Профилна страница на alexandra_delova

alexandra_delova

жена - 53 години, Sofia, България
109 фенове - 11.167 Посетители

Блог 100

ПРОВЕДЕНОТО В ЕВРОПА И СЕВЕРНА АФРИКА МЕЖДУНАРОДНО ГЕННО ИЗСЛЕДВАНЕ НА Y-ХРОМОЗОМИ, ДОКАЗВА, че БЪЛГАРИТЕ са ЕДИН ОТ НАЙ ДРЕВНИТЕ НАРОДИ В ЕВРОПА! ВСЕКИ ПЕТИ БЪЛГАРИН Е С ГЕН НА 7800 ГОДИНИ!

"И да не бързаме да се плашим, че пристъпвайки към тайните на Древността по този начин ще открием множество необикновени неща." Петър Добрев


  • Българите - Кои сме ние

    С БЛАГОДАРНОСТ НА ВСИЧКИ
    КОИТО СПОМАГАТ ЗА СЪБУЖДАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯТ ДУХ,
    ДЪРЖАВНОСТ, ДРУЖЕСТВА, ОБЩЕСТВА.......

    Един филм, на режисьора Росица Младенова, БНТ, 2005 г., с водещ Андрей Баташов, излъчен по БНТ САТ година след смъртта на големия български актьор, който си заслужава да гледате...


    Българите - Кои сме ние ?



    http://www.youtube.com/watch?v=JI92ctKuuQU (Ако Нетлог не Ви прехвърля автоматично, натиснете опцията "Затворете тази страница" за да влезете в линка към you tube.com).

    "Българите - това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; народа, у който бойното поле прославя рода, у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си, това е народът, на които се учудваше светът. " (епископ Магнус Феликс Енодий - "За храбростта на българите", 486 г.)

  • НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

    ПОТОПЪТ

    Черно море - в древноста първоначално било известно като Axenos, или "Негостоприемно", после като Euxine, или "Гостоприемно", а по-късно и като "Понтус". Водосборният район на Черно море е пет пъти по-голям от неговата площ и годишно в него се вливат 350 куб. километра вода.

    Дълбокият до 50 м Босфорски проток го свързва с Мраморно море, а чрез Дарданелите има връзка със Средиземно море. На север Керченският проток го съединява с Азовско море, което може да се приеме като плитък и голям залив на Черно море.

    ИСТОРИЯ И ГЕНЕЗИС

    След многократно диплене на земната кора, до преди 7 800 -7 500 години на мястото на днешния басейн се установило сладководно езеро, доста по-малко от днешното море.



    Равнището му е било с цели 130 м по-ниско, а по бреговете му са се разполагали огромни плодородни равнини. Тук се развива изключителна култура, за която само ни загатват Варненското и Дуранкулакското златни съкровища, представяващи ни най-древното намерено обработено злато в света. Можем само да мечтаем какво наследство би оставила тази цивилизация на човечеството, ако преди около 7 500 години, не бе настъпил потопът...

    Тогава били залети заселените полетата (плоските терени) и устията на реките. А профила на Черно море и днес подсказва накъде са се оттеглили подгонените от потопа хора. Така предците ни в периода между 4500 - 2300 г. пр.н.е. достигнали в процеса на разселението си до бреговете на Нил, Междуречието - Тигър и Ефрат, Урал, Волга, Памир и Каспийско море, както и до бреговете на Балтийско море и земите на сегашна Северна Франция, Англия и Дания.


    Карта, направена от двама американски учени У. Райън и У. Питман , обясняващи миграцията на хората от Балканите след потопа при отварянето на Босфора през 5600 г.пр.н.е.

    Науката днес кагегорично потвърждава, че в района на Черно море към 5500 год. пр. Хр. е имало грандиозно наводнение – потоп, като при това нахлуване водата е заляла сушата на 80-100 км. от предишната брегова ивица. Загинали много хора поселища в гъсто населения район окоро предишното сладководно езеро, което е представлявало истинска екологична и културна катастрофа.

    Въз основа на археологически находки се констатира, че след този потоп белите народи, обитаващи Югоизточна Европа започват да мигрират. Едни тръгват на запад, други на североизток, а трети през днешна Мала Азия – към земите на Шумер и Месопотамия, и по-нататък към Средния Изток и Централна Азия до Северна Индия.

