Диодор пише, че Кекропс произхожда от Египет и основава Атина като колония на египетския град Саис.

    Херодот твърди, че - както в Гърция - така и в Египет е чувал многократно, че гръцката цивилизация е дете на Нил.

    Гръцкият град Тива(в Беотия) е основана от двама братя, Амфион и Зетос. През 1971 г. гръцкия археолог Теодор Спиропулос започва разкопки на хълма Амфион - легендарното място на погребението на близнаците. Той открива каменна камера, дълбоко в погребална могила. В нея се намират бижута във формата на лилии ... типично египетски мотив. Открива и сводест тунел с няколко разклонения. Спиропулос определя обекта като "типична египетска гробница".


    Животното на дановото племе, назовано "рогата змия" (Битие 47, 17) има паралел в гръцката митология. - Вайнберг, цитира И.Ш. Шифман

    АФРИКАНСКИ РАБОТИ

    Преселението на данайците (гърците) от Египет е било общоизвестно в античността:

    Some Israelites Migrate
    PRE-CAPTIVITY (before 745 B.C.) MIGRATIONS OF ISRAEL
    - http://www.keithhunt.com/Arch4.html

    "По времето на Херодот египетският произход на гърците е добре известен."

    Примерите са от самите древногръцки автори:

    Херодот IV-189 - Гръцката дреха аегис е африканска по произход.- http://www.vehi.net/istoriya/grecia/gerodot/04...

    "Облеклото и егидата (щита) на изображенията на Атина гърците са взели от либийците. Само че либийската дреха е от кожи, а висулките са от ленти, вместо змии - останалото е същото. Самото име показва, че дрехата на изображенията на Палада е с либийски произход. Либийците носят върху облеклото кози кожи без вълна, завършващи с ресни и боядисани с брош. От името на тая дреха "айгес" (козя кожа) елините са взели егидата (щит от козя кожа). Смятам, че и гръмките призивни вопли при ритуалите са тръгнали оттук.
    190.Погребалните обичаи на гърците са същите като на африканските номади."

    Това не е описание на някой мореплавател за Шака Зулу, а описание на Херодот за гръцки традиции.


    Сателитна снимка на Средиземно море

    СЕМИТСКИЯТ ПРОИЗХОД НА ГЪРЦИТЕ

    Диодор Сицилийски - "Историческа библиотека": - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B...

    28. ...Казват, че и тези, които били с Данай, тръгнали също от там и основали едва ли не най-стария от елинските градове, Аргос, а колхидският народ в Понта и този на юдеите между Арабия и Сирия също били основани като колонии от хора, тръгнали от Египет; затова и при тези народи има древна традиция да се обрязват новородените деца, която е била пренесена от Египет.

    Дори и атиняните по техните думи са колонисти от Саис в Египет... атиняните единствени от всички гърци наричат града си “астю”, като са пренесли това названия от египетския град Астю. Нещо повече, самото им държавно устройство било уредено и поделено като в Египет...

    Дори и някои от водачите на атиняните били египтяни; например Петес, баща на онзи Менестен, който взел участие в Троянската война, явно е бил египтянин, който по-късно е получил атинско гражданство и царска власт. … той е имал двойно гражданство, елинско и варварско, тоест е бил смятан отчасти за звяр, отчасти за човек.
    29. По същия начин и за Ерехтей твърдят, че е бил по род египтянин и е царувал в Атина...


    Were the Greeks Israelites?
    -

    Хекатей от Абдера, гръцки историк от 4 век пр. Хр. "ни казва, че египтяните били притеснени от бедствия (за справка: 10-те язви в Изход от Стария завет) и за да успокоят гнева на боговете си, те [b]изгонили всички неегиптяни (еврейте) от родните си земи. Част от тях[/b], предвождани от Данай и Кадмус (вероятно Гадим - от еврейското племе Гад; да не се бърка с Кадъм), мигрирали в Гърция, другите се разположили из Сирия и цялото източно средиземноморие, включително сегашен Израел."

    За предводител на вторите се е водел Мойсей, човек известен със своите мъдрост и смелост" - цитат от C.W.Muller, Fragmenta Historicum Graecorum, 1883, Vol. 2, p. 385.

    Дори и известния гръцки поет Омир нарича гърците "Данаанци", "Данайци" или "Данойци" (разновидности на името, с което те самите се наричат).


    Robert Gordon Latham (1812-1888) - http://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Gordon_Lat...

    Д-р Робърт Лейтъм, уважаван етнограф от 19 век пише:

    "Не смятам, че древното име на аргоските данайци (т.е. гърците) е нещо различно от името на израелското племе Дан. До такава степен сме свикнали да свързваме еврейте с Палестина, че забравяме да отбележим еврейското присъствие из други точки на света. Случаят с данайците и племето Дан е точно такъв." Ethnology of Europe, 1852, p. 137

    И други историци свързват двете племена. За справка:

    - Cyrus Gordon, Common Background of Greek and Hebrew Civilizations, 1966;
    - Allen Jones, Bronze Age Civilization: The Philistines and the Danites, 1975;
    "Danaans and Danites: Were the Hebrews Greek?," Biblical Archaeology Review, June 1976;
    - "Against the Tide: An Interview with Maverick Scholar Cyrus Gordon," Biblical Archaeology Review, Nov.-Dec. 2000, pp. 52-63

    Изследователят на Близкия изток

    Мартин Бернал, британец, професор в университета Корнел, САЩ, в книгата си "Черната Атина - афроазиатските корени на класическата цивилизация" - пише за семитския произход на гърците. - http://www.youtube.com/watch?v=o4maNtzhL9Q



    Тезата на Бернал е, че "египтяни" основават древната елинска цивилизация, но "египтяни", говорещи семитски език.

    "Защо европейските историци "избелват" гърците?

    Европейските романтици от 18-19 в. търсят класическа цивилизация върху която да се опрат, но която да е по-европейска, по техен лик и подобие. Единствената им позната е била гръцката, но тя се падала доста на юг и затова измислили нов произход на гьрците. Оттам тръгва едно масово пренаписване на цялата европейска история и целенасочено подценяване на етруската, пеласгийската и тракийската култури. В средата на 19 век се налага идеята, че Гърция е толкова уникална, че може да се смята за родина на европейската цивилизация."



    Според проф. Бернал над 50% от лексиката на гръцкия език е с неустановен произход, а към 25% от нея е със семитски корени.

    Документален филм по книгата "Черната Атина" - http://www.youtube.com/watch?v=o4maNtzhL9Q

    Уикипедия: Данайци - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%B...

    Този етноним започва да се споменава в египетските ръкописи след 1500г. пр.Хр.

    В надписа на Аменхотеп III от Ком ел Хетан се упоменават tnjw (данаи) и техните градове: mukanu (Микена ), deqajis (Thegwais-Тива, или разчетено по друг начин — Тегея), misane (Мессена), nuplija (Навплион), kutira (Кифера), waleja/weleja (Елея, която също е и Писа), amukla (Амикла) .

    В надписа от 8-та година на Рамзес III сред нападналите Египет «морски народи» през 1243 г. пр.н.е., по време на фараонстването на Марнептах, са упоменати освен траките пелесети (пеласги), тирсени (етруски), сарди, ахейци и йонийци, шакалаши (shakalusha) , teker (турши), ликийци, филистимляни, и Dunoon (данайци). Морските народи влизат в стратегически съюз с либийците, подкрепяйки ги в атаката на последните на делтата на Нил през 1219 г. пр.н.е., но са отблъснати от престарелия Марнептах край Мигдол.

    Според хипотезата на израелския археолог Игаел Ядин името на данайците се съпоставя с названието на еврейското племе на Дан. - Вейнберг Й. Введение в Танах. Пророки. М.-Иерусалим, 2003. С.36

    Животното на дановото племе, назовано "рогата змия" (Битие 47, 17) има паралел в гръцката митология. - Вайнберг, цитира И.Ш. Шифман


    Израелския археолог Игаел Ядин - http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%B4%D0%B...

    СЪВРЕМЕННИТЕ ГЕНЕТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

    показват, че гърците носят африкански гени и са чужденци в Европа:

    Sub-Saharan origin of the Greeks - http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11260506
    Department of Immunology and Molecular Biology, Universidad Complutense, Madrid, Spain.

    Гените на гърците произхождат на юг от Сахара.

    Гърците не принадлежат към "стария" средиземноморски субстрат. Установява се значително сходство с жителите на юг от Сахара - Етиопия, което отделя гърците от останалите средиземноморски групи. Етиопците и гърците имат генетично родство. То датира вероятно от разместването на населението в Египет и Етиопия през епохата на фараоните.

    СТРАННАТА "НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ" НА ГЪРЦИТЕ

    Древните елини се отличават със своя ярка национална идеология, която няма аналог сред околните близки и далечни народи. Тя е познатото разделяне на "елини и варвари". И днес то ни се представя за нещо естествено. Не се обяснява обаче: Какво точно означава "варвари"? Какво стои зад това разделение и що за идеология е това? Обикновено не се коментира:

    - Причудливия й характер. По-долу има илюстрация, че тези възгледи са на дълбоко расово ниво. Според древногръцката идеология само елините са родени да бъдат свободни - варварите са родени да бъдат роби. Нещо повече - елинските общества по природа са призвани да живеят от труда на варварите. Накратко - да паразитират е природна даденост за тях.

    - Липсата на прилика с философията на други народи. Наистина наричането на чужденци с прозвища от рода на "варвари" е разпространено и при други. Обаче... Никъде другаде то не е свързано с такава дълбока и безпричинна враждебност към останалите народи.


    Изображение на хоплити върху чернофигурна урна (в Лувъра в Париж)

    - Произходът й - тя има един единствен аналог в световната история. Това е юдейската талмудистка идеология, която дели хората на две категории: евреи и "гои" (буквално - добитъци, животни). - http://der-stuermer.org/judaismusbg.htm

    Според нея хора са само евреите. Всички останали народи по света са гои (добитък). Да сравним гръцките възгледи: египтянина Петес имал двойно гражданство, елинско и варварско, т.е. бил смятан отчасти за звяр и отчасти за човек. И тук става дума за личност от Египет - цивилизацията пред която гърците припадат, възхищават й се и я имитират.

    Пример:

    "СВЕТЛИТЕ" ИДЕИ НА АРИСТОТЕЛ

    Прието е, че той е един от най-светлите умове на човечеството. Не е прието обаче да се казва, какво точно е неговото учение.

    Аристотел - Копие на бюст от Силанион

    Аристотел проповядва, че "робите по природа са лишени от възможността за добродетелен живот - нравствен живот могат да водят само свободните." - http://philosophy.log.bg/article.php?article_i...

    По-интересно е - кои са свободни и кои са роби, защото Аристотел има точен отговор:

    http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_5...

    Той учи, че "полиса превъзхожда всичките други общности и е абсолютна цел на съществуването", но не всички могат да създадат полис и да бъдат граждани, а само елините. "За варварите това “велико благо” е недостъпно, тъй като те са роби. Те нямат в своята среда хора, властвуващи по природа, които да имат разум и да са способни да управляват. При тях има само общуване между роби и робини. Още поетите са казвали, че “за гърците е свойствено да властват над варварите”. По естествена природа “варварин” и “роб” е едно и също.

    Полисът не може да съществува без робството - то е негова материална основа.

    “Непосредствено след раждането си живите същества биват предназначени или за подчинение, или за властвуване.”

    Какво е робът според Аристотел - "одушевена собственост", “одушевено оръдие на труда”, средство, чрез което господаря “потребява жизнените блага”. Наистина робът е човек и за разлика от животните е надарен с реч, но само за да разбира заповедите и всъщност е бил само едно “домашно животно”.


    Търговия с роби - картина от Буланже

    Тази примитивна идеология на паразитизма е характерна за гръцкото племе. Самомнението, презрението към всички "неелини" и наглостта все още са характерни и до днес черти на повечето от представителите на тази нация.

    Аристотел най-ярко излага философията на паразитизма, но и възгледите на останалите гръцки философи не са по-различни.

    Това е идеологията на елинските колонии-полиси и е в основата на тяхното устройство. Развитието им е нейна илюстрация в действие. Гърците основават колонии, които се занимават изключително с търговия, насаждане на интриги и предизвикване на междуособици сред местните жители, крадат материалната им култура и паразитират върху тях. В мегаломанията си без всякакви задръжки се обявяват за най-големите мислители и учени и за откриватели на всички човешки постижения.

    Без да се разбира това - че елинските полиси са паразити върху обществената структура на завареното местно автохонно население, които са издигнали паразитирането за свое знаме и идеология - не може да се разбере и характера им, нито характера на "гръцката цивилизация".

    С шумната си претенциозност и безогледното присвояване на културното наследство на други народи, гърците успяват да станат еталон в очите на Рим, който приема измамата за действителност и подражанието - за оригинал, а чрез Рим - и в очите на "ренесансова" Западна Европа.

    Херодот: "Има и някои гърци, които си послужиха с това учение (египетското) – едни в по-ранни времена, други по-късно – и го представиха за свое. Знам техните имена, но няма да ги напиша."

    ВЛИЯНИЕТО ОТ ЕГИПЕТ ПРИ ГЪРЦИТЕ И ПРЕКЛОНЕНИЕТО ПРЕД ЕГИПЕТ У ЕВРЕИТЕ

    Египет в представите на древните евреи и гърци е това, което днес се представя за "американската мечта". Евреите - чергари и овчари - завинаги са запленени от огромните египетски мегаполиси, точно както някои днес - от небостъргачите на Ню Йорк. За това има примери в Библията от пророците, които им се подиграват, че при всяка трудност се размечтават да се върнат в Египет.



    Същото прехласване продължава и у данайците - гърците:

    "Мъдростта на Египет е като приказка за гърците, които се чувстваха като деца в сравнение с тази древна раса." (Платон, Тимей, 22:) - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9787...

    Древните гърци са имали един особен израз: "Прави се на египтянин" - преструва се пред хората, че знае или може. Този идиом се среща за пръв път в гръцкия език.



    А, ето какво пише професора по теология, д-р на философските науки Джордж Джеймс от университета в Дърам, Великобритания в книгата си "Откраднатото наследство", публикувана още през 1954 година: "Гърците не са автори на "гръцката философия", те са народ от Северна Африка, често свързван с египтяните. ("The Greeks Were Not the Authors of Greek Philosophy, But the People of North Africa, Commonly Called the Egyptians.)

    Stolen Legacy - Откраднатото наследство - http://www.sacred-texts.com/afr/stle/index.htm

    George G. M. James - http://www.africawithin.com/bios/george_james1...

    Египетското влияние над гръцката култура

    Терминът "гръцка философия" е погрешен, защото такава философия не съществува. Тя е копие на религиозната система на древен Египет, наречена Мистерии.
    От 6 в. пр. Хр. до смъртта на Аристотел през 332 г. пр. Хр. гърците правят всичко възможно, за да изучат египетската култура от египетските жреци. След нашествието на Александър Велики, царските храмове и библиотеки са ограбени и школата на Аристотел превръща библиотеката в Александрия в свой изследователски център. Тогава на Аристотел са приписани голям брой книги - толкова много, че е физически невъзможно да бъдат съчинени от един човек за времето на един човешки живот.

    Историята на гръцката философия е съчинена от школата на Аристотел.

    По-известните гръцки учени учат в Египет или изучават египетски знания, пренесени в Гърция. Гръцките философи копират египетската философия и всичките им първоучители са дългогодишни ученици в египетските храмове, а по-късно си приписват заслуги.



    Днес се повтарят имената на гръцките философи и се натрапва, че те са най-велики.
    Затова пък не се споменава нищо за учителите им - египетските философи:

    Египетски философи: Птахотеп (Ptahhotep), Кагемни (Kagemni), Дуауф (Duauf), Аменхотеп (Amenhotep), Аменемопе (Amenemope), Имхотеп (Imhotep), Аменехат (Amenemhat), Мерикаре (Merikare), Сехотепибре (Sehotepibre), Хунануп (Khunanup), (Акхенатен) Akhenaten.

    В Египет учат:
    1. Платон - живее около 20 години там. Обучава се при жреците в Мемфис. Учението му е изцяло египетски светоглед.
    2. Питагор - и повече години в Египет, дори прочутата "питагорова теорема" представлява задача, дадена му от жреците - да измери височината на пирамида, като ученик.
    3. Демокрит - 5 години.
    4. Талес - около 10 години в Египет.
    5. Аристарх - библиотекар в Александрия
    6. Архимед -10 години в Александрия и до последно си пише с египетски математици. Всичките му устройства имат прототип в Египет.
    7. Евклид - живял почти само в Александрия.
    8. Ератостен - 25 години в Александрия.
    9. Аполоний Родоски - около 30 години в Александрия

    ИЗОБРЕТЯВАНЕТО НА МОДЕРНА ГЪРЦИЯ ОТ ЗАПАДА

    През 18-19 в. на Запад се заражда идеята за пресъздаване на древна Елада - че територията й трябва да бъде освободена от Отоманската власт и да се пресъздаде държавата по класическия модел.



    За крал е избран германецът Ото Вителсбах, католик, принц на Бавария, който пристигна във временната столица Нафплион през 1833 г. на борда на британски военен кораб.

    Съвременното гръцко знаме е създадено на базата на знамето на Бавария.

    Германският крал Ото имал за цел бързо да премести столицата в Атина, защото бил запленен от славното минало на този древен град-държава.

    До началото на 19-ти век населението на Атина се е състояло предимно от арванити (арнаути). Те традиционно говорят Арванитика (Arvanitika) - диалект на албанския език. Те се заселват през късното Средновековие и са доминиращ елемент на населението в някои райони на Пелопонес и Атика до 19-ти век. Арванитите днес се самоопределят като гърци. - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B...

    През османската епоха хората живеещи южно от Олимп наричали себе си римляни (ромеи, Romeos). На територията на новосъздадената държава са живели големи групи от албанци, власи, славяни и турци, които днес са асимилирани напълно.

    Името "Гърция" е наложено на съвременната гръцка държава от европейските велики сили.


    Берлин, „Altes Museum”, „Изложба на тракийска култура”, 2008г.

    Няма древни карти или препратки с думата "Гърция". Никога не е имало някакъв вид политическо обединение между древните елински градове-държави и в този смисъл - древна гръцка държава или т.н. "Древна Гърция" никога не е съществувала.