    В подкрепа на тази теория идват резултатите от генетичния анализ:


    Това е произхода на един мизийски българин от Делиормана, според генетичния тест и хаплогрупите към които спадат предците му, заедно с географското разположение на земите, от които са ген. маркери. - теста е направен от Family Tree DNA - http://www.familytreedna.com/

    Тези разселвания продължават няколко хилядолетия след епохата на потопа. В случая генетичните маркери от изследването по-горе сочат именно тази посока на разселение, като връщането на част от тези племена, впоследствие към Европа около 2 век е станало точно, както посочва Михаил Сирийски, през пустинята Каракум - идвайки от клисурите на планината Имеон до р. Дон, която се влива в Азовско море...

    "А като стигнаха до р. Дон, която се влива в Азовско море, единият брат, Булгариос, помоли ромейския император да му даде земя за заселване и той му даде Дакия и Мизия... Другите двама братя се заселиха в градовете на Аланската страна в Кавказ, които се наричат още Каспия или Торайски врати. Тези хора бяха наречени от ромеите с името българи."



    Съществува много достоверна хипотеза, че следващите в нашето повествование събития са били реалният отзвук, отразен като вселенския потоп, както в епоса Гилгамеш, така и в Библията. Както посочих, близо преди 7 500 години земята се разтърсва, и от конвулсиите й тесния провлак разделящ долината на сладководното езеро от Мраморно море и чрез него от световния океан, се пропуква и в получилия се разлом, известен днес като Босфора, нахлуват морските води, стигат до края му и оттам се хвърлят от 130 м височина и започват да заливат огромната долина и сладководното й езеро.

    Тътенът е бил оглушаващ. Някой си е направил труда да изчисли, че звуковата картина е съответствала на 200 Ниагарски водопада! Чувал се е на стотици, на хиляда километра! Един истински земен рай е бил напълно унищожен и залят от солените води на световния океан. За кратко историческо време възниква най-новият морски воден басейн край нашите земи – Черно море.



    Черно море е било сладководно езеро до преди преди 7 500 години. Тогава повдигането на равнището на Световния океан довежда до възникването на сегащния Босфор. Преливник с дълбочина от 36 метра, през който нахлува солената вода, преминала през другия плитък проток Дарданелите (55 м.).

    Една от най-вероятните хипотези за мита за библейския Потоп е свързана с това събитие.
    Бреговете на сладководното езеро са били заселени. В него са се вливали тези реки, които и днес се вливат. Земите около езерото са се обработавли. Отглеждани са животни, езерото е гъмжало от живот.

    Пробивът на океана през тесния Босфор е повдигал нивото с около 15 см на ден и е изтласквал населението. Днес древният бряг е на около 150 метра под водата. При Синоп (Турция) това ще рече, че той се намира на около 37 километра навътре в морето. А при Синоп брега е сръмен и залетите площи са тясна ивица.



    За около три години сладководното езеро е унищожено и се е получило днешното Черно море. Залети са около 100 хил. кв. км. - в зависимост от релефа на терена. Това е описано в книгата на в книгата "Потопът"("Noah's Flood", 1997) от У.Раян (W.Ryan) и У.Питман (W.Pitman).

    През 1999 г. експедиция ръководена и инициирана от Боб Балард открива древната, сладководна брегова линия при Синоп. Намерени са черупки от сладководни мекотели, чиито радиовъглероден анализ ги датира на около 7000 години. Намерените черупки от соленоводни мекотели са от преди 2,800 до 6,820 години, докато сладководните варират от 7 460 до 15 500 години.

    Според тези данни (от 1999 г.) Босфорът е пробит от солените води на световния Океан в периода между от преди 7460-6820 години.



    Най-важното, което трябва да се знае за Черно море е фактът, че в по-голямата си част то е мъртво. Само в най-горния му пласт - докъм двеста метра, има кислород и живот. Надолу, до самото дъно то е наситено със сероводорот, и всъщност представляват най-голямата маса безжизнена вода в света. Сероводородът мчоже да се използва като суровина за добив на газ, но вероятно икономически причини забавят тази индустрия.

    Ако обаче се получи естествено "преобръщане" на водните слоеве, и сероводорода бликне в атмисферата, това би предизвикало една от най-ужасните катастрофи на Земята.

    Дали ние, българите, сме много специални днес е спорно, безспорното е, че имаме най-зловещото море на планетата. 90% от общия обем на морския басейн е мъртва вода, силно наситена със сероводород, чието общо количество в Черно море се изчислява на над 20 000 куб.км! Едно е сигурно, Черно море е уникално, почти мъртво море, в което животът обитава само повърхностните 100-150 метра от над двукилометровите му глъбини.



    Географията на водосборният басейн на Черно море е потресаваща. На нея ще се наложи да се върнем още веднъж, а тук ще спомена мимиходом, че

    • площта за която говорим е над 2 млн. кв.км,
    • обхващаща 24, основно европейски и няколко азиатски държави,
    • с обща численост на обитаващите този водосбор – около 180 милиона души. В морето ни се вливат
    • около 100 реки сред които грандовете на Европа – Дунав, Днепър, Днестър, Южен Буг, Дон, Кубан (част от тях през Азовието).

    Със самото му създаване в него е заложена чудовищна по мощта си геобиологична адска машина, чийто часовник неумолимо цъка с

    НАТРУПВАНЕТО НА СЕРОВОДОРОД

    в дълбините. То започва още от първия час на сътворението му поради:

    1. морфологичните характеристики на басейна,
    2. плитководния проток Босфора и
    3. чудовищния водосборен басейн,

    обхващащ половин Европа. Солените води буквално удавят и затрупват в придънния слой под километров воден стълб сладководната флора и фауна на долината. Това е началото – немислимо по обемите си гниене, без достъп на кислород.



    След първоначалния бум, процесът дори не се забавя. Босфорът е твърде плитък и не позволява обмен на дълбинни води от Черно море към световния океан. Нещо повече, хидродинамиката в Босфора дори влошава нещата. Течението от Черно към Мраморно море е повърхностно, т.е. отнася жива, наситена с кислород и по-слабо солена вода, а обратния поток – от Мраморно към Черно море е по дъното на протока, вкарвайки по-солената и съответно по-тежка средиземноморска вода.

    Този обем обаче е нищожен в сравнение със сладководния дебит от огромната водосборна площ. В същото време реките освен, че вкарват сладка вода, носят и огромни количества органични отпадъци, които непрекъснато подхранват армадите анаеробни организми. И цикълът се затваря. Взривните запаси на Черно море не намаляват, а дори и се увеличават. Един мощен природен катаклизъм по дъното на морето или човешка намеса, с детонационен еквивалент на бомбата хвърлена над Хирошима, ще доведе до изхвърляне на чудовищни количества сероводород над повърхността и взривяването му, което за планетата ни би имало ефекта от сблъсък с космическо тяло 6 пъти по-малко от Луната!

    Ползвани са и извадки от статията на Валентин ФЪРТУНОВ „H2S* – ЩЕ ГРЪМНЕ ЛИ ЧЕРНО МОРЕ?”

  • ИСТОРИЧЕСКИ ФАЛШИФИКАЦИИ


    УНИЩОЖЕНАТА АРХЕОЛОГИЯ И ИНФОРМАЦИЯТА, КОЯТО НИ ОСТАВИ ТЯ


    Константин Каменов
    Интелектуално звено “КОРЕНИ”

    Тази тема (за различните способи за заличаване на историята ни) е изключително благодатна от гледна точка на множеството културни пластове разкрити по земите ни и които в повече от случаите са като еталон за времето си.



    Безспорно, досега основно се е разглеждал предимно варианта - унищожение, осъществено от иманяри. Трябва, обаче, да обърнем внимание и на заличаването на разкритите древности (умишлено или поради нехайство) под безразличното отношение на държавата, общините и археологическите музеи.

    Идеята да погледнем и върху този начин на унищожение на паметта ни предложиха изказвания на Карел Шкорпил. Сурова е неговата апокалиптичност, когато, пристигайки у нас, той споделя: ”Изпратен съм с мисия в България, подобна на тази, с каквато бе натоварен английският археолог Едуард Търнерели при изучаването на Булгар – да потвърди пред Европа, че Волго-Камските Българи са татаро-монголи, а аз – че Балканските Българи не са потомци на Аспаруховата ордица…”

    Отново Шкорпил споменава за друга мисия на Русия с цел да се унищожава българската памет: ”Не е вярно твърдението на Успенски, че само Омуртаг е имал най-видна строителна дейност. Руснаците, които методично са унищожавали българските паметници, имали са за цел паметниците на царете от християнските времена да унищожат, а да оставят само тези от езическите…”

    Шкорпил се произнася по този въпрос, тъй като видният византолог Успенски, изпратен от руския император да извършва археологически проучвания в България, забранява на чеха, както и на преславския археолог Йордан Господинов, да провеждат разкопки във Велики Преслав.