    "Древна Гърция" била съставена от стотици отделни, често враждуващи помежду си градове - държави. Някои били не по-големи от селца, докато други били големи градове като Спарта и Атина. Тези градове държави се наричат полиси. Законите, обичаите и владетелите им се различавали, а често някои полиси водили и войни помежду си, въпреки общия си гръцки произход. Заради нуждата от земи някои полиси колонизирали други части на Средиземноморието между VIII и VI в.пр. Хр.

    Единственото изключение е създаването на т.н.на Делоският морски съюз, наричан още Делоска симахия, Първи атински съюз или Атинско архе, който представлява обединения на древногръцките полиси начело с Атина, просъществували по-малко от 30 години. Основан през 478-477 г. пр.н.е. по време на Гръко-персийските войни за отбрана на европейска Елада и на малоазиатските елински полиси. В него влизали 200 морски полиса. Съюзът е престанал да съществува през 404 пр.н.е. след поражението на Атина в Пелопонеските войни.

    За да противостоят на него спартанците пък създали Пелопонески съюз, като обединение на полиси от Пелопонеския полуостров създадено в периода 6-5 в. пр.н.е. В него влизат пелопонеските полиси (без Аргос и части от Ахея), създаден и воден от Спарта. За разлика от Делоския морски съюз, който има могъщ флот, този има силна сухопътна армия. В крайна сметка, обаче, борбата за надмощие и търговските интереси между Делоския съюз, воден от Атина и Пелопонеския съюз, воден от Спарта, водят до т.н. Пелопонески войни.


    Делоският съюз, преди Пелопонеската война през 431 пр.н.е.

    Подходяща начална точка за разрешаването на тази главоблъсканица е разглеждането на смисъла на думата “елини”, който се влага от Дионисий. Всеизвестно е, че Омир не е познавал никакви елински народи. По негово време с “Хела” е била обозначавана само малка част от гръцките земи. По-късно смисълът на тази дума е разпространен върху цялата земя.А още по-късно [b]думата “елин” започва да придобива по-ясна дефиниция - форма на отличаване и отделяне от негърците, сиреч “варварите”[/b]. Това отличаване обаче не винаги е било толкова контрастно. Спартанците не са казвали “варварин”, а “чужденец”.

    Хората от Додона според Херодот са били първите “елини”, които са получили даровете на хипербореите. Обаче Додона винаги е бил считан за пеласгийски град и никога за гръцки. Пеласгите, казва Херодот, говорят варварски език.

    Предвид всичко това, а и поради факта, че преди и известно време след Троянската война цялата южна част на Балканския полуостров се е наричала Пеласгия, а не Гърция или Хела, единствената достоверна теория може да бъде, че обединена древна гръцка държава никога не е съществувала!!!

    Ритуалът с пренасянето на олимпийския огън също не произлиза от древна Елада. Той е създаден от един германец на име д-р Карл Дийм, който е организирал Олимпийските игри в Берлин през 1936 г.

    В книгата си "Нещастието да си грък" Nikos Dimou пише, че желанието на Запада да проектира (представата за) древното минало върху съвременните гърци е в тежест за самите гърци, които са обременени с история и митове.

    "Ние говорехме на албански диалект и се наричахме римляни, но Винкелман, Гьоте, Виктор Юго, Дьолакроа ни казаха:" Не, вие сте елини, преки потомци Платон и Сократ"!

    В Средновековието, обаче, елин всъщност означава езичник, а гърците започват да се смятат за римляни (ромеи). Едва по време на Гръцкото възраждане отново се появява самоназванието „елини“, но и "ромеи" се запазва в Южна Македония и Тесалия чак до 1912 година. - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%82%D0%B...


    Руска карта на автохонните езици на територията на Гърция

    ЙЕЗУИТА ДЖИЙН ХАРДОУН И НЕГОВАТА ТЕОРИЯ ЗА ФАЛШИФИКАЦИИТЕ

    Джийн Хардоун (1646-1729) е бил френски учен-класик, член на Ордена на йезуитите. Той е автор на необичайна теория за фалшификация. Като библиотекар на лицей Луи льо-Grand в Париж, той стига до заключението, че почти всички класически текстове, както и най-древни произведения на изкуството, монети и надписи, са били подправени през 13 век от група монаси-бенедектинци, водени от загадъчна фигура, когото той нарича Сивиръс Archontius. Името Сивиръс Archontius вероятно е прикрит намек за Светия римски император Фридрих II Hohenstaufen.

    През 1685 Хардоун редактира и издава натуралната история на Плиний.... Според него, с изключение на произведенията на Омир, Херодот и Цицерон, Естествената история на Плиний , Georgics на Вергилий , и сатирите и Посланията на Хорас, всички древни класици на Гърция и Рим са били фалщифицирани от монасите-бенедектинци. - http://www.museumofhoaxes.com/hoax/archive/per...

    Джийн Хардоун твърди, че той е "открил цялата измама" от зацапвания, серия от улики, вградени в класически произведения, улики, които включват случаи на неубедително или лошо писане, както и очевидни анахронизми.
    Той вярвал, че през тринадесети век фалшификаторите не само са фалшифицирали основните класически текстове, но също така и редица по-късни препратки към тези текстове, като по този начин се е създала широка мрежа от взаимно подсилващи се измами. - http://en.wikipedia.org/wiki/Jean_Hardouin

    Съвременните гърци не само не са преки наследници на древните, а гръцката идентичност е мит, създаден през 19-ти век.

    Албанската кръв е доминираща и е най-широко разпространена сред по-ниските слоеве на гръцкото население, защото след изгонването на османците, албанското население от околните села се заселва в града.

    В началото Атина е била по-скоро едно село с 4-5 хиляди обитатели. След въстанието нараства многократно. В града е имало специален съд на албански език, за да раздават правосъдие на негръцки говорещи граждани на Атина.



    В самото си основаване Гърция е била с малобройно население - по-малко от един милион души, повечето от които албанци, славяни и власи. Когато Гърция завладява Епир и Тесалия, населението й нараства три пъти. След договора от Лозана през 1923 г. и след обмен на населението с Турция, Гърция се обявява за хомогенна странна, състояща се от 100% чисти гърци.

    Марк Твен описва новосъздадената държава в пътеписите “Глупаци в чужбина:

    "Древна Гърция и съвременна Гърция представляват най-яркия контраст който може да се намери в историята. Цялата нация наброява само осемстотин хиляди души, а сред тях има предостатъчно бедност, мизерия и лъжливост за четиридесет милиона. Флотата се състои от няколко сиромашки риболовни корита. Под властта на крал Отон приходите на държавата са пет милиона долара - получени от данък в размер на една десета от всички земеделски продукти и от екстравагантни данъци върху търговията.

    От тези пет милиона малкият тиранин се опита да поддържа армия от десет хиляди мъже и да даде заплати на стотици безполезни придворни лакеи и служители по подобие на големите монархии, които тази жалка държава се опитва да имитира."

    Автор: zelas - http://bgsviat.narod.ru/drevnobulgarskaistoria...


    Марк Твен

    ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ: ПОСЛЕДНИЯТ СКАНДАЛ

    Учени признаха, че са измислили древната гръцка цивилизация: http://www.theonion.com/articles/historians-ad...

    На 07.Х.2010г. група водещи историци на конференция на Нешънъл Джиографик обявиха, че изцяло са измислили "древна Гърция" - култура, за която отдавна се мисли, че е създала интелектуалната история на западната цивилизация.

    Групата призна, че [b]идеята за софистицирано, процъфтяващо общество в Гърция преди 2000 години е абсолютна фикция, създадена от две дузини историци, антрополози и класици,[/b] които са работели без прекъсване между 1971 и 1974, за да фалшифицират "гръцки" документи и факти с идеята за "пресъздаване на древна Елада"...Според Хейделбъри идеята да се се измисли цяла фалшива цивилизация е дошла когато учените открили, че всъщност не знаят какво е станало в Европа през 800-те години преди Христос.....

    Честно казано, ние никога не сме мислили, че нещата ще отидат толкова далеч! - каза още проф.Хейделбъри - "Бяхме млади и опитвайки се да придвижим бързо напред нашата кариера, започнахме да "моделираме" нещата от начало: Омир, Аристотел, Сократ, Хипократ, лоста и опорната точка (на Архимед), реторика, етика, всички различни страни на фундамента - всичко!"


    Scholars apologize for attributing Western democracy to a make-believe civilization.

    News
    Historians Admit To Inventing Ancient Greeks

    October 7, 2010 | ISSUE 46•40 - http://www.theonion.com/articles/historians-ad...

    WASHINGTON—A group of leading historians held a press conference Monday at the National Geographic Society to announce they had "entirely fabricated" ancient Greece, a culture long thought to be the intellectual basis of Western civilization.

    The group acknowledged that the idea of a sophisticated, flourishing society existing in Greece more than two millennia ago was a complete fiction created by a team of some two dozen historians, anthropologists, and classicists who worked nonstop between 1971 and 1974 to forge "Greek" documents and artifacts.

    "Honestly, we never meant for things to go this far," said Professor Gene Haddlebury, who has offered to resign his position as chair of Hellenic Studies at Georgetown University. "We were young and trying to advance our careers, so we just started making things up: Homer, Aristotle, Socrates, Hippocrates, the lever and fulcrum, rhetoric, ethics, all the different kinds of columns—everything."

  • ЕТНИЧЕСКИ ПРОИЗХОД НА ГЪРЦИТЕ


    СЕМИТСКИЯТ ПРОИЗХОД НА ГЪРЦИТЕ - І ЧАСТ


    Източник: http://bgsviat.narod.ru/drevnobulgarskaistoria...

    "Страхувам се от данайците, дори когато носят подаръци"
    - думи на жреца Лаокоон, когато вижда троянския кон -
    Вергилий - "Енеида"

    ОТКЪДЕ ИДВАТ ГЪРЦИТЕ И КОИ СА ТЕ?



    Същинските гърци са данайците, които идват от Африка, смесват с местното население на Балканите и асимилират част от предгръцките автохонни племена на Балканите - като ахейци, аргосци, йонийци и др.

    Според гръцките легенди, от Египет Данай пристигнал в Пелопонес с голям флот. Той се обявил за владетел и нарекъл народа си данайци.

    През гръко-римско време, поклонници пътували в Пелопонес твърдят, че точната дата на акостиране може да се датира в 1511 г. пр.н.е., според мраморен надпис на о-в Парос.

    Страбон, География – кн. 7 – 7, стих 1 - Данай довежда хората си от Египет. - http://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13...

    Според ортодоксалните равинистични възгледи - гърците (данайците) са част от еврейското Даново коляно, прогонени от Египет.

    Диодор пише, че Кекропс произхожда от Египет и основава Атина като колония на египетския град Саис и народа сюес.

    Според Страбон - В древни времена преди идването на гърците цяла Елада е била поселище на варварите, а цяла Атика някога се е владеела от траките.

    Страбон, География – кн. 7 – 7, Седма глава - http://bg.netlog.com/go/out/url=http%3A%2F%2Fan...-

    " Хекатей Милетски казва, че Пелопонес преди елините е бил населен от варвари. Но може да се каже, че в древни времена цяла Елада е била поселище на варвари, ако човек разсъди от самите традиции: Пелопс довел хора от Фригия в Пелопонес, който получил името си от него; а Данай от Египет; а дриопите, кауконите, пеласгите, лелегите и други такива народи разделили помежду си частите, които са вътре в провлака – както и външните части, защото Атика някога се е владеела от траките, които дошли с Евмолп, Давлида във Фокида от Терей, Кадмея от финикийците, които дошли с Кадъм, а самата Беотия от еоните, темиките и хиантите. (Според Пиндар, някога беотийско племе се е наричало „сюес”). Варварският произход на някои проличава от имената им – Кекропс, Кодрос, Аикъл, Котос, Дрюмас и Кринакос.

    И дори до ден днешен траките, илирите и епиротите живеят по фланговете на елините, въпреки че това преди е било повече в сила, отколкото днес; всъщност повечето от страната, която днес е неоспоримо Елада, се владее от варварите – Македония и някои части от Тесалия от траките..."


    С бели полета са маркирани териториите, заети от "елините", включително след миграцията им от Олимп до Пелопонес и "трансформацията" им до дорийци ( Херодот, „История”,„/Х.,1, 65/ - 1)

    (През 1981 година излезе една изключително интересна книга "По следите на първите гърци" - “Auf der Spur der ersten Griechen-Woher kamen die Mykener? Neue archäologische Erkenntnisse über die Herkunft der Griechen”. Авторите - проф. Ян Бест и Сибила фон Реден представиха нови карти, някои от които доста необичайни и разтърсващи стереотипите. На една от тях (горе) се вижда, че през второто хилядолетие преди Христа Епир, Македония, Тесалия, Евбея, Етолия, Аргос, а също големи части от Ахея и Аркадия са принадлежали на траките .

    Това означава, че през 17-ти век пр. Христа, по време на пристигането на първите гърци с флота на Данай в Пелопонес, над 80% -90% от територията на Гърция е била населена с хора, наричани в Античността траки. )

    По начало гърците са отделен народ със собствени характеристики.

    Примери за това са:

    - Яркото деление на "елини" и "варвари" - то не е типично за местните предгръцки народности, а при гърците е отличителен белег.

    - Политиката на насилствена асимилация на местните автохонни народи и безогледното присвояване на културното наследство на други народи.

    Свидетелства на самите древногръцки автори за това са - например:

    Херодот - І-58: Гръцкото племе отначало е едно и винаги е говорело един и същ език. Гърците се превръщат от незначително племе във влиятелен народ, защото са асимилирали много други хора. Преди гърците да се обединят с пеласгите, пеласгите са варвари. - http://www.vehi.net/istoriya/grecia/gerodot/01...

    Херодот: "Има и някои гърци, които си послужиха с това учение (египетското) – едни в по-ранни времена, други по-късно – и го представиха за свое. Знам техните имена, но няма да ги напиша."

    Ранните гърци

    Първите сведения са от Омир. Той не нарича гърците "елини" - нарича ги данайци. Когато описва лагера на нападателите срещу Троя той говори за ахейци, данайци и аргосци.


    Смъртта на троянския жрец Лаокоон е увековечена в монументалната статуя "Удушаването на Лаокоон и синовете му", изработена от най-великите скулптори на Родос — Агесандър, Полидор и Атенодор. Тя е направена от един единствен камък от мрамор около 175-150 г. пр.н.е. Описана е от Плиний Стари в „Естествена история“. Намирала се е в двореца на император Тит. Сега се намира в Музея "Пио Клементино" във Ватикана, Рим.

    СКИТАЩИТЕ ДАНАЙЦИ:

    ГЪРЦИТЕ И ЕТИОПИЯ

    http://www.israelshamir.net/ru/pine_and_olive3...

    На морския бряг край палестинския град Яфа се намират "Скалите на Андромеда". Тя била прикована там, за да бъде изядена от морско чудовище, но Персей я освободил.

    Израелския археолог Игаел Ядин счита, че локацията на този мит край град Яфа е едно от доказателствата, че [b]Дановото коляно, което получило Яфа в наследство, е морския народ на данайците, които били съюзници на израелтяните[/b] . В гръцки източници се казва, че данайците идват в Гърция от изток, баща им бил Ваал, ханаански бог, а негов брат - Египет (Египт).


    Персей и Андромеда - Museo_Nazionale_Napoli

    Андромеда в древногръцката митология е дъщеря на царя и царицата на Етиопия - Цефей и Касиопея. Интересното е, че когато е открадната по заповед на Посейдон, това се случва в Аргос и в това време родителите й царуват в Аргос - градът в който първо се заселват данайците, след акостирането им на Балканите. - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B...

    ЕТИОПСКИТЕ ЦИГАНИ

    Това е прозвището на гърците сред нашия народ, разпространено и до днес. По същия начин наричат гърците и в Р Македония: "етиопски цигани".

    Че гърците (макар и смесени с балканско население) не са от бялата раса е очевидно и днес. Съременните генетични изследвания на различни учени доказаха, че гърците са родствени с африканците - http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11260506). Самото заглавие на научната статия е достатъчно красноречиво - "HLA genes in Macedonians and the sub-Saharan origin of the Greeks".

    Но защо прозвището им е "етиопски" и защо генетичните изследвания ги сродяват с етиопците? Населението в Етиопия не е негърско.



    Етиопия

    Етиопия води началото си от царство Аксум, което се създава под влиянието на Египет и царство Шеба в днешен Йемен. Семитски племена се преселват през 6-5 век пр.н.е. в северната част на Етиопия. Там те се смесват с кушитските племена, намиращи се под влиянието на Египет.

    - I в. от н.е. Образуване на царство Аксум, начело със Соломоновата династия.
    - VIII-IX в. Изоставяне на Аксум под натиска на мюсюлманите. Преместване на етиопската държава на юг.
    - XIII в. Възвръщане на властта на Соломонската династия при цар Иекуно Амляк.

    Бета израел - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%8...

    наричани още фалаша или фалаш мура, са етническа група, произлизаща от Етиопия и изповядваща юдаизъм.

    Есхил още описва гърците като тъмнокожи и идвайки от Африка предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите

    - "Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил." ( http://classics.mit.edu/Aeschylus/suppliant.ht...).


    Фалашки израелски войник в Наблус през 2006 г.

    Самите бета израел вярват, че племето на Дан, опитвайки се да избегне гражданска война в Израел, се заселило в Египет. Оттам то се придвижило на юг по течението на Нил до Етиопия и етиопските евреи са негови потомци. - http://bg.netlog.com/go/out/url=http%3A%2F%2Fbg...-

    Равинистични възгледи:

    Според тях - гърците (данайците) са част от еврейското Даново коляно, прогонени от Египет.
    http://www.keithhunt.com/Arch4.html

    Според хипотезата на израелския археолог Игаел Ядин името на данайците се съпоставя именно с названието на еврейското племе на Дан. - Вейнберг Й. Введение в Танах. Пророки. М.-Иерусалим, 2003. С.36

    Според ортодоксалните равинистични възгледи, бета израел също са част от потомци на племето на Дан, едно от Десетте изгубени племена.

    "Десетте изгубени колена" са онези от дванайсетте, които се отделят от култа в Соломоновия храм след разделянето на Соломоновото царство на две - чрез отделянето от него на северното Израилско царство при управлението на Ровоам. А също и отведените в плен от асирийците.