    Според руският “учен” Царсимеоновият Златен век бил мъртвородена цивилизация и при едни разкопки в този район нямало какво да се открие. Може би по същите причини са били разрушени и паметниците от Волго-Камска България, Западен Сибир, Алтай и Северен Кавказ.

    С този кратък увод поднесохме идеята, че ще се спрем предимно на въпроса за унищожаването на непреносими паметници. И докато във варианта, с който започнахме като свързан най-вече с иманярите, и откъдето можем да възприемем възгледа за преразпределение и на древното ни богатство, то в случаите, когато се унищожават археологически паметници, които не могат да попаднат в частни колекции, се разкрива една страшна тенденция. Примери, за тези безобразия са прекалено много, затова ще се спрем само най-фрапиращите и то от град Пловдив.

    БИТКАТА ЗА МИНАЛОТО НА ПЛОВДИВ - НАЙ-ДРЕВНИЯТ СЪЩЕСТВУВАЩ ДНЕС ГРАД В ЕВРОПА!

    Пловдив, Евмолпия, Филипопол, Тримонциум...Един от най-старите градове в света и Европа.

    Един град съвременник на Троя и Микена, град по-древен от Рим, Атина или Константинопол.



    Пловдив е петият най-стар град и един от двата най-стари в момента съществуващи градове в света, запазили местата си. Това стана ясно от една класация на "Дейли телеграф", оповестена през миналата година.

    Градът е създаден през 4000г. пр.Хр. и е вторият по големина в България след София. Според изданието Пловдив е много важен икономически, културен, просветен и транспортен център за страната ни, където могат да се видят множество антични забележителности, включително римския амфитеатър и турските бани.

    Челното място в класацията за най-старите градове на земята е за град Йерихон,

    който се намира в Палестина. Той е основан през 9000г. пр.Хр. Йерихон е най-старият продължително населен град. В древността е бил обграден от каменна стена и в него са живели между 1000 и 1500 жители. Градът се намира близо до река Йордан на Западния бряг и в момента населението му е около 20 000 души.

    Второто място е отредено за Библос, създаден през 5000г. пр.Хр. в Ливан. Градът е основан от финикийците, които го нарекли Гебал, а гърците, които изнасяли оттам папирус, му дали името "Библос". От там идва и наименованието на Библията. Известен е с финикийските храмове, дворецът Библос и църквата "Св. Йоан Кръстител". След него в класацията се нарежда сирийският град Алепо, който е основан през 4300г. пр.Хр. Алепо е най-населеният град в Сирия. В него живеят 4,4 млн.души.

    Алепо си поделя третото място с Дамаск създаден през 4300г. пр.Хр.

    След него е иранският град Суза, създаден през 4200г. пр.Хр. Той е бил главен град на Еламската империя, преди да бъде завладян от асирийците. Намира се на 250км източно от река Тигър, в днешната югозападна част на Иран.

    На пето място е град Пловдив, древната Евмолпия, Филипопол, Тримонциум.., създаден през 4000г. пр.Хр., като един от най-старите градове в Европа.

    На шесто място според "Дейли телеграф" се нареждат Фаюм в Египет и Сидон в Ливан.

    След това и ЮНЕСКО обяви Пловдив и Дамаск за най-старите градове, запазили местата си.

    "Филипополис,това е най-красивият град, който можете да си представите. От далече блести красотата му. И една много голяма река - Хебър тече в подножието на хълмовете му."
    Лукиан, II век


    Пловдив - древен и съвременен. Един град съвременник на Троя и Микена, по-древен от Рим, Атина или Константинопол. Няма окончателен отговор на въпроса за възрастта на града.

    През 1975г. са разкрити останки от религиозна постройка от периода на Критско-Микенската култура, сравнима само с находката на остров Кносос. Траките са най-старото население на Балканския полуостров. Уседналият им начин на живот и естественият процес на елинизация ги превръщат в носители на висока материална и духовна култура, а благодарение на ранната поява на племенни общности те стават важен фактор в историята на полуострова. Траките оставят изключително оригинална култура, в която традициятата и асимилираното чуждо влияние създават естествена връзка между Изтока и Запада.

    Омир, Херодот и други антични автори описват бита, нравите и богатата култура на траките. Историята на Пловдив е тясно свързана с две тракийски племена - одрисите и бесите. Те населявали поречието на р.Марица и Родопите.