    Формалистите ги търсят и до днес, а онези които предпочитат алегоричното тълкувание на Стария завет съзират в понятието всички онези колена, без юдовото и част от вениаминовото, които останали верни на централизирания култ и на свещения текст на скрижалите.


    Фалаши - етиопски евреи

    ПРИЛИКИТЕ МЕЖДУ ГЪРЦИ И ЕВРЕИ

    Юдейско-гръцката Школа в Александрия, развила алегорическият метод за тълкуване на Библията е известна само с двама от ръководителите си - Аристобул и Филон (2 в. пр. Хр.) и двамата евреи от Александрия в Египет. Принадлежащи към Азия по произход, към Египет по местожителство и обучение, а към Гърция по език, те се стремели да докажат, че всички истини, вградени във философиите на други страни са били присадени в тях от Палестина. - http://bg.orthodoxwiki.org/%D0%90%D0%BB%D0%B5%...

    Аристобул заявява, че всички факти и детайли от Еврейските Свещени Писания били изпълнени с толкова много алегории, прикриващи най-дълбоките значения и че Платон, който живял един век преди него, следвайки същата теория, се опитал да покаже, че еврейските писания, с тяхната система от алегории, са били истинският източник на всички гръцки религиозни и философски доктрини.

    Ярко свидетелство за произхода им е и приликата в характера и поведението на гърци и евреи. Тя е очевидна за всички. Както и дълбоката им и безпричинна враждебност към останалите народи и убеждението, че "избраните" трябва да властват над плебеите/ скотовете. Толкова общо в характера, както между евреи и гърци, едва ли може да бъде случайно. То може да идва само от общ произход.

    КОИ НЕ СА ГЪРЦИ ?

    І. Ахейците не са гърци.



    Те са предгръцки народ. Ахейците са тези които обсадили Троя начело с Ахил и живеели в областта Аргос . Припомняме следния стих на византийския писател Йоан Малала (491 – 578г.), автор на 18-томната „Всемирна история”:

    „Ахил замина заедно с Атридите,
    като водел своя собствена войска
    от три хиляди души, наричани тогава
    мирмидонци, а сега българи.


    Тези сведения са много оспорвани, но са исторически факт. Това сведение е отразено и старобългарския превод на "Илиадата" направен по времето на цар Симеон Велики в Преславската книжовна школа.

    И още стихове – на Йоан Цецас, ХІ век:

    …с тях бе Ахил,многославният син на Пелей и Тетида,
    чийто известен родител беше Хирон философа.
    Бе предводител на хуните, българите-мирмидонци.

    Те бяха две по хиляда, а също така и петстотин.
    …Евфрем, синът на Тризен, марокейците водеше смело.
    А Пирехмис беше вожд на пеонци, на българи сиреч,
    той бе поел от към Аксиос, сиреч известната Вардар.


    Хромий и Еном стояха начело на всичките мизи…”

    (Йоан Цецас. Откъси.В:ГИБИ т.Х,Изд-во на БАН,София,
    1980,с. 105.)

    В античността мирмидони (мизи), пеласги (аргосци) и илири (пеонци) са били считани за три клона на една и съща общност. И така, според старогръцките автори, ахейците са пеласги по произход.

    "Прочие, ахейците били фтиоти по род, но живеели в Лакедемон; а когато Хераклидите се наложили, ахейците били спечелени от Тисамен, сина на Орест, както казах преди, нападнали йонийците и след като се оказали по-силни от тях, прогонили ги и завладели земята; и запазили разделението на страната същото, каквото го заварили. И били толкова могъщи, че макар Хераклидите, от които се отделили, да държали останалата част от Пелопонес, удържали срещу всички и нарекли земята си Ахея.” (Страбон, „География”, Книга VІІІ, Глава 07.01).

    Херодот също твърди, че ахейците не са гърци и, че ахейците са местно население, а дорийците-данайци са нашественици...( История, VIII-73 ).

    Ако сме реалисти микенската цивилизация също се развива ІІ хилядолетие преди Христа, като възхода й е от края на ХV до края на ХІІІ век пр. Хр. , а за първи път с екзонима елини е споменато едно малко племе от Омир, което обитава южната част на Тесалия едва 8 в.пр. Хр. Защо съвременните „историци” разтягат локума на едно мнимо преселение назад във времето с пет, дори с цели седем века? Защо и Критската цивилизация, възникнала много векове преди това изфабрикувано в канцелариите „древногръцко” недоносче, е най-нагло и без никакво основание наричана „древногръцка”? Какви гърци са тогава ахейците и то първи? Не бива да спомагаме за разпространението на огромна лъжа, на тази грандиозна измама, откъсваща един народ от корените му и представяща го за нещо абсолютно несъществуващо – „древните гърци”.

    А за пеласгите едва ли има нужда да се дават примери, че не са гърци, но все пак:



    ІІ. Пеласгите не са гърци.

    В гръцките легенди историята на племената и народите се предава с олицетворение в легендарни герои със символични племенни имена:

    Ахей и Пеласг са братя - Хеланик. - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%8...

    Дионисий Халикарнаски: Пеласгите разделили Тесалия на три части по имената на своите вождове - Фтия на Фтий, Ахая на Ахей, Пеласгиотида на Пеласг... - http://webcache.googleusercontent.com/search?q...

    Героят (героите) с име Пеласг:

    Хезиод - Пеласг е "автохтон", роден в Аркадия. Според преданията на аркадийците той е "първия човек, който живеел по тези земи, станал цар, измислил хитона" и т.н... - http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%B...

    Херодот - VIII-44 - По-рано пеласгите владеят това, което по-късно се нарича Елада. - http://www.vehi.net/istoriya/grecia/gerodot/08...

    Страбон, География – кн. 7 – 7 глава: "А пеласги са се наричали най-ранният от всички народи, които са владеели Елада. И поетът се изразява така:

    „Зевсе додонски, царю пеласгийски…”

    И Хезиод: "Дойде той в Додона и при дъба, седалище на пеласгите."

    Херодот добавя, също, че пеласгите можели да добиват реколта от преди безплодни земи, което предизвиквало завистта на гърците, а също и че атинският акропол е бил построен от пеласгийски архитекти.

    Външният вид на пеласгите

    Виждаме го по керамични съдове с картини - с типични елементи, характерни за по-новото време. Било тракийски войн, пастир или друг някакъв персонаж – всичките те изглеждат като днешните. Същият ямурлук (зейра), който до преди 50-тина години е носил българския селянин. Същите навуща, носени доскоро от българите. Сходните накити, високият калпак и т.н.


    Тракийски воин, облечен със зейра и с щит тип пелта, червено-фигурна керамика

    Зейра е връхна дреха (наметало), част от облеклото на древните траки и на тракийските пеласги. Носи се върху раменете над хитона и се спуска до стъпалата. Прилича твърде много на днешния ямурлук (кабаница, кебѐ), носен от селяните и особено от овчарите по българските земи.

    От запазени изображения върху античната вазопис в Южна Италия от края на VI в.пр.н.е., при изобразяване на Орфей, свирещ на арфа сред тракийски войни личи, че още по негово време, т.е. преди Троянската война траките са били облечени със зейри.

    Зейрата се споменава и от Ксенофонт и Херодот в разказите им за облеклото на траките, като Херодот изрично говори за „шарени“ зейри, а по-късният лексикограф Хезихий посочва, че траките имат „шарени, пъстри дрехи“, т. е. бродирани или тъкани в различни цветове.

    Тракийското божество Телесфор е изобразявано обикновено като юноша с плащ (зейра) с качулка

    И пак цитат от Херодот от неговата „История”.

    „/Х.,1, 65/ - 1

    Тези две нации, Ионийската и Дорийската в действителност са били най-известните преди, едната бидейки пеласгийска, другата елинска. Първата никога не е напуснала и излязла от своята територия, а втората сменила често местоположението си. Елините в действителност са живяли първо във Фтиотида ( при царуването на Девкалион, а при това на Дорис, син на Елен, , в подножието на върховете Оса и Олимп. Изгонени от там от Кадмейците-траки, те се установяват в подножието на Пинд. От там преминават в Дриопида, после в Пелопонес, където са наречени Дорийци.”

    Да видим сега къде е била тази Фтиотида - тя граничи с Беотия на юг, Евритания на запад и Лариса на север.Обаче, според Павзаний, Описание на Елада – кн. 9

    Видно е от казаното дотук, че пеласги и йонийци, не са от една етническа група с елините, които първоначално са се наричали данайци, а после асимилирайки част от аргоските и беотийските племена се заселили във областта Фтиотида. После същите тези елини, според Херодот, при Дорис, син на Елен, преименувани на дорийци се заселили в областта Дорида, Средна Гърция, или страната наречена Хистиотида, в подножието на върховете Оса и Олимп, откъдето били изгонени от траките-кадмейци, както пише Херодот, и са съвсем различна нация, според същия този Херодот, от йонийците и пеласгите....

    Това се потвърждава и от един от най-изтъкнатите писатели и историци на древността – Павзаний. Живял е през ІІ век сл. Хр. в Лидия, област в Анатолия. Автор е на десеттомният труд „Описание на Елада”. Какво пише Павзаний за синовете на Хелен: „...след смъртта на Хелен другите му синове прогонват Ксут от Тесалия, обвинявайки го, че е заграбил за себе си бащиното им наследство. Той избягал в Атина и бил удостоен да се ожени за дъщерята на Ерехтей, която му родила синовете Ахей и Йон.” (Книга VІІ. Глава 01.02).И още: „След като синовете на Ахей придобили мощ в Аргос и Лакедемон, се наложило местните хора да се наричат ахейци. Това било тяхното общо име, докато аргосците отделно се наричали данайци...” (Книга VІІ, Глава 01. 07).

    НЕЩАТА В БЕОТИЯ

    1 Беотия граничи с атиняните на няколко места в Атика, едно от които е там, където Платея се допира до Елевтери....... 4 Защото във войната между пелопонесците и Атина, лакедемоните превзели Платея с обсада, но тя била вьзстатновена по време на мира, сключен от спартанеца Анталкид между персите и елините, и платейците се завърнали от Атина."

    Така, че потомците на древните данайци и аргосци, преминавайки през Беотия, която по това време е била център на минойската култура на континента, се заселват във Фтиотида, откъдето при Дорис вече стигат до района на Олимп. Според Херодот, както вече посочих по-горе : "Изгонени от там от Кадмейците-траки, те се установяват в подножието на Пинд. От там преминават в Дриопида, после ОТНОВО в Пелопонес, където са наречени Дорийци.” Това е станало в IX век преди Христа - ок. 900г. пр.н.е.. Данайците пристигат в Арголида около 1700 г.пр. Хр. През VIII-VII в. пр. н. е. пак именно Аргос е бил най-силният дорийски военен съюз и през първата половина на VII в. пр. н. е. се превърнал в държава.Не е било трудно - вместо данайци - дорийци. От този цитат на Херодот следва, че и

    ІІІ. Йонийците не са гърци.

    Херодот I-56 - Йонийците са пеласги по произход. - http://www.vehi.net/istoriya/grecia/gerodot/01...

    И пеласгите са носили прически тип "чумбас" - както "траките" и българите.


    Фреска на борци от о-в Тера с чубмаси и перчеми.

    Тази прическа е една отличителна черта на негръцкото (предгръцкото) население на Балканите. Ние сме носели перчеми (чумбас) до преди 100 години по селата.

    С племенното име Пеласг е наречен и героят, който посреща данайците в Аргос:

    " Пеласг посреща на морския бряг на Аргос Данай и Данаидите, които бягат от Египет и им дава убежище." - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%B...

    Гърците се отличават от пред-гръцките народности на Балканите по произход и език:

    Херодот - I-57 - Пеласгийският език не е в никакъв случай гръцки. Той е "варварски".

    Страбон дава пример и че гърците (данайците) асимилират предгръцко население:

    Данай... според Еврипид „над Елада наложил закон всички наричани дотук пеласги да се наричат данайци” - Страбон, География – кн. 8 – 6, стих 9 - http://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13...

    "Казват, че акрополът на аргосци е бил основан от Данай, за когото се твърди, че дотолкова надминал царувалите в този район преди него, че според Еврипид „над Елада наложил закон всички наричани дотук пеласги да се зоват данайци”. Страбон, География – кн. 8 – 6, стих 9.

    ІV. Минойците също не са гърци.


    Минойска фреска, изобразяваща участница в Тавромахия - смъртоносен танц на свещенни танцьорки със гигантски бикове, отглеждани в Крит, а днес изчезнали.

    Минойската цивилизация или още и Критско-минойската цивилизация е древна цивилизация на могъщ морски народ, зародила се на остров Крит около 3000 г. пр.н.е. преди преселението на данайците от Африка в 1511 г. пр.н.е .

    Какво четем в „Одисея, ХІХ, 172, думи на Одисей към Пенелопа” според глава 53 на „Христоматия по история на стария свят” ДИ „ Наука и изкуство, София, 1976г., Хр.Данов ?

    „ Крит е земя разположена......Там живеят безброй много хора, а градовете йм са деветдесет на брой.Там цари смесица от езиците на различни племена. На о-в Крит живеят ахейци, кидонци и същински критяни, а също тъй и карийци...Има и благородни пелазги...”

    По долу даваме обясненията от Христо Данов:

    „ (3) – Същинските критяни не са били нищо друго освен предгръцкото население.

    (5) – „Пеласгите” и сродните на тях „кари” (карийци) били предгръцките племена, които населявали голяма част от Елада и нейните острови. Според Херодот, ІІ, 156, по-раншното име на Елада било Пелазгия.”


    Минойска фреска от около 1650 г. пр.н.е., изобразяваща три жени, вероятно със знатен произход.

    Кария (на старогръцки: Καρία) е регион в Анатолия, разположен на юг от Йония и на запад от Фригия и Ликия.

    Жителите дали името си на областта са познати като карийци и се заселват в Кария преди гърците. Считани са за тракийски преселници от племето на Карите, сродни с пеласгите, приобщили сродното им най-старо население, което според Херодот има минойски произход.

    Името Кария се появява в редица ранни езици: хетски Karkija (част от държавната лига Асуа, ок. 1250 пр.н.е.), вавилонски Karsa, еламски и староперсийски Kurka. Според някои източници, областта е наричана първоначално "Финикия", защото е била финикийска колония в по-стари времена. Впоследствие се смята, че е възприето наименованието Кария от Кар, легендарен цар на карийците.

    В Халикарнас, столицата на Кария, е бил издигнат прочутият Мавзолей на Мавзол, посветен на Мавзол, сатрап на Кария между 377 и 353 пр.н.е. от неговата жена Артемизия. Монументът е едно от Седемте чудеса на древния свят и по-късно става причина римляните да наричат мавзолей всяка по-голяма гробница. В Халикарнас през 5 век пр.н.е. е роден и известният старогръцки историк Херодот, наричан "бащата на историята".


    Местоположение на Кария

    Същите тези карийци са упоменати и в „Илиада”, като Омир споменава карийския град Милет като съюзник на троянците:

    Илиада ІІ, 851 сл.: „...Наст предвождаше карийците, говорещи варварски ( т.е. не гръцки език – б. Хр.Д.) език. Те бяха дошли от Милет и от многолистата планина Фтира. Това бяха бойци от бреговете на р. Меандър и от високия нос Микале. Вождове йм бяха Амфимах и Наст. Наст и Амфимах, славните синове на Номий...”.

    В този аспект карите, които били сродни на пеласгите, са древното население, което е заварено от гърците в Пелопонес, защото след горното определение на Омир в „Одисея, ХІХ, 172, ни става ясно, че те са били всъщност вездесъщите крито-микенци. В този ред на мисли, "кар", като име на предците на гърците и микенците е преминало и в римляните и гърците. Сред римските имена са Кратон, Кратил, Икар и т.н., които означават пелазгиец.

    Едва ли е случаен факта, че кар, т.е. пелазгиец, се проявява като словообразователна частица при обозначаване на древни професии в българският език – пекар, лодкар, билкар, и т.н.


    Фреска от остров Крит, изобразяваща минойска танцьорка

    Линеар А

    Така е наречен от археолозите писменият език на минойците. Той все още не е разчетен и е една от най-големите мистерии сред археологическите открития. С появата на все повече предмети, изписани със загадъчните символи, лингвистите се надяват скоро да успеят да дешифрират кода. От особен интерес е един такъв предмет, датиран от второто хилядолетие пр.Хр. – дискът от Фаистос. Той е изписан с 45 уникални символа, приличащи на сечива, растения и животни. До ден-днешен никой не е успял да разбере значението му.


    Дискът от Фаистос

    До скоро се смяташе, че Линеар А няма общо с Линеар Б, но лингвистите откриват сходство между Линеар А и санскрит, древния език в Индия, както и връзки към хетския и арменския език. Това го прави част от индоевропейската езикова група, също като Линеар Б.

    КАКВО ПИШАТ ЗА ПРОИЗХОДА НА ГЪРЦИТЕ ДРЕВНИТЕ АВТОРИ?

    ДАНАЙЦИТЕ (ГЪРЦИТЕ) ИДВАТ ОТ АФРИКА - ЕГИПЕТ

    Страбон, География – кн. 7 – 7, стих 1 - Данай довежда хората си от Египет. - http://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13...

    Според цялата гръцка митология Данай идва от Африка. След пристигането си Данай се заселил първоначално на Родос. Издигнал там статуя на Атина Лидийска. Оттам управлявал Аргос и царуващия там по това време Геланор му предал царската власт. Тогава се преместили в Пелопонес, където героят Пеласг посреща на морския бряг на Аргос Данай и Данаидите, които бягат от Египт и им дава убежище. Данай нарекъл жителите на страната данайци.

    И митологичното родословие на Данай е свързано с Африка.

    - Майка му Анхиноя е наричана "дъщеря на Нил" - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%B...
    - Брат му носи името Египт
    - Баща им Бел заселил Данай в Либия, а Египт - в Арабия.- http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%B...
    - Бащата на Данай - Бел е митически цар на Египет (бележка 60). - http://promacedonia.com/zv/zv6_4.html#60

    - Бащата на Бел - Епаф също е митичен цар на Египет, а на майка му Мемфида легендата кръщава египетския град Мемфис.- http://sr.wikipedia.org/sr-ec/%D0%95%D0%BF%D0%...


    За разлика от древните египетски йероглифи, които са разчетени с помощта на розетския камък, Линеар Б е един от малкото древни текстове, дешифрирани чрез подробен анализ.

    Египетски източник потвърждава идването на данайците от Египет:

    Сведения дава египетския историк Манетон от 3-4 в. пр. Хр. Сред чуждоплеменните египетски управници - в периода, когато Египет е управляван от чужденци - той поставя и Данай - същият Данай, който по-късно с хората си акостира в Пелопонес и това е началото на гърците на Балканите.

    Манетон - История на Египет - фрагменти - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B...

    Манетон, цитиран от еврейския историк Йосиф Флавий в трактата "Срещу Апион":
    Фр. 50. Йосиф, Срещу Апион, І, 15, 16, 93 – 105
    "...Сетос се наричал Египт, а брат му Хармаис – Данай.”

    Манетон, цитиран от Евсевий:
    Фр. 53 (а). Синцел, стр. 116, 129, 133, 135. Според Евсевий.
    12. "[b]Армаис, наричан също Данай, 5 години, след като напуснал Египет и бягайки от брат си Египт пристига в Елада, завладява Аргос и властва над аргосците.[/b]"

    Фр. 54. Йосиф, Срещу Апион, І, 26 – 31, § 227 – 287
    "... Сетос се прекръстил на Египт, а Хермей – на Данай..."

    Други антични автори също разказват за преселението на данайците от Африка на Балканите, начело с водач с племенното име Данай.


    Йосиф Флавий - еврейски историк

    ПИСМАТА МЕЖДУ СПАРТАНЦИТЕ И ЮДЕИТЕ

    Връзката е известна още в древността.

    В първи век еврейският историк Йосиф Флавий предава съдържанието на писмо, изпратено на евреите от Светите земи няколко века по-рано от царя на лакедемонците (спартанците):

    "От Арей, цар на лакедемонците,
    До Ониас (еврейския първосвещеник)

    Поздрави,
    открихме, че някои исторически писания доказват че лакедемонците и еврейте произлизаме от едно и също племе и сме потомци на Авраам. Следователно, тъй като сте наши братя, бихме желали да ни съобщите, ако имате някакви затруднения. И ние ще направим така, тъй като вашите проблеми са и наши и нашите са и ваши. Демотел, който ви връчва това писмо ще ни донесе отговора ви. Писмото е заверено с печат: орел държащ дракон (змия) в ноктите си." (Book 12, chap. 4, sec. 10)

    Това е символът на племето Дан ("Flag," The Jewish Encyclopedia, p. 405) и произлиза от пророчеството на Яков: "Дан ще бъде змия по път" (Изход 49:17). Орелът също символизира Дановото коляно (Числа 2).

    По-късно друг еврейски жрец, Йонатан, праща отговор на спартанците: "за общото между нас, ние нямаме нужда от доказателства, тъй като сме добре осведомени за него от нашите свещенни писания... измина доста време откакто нашите взаимоотношения са били подновявани и ние, през свещени и празнични дни, ще правим жертвоприношения и ще се молим на Бог да ви пази и да ви носи победа." (Book 13, chap. 5, sec. 1)

    По времето на еврейския съдия Deborah (1200 г. преди Христа), племето Дан вече е било морски народ (Съдии 5:17). Евреите от Дановото коляно били главните мореплаватели на цар Соломон и плавали с финикийците. Също така Езекиел споменава: "Дан и Яван ("яван" е името, с което са наричани гърците в Стария завет) отплавали и се връщали от земите завладяни в твое име". Това показва, че е имало тясна връзка между гърците и Дановото племе още по онова време.

    И двете писма посочват кръвно родство и общ произход.


    Мраморна статуя на спартански хоплит от 5 век пр.н.е.

    Писмото на спартанците:

    Йосиф Флавий - "Юдейски древности" - книга 12, глава 4, стих 10 - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%B4%D0%B...

    Текст на руски: http://www.vehi.net/istoriya/israil/flavii/dre...
    Текст на аглийски: Josephus: Jewish Antiquities, Book 12, Sections 225-228 - http://www.attalus.org/old/aj_12b.html

    "Царят на лакедемонците Арей приветства Ониас. Ние намерихме указания в някои книги за това, че юдеите и лакедемонците са от един произход и водят своя род в еднаква степен от Авраам. Затова, понеже вие сте наши братя, е справедливо да се обръщате към нас, ако имате някаква нужда. Така ще постъпваме и ние и ще гледаме на вашите нужди като на наши и ще ви представяме нашите нужди. Това писмо ви връчва Димотел, който обикновено съставя нашите послания и той ще ни върне вашия отговор. Писмото е ... с печат, представляващ орел, държащ змия."

    Отговорът на евреите:

    Той е преразказан накратко и в Стария завет: Макавеи - първа книга, глава 12, 5-23: http://www.pravoslavieto.com/bible/sz/1mak.htm...

    Пълния текст на еврейския отговор е у Йосиф Флавий:
    "Юдейски древности", книга 13, глава 5, абзац 8


    Текст на руски - http://www.vehi.net/istoriya/israil/flavii/dre...
    Текст на английски: Josephus: Jewish Antiquities, Book 13, Sections 163-170 -
    http://www.attalus.org/old/aj_13b.html#163

    "Първосвещеника на юдейския народ Йонатан, съвета на старейшините и юдейския народ изпращат поздрави на лакедемонските ефори, старейшини и братското племе. Желаем ви здраве и успехи на всички ваши обществени и лични дела. Самите ние сме здрави. Преди време нашия първосвещеник Хония получи от вашия цар Арей чрез посредничеството на Димотел послание за нашия общ произход с вас. Прилагаме копие от това писмо. Ние го приехме охотно и с обич към Димотел и към Арей, още повече, че ние нямаме нужда от доказателства за нашето родство, понеже в това ни убеждават и данните от нашите Свещени писания.


    Червенофигурна фреска на рибар от Акротини с прическа от плитки тип "чумбас", характерна за траките.

    И ако ние самите не сме направили първата крачка за признание на указаното родство между нас, това е само защото не искахме да избързаме и да вземем честта, която сега се пада на вас.

    Независимо, че от времето на установяване на нашите приятелски отношения вече са минали много години, ние на всички празници, когато принасяме жертви пред Бога, се молим за вашето здраве и благополучие. Въпреки че заради дързостта и арогантността на наши съседи, трябваше да водим много войни, ние не се решихме да въвлечем и вас или други наши приятели. Сега, когато приключихме войните с неприятелите си, по този случай изпратихме почтените членове на съвета Нумений, син на Антиох и Антипатър, син на Ясон до римляните, и също така им дадохме и това послание до вас, за да възобновим нашия приятелски съюз. Затова, ще направите добре, ако и вие ни пишете, в случай че се нуждаете за нещо от нас. Ние винаги сме готови, според силите си, да ви окажем поддръжка за каквото поискате."

    И най-накарая, но не на последно място - Апостол Павел - който е може би един от най-образованите хора на времето си, въпреки, че по всякакъв начин избягва да парадира с това - [b][u]пише на коринтските гърци - християни, че предците им са сред евреите при изхода от Египет:[/b][/u]

    Първо писмо до Коринтяни, 10-1

    "Сега братя, не искам да бъдете невежи и да не знаете, че бащите ни всички са били под облака, и всички са минали през морето..."

    В по-новите преводи на Библията и смисълът на този текст не е съвсем ясен. Но в Цариградския превод е достатъчно ясен: http://biblia.duh-i-istina.net/index.php?k=53&...

    Автор: zelas - http://bg.netlog.com/go/out/url=http%3A%2F%2Fbg...-

    Следва продължение: КАКВО ПИШАТ ЗА ПРОИЗХОДА НА ГЪРЦИТЕ СЪВРЕМЕННИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ?

  • СЪДЪРЖАНИЕ И ЛИНКОВЕ В БЛОГА

    (пояснение: натисни линка и влез в съдържанието!)

    КАКВО МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В ТЕЗИ БЛОГОВЕ ?

    В ПОРЕДИЦАТА „НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ”

    Българите - от Тян Шан до Европа - 2 част - СЕДЕМТЕ БЪЛГАРИИ, СЪЗДАДЕНИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ КОНТИНЕНТ - Българският народ единствен в Европа е успял да запази етническото си име и названието на страната си непроменени от времето на заселването си на Европейския континент и на Балканите, вече цели 18 века. ... - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    АСТРОНОМИЯ НА ПРАБЪЛГАРИТЕ - 2013 - ГОДИНАТА НА ЧЕРНАТА ЗМИЯ (ДИЛОМ ТВИРЕМ) - ГОДИНАТА НА ОСНОВАТЕЛИТЕ - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    "ТРАКИ" И БЪЛГАРИ - ЕДИН И СЪЩ НАРОД - „Доказателства за балканския произход на българите” - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    "Кодът на глаголицата крие смисълът на съществуването " - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ТРАКИЙСКОТО ВИНО ПРЕД СТЕНИТЕ НА ТРОЯ - България заема твърде специално място в европейската история на виното. Плиний Стари (I в.) твърди, че първият лозар в Европа бил тракиецът Евмолп. - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    РОЗАТА НА ОДРИСКИЯ ЦАР АМАТОК, или откъде наистина произлиза "българската роза" ? - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    СЕМИТСКИЯТ ПРОИЗХОД НА ГЪРЦИТЕ - І ЧАСТ, Същинските гърци са данайците, които идват от Африка, смесват с местното население на Балканите и асимилират част от предгръцките "племена" - като ахейци, йонийци и др. - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    СЕМИТСКИЯТ ПРОИЗХОД НА ГЪРЦИТЕ - ІІ ЧАСТ- ЕГИПЕТ: ОРИГИНАЛЪТ НА ГРЪЦКАТА КУЛТУРА http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ЕЗИК И ПИСМЕНОСТ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ - „За това как "траките" през историята „изгубиха” своите букви и дали в античността "траки" и "елини" са писали с еднакви знаци - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ПРЕДКИРИЛСКА ПИСМЕНОСТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ – или кога всъщност са възникнали основите на древните български писмености, познати ни от по-късните извори с имената „кирилица и глаголица” - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ЧИЕ Е ПИСМОТО ЛИНЕАР Б? /по материали на доц. д-р Георги Сотиров, Квебек-Уинипег, 1971 г./ – 1 част, ЕЗИК И ПИСМЕНОСТ НА ФРИГИ И ПЕЛАСГИ - древните палеотракийски племена, населявали Балканите или КОЙ ПОСТРОИ ПЪРВИЯ ДВОРЕЦ ВЪРХУ АТИНСКИЯ АКРОПОЛ - ПЕЛАЗГИКОНА - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-



    ТРАКИТЕ, КОИТО НЕ ПОЗНАВАМЕ - Траките в Мала Азия - битини, витини, мизи, фриги, бриги....Тракийски племена са били съседи на арменци, бактрийци и индийци. Траки са поили конете си дори в Аму Даря. Това за съжаление не е известно на широката публика. Недобросъвестни учени правят всичко възможно да бъде скрита връзката между европейските и азиатските траки, макар Страбон на няколко пъти да споменава, че става дума за хора от един и същ произход. В действителност една голяма част от потомците на Арес са обитавали значителни пространства от Азия и са изиграли важна роля в оформянето на много общества на този континент. - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ПАПИ БЪЛГАРИ НА ПРЕСТОЛА НА СВЕТИ ПЕТЪР - Последните разработки на арх. Слави Дончев сочат, че известната италианска фамилия на Борджиите произхожда от етнонима “бурджани” като арабските хронисти са наричали българите при Кавказ. Те са базирани на изследванията на италиански историци от времето на Мусолини, които търсят обособяването на етнонима „булгари“ на база родовите хроники на Борджиите, които били потомци на дошлите през VII век прабългари начело с Алцеко в земите северно от Рим..... - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    АРХЕОЛОГИЯ 2012 - АРХЕОЛОГИЧЕСКИ НАХОДКИ - 2012 ГОДИНА - ДНЕВНИК І част - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    АРХЕОЛОГИЯ 2012 - ІІ част - АРХЕОЛОГИЧЕСКИ НАХОДКИ - 2012 ГОДИНА - ДНЕВНИК - ІІ част - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ПОТОПЪТ - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...- - След многократно диплене на земната кора, до преди 7 800 -7 500 години на мястото на Черно море се установило сладководно езеро, доста по-малко от днешното море. Равнището му е било с цели 130 м по-ниско, а по бреговете му са се разполагали огромни плодородни равнини. Тук се развива изключителна култура, за която само ни загатват Варненското и Дуранкулакското златни съкровища, представяващи ни най-древното намерено обработено злато в света. Можем само да мечтаем какво наследство би оставила тази цивилизация на човечеството, ако преди около 7 500 години, не бе настъпил потопът...

    Ако наистина се интересувате от българската история, можете да разгледате фотоалбума "НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ", в който има 146 великолепни снимки, подбрани от мен, но свалени от различни места в нета, на обекти и артефакти от земите, обитавани през хилядолетията от българските общности - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/photo/set...- , а също и албума "ТРАКИ И БЪЛГАРИ" от 212 снимки на древни артефакти от Балканите - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/photo/set...- . Специален интерес представлява и албума "Изкуството на етруските" - http://www.facebook.com/media/set/?set=a.39487.... (ако след натискане на линка Netlog не Ви прехвърля автоматично, натиснете опцията "Затворете тази страница" за да стигнете до албума).

    Авторите на онези от фотографиите, които са ми известни - съм посочила, а за останалите снимки, за чиито автори нямам информация - изказвам благодарност тук!

    В ПОРЕДИЦАТА "ИМПЕРИИ ОТ РАВНИНИТЕ"

    ПРАИСТОРИЧЕСКИТЕ ГРАДОВЕ НА ИНДОАРИЙСКИТЕ НАРОДИ - 1 част - ОБЩОТО МЕЖДУ БЪЛГАРСКИЯ СИМВОЛ « КАНАТИЦА», ПРАИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ХАДЖИЛАР И МОГИЛАТА ЧАТАЛ ХЮЮК В ЗЕМИТЕ НА НЯКОГАШНАТА АНАТОЛИЯ (В ДНЕШЕН АНАДОЛ, ни подсказва, че трябва да търсим следи от нашите предци не само на територията на днешна България, но в целия огромен ареал, включващ Балканския полуостров и Анатолия. С особена сила това важи за далечната праистория, когато тази земя е била дом за най-развитата за времето си цивилизация в целия свят – хора със сродни обичаи, духовна и материална култура, използващи диалекти на един и същ език . - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ПРАИСТОРИЧЕСКИТЕ ГРАДОВЕ НА ИНДОАРИЙСКИТЕ НАРОДИ - 2 част - Символът на бика от “ГРАДЪТ НА ХРАМОВЕТЕ” - ЧАТАЛ ХЮЮК - http://bg.netlog.com/alexandra_delova
    /blog/blogid=232170#blog

    ВАНАНД И УРАРТУ - АРМЕНСКАТА ОБЛАСТ ВАНАНД И БЪЛГАРСКАТА РАННА ИСТОРИЯ - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    Златна висулка на етруските със символи във форма на свастики 700- 650 г. пр.Хр.

    В ПОРЕДИЦАТА "ИСТОРИЧЕСКИ ФАЛШИФИКАЦИИ"

    УНИЩОЖЕНАТА АРХЕОЛОГИЯ ИЛИ ИНФОРМАЦИЯТА, КОЯТО НИ ОСТАВИ ТЯ, автор Константин Каменов, Интелектуално звено “КОРЕНИ”, Битката за миналото на ПЛОВДИВ - НАЙ-ДРЕВНИЯТ СЪЩЕСТВУВАЩ ДНЕС ГРАД В ЕВРОПА Пловдив, Евмолпия, Филипопол, Тримонциум... е най-старите градове в света и Европа......Един град съвременник на Троя и Микена, град по-древен от Рим, Атина или Константинопол. - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ГОЛЯМАТА КРАЖБА НА ИСТОРИЯ – по материали на проф. Крум Балтаджиев /откъси/ - ФАЛШИФИКАЦИИ И МАНИПУЛАЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ - „Който контролира миналото, контролира бъдещето....” Джордж Оруел, „1984”, През всичките векове, българската история е била подлагана на нагли манипулации, безочливи фалшификации, кражби и директно унищожение (горене на книги, рушене на културни паметници и геноцид спрямо живите носители на историческата истина и традиция) - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ГОЛЯМАТА КРАЖБА НА ИСТОРИЯ – тема за размисъл: „ВЛИЯНИЕТО НА ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ НАД РУСИЯ и ролята на тази българска държава в създаването на култура у съседите й”. – http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    В ПОРЕДИЦАТА „БЪЛГАРСКИТЕ ДИРИ В ЕВРАЗИЯ

    БЪЛГАРСКИТЕ ДИРИ В ДРЕВНИТЕ ЗЕМИ НА БУХАРА, БАКТРИЯ И СОГДИАНА” - І ЧАСТ , „САГА ЗА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ”... български дири в Евразия / по материали на Петър Добрев , - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    БЪЛГАРСКИТЕ ДИРИ В ДРЕВНИТЕ ЗЕМИ НА БУХАРА, БАКТРИЯ И СОГДИАНА” - ІІ ЧАСТ , Гръко-Бактрийската империя на Александър Македонски ... / български дири в Евразия / по Петър Добрев, - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    БЪЛГАРСКИТЕ ДИРИ В ДРЕВНИТЕ ЗЕМИ НА БУХАРА, БАКТРИЯ И СОГДИАНА - ІІІ ЧАСТ , „Двойника на Мадарският Конник, открит от българска експедиция на 2 500 метра височина в Северен Афганистан, земите на древна Бактрия”... - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    БЪЛГАРСКИТЕ ДИРИ В ДРЕВНИТЕ ЗЕМИ НА БУХАРА, БАКТРИЯ И СОГДИАНА - ІV ЧАСТ, „За това как честванията за 1300 години България у нас, всъщност са вдъхновени от 2 500 годишнината на Персийската империя и защо през 1971-ва година, никой в България не научи, че иранците смятат, нас, българите ЗА УЧАСТНИЦИ в изграждането на Персийската империя”, - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    „САГА ЗА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ” - V ПОСЛЕДНА ЧАСТ ... български дири в Евразия / по материали на Петър Добрев - Следите на българите в Кавказ, общия произход на прабългари, сармати, алани, днешните балкарци и осетинци, засвидетелстван от гръцки, арабски, ирански и арменски източници. Краят на великият Балх и на българите останали в земите на древна Бактрия, в подножието на Памир и Хиндукуш ... - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ЦАРСТВОТО НА ДРЕВНИТЕ КЕЛТИ В ЗЕМИТЕ НА ТРАКИТЕ - Малко хора знаят, че на територията на България в древността са живели келти и за кратко време - в продължение на около 70 години дори са имали свое царство. Около 281 г. пр. н.е. те стигат земите на днешна България и основават царството, наречено Тиле /Thile/ с едноименна столица в близост до древния Кабиле - на север от днешния гр. Николаево, Старозагорско - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    Връзки на древна Тракия с Европа – ВЛИЯНИЕ НА ТРАКИЙСКАТА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ДУХОВНОСТ ВЪРХУ КЕЛТИ И ГЕРМАНИ - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-