    Царството на одрисите, основано около 480-460г. пр.н.е., е най-ранният тракийски племенен съюз. Траките първи създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия (сладкозвучен, на името на митичния тракийски герой, цар и певец Евмолп).

    През 342г. пр.н.е. Филип II, като завоевател, завладява селището от Одриското царство, обгражда го със здрави крепостни стени и го назовава Филипополис (град на Филип). Но македонското управление трае само около половин век. Смъртта на Александър Велики, син на Филип II, подбужда свободолюбивите траки към въстание и Сеутес III, цар на одрисите, възстановява тракийското царство. Липсата на единство сред тракийските племена скоро става причина за първото голямо разрушение, което градът преживява през 278г. пр.н.е. от келтите. През 3 и 5 век метрополисът преживява още две унищожителни нашествия на готите и на ордите на Атила, цар на хуните.



    Нека първо да разгледаме съдбата на разкопаната в цялост крепост Евмолпия, разположена на Небет тепе от Трихълмието. Чрез системни археологически разкопки, извършени през втората половина на XX век от нея са разкрити следните съоръжения:

    1) Крепостни стени-тип циклопски градеж, датирани от преди 3 хиляди години. Тук трябва да отбележим, че според античните автори циклопите са тракийско племе, откъдето достигаме до извода за приемственост в строителната култура между местните траки и споменатото им родствено племе. По-голямата част от стените са запазени, независимо, че част от тях са заляти с бетон.

    2) Два вида порти – тип Микена и тип Троя. Над тях е открит равнораменен царски кръст, релефен образец, изписан в две окръжности.

    3) Разкрит е храма в култовия център и култовия олтар от него. Последният е имал формата четиристенна, пресечена пирамида със съответните знаци символизиращи царските регалии (днес е напълно унищожен)!

    4) Стълбището,което достига от подножието на тепето до северната му порта е изпълнявало двояка функция. От една страна чрез него се осъществява идеята за връзката между подземния свят с божеството, отъждествявано с храмовия комплекс. От друга – има чисто прагматична функция. Хората от крепостта са я използвали да стигнат до реката. Водите й имали и стопански функции. През този период Марица е била плавателна. (стълбищата са почти запазени, единствено поради факта, че са издялани в скалите, които е нямало как да бъдат взривени)!

    5) Разкрити са множество цилиндрични и конусовидни ями за ритуални цели.
    6) Вградени стълбища.
    7) Улици с каменна настилка и канали под тях.

    Всичко отбелязано от тези археологически разкопки в комплекса е в окаяно състояние, а повечето дори са заличени. Документацията за находките е напълно унищожена, а самите находки изхвърлени.



    Някои от изхвърлените предмети са, описаните от Климент Александрийски, предмети, поставяни в ТАЙНСТВЕНАТА КОШНИЦА, употребявани при посвещаването в Орфически ритуал! Между тях са колелото, пумпала, човешки фигури с подвижни крайници, спиралата, цифрите, отбелязани върху кръгли или друг вид глинени плочки, въз основа на които, по-късно, питагорейците създават стройната си философска система.

    Човешки фигури със знаци и числа по тях, с отбелязани тройки, петици, осмици и десетици. Трикраки масички - точни аналогии в Микена. Кръгове, дискове и кръстни знаци – всичко това е изчезнало! Когато се е случило това деяние - директор на Археологическия музей-Пловдив е Костадин Кисьов.



    Другият обект, който ще обсъдим е античната базилика, която бе разкрита на няколко метра южно от фасадата на католическата катедрала “Св. Людовик”. До нея,когато се трасираше пътя през античния форум, бе открита още през 80-те години на XX век почти 20 метрова, монолитна колона, която бе с обиколка около 3 метра. Тя бе характерен пример за тракийската херметична мисловност, при която отличителна черта в строителството е именно монолитността, докато при елинската мисловност преобладава сигментарността. Два крана не успяха да повдигнат тази колона, след което някой издаде заповед и тя бе асфалтирана под пътя!!!

    Самата базилика, една от най-ранните в Европа, дълго време бе оставена, след възстановката на мозайката й, под метална, защитна конструкция. От преддверието на западната й порта не бе прибран дори откритият цял скелет, който най-вероятно е бил на знатен владика от античността. След като преди няколко години конструкцията рухна, и мозайката, и скелета бяха захвърлени на боклука. Всичко бе напълно унищожено. Директор на АМ-Пловдив по това време бе Костадин Кисьов.