    В ПОРЕДИЦАТА „ДРЕВНИТЕ ЗАГАДКИ”

    НОЕВИЯТ КОВЧЕГ - Останките от Ноевият ковчег са били открити още през 1960 година. Турското правителство признава проучванията на Рон Уайът, откривателя на Ноевия ковчег, докато научният свят ги заклеймява. - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ПОДВОДНИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ - ЛЯТО 2011г. доказаха ХИПОТЕЗАТА ЗА ПОТОПА В ЧЕРНО МОРЕ ПРЕДИ 7500 ГОДИНИ” , - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    МИСТИЧНИТЕ ТАЙНИ НА БЪЛГАРИЯ, ОТПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ 7000 ГОДИНИ – Огромен „Сакрален Триъгълник” в пропорции 3: 4: 5, свързва Варненския некропол, Свещари и Велики Преслав. Гигантски изкуствени могили край Мадарското плато и село Войвода, са използвани от древните българи като ориентири за създаването на мистичния триъгълник - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ЗВЕЗДИ НАД САМАРКАНД - І част - „ПОД СЯНКАТА НА ТАМЕРЛАН” - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ЗВЕЗДИ НАД САМАРКАНД - ІІ част - „ШАХИ-ЗИНДА /живия цар/” по материали на Игор Можейко - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ТАЙНАТА НА ПЛАНИНАТА НЕМРУТ - Омагьосаната гробница на царят-Бог, - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    БААЛБЕК - Фантастичните плочи от града на Ваал /по материали на ИГОР МОЖЕЙКО, - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    [b]В ПОРЕДИЦАТА „[u]ДРЕВНИТЕ СИМВОЛИ”[/u][/b]

    Камъкът на съдбата - Разказ за един древен символ, наричан "Камъкът на съдбата", познат и като "Камък на коронацията" - ".....днес по света никой не е и чувал, че в България също има "Камък на съдбата", наречен още „Свещен камък” или „Престолен камък”, съществуващ в някои от древните ни светилища....." - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ОБИЧАЯТ НА ИЗКУСТВЕНАТА ДЕФОРМАЦИЯ НА ЧЕРЕПА ПРИ ПРАБЪЛГАРИТЕ. ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ / по материали на д-р Живко Войников/, Древният ритуал има дълбоко сакрален (религиозен) характер, свързан с култа към Великата Богиня-майка, бил е разпространен от Китай до Кавказ сред индоарийските племена и народите, възприели чрез тях тези вярвания и се е смятал за белег на аристократизъм, висш кастов белег - символ на знатен произход и/или висок жречески сан сред общностите, които са го практикували - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    СИМВОЛЪТ НА БИКА или силата на древния знак IYI - І ЧАСТ - /откъс от книгата на Петър Георгиев „УБИЙ САБАЗИЙ, УБИЙ БЪЛГАРИНА”/, - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    СИМВОЛЪТ НА БИКА или силата на древния знак IYI - ІІ ЧАСТ - Графики и релефи /откъс от книгата на Петър Георгиев „УБИЙ САБАЗИЙ, УБИЙ БЪЛГАРИНА - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ТРАКИЙСКИТЕ КАПИТЕЛИ И ФРИЗИ И БЪЛГАРСКАТА СУРВАЧКА - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    РОЗЕТКАТА ОТ ПЛИСКА – Розетката от Плиска и писмеността на траките - автор: Павел Серафимов „Една максима гласи, че историята не е нищо друго освен поредица от лъжи, с които всеки се е съгласил...” - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-


    Тракийска ваза със свастика - често срещан символ и при българите - по шевици и килими.

    ЗНАМЕНАТА ГОВОРЯТ....Знамето на България се е променяло в продължение на над хилядогодишната история на страната - от конската опашка по времето на Аспарух - до днешния трицветен национален флаг на Република България. - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    Древните символи: КРЪСТ – "Ние не придаваме съществено значение на кръста: това би било греховно и би било идолопоклонство. Ние почитаме кръста, заради Онзи, Който умря на него." - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    Символите на Богинята - 1 част – В началото беше Жената.... - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    Символите на Богинята - 2 част – „Великата Богиня и Тракийският Орфизъм , - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    Символите на Богинята - 3 част –„Спиралата, като идеограма, изразяваща знака на двойната змия, е най-древният символ на Великата богиня...” - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ЛЕГЕНДАТА ЗА СВЕТИ ГЕОРГИ - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    Св. София, Вяра, Надежда и Любов - 17 септември Вяра, Надежда и Любов - Денят на християнските добродетели - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    МЕТЕОРА - ВИСЯЩИТЕ СКАЛНИ МАНАСТИРИ - "Метеора" на гръцки език означава "висящ във въздуха", "намиращ се между небето и земята" ... - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    В ПОРЕДИЦАТА „ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗКАЗИ

    СЛИЗАНЕТО НА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН – „Всеки път всички, които на Пасха са вътре в храма на Божи гроб в Йерусалим и близо до него, стават свидетели на слизането на Благодатния Огън (Божията Светлина)”... - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    Via Dolorosa - „Пътят на болката“ - Най известния маршрут в Йерусалим е Виа Долороса или Пътя на кръста. Пътят следва последните стъпки на Исус Христос и води към храма на Божи гроб... - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    НА ПОКЛОНЕНИЕ ДО БОЖИ ГРОБ – І ЧАСТ - ЙЕРУСАЛИМ , ЕЛЕОНСКАТА ПЛАНИНА - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    НА ПОКЛОНЕНИЕ ДО БОЖИ ГРОБ – ІІ ЧАСТ , ЙЕРУСАЛИМ , ГЕТСИМАНСКАТА ГРАДИНА - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    НА ПОКЛОНЕНИЕ ДО БОЖИ ГРОБ – ІІІ ЧАСТ , ЙЕРУСАЛИМ - ГРОБНИЦАТА НА СВЕТА БОГОРОДИЦА в църквата "Успение на Пресвета Богородица" - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-


    Икона с изображение на епископ Никита Ремисиански, покръстителя на бесите.

    В ПОРЕДИЦАТА „СКАЗАНИЕ ЗА БЕСИТЕ

    СКАЗАНИЕ ЗА БЕСИТЕ - I ЧАСТ – по материали на Свилен Топчиев „СКАЗАНИЕ ЗА БЕСИТЕ, ОРФЕЙ И ДИОНИСИЕВОТО СВЕТИЛИЩЕ - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    Земята на Бесите (Terra Bessica) - II ЧАСТ – СКАЗАНИЕ ЗА БЕСИТЕ, ОРФЕЙ И ДИОНИСИЕВОТО СВЕТИЛИЩЕ - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    КРАЯТ НА СВЕТИЛИЩЕТО – I ЧАСТ – по материали на Свилен Топчиев - пролог Направените археологически проучвания на района на Северозападните Родопи през 1961 – 1962 г.. - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    КРАЯТ НА СВЕТИЛИЩЕТО - II ЧАСТ – Свилен Топчиев - Балканите – мястото, където се решавал изхода на Гражданските войни в Римската империя - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    Бесите четат Библията на тракийски език
    – "Някъде в дебрите на великата планина свещените книги са преведени на езика на бесите, макар според тогавашните виждания те да е трябвало да се четат единствено на гръцки, латински и еврейски. Според легендарни сведения т.нар. "Библия бесика" била преведена на тракийски език в планински "бески манастир" - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    В ПОРЕДИЦАТА „ДОЛИНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ

    Пътешествие из Долината на тракийските царе” - І част - Един дълъг разказ за тайнствени езически храмове, погребани под земните могили, за невероятните тракийски златни съкровища, за орфическите мистерии и.... - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ТРАКИЙСКИТЕ БОГОВЕ – Пътешествие из Долината на тракийските царе - II част - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ОРФИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ – Пътешествие из Долината на тракийските царе III част – http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ЕПИЛОГ ЗА КРАЯ НА ..... ТРАКИТЕ - За музиката, песните, танците на траките и за края ... на тракийските царе и държавни образувания през Римската епоха (епилог към третата част на "Долината на тракийските царе", в който ще стане дума за невероятното музикално изкуство на траките) – http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    В ПОРЕДИЦАТА „ЗЛАТНИТЕ СЪКРОВИЩА НА ТРАКИТЕ

    ЗЛАТНИТЕ СЪКРОВИЩА НА ТРАКИТЕ – НАЙ-СТАРОТО ОБРАБОТЕНО ЗЛАТО НА ПЛАНЕТАТА - I ЧАСТ – кои са 18-десетте най-известните и изящни златни съкровища на траките.... - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ЗЛАТНИТЕ СЪКРОВИЩА НА ТРАКИТЕ – НАЙ-СТАРОТО ОБРАБОТЕНО ЗЛАТО НА ПЛАНЕТАТА - II ЧАСТ - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ЗЛАТНИТЕ СЪКРОВИЩА НА ТРАКИТЕ – НАЙ ЦЕННИТЕ ЕКСПОНАТИ НА ПЛАНЕТАТА III ЧАСТ - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ЗЛАТНИТЕ СЪКРОВИЩА НА ТРАКИТЕ – МАГИЯТА НА ПАНАГЮРСКИЯ РИТУАЛЕН ЗЛАТЕН СЕРВИЗ (СЪКРОВИЩАТА НА ОДРИСИТЕ) - IV ЧАСТ - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ЗЛАТНИТЕ СЪКРОВИЩА НА ТРАКИТЕ - ПОСЛЕДНИТЕ ОТКРИТИЯ В ДОЛИНАТА НА ЦАРЕТЕ - V /ПОСЛЕДНА/ ЧАСТ - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-


    Днес ПЛОВДИВ е обявен от ЮНЕСКО - за един от двата НАЙ-ДРЕВНИ СЪЩЕСТВУВАЩИ ДНЕС ГРАДОВЕ В СВЕТА, заедно с ДАМАСК.

    В ПОРЕДИЦАТА "ЗАБРАВЕНИТЕ СТАРИНИ"

    Откъде идва фразата : Съединението прави силата! - 127 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия, извършено на 6 септември 1885 г. - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    СОФИЙСКОТО СВЕТОГОРИЕ: СРЕДНОВЕКОВЕН МАНАСТИР „Св. Архангели Михаил и Гавраил” край гр.Трън - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ГАБРОВО И ГАБРОВЦИ в чуждестранните пътеписи (ХVІІ-ХІХ в.) - І ЧАСТ - по материали на Лалка Денчева - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ГАБРОВО И ГАБРОВЦИ - ІІ част - ПРИКАЗНИЯТ ИКОНОСТАС НА 19 - ГОДИШНИТЕ РЕЗБАРИ - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    Разбоишкия скален манастир - Скалният Манастир "Въведение на Света Богородица" край село Разбоище при р.Нишава - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    Гигинския манастир - Църногорски монастир "Св.св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян Асийски - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ПОЕЗИЯ

    СТАРИННА ФРЕНСКА ПОЕЗИЯ – Средновековна френска любовна лирика - La Belle Epoque - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ДРЕВНОЕГИПЕТСКА ЛИРИКА – „ЛЮБОВТА Е НЕБЕСЕН ДАР” – Стихове, датиращи от втората половина на епохата на Новото царство (XIV – XI в. пр. н. е.), от папирусите Харис 500 и Честер Бити I.” - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    Испанска любовна лирика - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    Любов .. несбъдната .. – Алан Готан Проджект -. Любов .. несбъдната .. Един омайващ поглед .. .. от .. любов .. несбъдната .. .. страстен .. и мъчителен .. . – http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    СТИХОТВОРЕНИЯ – Е. Е. Къмингс, по-познат с ексцентричното изписване на името си с малки букви ее къмингс или е. е. къмингс (1894-1962), американски поет, един от най-радикално експериментиращите автори на ХХ век... – http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    НАУЧИХ - Хорас Джаксън Браун - Научих - колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява от време на време и трябва да му прощаваш за това – http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК - Иван Вазов - "Език свещен на моите деди....." - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    В ПОРЕДИЦАТА "ПОЛИТИЧЕСКИ КОМЕНТАР"

    ПРОЕКТЪТ БЪЛГАРИЯПътят Европейски Съюз 2010, Иван Даракчиев www.zaedno.mobi - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    ПРОЕКТЪТ БЪЛГАРИЯ - 2 частЗа Европейската ценностна система 2010, Иван Даракчиев /откъс/ www.zaedno.mobi - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

  • ЧИЕ Е ПИСМОТО ЛИНЕАР Б?

    ЧИЕ Е ПИСМОТО ЛИНЕАР Б?

    или ЕЗИК И ПИСМЕНОСТ НА ФРИГИ И ПЕЛАСГИ

    /по материали на доц. д-р Георги Сотиров, Квебек-Уинипег, 1971 г./

    ЕДИН ОПИТ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ ИЗ МЪГЛИВИТЕ ЛАБИРИНТИ
    НА ИСТОРИЯТА НА ПАЛЕОТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА - ДРЕВНОТО
    АВТОХОННО НАСЕЛЕНИЕ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ


    продължение на темата ПРЕДКИРИЛСКА ПИСМЕНОСТ В СЛАВЯНСКИТЕ ЗЕМИ - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    Страбон и Херодот твърдят че фригите са тракийско племе, което преди това се е наричало бриги. Създават своя държава в историческата област Фригия в Мала Азия със столица град Гордий. До наши дни са се съхранили сведения за двама фригийски царе, цар Мидас и баща му Гордий. Предполага се, че фригите се преселват в тази област от бреговете на река Струма в Македония в 1100 г. пр.н.е.

    Удивителна е лекотата и охотата, с която елинистите предпочитат да забравят, че фригийците са много по-древен народ от гърците. “Книгите както на фригийците, така и на мизийците”, пише Страбон, “ни връщат във времената преди Троянската война.” Възможно ли е това да е вярно, ако фригите и мизите не са имали собствена писменост?

    Платон признава, че гърците са заели и ползвали фригийски думи като pyr и hydor. Павзаний съобщава,че е имало спор между фрийгийците и египтяните относно това, кой от двата народа е по-древен.


    Sofia Photo Agency, архив, Impact Press Group

    Херодот разказва,че Псаметих е провел опит, които го е убедил,че фригийският език е по-стар от египетския . Имаме право на възражения срещу фараонските методи на доказване, но определено спорът сам по себе си е отражение на общоприетите вярвания от онова време за това, кои са били най-старите народи. Ако фригийският език е бил на възрастта на езика на египтяните, или по-стар, само от това вероятността фригийската писменост да е предшествала гръцката придобива почти сигурни измерения. А ще стане още по-сигурен факт, след като продължим с разследването.

    Фриги и пеласги

    Кои са били фригите (или фригийците), които по времето на Троянската война са изписвали имената си върху своите щитове, пращали са писма до своите роднини, както и са си записвали различни гадания?

    Страбон отговаря: “Фригите са бриги, тракийски народ.” Херодот потвърждава, че “според думите на македонците, тези фриги са се наричали бриги, докато са живеели в Европа, и са били съседи на македонците. Но откакто някои си сменили местообитанието и отишли в Азия, името им също претърпяло промяна и станало на фриги”

    И така, откриваме две тракийски племена, живеещи в съседство – фриги и македонци. Какво друго можем да научим за тях? Помпей Трог ни казва категорично, че в стари времена държавата на македонците се е наричала Ематия /Днешна Стара планина -б.м./, а населението й – пеласги. Това е било преди 757 г. пр. Хр., за когато се твърди,че македонската държава е била организирана от Каран. Някои градове в Тракия и Македония обаче продължават да бъдат наричани “пеласгийски” чак до Пелопонеската война, след което първоначалното име постепенно изчезва.

    Херодот добавя, че пеласгите можели да добиват реколта от преди безплодни земи, което предизвиквало завистта на гърците, а също и че атинският акропол е бил построен от пеласгийски архитекти. Вече споменахме факта, че в един момент пеласгите са властвали в морето, което означава, че са били вещи в корабостроителството и навигацията.


    Мястото около днешна Атина, е било обитавано още преди 3 хил.г.пр.н.е.

    Така наречения Акропол е бил най-старата обитавана част и се издига на около 80 м. над цялата равнината. Учените твърдят, че през 1800-1500 г.пр.н.е. на хълма е съществувал царски дворец, НО НЕ УТОЧНЯВАТ КОЙ НАРОД Е ЖИВЯЛ ТАМ. Защо?

    Другото интересно е, че около 1300 г. пр.н.е. същият дворец бил укрепен с дебела стена с девет врати, която била наречена ПЕЛАЗГИКОН.

    Затова, когато самия Херодот, бащата на историята, ни казва, като свидетел, че пеласгите са построили Атинския акропол, ние наистина можем да му вярваме.

    В по-късни времена мястото на хълма било запазено само за светилища. Били издигани много храмове. И така до 5 в.пр.Хр., когато според учените е започнал строежът на Партенона.

    А сега нека сами да видим какъв елемент има изобразен на фриза над колоните на Партенона? Вгледайте се внимателно:



    Спомняте ли си този символ?

    Това характерния за траките елемент върху плочката от Градешница , който от древни времена е бил символ за територия на Тракия /д-р С.Гайд/. Въпросния символ д-р Гайд още го превежда като "храм в/на Тракия".

    Заграденото на снимките е тракийският знак. На първата снимка той присъства на плочката от Градешница /5000 г.пр.н.е./ и на монета, датирана от учените 7-6 в.пр.Хр..



    На снимките по-долу е сниман същия тракийския знак в храма до Старосел /Четиньова могила/. А на втория фотос се вижда, че същият знак го има издълбан в скала до Плиска.





    ...това пък е храма на Аполон в древното светилище Делфи-Гърция. Според археолозите е от 8 век пр.Хр. Но тези знаци не са ли същите като тракийските символи от храмовете в Свешари и Старосел.





    А това пък са фасадите на сградите в Милет, за които археолозите твърдят че са от 6 в.пр.Хр.

    Вижте какво е писал Херодот в неговата „История”.

    „/Х.,1, 65/ - 1
    ...Лакедемонците и Атиняните са на първо място, първите между Дорийците, вторите измежду Ионийците. Тези две нации, [b]Ионийската и Дорийската в действителност са били най-известните преди, едната бидейки пеласгийска, другата елинска[/b]. Първата никога не е напуснала и излязла от своята територия, а втората сменила често местоположението си. Елините в действителност са живяли първо във Фтиотида (:) при царуването на Девкалион, а при това на Дорис, син на Елен, страната наречена Хистиотида, в подножието на върховете Оса и Олимп. Изгонени от там от Кадмейците-траки, те се установяват в подножието на Пинд. От там преминават в Дриопида, после в Пелопонес, където са наречени Дорийци.”

    Херодот в прав текст пише, че елините, когато ги прогонват траките кадмейци от Олимп се установяват в подножието на планинския масив Пинд /Пиндос/, а последствие напускат това подножие и отиват на полуостров Пелопонес, но вече се наричат дорийци.

    Но най-важното за мен в текста е, че йонийците всъщност са траките пеласги!

    Така че, занапред, когато срещнем твърдения от рода на „йонийците са гърци” трябва да знаем, че това е огромна лъжа, защото йонийците не са гърци, а са траки пеласги!!!


    С бели полета са маркирани териториите, заети от "елините", включително след миграцията им от Олимп до Пелопонес и "трансформацията" им до дорийци (Херодот, „История”,„/Х.,1, 65/ - 1)

    Картата е от книгата "По следите на първите гърци" проф. Ян Бест и Сибила фон Реден. Те пишат, че 17- десет века пр. Христа над 80% -90% от територията на Гърция е била населена с хора наричани в Античността траки, а по-късно, в Ранното Средновековие българи.

    За мен текстът на Херодот е просто изумителен, защото изяснява много неща....

    В античността фриги, пеласги и илири са били считани за три клона на една и съща общност . Това се потвърждава от В.Георгиев (цитиран от Порожанов) който изказва тезата си, че трако-пеласгийския език е говорен в Юго-Източна Европа още от Неолита. Представителите на трако-пеласгийската общност са и първите европейци имащи писменост.

    Все пак нека видим на карта миграцията на елините от Олимп до Пелопонес. С червените стрелки ще покажем бягството им и тяхната "трансформация" до дорийци.

    След като се установяват на полуострова, дорийците /елините/ нападат пеласгите и завземат тяхната столица /дн. Атина/. Това се случва в периода 7-6 в.пр.Хр..


    Белите сектори от картата са зоните на разселение на народа на пеласгите и постепенното им смесване с различни тракийски общности. Забележете къде се намират териториите заети от пеласгите /йонийците/.

    Херодот твърди, че пеласгите /йонийците/ никога не са напуснали своята територия. И още пояснява, че около 1600 пр.н.е. обитавали малоазийските крайбрежия и Егейските острови. А през 7 век пр. н. е., ”изхождайки главно от Милет, основават редица колонии по черноморското крайбрежие”.

    Омир е познавал пеласгите в Додона, както и тези от Крит, и ги нарича dioi, тоест удивителни или богоподобни. Тъй като пеласгите и македонците са били един и същ народ, и подобно на фригите са представлявали поредното тракийско племе, много е вероятно да са ползвали фригийската писменост, която бихме могли да наричаме и трако-пеласгийска.

    Кои, обаче, са били пеласгите, за които пишат с такъв възторг Омир и Тукидит, Херодот и Страбон, и които заедно с фригите и илирите били считани за три клона на една и съща общност – траките-кадмейци? Кой, е бил този богоподобен народ, който можел да добива реколта от преди безплодни земи, което предизвиквало завистта на елините, чийто архитекти построили, според Херодот, атинският акропол и който векове наред властвал без конкуренция в морето, вещ в корабостроителството и навигацията?

    Пеласгите (на старогръцки: Πελασγοί) — са палеотракийски племена, най-старите жители на Балканите, които според древногръцките автори са народа обитавал и териториите на Древна Гърция преди елините. Пеласгите се споменават за първи път в „Илиада“, където са представени като съюзници на Троя, изброени между тракийски племена, т. е. считани са за траки. Херодот и Тукидид разказват, че през V в. пр. Хр. все още има пеласгийско говорещи анклави сред елинското население. Херодот споделя мнението си, че елините са заели от пеласгите повечето от боговете си, и дава пример за почитането на итифалическия Хермес в култа на Самотракийските Кабири.


    Златната черква" във Велики Преслав по план е като повечето "тракийски" храмове - кръгло главно помещение и четириъгълен притвор пред него.

    В подкрепа на тази теза учените намират сведенията на античните автори за "пеласгите-тирсени - предгръцки народ, обитавал някога Пелопонес и Тесалия преди идването на Гърците." Е. Потие допуска преселване на пеласги от Гърция през Адриатическо море в Италия.Тукидид нарича пеласгите тиренци,
    други "Тирсени".

    По книгите на Божидар Динков "Етруската загадка", изд. на БАН, С.1984, 126 с. и Асен Чилингиров "Готи и Гети", изд. "Зиези екс куо Вулгарес", С.2005, 232 с.

    „Някои древни автори считат, че тирените (етруските) също са били пеласги. "Хеланик от Лесбос (V в. пр.н.е.) казва, че тиренците се наричали по-рано пеласги; те били прогонени от гърците и след като се заселили в Италия, приели името етруски". Това съобщават и др. гръцки автори - Тукидид, Страбон и др. и твърдят, че 17 поколения преди Троянската война (1184 г. пр.н.е.) пеласгите са се заселили и в Италия (около 1750 г. пр.н.е.).

    Вл. Георгиев и др. учени считат, че народът на о-в Крит през неолита (6000-2600 г. пр.н.е.) е бил пеласгийски. Преди нахлуването на древните гърци в Егея на Балканския полуостров са живели родствени народи - пеласги, траки, термили, лелеги и др. и езикът на пеласгите е родствен на тракийския." Трябва да се отбележи нещо много любопитно: Пеласгите са споменати в Библията под името филистимляни, а земите по поречието на р. Струма са се наричали в Древността Палестина, както и Стара планина се е наричала Кавказки планини (по Владимир Цонев).


    Берлин, „Altes Museum”, „Изложба на тракийска култура”, 2008г.,

    Акад. Вл. Георгиев твърди, че тирсените-етруски са самите троянци, т.е. траки. "За родствената връзка между троянците и траките вече може да се съди не само от сведенията на египетските и асирийските текстове, не само от гръцките автори, но и от археологическите данни, както и от проучванията на езиковедите...

    "За Херодот (I.57) и езикът на пеласгите, т.е. на завареното от гърците местно население, е "варварският", а не някои от варварските, както би се изразил, ако считаше, че съседите говорили на различаващи се помежду си езици". В подкрепа на това е написаното също от Херодот, че "...(траките) носят много имена - всеки според областта си, но всички те се ползват от еднакви закони за всички неща..."

    Ще приведа един интересен цитат от Чилингиров
    (с. 51-52): "Със своята бележка в края на статията си, предназначена за чуждестранния читател, акад. Дечев (статия за българи и чужденци, б.м.) иска да се презастрахова от евентуални обвинения, че нарушава всеобщо приетата от европейските историци и филолози конвенция, според която „между тракийския и славянския етноси връзка няма и не може да има".

    Чилингиров обаче веднага твърди нещо противно: "...наличието на често употребявани "славянски" думи и лични имена в "тракийския" език, и то още от най-ранната засвидетелствувана от писмените извори историческа епоха, ни дава основания да приемем, че В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ "СЛАВЯНИ" И "ТРАКИ" СА ЕДИН ЕТНОС, проявяващ се в два твърде близки по своя физически тип варианта, чиито езици явно са наречия на един общ език" (с.52). Виж сп. М.З. бр. 9- 10, 2005 г.

    Ако разгледате внимателно английската карта по-долу ще видите нещо много интересно. На нея са нанесени славянските поселения към 300 г. пр. н. е. (в синьо) и прародината им (в тъмносиньо) в областта северно от река Днестър. Земите на даките (на север от река Дунав), на траките – в днешна България и на Балканите и на илирите по източното Адриатическо крайбрежие НЕ СА ОЦВЕТЕНИ В СИНЬО, Т.Е не са маркирани като славянски анклави!


    uploader was Hxseek at en.wikipedia

    Славянските поселения към 300 г. пр. н. е. (в синьо) и прародината им (в тъмносиньо)

    „Славянските” нахлувания на Балканите започват от втората половина на VI век, но "...изследванията на "славянските" топоними в Гърция, Албания, Сърбия и България показват, че те са съществували много столетия, ако не и хилядолетия, по-рано - т.е., че трябва да са свързани с някакво население, живяло по тези места още в най-далечни времена, много преди идването на гърците, и чиито език е съдържал много думи, считани за "славянски".

    Нека припомним, че според старите източници, тракийските народи гети и даки са племена от един и същи род, с един език, но са обитавали различна територия. Обитателите на земите около Дунав са били наричани гети, а тези, живеещи в планините, чак до р. Тиса – даки. Още през VІ век, готския историк Йордан нарича венетите, обитаващи по това време северозападната част на Скития (Европейска Сарматия), съвместно с гетите - славяни.

    Знаем, че гети и даки са един народ, говорещ същият език като мизите и останалите траки обитаващи земите на юг от Стара планина. Според Страбон същите тези гети са от рода на мизите, а от IV-ти до XIV-ти век мизите са отъждествявани с българите.

    Затова смело можем да кажем, че през V-VI век, всъщност т.н. българска група славяни, в които влизали племената наследници на северните траки - даки и гети, заедно с част от антите заселват ОТНОВО Мизия, Тракия и Македония, а също Панония, Далмация и Илирик, както и голяма част от Македония и Тесалия, където се смесват с потомците на автохонното население траките – пеласги, мизи, фриги, етруски, илири и скити .



    Да видим и произхода на така обичаното от руските историци славянско племе АНТИ, което е в основата на цялата европейска славистика ( славянознание).

    Първоначално антите са били ирански племена, живеещи западно от утигурите, по течението на река Днепър .

    Счита се, че с пристигането на протославяните от северо-запад, антите се славянизират. Антите се приемат като основа на днешните източни славяни, най-вече руснаци, украинци и белоруси. Интересно е, че много руски автори представят войната между утигури и кутригури като война между анти и склавини.

    В много исторически документи и хроники названията и вождовете на антите и утигурите често се смесват, а понякога събития, описвани за утигурите се присват на антите и обратно.

    Това смесване на двете племена може и да не е случайно, още повече че те са били съседни едно до друго, първоначално са имали родствен ирански характер и, както виждаме, имали се един и същи смисъл на своето име. Защото анти означава "крайни, външни", а утигури най-вероятно означава "външно, крайно племе". Утигурите биха могли да бъдат [b]неславянизираната част от първоначалните анти[/b]. Общият смисъл на етнонимите АНТИ и УТИГУРИ - крайно племе, е запазен в етнонима на съвременните украинци, чието название също означава "народ, разположен в покрайнините".

    Най-куриозното в случая е, че т.н. "славянски" топоними в югозападната, но също в централната и северната част на Балканския полуостров, не дават никакви указания за народностното име на "славяните", а твърде често са във връзка, по думите на прочут немски славист, (Макс Вазмер, б.м.) с "племенното название на едно разположено по долното течение на река Дунав племе, наречено - българи.

    Това обстоятелство е необяснимо за изследователите, а те са предимно руски и чешки слависти, както необяснимо е и странното обстоятелство, че така нареченото "славянско" население в югозападната част на Балканския полуостров на север и изток от Далмация никога в миналото не е считало себе си нито за македонско, нито за славянско, а само за българско!

    Това е така, защото самостоятелно или заедно с т.н. българска група (южни) славяни (в която влизат, както племената наследници на северните траки - даки и гети, наречени по-късно склавини, така и част от антите - с които първоначално имали родствен ирански характер), кутригурите са опустошавали балканските провинции на Византия в продължение на VI-ти и VII-ми век. Тъй като най- старото елинизирано и латинизирано население е било унищожено или принудено да се пресели в по-защитени места, т.н. славяните и кутригурите постепенно са населили част от опразнените земи - Мизия, Тракия и Македония, а също Панония, Далмация и Илирик, както и голяма част от Македония и Тесалия.


    Карта на Илирия, наричана още Илирик, древна област в региона на Западните Балкани, обитаван в античността от илирийски племена, които заедно с фригите и пеласгите били считани за три клона на един и същ народ - траките.

    Илирия е главното място за заселване на кутригурите, от чието племенно название е образувано и по-късното българско название на тази област, Котокия или Кутмичевица. Друго доказателство за това е езикът на днешните албанци, в който има много прабългаризми и иранизми.

    Въпреки това, в целия този район, голяма част, от които никога не е била включена в българската държава, много от съществуващите "славянските" топоними не могат да се изговорят правилно нито от гърци, нито дори от други "славяни", поради невъзможността да изговорят "Б" и най вече уникалния звук "Ъ", характерен едиствено и само за български език - примери за това има много, за да бъдат тук подробно изброени, те се срещат многократно във всяка околия, и то не само в северо и югозападната част на Балканския полуостров: Българец, Търново, Кожани....

    А също тъй необяснимо за традиционната историческа наука е, че голям брой славянски топоними са се срещали - преди да бъдат преименувани от гърците след Балканската воина - също и в някои много труднодостъпни и изолирани райони в Пелопонес и Централна Гърция, за които е трудно да се допусне, че са били заселени от "емигранти-славяни. При това преди преименуването на "славянските" топоними, в тяхна близост не се срещат другоезични топоними, които биха показали наличието и на друг етнос, оставил там следи от своето съществувание."

    Не е ли това странно? Кой народ ги е оставил? - Отговорът идва логически от писаното по-горе. Само траките са живели тук хилядолетия пр.н.е., а преди тях и дори преди потопа около Черно море - са били пеласгите.

    Българите са пеласги - този факт е знаел още Раковски, но чужденците, които са се занимавали с българска история по негово време, както и техните български ученици впоследствие, са се задоволили единствено да отправят иронички забележки към Великия Български Възрожденец.

    Ето какво казва Раковски: "Това племе или голям род е познато в елинската стара повестност под общото и обширното народно име пеласги , кое име не е друго, освен белги = българи, изкривено от гръцките описатели на поради недостатката езика им.(Че гръцките описатели много странни речи писани с б са писали с п върху това можеме наведе много примери. Отечеството Александра Македонскаго, кое се е съхранило и до днес в правото си наименование Бела или Белица, тии са го писали в старост Пелла, а днес Мпелитса!"

    Много днешни народи сме, по-малко или повече, потомци на пеласгите и траките - преди всичко Балканите (с Румъния), части от Мала Азия, Русия и др.

    "... траките косвено участвуват във формирането и на етруската цивилизация, която по-късно чрез Рим ще послужи като основа на бъдещата европейска цивилизация. Въз основа на най-новите научни открития етруските или тирсените, троянците, или турша (трусе), и пеласгите излизат от легендите и преданията, за да заемат своето място в страниците на историята" (Динков).



    И така, драги читателю, на въпроса - как е истинското име на автохотонния народ населявал Балканите преди идването на гръцките колонисти, (имайки пред вид, че основните групи древногръцки племена - еолийците, ахейците, дорийците в Древна Гърция проникват едва около 1600 год.пр.н.е. в Средна Гърция (Атика с по-късните Атина и Евбея), по западното малоазийско крайбрежие и на Егейските острови), и какъв е коренът на неговия етноним, днес можем да отговорим така:

    Това без съмнение [b]е народът, чийто етноним, пречупен през гръцката транскрибция, звучи така - ПЕЛАСГИ[/b]. Че пеласгите са живяли на Балканите преди идването на гърците, няма никакъв спор. Достатъчно е да се вслушаме в Херодот - "атическият (предгръцки) народ бил пеласгийски, но след като преминал към елините променил езика си, който бил варварски и научил елински." (Херодот, I, 56) /16. стр. 29/. Работата е там, че не всички пеласги са били претопени от елините. Напротив, повечето от тези 80 народа, живеещи на Балканите и Мала Азия, които гърците са наричали пренебрежително с общностното название "траки" са потомци на пеласгите.


    Карта на античния свят, съставена от „бащата на историята” - Херодот.

    Терминът "ПЕЛАСГИ" е достигнал до нас отново чрез гръцкия език. Затова няма да сме далеч от истината, ако предположим, че истинското име на този народ е било БЕЛАРГИ, БОЛДЖИ, БОЛГИ или БЕЛГИ. Съществува и втори гръцки вариант на транскрибиране на името - ПЕЛАРГИ, който българският учен Йордан Табов аргументирано свърза именно с етнонима на българите .

    ПЕЛГАР и БЪЛГАР са еквиваленти, защото в гръцкия език няма букви за звуковете “б” и “ъ”, а техни заместници са “п” и “е”.


    То е равнозначно на "българи" - понеже гръцките пришълци не могат да изговорят "Б" и "Ъ". Сравни ПЕЛ АРГ+и– БЕ/Ъ/Л ГАР+и

    Предположение относно центъра на Балканите, като прародина на индоевропейците, във връзка с разпространението на гласната "Ъ" е изказано и в една статия, издадена още през 1982 година: И. М. Дьяконов. О прародине носителей индоевропейских диалектов, Вестник древней истории 3(161) ,( АН СССР, Институт всеобщей истории), Москва 1982-І част; и Вестник древней истории 4(162) 1982 - ІІ част.

    Доводите на автора са чисто езиковедски. В края накратко е изказана и идеята му, че най-логично се подреждат всички езиковедски факти единствено ако се приеме, че центърът е на Балканите, и разпространението започва някъде към V хилядолетие пр. (според мен поне в Европа е ставало паралелно с разпространението на земеделието от юг на север). Дава и карта на ситуацията от V-ІV хилядолетие, в която специално отбелязва зоната на "вторично потъмняване" (гласната Ъ!!)./ Ето тази карта:



    Един от най-уважаваните археолози на нашето време сър Колин Ренфрю, отбеляза точно и ясно в книгата си: “Археология и език”, че тракийският не се е различавал много от езика, говорен днес в България.