    ПЛОВДИВ - най-древният съществуващ днес град в Европа!

    Така стигаме до едно от най-обемните, като мащаб и ценност на археологическите разкопки, заличително дело на Пловдивската история.

    Започваме разглеждането му със

    С Т А Н 0 В И Щ Е

    на Бистра Колева - археолог - праисторик при Археологически музей, Пловдив
    ОТНОСНО: Археологическото изследване на скалния масив на обект “Княз Церетелев” 11 на територията на Архитектурно-исторически резерват - Старинен Пловдив

    По устно искане на Жени Танкова, археолог при Археологически музей - Пловдив, ръководител на спасителен обект ”Княз Церетелев” започнах почистване на скалния масив от вътрешната страна /западно/ на късноантиината крепостна стена.

    Преди започване на изследването собственика с машина е отнел културния пласт до слой с червенокафяв цвят /обявен за изветряла скала/. Скалният масив, за да се подготви за взривяване допълнително е почистен на ръка. Имено след това почистване Жени Танкова установява присъствието на различни изсичания, което стана причина за намесата на праисторик. След почистване на скалата от запазения на места слой с червенокафяв цвят и масата получена при пробиване на дупките за взрив се установи следното:

    В северния сектор се разчистиха 4 амтропоморфни пластично моделирани фигури с дъл. от 1.5 до 2.5 м., разположени радиално спрямо център, който остана неизяснен под насип. По своя стил имат пълни аналогии с иконографията на енеолитната мраморна пластика. Цялото пространство под тях е оформено на големи правоъгълни полета, които преминават под късноантичната крепостна стена. В тях с плитки врязвания са изсечени различни изображения - силно схематизирани антропоморфни фигури, триъгълници, знака ”вулва“, кръгове.

    Отделни изсичания намират пълни аналогии с елементи от скалните светилища в Източните Родопи, изсичанията в Горталово / публиликувани от В.Миков и М.Цончева / и такива от Сиракуза , безспорно датирани в VI хил.пр.Хр.

    Археологическите наблюдения, предварителните резултати от формално - типологическия анализ и стратиграфската ситуация дават основание да се твърди, че сме попаднали на малък сектор от скално светилище функционирало през праисторическите епохи до самия край на I хил.пр.Хр.

    Аргументите за предложената датировка е керамиката, характерна за римската епоха в Тракия, открита в пласта с жълтокафяв цвят, с който бяха засипани скалните изсичания върху целия масив, останките от розов хоросан върху големи сектори, монетата и късноантичната крепостна стена, която в целия сектор преминава върху тях.”

    Този обект бе взривен от пловдивския бизнесмен Тиберов, който построи на мястото бетонен “палат”. По това време директор на АМ-Пловдив бе Костадин Кисьов.


    Уникалната монета, която намериха българските археолози, е с лика на римския император Каракала, 2 в. От другата й страна е изобразен Орфей с фригийска шапка и туника. Той е седнал на скали, символизиращи Родопите и свири на лира, опряна на лявото му коляно, а в дясната си ръка държи пластина за натягане на струните.

    Фактът, че монетата е сечена в античния Филипопол – днешен Пловдив, се смята за доказателство, че през римската епоха Орфей е бил едно от божествата на града и околните центрове в Източните Родопи.

    Краткото описание на взривения култов център според двете археоложки и според изследователите от нашето звено, единият от които бе нападнат от бодигардовете-охранители на бизнесмена, ни дава частична представа за духовните възгледи и материалните умения на (прото-) траките от преди близо 8000 години.

    Разгледан в кръга на другите праисторически светилища от района, този обект можеше да се превърне в още една буква от азбуката, с която някой ден щеше да бъде подробно описано миналото ни и издирени корените ни.

    Нехайството на Общината и Музея, които позволиха обектът да бъде унищожен могат да се отъждествят с геноцид спрямо паметта на човечеството, българския народ и в частност на пловдивчани. Помислете си какво би станало, ако някой взриви Стоунхендж, унищожи статуите на Великденския остров или разкритото неолитно селище в Чатал Хюйк? Ето, точно престъпление от подобен род бе направено в Пловдив, но досега никой не е наказан за това.


    Календар от V - VI век пр.н.е. върху парче керамика или керемида, кв."Лаута", гр.Пловдив, базиран на основата на движението на планетите и съзвездията. Трите основни древни календара са съчетани според археолозите в системата на траките - на Слънцето, Луната, планетата Венера, полярната звезда и някои от по-ярките звезди и съзвездия.

    Тук ще продължим малко по-емоционално, защото ако не се бяха случили предходните унищожителни действия, нямаше да се налага да предлагаме следните въпроси:

    Знаете ли, че Пловдив е най-древният съществуващ днес град в Европа?

    Знаете ли, че по време на Троянската война, само един от кварталите (=фила) на Пловдив е бил десет пъти по-голям от цитаделата на Троя и Микена?

    Знаете ли, че Пловдивските спортни игри, известни като Кендрисийски, много години са били по-популярни от Олимпийските?


    Знаете ли, че в Пловдив са запазени едни от първите светилища посветени на орфическия Аполон, една от първите европейски синагоги и една от първите християнски базилики?

    Това е само една малка част от неоспоримите факти, свързани с древността и уникалността на града ни. За съжаление обаче,информация за тези неща, почти няма откъде да получите, не само поради унищожаването на древните паметници.

    Освен това, някой системно се опитва да заличава и фалшифицира историята на града ни и паметта за него. Като капак на всичко дойде натрапения паметник на Филип II Македонски “основател на Пловдив”.



    Идеята на тази фалшифицирана теза е, че Градът на тепетата е създаден от този македонски владетел. Тя е прокарана през Възраждането ни, но от гръцките фанариоти, които продължават да твърдят, че земята до Стара планина е гръцка, защото била населена с гърци.

    По този начин се изтрива голяма част от славната древна история на града ни. От друга страна се утвърди една лъжа, която ще продължи да промива мозъците на идващите поколения.

    Пловдив не може да бъде основан от Филип II Македонски през 342-341г. пр.н.е.(както и през която и друга година от живота му), като полис от гръцки тип по няколко много елементарни причини:

    Първо – за една година, при положение на война, е било трудно да се създаде лагер за бойците, камо ли да се направи цял град.

    Второ – Всички автори от времето на Филип, а и след него, са единодушни, че той не е възприел древноелинската култура. По тази причина е наричан “варварин” именно от почитащите тази култура. Помислете върху въпроса: Как, след като не е приел този вид култура, Филип II ще съумее да създаде град от полисен тип, характерен само за нея?

    Трето-досега не е открита нумизматика, чрез която Филип II Македонски да се е опитал да остави спомен за евентуалното си завладяване на Пулподева.

    Четвърто – липсват епиграфски паметници, които да потвърждават, че разглежданият владетел някога е стъпвал в града ни.

    И пето, но не най-маловажно. Историята все още е интердисциплинарна наука. Затова са необходими и сведения от археологията. Тук обаче спорове няма. Върху повече от шест хилядолетния тракийски пласт е положен направо Римският. Липсва елински, липсва македонски.



    Искаме да отбележим, че учените от БАН също са забелязали тази “малка подробност”. Как да си обясним факта, че ако Филип II е основал Пулпoдева или по-старата Евмолпиа, той не е съградил нищо, дори и в далечните околности на града ни?

    Относно древни автори, като Тацит, Плиний Стари, Дексип, Помпей Трог и Амиан Марцелин трябва да посочим, че тези хроникьори са живели много след Филип II и не са познавали от лични наблюдения действията му.

    В друга плоскост е сведението на Дексип:

    “Градът Филипопол се намира на границата между земите на траките и македоните и лежи на река Хебър (дн.Марица). Казват че негов основател бил Филип, синът на Аминта, по чието име бил наречен и градът. Скитите нападнали този най-стар и най-голям град и го обсадили…”

    Анализирайки текста веднага можем да посочим най-отличаващите го особености:
    Първо – за основателя на града Дексип започва с несигурното “КАЗВАТ”. Оттук следва, че той не е убеден в това и не иска да се ангажира с подобен факт.

    Второ – той категорично отбелязва “най-стария и най-големия град”. Тази категоричност е поднесена дори като възхищение. Независимо, че глаголите към текста са в минало време, те само ни показват, че авторът уважава точността, защото не ни поднася като очевидец нещо, на което не е бил свидетел.

    Категоричността му от своя страна отхвърля като достоверна вероятността Филип II да е основател. Как би могъл най-старият град да е създаден само преди някакви си седем века от времето на Дексип?