    Английският е загубил около 85% от речника си за 1000 години, докато българският се различава от документирания тракийски не повече от 10%.

    Ятовата граница също е хилядолетна, и доказва местният характер на българското население.

    Академик Владимир Георгиев:

    "В дако-мизийския /"тракийския"/ език ние откриваме същото явление, което представя една от най-характерните черти на нашия език, а именно делението на два основни диалекта според произношението на праславянското е (от ие е или оу, ау, ъу). В същност има сериозни данни, които показват, че ятовата граница в общи черти е наследена от дако-мизийския /"тракийския"/ субстрат".

    Буквата ЯТ е един от символите за пряка наследственост между античните българи /"траки"/ и днешните българи.

    Българският „ЯТ” върху бронзовата "предкирилска" розета от Плиска е изписан цели два пъти.

    Забележителната находка от Плиска е датирана VII-ми- IX- ти век и ако трябва да се вярва на учените твърдящи, че старите българи са само азиатци по произход, то не би трябвало да има абсолютно никаква връзка между руните изписани върху розетката и най-старата писменост на Тракия.

    Розетката от Плиска

    В действителност обаче всеки знак от старобългарския артефакт има еквивалент сред Линеарен А и Линеарен Б.

    Тук имаме не едно-две, а четиринадесет съответствия, което показва, че не може да става дума за случайност. След като поне две хиляди и петстотин години делят старобългарските руни ( от розетката) и Линеарен А, разликите могат да се определят като незначителни. Малките отклонения са обясними като стилови особености възникнали във времето. Не съществува писмена система, която да не се развива.

    Доказателство, че руните от Плиска имат общ произход с древните егейски писмености е фактът, че ако се даде стойност на тракийски линеарни знаци, като се въведат звукови стойности на руните от розетата от Плиска, се разчитат български думи като лоно, лепи (хубав), пек (жега)...

    Върху обратната страна на розетката е гравиран старобългарския символ IYI. Той е изключително древен, среща се в Европа още през Бронзовата епоха (С. Михайлов, "Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно" ). Същия знак присъства и на крепостните стени на Плиска.

    Общо съществуват цели 42 успоредици между тракийските линеарни писмености и руните на старите българи.

    Защо тогава официалната история твърди, че траките не са имали писменост, а археологическите находки показват обратното...



    Следва продължение..... „Кои сме ние ? – Езикът, който говорим ни показва това”....

  • НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

    ЕЗИК И ПИСМЕНОСТ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ
    ІІ част

    ПРЕДКИРИЛСКА ПИСМЕНОСТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

    продължение от http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-

    /използвани са материали на доц. д-р Георги Сотиров - последната част от неговата ELEMENTANOVA
    писана още през 1986г.! /

    1 . ВЪВЕДЕНИЕ

    През 1959 година вдовицата на покойния професор Никола Мавродинов, (български археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство и култура), публикува ръкопис, оставен от нейния съпруг (“Старобългарско изкуство”), в който се споменава тогавашно археологическо откритие. Изглежда, че по време на разкопки, правени през 1946 и 1949г. край град Преслав, е намерена пекарна за тухли, датирана към 10 век. Тази постройка е служила и за производството на керамични плочки, които са били използвани за декорация на палатите и църквите в Преслав.

    Полираната страна на тези плочки е покрита с надписи на кирилица. От другата страна обаче, на гърба, тези плочки носят единични глаголически знаци, представящи числа. С това откритие се сложи край на дискусиите относно хронологичното първенство на глаголицата пред кирилицата.



    Знаци по каменен материал, употребен в строителството на Плиска

    Тук трябва да се поясни, че след като плочките бъдат циментирани на стените, вече никой не би могъл да види глаголическите знаци. Тези знаци, или по-скоро числа, трябва да са служили на работниците, които са правили плочките, които са ги пекли и отнасяли до съответните им места. Вероятно тези числа са били в помощ и на зидарите, които са нареждали плочките на стените. Бихме могли да направим заключението, че декораторите са могли да четат надписите на кирилица, но не и работниците. И обратно – работниците са били запознати с глаголицата. Иначе не би било необходимо да се маркират плочките с глаголически знаци, за да бъдат ползвани от хора, които не са могли да ги разчитат. В реда на тези мисли основателно можем да направим заключението, че глаголицата е била позната в Преслав преди кирилицата.

    В тази връзка е добре да си припомним два допълнителни факта. Първият е съществуването на два палимпсести на глаголическа основа. Другият е наличието на пояснения на кирилица в празните полета на глаголическото Зографско евангелие (Berlin, 1879 ). Тези два факта са в пълно противоречие с идеята, че глаголицата се е появила по-късно от кирилицата.



    Кога точно е изобретена глаголицата?

    Засега не е възможно да се посочи дори приблизителен период. Въпреки това, има основания да се вярва, че тази азбука е била известна в Югоизточна Европа от дълбока античност. Не можем да се задълбочаваме много в темата в тази кратка статия. Все пак ще споменем по-долу някои допълнителни факти, сочещи за съществуването на родна писменост сред българското население в тази област преди времето на Светите братя Кирил и Методий.

    Днес, има податки, че Св.св.Кирил и Методий, създавайки своята азбука, директно черпят от вече познатите знаци от тези на древните българи. Например:

    Отделни автори посочват връзката между голям брой глаголически букви и отделни рунни знаци от салтово-маяцките рунически надписи. [Г. Турчанинов. Памятники письма и языка народов Кавказа и Восточной Европы, 1971г.,с.84]. От своя страна, Алтхайм обосновава мнението, че салтово-маяцките знаци са създадени от ранните българи около III-IV в. в Кавказ, а Турчанинов посочва арамейското писмо (алано-прабългарската писменост), като вероятен прототип на тези знаци.

    В последните години беше установено, че тези салтово-маяцки рунни знаци са ползвани от много северокавказки народи - алани, касоги, хазари, както и от древните българи по Северното Причерноморие. Малко по-късно беше установено, че практически същата система от рунни знаци се среща, при това в много по-голямо количество и по сгради, плочи, оръжие, битови изделия и др. открити в основните центрове на българската държава – Плиска, Мадара, Преслав и навсякъде където са живели (пра)българите.
    [Л.Дончева-Петкова. Знаци върху средновековни археологически паметници (VII – X-ти век). София, изд. на БАН,1980].

    Днес, въз основа на това, вече се счита, че Българите пристигат от Стара Велика България, през 7-ми век, носейки със себе си ВЕЧЕ ГОТОВ прототип на глаголицата. Това твърдение обяснява защо почти всички глаголически букви имат свой сходства у прабългарската руническа писменост, както бе доказано от д-р Живко Войников, както и между впрочем от редица други автори.


    Надписи на кирилица и руническо писмо от скалния манастир в Мурфатлар (Басарабия, СР Румъния).

    Например, съществува плътно покритие между отделни композиции от скито-сарматски руни и някои глаголически букви. Става дума за най-сложно устроените букви , отговарящи на носовите дифтонги в края на глаголицата, за които практически никоя досегашна теория не дава обяснение. Както се вижда от таблицата, някои от скито-сарматските знаци от могилата Рошава Драгана, местността Чаталка, Старозагорско, изцяло, или почти изцяло съвпадат с тези най-сложно устроени глаголически букви. Такива букви не се срещат в изброения по-долу кръг от азбуки, от които потенциално те биха могли да бъдат заимствани. Това съвпадение е убедително свидетелство, че създателите на глаголицата са познавали скито-сарматската система от рунни знаци и са ползвали отделни елементи (кръгове, триъгълници), цели композиции от знаци, а така също и самия ортографски принцип на свързване чрез съединителни отсечки. (Виж ”Ортографична аналогия между глаголическите букви и сарматските руни от могилата Рошава Драгана, автори Иван Танев Иванов, Мариана Минкова, Бургас, 2006г., с.48-59).

    Хърватският учен Славомир Самбуняк е един от хърватските учени твърдящи че всички букви във глаголицата, и особено тези от началният объл вид, са изградени по един общ модел чрез графика модул Кръг, със изобразени 8 лъча в него.



    Днес във света са познати 2 вида глаголица - ъглова (угла) и обла. Облата глаголицата е оригиналната азбука, създадена /компилирана/ от Св.Кирил Философ, като повечето от закръглянията са били създадени за краснопис и стил.

    Факт е че Древнобългарските аналози от рунната азбука никога не са имали такива закръгляния. Образно, ъгловата глаголица се доближава повече до писмото на което древните българи са писали преди Св. Кирил и Методий. Този вид глаголица е преработена със времето, поради придобиването на по-битови нужди от азбука, и естествената потребност за пестене на време при изписване на буквите. Може да се каже, че докато Облата глаголица е тази която се е подчинявала на Църковните норми, то Ъгловата е отговаряла на практичният зов за родно писмо, във всекидневието.



    Ако се съди по дължината на съединителните отсечки в тройните символи от м. Рошава Драгана надписът започва от там, където те са най-дълги и е писан в посока на тяхното скъсяване – по посока на часовата стрелка. Това отговаря на писане и четене от ляво на дясно. На края на надписа, в последната тройна композиция, съединителните отсечки даже са изпуснати поради липса на място. Това е индикация, че съединителните отсечки имат спомагателна роля и че смисълът се носи от елементите които те съединяват, т.е., кръгът, триъгълникът, дъгите, полуокръжностите и др. подобни. Подобни съединителни отсечки са типични за някои букви от глаголицата и кирилицата, но отсъстват при известните писмени системи от района на Югоизточна Европа и близките области, от които потенциално глаголицата може да бъде повлияна: гръцка, латинска, кавказките писмености, еврейска и арамейска, коптска, етруска и др. Наличието на този общ ортографски елемент при скито-сарматските рунни знаци и при глаголицата е важно указание за връзката между тях.

    Българският учен Васил Йончев, също поддържа тази теза като добавя, че прабългарските руни са в основата си изградени на същият принцип. Това, подкрепено и от безпорните данни, че сред заобикалящите ни по-слабо развити славянските народи е нямало каквито и да е наченки на писменост до 9-ти век, и някакви знаци, че такива наченки ще има, може само още повече да доведе читателя до логичното заключение, че Глаголицата е преди всичко една преработена българска азбука.



    Прототип на глаголицата, известен като Кебра Нагаст ...текстът на черен лист с бели букви ....(или „Книга на славата на царете на Етиопия“) (!) - text of the Kebra Nagast or the Glory of Kings (British Museum Manuscript "Orient, № 818, following 26 a, columns.1 and 2) Налице е видимо сходство между графиките на коптската азбука и Глаголицата.

    Това е традиционна етиопска хроника, написана с прототип на глаголически букви, съществуваща поне от седем века. За много етиопски християни и растафариани тя описва истинската история за произхода на династията на Соломонидите в Етиопия. Те я разглеждат като безспорен източник за преминаването на етиопците от почитане на слънцето, луната и звездите към това на „Бога на Израел“.

    На теория не би трябвало да има общи думи между български и египетски и между българския и коптския, но те съществуват и съвпаденията в думите и знаците са съответно повече от 20-десет. Нека се запитаме и какво общо би могло да има между нашата глаголица, древните български руни, от които тя произхожда и етиопската хроника в британския музей, разказваща историята за Цар Соломон и Савската царица, написана също на прототип на глаголица?

    Изследвайки най-старата египетска култура - от Нулевата до Третата династия, между 3500г.- до 3150г. пр.н.е., учените се натъкват в египетската йероглифна писменост, употребявана само от представители на първите династии, на странни писмени знаци, които така и си остават без ясно тълкуване. Може би причината се крие в това, че повечето от тях се срещат в неолитната писменост от Тракия, около 2000 години по-рано.

    А сега още една изненада. Направо давам снимка. Това е коптската азбука, така, както я учат египтолозите по цял свят, азбуката, от която са тръгнали да дешифрират пък средноегипетския.



    Не, не Ви лъже зрението. Няма и фотошоп. Книгата е Middle Egyptian, James P. Allen, издание на Кеймбридж, 2010г. Абсолютно е сигурно, че човекът не ви е фалшифицирал кирилица. Приликите обаче и сами ги виждате.

    А това е коптският БОХАРСКИ, използван предимно в църквите на коптите. Дали има общо с църковнобългарския?



    За тези необичайни съответствия днес не се говори, за да не се подронват приетите до този момент тези за произхода на нашия народ. Но за непредубедените е повече от ясно, че има само едно логично обяснение за смайващите прилики между египетския, неговия по-късен вариант коптския и днешния български език. Приемайки, че българите са тракийски наследници, пренесли и съхранили през хилядолетията основата на древните писмени знаци на предците си, свързани с трако-пеласгийския език, говорен в Юго-Източна Европа още от Неолита, т.е. от времената преди потопа в Черно море, феномените изчезват, защото тракийското присъствие в Египет е лесно доказуемо. - http://erigkan.ucoz.ru/news/blgarski_dumi_v_eg...

    Центрове на интензивно използване на глаголицата са били преди всичко районите на двете български книжовни школи - Преслав и Охрид, както и областта Истрия в Хърватия. Единствено в териториите на Българското землище (България и Македония) и Хърватското(Босна Далмация и Истрия), са запазени по-голям брой писменни надписи на глаголица. Отделни единични находки има намерени в Русия (пренесени от по-късно време), Чехия, и няколко във Сърбия...


    /Пломският надпис на глаголица от областта Истрия, Хърватия и изображение на владетел с бръсната глава, държащ тризъбец, символ на царска мощ още от Древна Бактрия, и запазен във символите на Дунавска България до падането на "второто" българско царство./

    2. СВЕТИЛИЩЕТО НА БАКХУС

    При Херодот намираме следния пасаж:

    “Сатрите ( S a t r a e ) . . .живеят сред величествените планини, облечени в гори от различни дървета и покрити със сняг, и са много храбри в сражение.Те са траките, които имат светилище на Бакхус в своята страна, коeто е разположено на най-високата им планинска верига. Бесите, сатрийски народ, доставят пророчествата, но техният оракул, също като в Делфи, е една жена, а нейните отговори не са по-трудни за разчитане. ”

    От този текст можем да видим, че още през пети век пр. Хр. траките са имали своя писменост. Ако това не беше така, Херодот не би бил в състояние да сравнява калиграфията на жреците на бесите в храма на Бакхус, с този на жреците, служещи на Аполон в Делфи. Нека не забравяме, че именно Тракийски жречески клан - Тракидите, като пазители на висшето знание, управлява и легендарното светилище в Делфи. Дори Амфиктионията (Институт на храмовите общности) в Елада през древността, се пазела само от тракийската гвардия, т.е. от воини посветени в тайните.

    Тракийското светилище на бесите е продължавало да работи в продължение на много векове. Интересно е, че почти на същото място днес откриваме Рилския манастир, където са запазени “рилските листи”, писани на глаголица.

    Глаголически надпис от Сърбия, намира се в музея в Сараево

    3 . ГЕТСКИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ОВИД

    Още едно указание, че траките са имали собствена азбука идва от друг източник, не по-малко интересен от първия. През 8г. сл. Хр. Овид е бил пратен в изгнание в Томи на брега на Черно море, на около 150 км. от Преслав. Томи е старото име на днешния град Кюстенджа. Овид прекарва там 10 години, бленувайки за дома си и пишейки често на своите приятели с надеждата, че те ще подтикнат Октавиан да позволи на изгнаника да се върне в Рим. Сред писмата на Овид има две, които са особено интересни.

    Първото е адресирано до крал Котис от Тракия, почти съсед на поета. Ето какво може да се прочете в него:

    “Никой крал не е бил по-добре обучен от тях (философските науки – бел.авт.) или посвещавал повече време на хуманитарните науки. Твоят стих ми е свидетел, че ако махнеш името си, ще отрека, че го е съставил младеж от Тракия. Бистонската земя (Тракия – бел.авт.) се гордее с твоя талант, че Орфей може да не е единственият поет от нея. ”

    Второто писмо е особено важно. В него Овид моли един от приятелите си, за една услуга, но също така казва:“Не бива да се маеш, ако стиховете ми излизат грешни, защото съм почти поет на гетски. Ах! Това ме засрамява! Написал съм дори поема на езика гетски, ползвайки варварски думи на брой като нашите: Даже спечелих си слава – поздрави ме! – и започна име на поет да ми излиза сред нецивилизованите гети. ”


    надпис от Над Сент Миклош, българско съкровище от 9 век

    Нас ни интересува,обаче, въпроса: Каква е била азбуката, ползвана от Овид за написването на поемата на езика на гетите по това време? И ако тези хора не са имали азбука, как би могъл Овид да напише поема на техния език?


    надпис от Над Сент Миклош, българско съкровище от 9 в.

    4 . ДВЕ ЗНАЧИМИ СВИДЕТЕЛСТВА

    Не може да има съмнение, че тракийски книги са съществували през 7 век от нашата ера. При Фотий откриваме ясно свидетество в подкрепа на това твърдение, тъй като той казва, че известен византийски автор ползвал тракийски книги след времето на Хераклий. Тоест след
    641 година. Само можем да съжаляваме, че Фотий не е счел за нужно да ни каже с каква азбука са написани тракийските книги.


    Глинени плочки от Кратовско-Светиниколски регион, дн. Македония, датирани към неолита, повтарят символите от Караново, Градешница и култура Винча


    И отново знаците по каменен материал, употребен в строителството на Плиска. Сравни приликите, при положение, че между създаването на артефактите е изтекъл период от около 4 500 години....

    Разполагаме и със свидетелство от Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник – бел.пр.) При споменаването на град Аквилея ( A q u i l e a ), сега в Североизточна Италия, регион Фриули-Венеция, Юлиан казва: “Това, всъщност, е търговският център на мизите*, панонците и италианците, които живеят във вътрешността. В миналото те са наричани, струва ми се, Хенети ( H e n e t i ) ; в наши дни, въпреки че римляните владеят техните градове, те са запазили първото си име с маловажна добавка на една буква в началото на думата; тя се представя от уникален символ, който те наричат “o v” и който те често ползват вместо b e t a произлизащ, както си мисля, от специфичното придихание на техния език.”

    Юлиан, който е писал на гръцки, тук посочва, че думата, която гърците произнасяли като
    “H e n e t i ” е била произнасяна от местните жители като “V e n e t i ”. Гърците са имали затруднения с произнасянето, понеже гръцката b e t a съответства на звук между Б и В, докато в езика, говорен на север от Гърция, тези два звука ясно се отличават и изискват два различни писмени символа.

    Тъй като Юлиан е писал тези редове през 358 г. сл.Хр. , венетите със сигурност по това време са имали собствена азбука. Но коя е била тя? Да се опитаме да отговорим на този въпрос:

    Св. епископ Вулфила (Урфил), създава (след 350 г.), по поръчение на император Констанций II, на територията на днешна Северна България първия превод на Библията, според източника Филосторгий (на гръцки: Φιλοστοργιος), късноантичен църковен историк, на "говорим тракийски - гетско-бески език", преди още Библията да е преведена на латински език. За целта, като заместител на ползваните дотогава "руни" („черти и резки“), св. епископ Урфил използва знаци от пра-кирилицата, чийто корени се откриват в древния трако-пеласгийски език, говорен в Юго-Източна Европа още от Неолита.



    Това е таблицата на Готската азбука, „съставена” през 4 век в българските земи от епископ – Урфил, който „съставил азбука и превел Библията на нов език - "готски" . Германия го почита така, както ние почитаме Светите братя Кирил и Методий - като създател на германската писменост и основоположник на германската литература. Но .....

    В Германия тази азбука не се използва. Използваме я ние в България, където е възникнала, използва я и Източна Европа. Азбуката на готите е била съставена въз основа на знаци, които са част от Кирилицата - символите А, Г, Ф, К, Л, М, П, Т, Ч, У, Х. Това всъщност са знаците от кирилицата.


    Кирилицата

    И ако предположим, че епископ Урфил е ползвал прототипи на знаци от кирилицата !?! за основа за да състави готската азбука и да преведе библията на готски език през 4 век, то кои са били пък основите от които е възникнала и кога всъщност е възникнал прототипа на кирилицата в българските земи?


    Macedonia archeologists uncover 4,000 year old writing - http://www.slovio.com/origin/index.html - уникален артефакт, открит в земите на Македония от 2-то хил. пр. Хр. с писмени знаци по него. Според професора по палеолингвистика Душко Алексовски на езика на пеласгийското население, живяло по това време в региона е изписано името на богиня Б(В)сефа, известна по-късно, като Веста.

    И защо готите, ако както приема „великогерманската идея" (развила се през 17-18 век) са от германски, а не от славянски произход, ще използват знаци на северните гети от азбука с тракийски произход, съставена в Днешна Северна България за да четат Библията?!


    Страница от библията на епископ Вулфила, преведена на готски след 350г.

    Други водещи германски историци, макар и все още да не са отхвърлили "германския" произход на готите, подчертават, че готите стават готи именно в Тракия, респ. без Тракия готи просто нямаше да има, като търсят общи културни корени с наследниците на древните тракийски народи, чрез теорията за общия произход на арийските племена и единните религиозни вярвания на индоевропейците.

    Да видим кои са готите и какво правят в нашите земи?

    След Константин Велики територията на юг от десния бряг на Дунав се е наричала ripa Gothica (Готски бряг; лат. ripa — бряг на река, рядко морски бряг). Същата била устроена като укрепена гранична организация, която навлизала в дълбочина и обхващала днешна Северна България и Добруджа.

    Готи и българи

    В книгата-сборник "Готи и Гети", в частта на Г. ЦЕНОВ (с.107-120) "Готи и Германци. За германци или за траки е превел Улфила библията?" Ценов пише: "Изхождайки от Йордан..., според когото готите първоначално живеели в Скандинавия, историците ги считат за германци. И понеже били германци, имената на техните крале, като Видимир, Валамир и Теодорих се считат за германски имена, а готският епископ Улфила бил превел за готите-германци Библията. Понеже ме упрекват, че съм направил от германците траки или българи, трябва да се изкажа по този въпрос. Аз съм изучавал историятя на гетите и не познавам нито един германист, който счита гетите за германци...


    Снимка на надпис върху стела на НЕ ГРЪЦКИ ЕЗИК, от о.Самотраки, Сourtesy Institute of Fine Arts, New. York University.

    Германистите считат гетите за траки и биха се изсмели на всеки, който ги счита за германско племе. Ако това е така, не разбирам какви противоречия могат да възникнат между мен и германистите, като казвам, че гетите или старите траки не са германци. Както вече беше доказано, легендата за преселването на готите от Скандинавия е само една легенда, която се отнася до произхода на гетите, а не до германските скандинавци. Гетите се били изселили от Скандинавия, пише Йордан, който е озаглавил своята история при това "За произхода и делата на гетите".

    Йордан е гет-гот и той постоянно пише в своята история за гетите-готите ту едното, ту другото име. Ценов обяснява как звука "е" преминава в "о" и съответно след векове "гети" става "готи". Древните историци потвърждават: "Така Павел Орозий пише през IV век: "...онези гети, които сега се наричат готи", а Филисторг пише: "...скитите отвъд Дунава, които старите автори наричаха гети, а сегашните - готи"...

    "Но не само от името на гетите, а и от съдържанието, което Йордан влага в него в своята История на гетите, се подразбира, че той има предвид именно гетите, дори когато пише за "готи". Троянския герой Телефус той нарича "гот". Гетската кралица Томирис за него също е и готска кралица. Йордан явно описва старите гети, които нарича готи, при което обаче винаги изтъква разликата между готите и германците. Но Йордан съвсем не е единственият, който под готи разбира гети, тъй като още Евсевий пише в своята хроника, че "готите наричали Залмоксис свое божество". Значи античните писатели разбирали под готи старите тракийски гети".

    Готи (Уикипедия)

    Готите са етническа група, която в периода на Късната Античност обитава територии от Панония на запад до северно от река Днепър и Черно море на изток и от Карпатите на север до Бяло море и Адриатическо море на юг, вкл. черноморското крайбрежие на Мала Азия. Около началото на 4 век части от тях мигрират на запад към Апенинския полуостров, Южна Галия и Пиренейския полуостров.

    Произход на готите (Според готския историк Йордан)

    Според родения в Тракия главен готски историк Йордан(ес) (Йорнанд, 552г.), гетите са безспорните прародители на готите и произлизат от Скандинавския полуостров. Около 1490 пр.н.е. се преселват около устието на Висла, а около 1000 пр.н.е. - в Скития, северно от Дунава.

    Нито един по-стар историк от Йордан обаче, започвайки от Херодот, не е съобщил за такова придвижване на гети (камо ли на готи) от Скандинавия 2 хилядолетия преди раждането на Йордан.

    Всички древни и всички съвременни историци са единодушни, че гетите са древен тракийски, респ. европейски скитски народ (Херодот), т.е. те не са нито скандинавци, нито германци, нито тюрки, а траки !!!


    надпис от Над Сент Миклош, българско съкровище от 9 в.

    Да си припомним, кои бяха гетите?

    Гети (Уикипедия)

    Гети (лат.: getae), са народ от тракийски произход, който през 339 пр.н.е. е обитавал двата бряга на долен Дунав. Херодот ги споменава в историята си със следната забележка: "Гетите са най-мъжествени и най-справедливи сред траките" Според стари източници, гети и даки са племена от един и същи род, с един език, но са обитавали различна територия. Обитателите на земите около Дунав са били наричани гети, а тези, живеещи в планините, чак до р. Тиса – даки.

    В своята история на готите „За произхода и деянията на гетите“ Йордан няколкократно подчертава, че сегашните Gothos са някогашните Getas.

    Явно е, че ако готите са гети, те няма как да бъдат германци, а са траки!

    Това обяснява защо епископ Урфил е ползвал за основа знаците на пра-кирилицата, използвана от северните траки - гети и даки, водеща началото си още от древната трако-пеласгийска писменост, за да състави готската азбука и да преведе библията на готски език през 4 век. Това обяснява и [u]коя е била азбуката която са ползвали венетите по времето на император Юлиан Отстъпник, като се има в пред вид, че през VІ век, готския историк Йордан нарича венетите, обитаващи по това време северозападната част на Скития (Европейска Сарматия), съвместно с гетите - славяни.

    Но, ако както видяхме в началото глаголицата е била позната в Преслав преди кирилицата, И АКО почти всички глаголически букви имат свой сходства у прабългарската руническа писменост, то кога точно глаголицата СТАВА НАЧИН ЗА ЗАПИСВАНЕ НА "БЪЛГАРСКОТО НАРЕЧИЕ" и НА "ТУКАШНИЯ БЪЛГАРСКИ ДИАЛЕКТ" на МИЗИЙСКОТО НАСЕЛЕНИЕ?


    Сравнителна таблица, в която се съпоставят писмени знаци от класическата кипърска азбука (в ляво) и тази на неолитната писменост на стара европа (дясно), т.е с т.нар. пеласгийски букви. В свой труд за старите цивилизации В. Дюруй посочва, че в античността траки, пеласги и илири са били считани за три клона на една и съща общност . Това се потвърждава от В.Георгиев (цитиран от Порожанов) който изказва тезата си, че трако-пеласгийския език е говорен в Юго-Източна Европа още от Неолита . Представителите на трако-пеласгийската общност са и първите европейци имащи писменост.

    ЕВРОПЕЙСКИТЕ МИЗИ И ТЕХНИЯ БЪЛГАРСКИ ДИАЛЕКТ

    ИЛИ КОЕ Е БЪЛГАРСКОТО НАРЕЧИЕ, НА КОЕТО СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИ И ТЕХНИТЕ УЧЕНИЦИ ПРЕВЕЖДАТ СВЕТОТО ПИСАНИЕ И БОГОСЛУЖЕБНИТЕ КНИГИ ?

    През XIII век охридският архиепископ Димитър Хоматиян описва, че българи са живяли в Мала Азия още преди времето на Александър Велики и от тези българи е родом Св. Климент Охридски.

    Свети Климент Охридски, ученик на Светите братя Кирил и Методий и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. За седем години (886-893) в Охрид той обучава на ГЛАГОЛИЦА, и както пише Теофилакт „на българско наречие“, близо 3 500 ученици.

    Димитрий Хоматиан пише за Климент: „Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ.“

    За каква азбука и за какъв език става дума, когато говорим за делото на св. Братя Кирил и Методий, намираме отговор в думите на Теофилакт Охридски (XI в.): „Борис основа българска епископия на Брегалница и там постави клир, който да извършва богослужението на български език.”



    В случая, трябва да припомним, че през 4 век всички римски императори и епископи в Константинопол в по-голяма или по-малка степен са радикални Ариани, не на последно място заради тракийския, илирийския или панонския си етнически произход. Съвсем логично тази християнска вяра в нейния "полуариански" вариант е господстваща по-късно и в Стара Велика България и в Дунавската Българска империя до средата на 9 век. След 8-мия Вселенски събор (4-ти Цариградски) през 869 г., обаче, Панония преминава към диоцеза на Рим, а останалите български провинции — към диоцеза на Цариград, с което съответно окончателно се възприема и наложеният на Първия Вселенски събор в Никея ( 325г.) канон за Символа на вярата, а Българската империя от този момент по геополитически съображения започва да преследва старото българско християнство - арианството, което било разпространено на значителни части от територията й, преплетено със старите тракийски вярвания. Силно било влиянието и на религиозната система на (пра)българите, свързана с тенгрианството.

    Всички тези деноминации не можели да се слеят в един народ, тъй като между тях има съществени различия – племенни, етнически, културно-религиозни, битови. Такова сливане би станало възможно само ако има единна религия за всички етнически общности, която да наложи общи норми и ценностна система.

    Друга причина е необходимостта от християнството за обяснение на задълбочилите се социални различия – „божественият произход на всяка земна власт” и „непротивенето на земните владетели”. Християнският монотеизъм, с идеята си за единен Бог, укрепва самодържавието и единовластието, заложени и в религията на старите българи. Освен това, разширението на България включва и присъединяване на християнизирано население в Македония и Тракия, което увеличава християните в България.

    Към средата на 9 век България е могъща държава, но ѝ липсва равнопоставеност по отношение на другите европейски държави, тоест тя се излага на международна и културна изолация. Поради наличието на езически вярвания в част от населението тя е считана за варварска държава и страна на езичници и варвари. Нуждата от приобщаване към процеса на развитие на европейската духовна и материална култура, изградени върху християнството налагат приемането на новата вяра като единна религия на територията на цялата страна. Приемането на християнството води и до законодателни промени.

    Това събитие съвсем неправилно се счита за „покръстване на българите, като езичници и варвари през 9 век от гърците“ и упорито се налага до ден днешен, въпреки, че християнизирането на голяма част от българите започва 8 века по-рано от Христовите апостоли св. Павел Първовърховни (през 52 г. в Македония и Тракия) и св. Андрей Първозвани (в Добруджа, Мизия и Скития), а българската църква е апостолическа.

    Няма да се спираме подробно на добре известните мисии в Арабския халифат, Хазария и Рим, както и на епизода с бляскавата защита на Константин Философ срещу църковната схизма на триезичниците на прочутия диспут във Венеция. Важното при тези мисии е, че той се запознава със свещените „самарански” книги в тогавашната столица на Арабския халифат - Самара, а дворецът на халифа е в сградата на сирийски християнски манастир с богата библиотека. Логиката на събитията налага заключението, че мисията в Самара е пряко свързана със създаването на облата Глаголица. Възможно е там той да се е запознал и с коптското писмо, защото има видимо сходство и между графиките на коптската азбука и Глаголицата.


    Башчанската плоча (11 век), намерена на остров Кърк, Хърватия — е един от най-старите запазени ранно-глаголически текстове, написан на старобългарски език. Текстът на плочата разкрива много за устройството на Хърватската Държава по времето на Крал Звонимир, а в самият текст се среща българската титла Жупан.

    Съвременните изследователи приемат, че азбуката, носена от братята в Моравия, е Глаголицата, което се потвърждава от широкото й разпространение в Далмация и Хърватско. Именно там, в Моравия и в съседната й Далмация, делото им е оставило дълбоки следи, а Глаголицата или наречена още Буквица, е намерила най-траен прием и е била в употреба цяло хилядолетие - до началото на 19 в.

    Така именно България става връзката на Христовата вяра със славянския свят. Приютила прогонените Кирило-Методиеви ученици и приела като свое делото им, тя се сдобива наведнъж с две различно приспособени за записване на българския език, но напълно унифицирани за цялата страна азбуки - глаголицата и кирилицата, първата, компилирана от Св. Кирил Философ, а втората - от Св. Климент Охридски на базата на съществуващите прототипи на вече познати знаци от тези на древните българи от диалекта на българските мизи и от писмеността на северните траки - гети и даки, произхождащи от своя страна от древната трако-пеласгийска писменост, разпространена в Южна Европа и на Балканите още през 2 хил.пр.Хр..

    Тези азбуки били необходимо условие за по-натъшно развитие на писмеността, като приоритет вече на самата българска държава и спомагат за бурния разцвет на новата й християнска култура. Така се създали нужните условия и в кратко време гръцкият език в богослужението и администрацията бил заменен с народностния български език, разбираем за практически всички българи в онези времена.

    Двамата братя Св.св.Кирил и Методий са канонизирани от църквата, папа Йоан Павел II ги обяви за покровители на Европа, а българският народ им отреди най-хубавия си и светъл празник, 24 май - Денят на българската писменост и култура, като признание на тяхната памет и дело. Днес българската азбука, Кирилицата, е равнопоставена на латиницата и гръцката азбука сред писменостите на Европейския съюз, като България преодоля многобройните опити тя да бъде заменена с латиница.

    Паметта на светите равноапостолни братя Кирил и Методий и техните ученици Климент Охридски, Ангеларий, Сава, Наум и Горазд българската църква чества на празника на Светите Седмочисленици - 27 юли, Денят на успението на Св.Климент Охридски. Това е благодарността на българския народ за епохалното им дело по превеждането на Светото писание и богослужебните книги на древния български език , (т.е. на езика на "европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи" ).


    Карта на тракийските племена населяващи Балканите

    Краткото житие на Климент Охридски (Охридска легенда) е много важен извор за делото на Светите братя Кирил и Методий. Написано е през първите десетилетия на 13 в. от охридския архиепископ Димитър Хоматиан (ок.1165 - след 1234) вероятно на гръцки, като малко след това житието е преведено на български. Най-старият гръцки препис (днес в Руската държавна библиотека, Москва) от 13-14 в. е намерен в Охрид, а най-старият старобългарски текст е намерен от Й. Иванов в ръкопис от ХV в. в Зографския манастир и издаден от него през 1908г.

    Кратко житие на Климент Охридски:

    "1. Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи*, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.

    2. Преподобният мъж водел произхода си оттам."

    Мизия в Мала Азия:

    Витиня в Мала Азия (голяма област в Мала Азия в античността носи българското име "Витиня" - също както и местности у нас и днес)



    Пруса (Бурса) - Анатолия

    Още един пример от старите историци, че Мала Азия и Балканите са неразривно свързани - общ свят на родствени жители:

    Евсевий Йероним - "Мизия, провинция в Азия (между Фригия и Витиня). Има обаче и друга провинция със същото име при река Дунав. Има писатели, които казват, че от Европа са преминали мизи, бриги и хуни и че по тях в Азия са назовани мизите, фригите и витините.

    В „Краткото житие на Климент Охридски“ - охридския архиепископ Димитрий Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Св.Климент е направил на „тукашния български диалект“.

    НО КАКЪВ Е ПРОИЗХОДА НА ТУКАШНИЯ БЪЛГАРСКИ ДИАЛЕКТ НА МИЗИЙСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, на който превежда Св.Климент, ако както видяхме в началото глаголицата е била позната в Преслав преди кирилицата и има ли основания да се вярва, че тази азбука също е била известна в Югоизточна Европа още от дълбока античност, с оглед на факта, че Св.Кирил използва именно глаголицата като „тукашния български диалект“ за да преведе на старобългарски език Светото писание и богослужебните книги?


    Карта на Тракия, авт. Абрахам Ортелиус (1527-1598)

    Отговора в продължението: "ЧИЕ Е ПИСМОТО ЛИНЕАР Б?"

« ... 2 3 4 5 6 ...