    И защото много хора все още не са добре запознати с някои световни класификации дадени на града ни ще отбележим един факт, който трябва да се знае от всеки пловдивчанин - ЮНЕСКО обяви Пловдив и Дамаск за най-старите градове, запазили местата си.



    Що се отнася до думите на Тацит и Плиний Стари, ще обърнем внимание на една друга наука, която разглежда варианта “УПОДОБЯВАНЕ”.

    Терминът Филипопол се отбелязва за първи път след Филип V (пребивавал в Пловдив между 200 и 197г.пр.н.е.) в труд на Полибий.(живял между 201-120г.пр.н.е.).Той не споменава кой Филип е назован. Но, творилият три века след Полибий, Тацит, тъй като се позовава на него, поставя по-известния Филип II за владетел, който, според последният автор, е дал името си на Пулпудева. Това уподобяване става, защото за Полибий не е нужно да упомене за кой точно Филип говори. За него е било немислимо да обяснява на съвременниците си, че Филип V, а не Филип II Македонски е поставил името си върху града. Това е било всеизвестно на всички от това поколение.

    Почти същото уподобяване се забелязва и при Плиний Стари, който дори погрешно поставя прозвището Понеропол върху Пулпoдева, вместо върху Кабиле.

    Тук отново трябва да насочим вниманието към друга наука, каквато е езикознанието. Както се изразяват учените от БАН: “Вероятността Пулпoдева да е тракийският превод на Филипополис не е изключена така, както и Филипополис да е старогръцкият превод на Пулпудева.”

    В случая сме длъжни да ви уведомим, че доскорошния превод на Пулпудева бе “Град около реки или блато”. Вече се разглежда и вероятността преводът да означава “Градът на кварталите (=фили)”.



    Относно популяризирането на древната пловдивска история са нужни и сведения на автори като Демостен, Теопомп, Страбон, Йордан, Анна Комнина и много други. Всички те твърдят, че траките са създали града ни. Те са го градили дори по времето на римските гарнизони. Траките са останали наши предци, така както и древните българи.

    От по-късни автори се разбира, че названието Филипополис е добило гражданственост и се е използвало предимно от чужденци, едва след римския император Филип Араб. Това е владетелят, който толерира християнството и го утвърждава като официална религия в най-стария и най-големия град в света.

    Към сведенията предложени до тук ще представим и един важен извод на археолозите. Първият от симпозиумите, които признават разкопките (вече унищожени) в града Евмолпия , провеждани между 1975-1985г., е Баденският. В него участват най-добрите европейски специалисти в областта на древните градове. Когато той се провежда в Будапеща едно от заседанията му е преместено в Пловдив. На него се доказва, че Евмолпия е един от най-ранните градове от Източно-средиземноморски тип.

    Там вече се съобщава, че той е десет пъти по-голям от много по-младите от него Троя и Микена.


    Ептекетос Битюос нимфите призовават - мраморна плочка от Саладиново(с.Огняново, Пазарджишко), Арх.музей, гр.София.

    Десет години по-късно Институтът по Тракология при БАН, с тогавашен директор проф.Александър Фол, вземайки под внимание важността на същите разкопки, провежда Международния симпозиум “Филипополски седмици на тракийската история и култура” с тема “Появата на ранните градове и древнотракийския град Евмолпия върху Трихълмието.”

    След посочената безпочвеност на твърдението, че Филип II Македонски е основателя на Пловдив, сред научните среди, на специалистите подържащи поднесената теза започнахме да си задаваме два въпроса. Умишлено ли бе манипулирано общественото мнение като се поднесоха фактите само от гледната точка на учените застъпващи идеята, че Филип II е основател на града ни, заедно с техните изводи?

    Все ни се ще обаче вярваме, че и нашата гледна точка за създаването на Пловдив като град, е изключително ценна за историографията. Но при това ни виждане остава открит другия въпрос - защо бе монтиран “паметника” на Филип ІІ? Не ни се ще да вярваме, че става въпрос за много пари, защото популярно поднесено, появата на тази скулптура в града ни е все едно в Москва да поставят статуя на Хитлер, който също никога не е превземал руската столица. Мислим, че е крайно време да бъде демонтиран.

    Тъй като учени, които продължават да подържат възгледа, че до времето на Филип II Пловдив няма град, защото е представлявал съвкупност от царски резиденции, тук е мястото да поместим, нужно е да поместим и виждането по въпроса КАКВО Е ГРАД. Ще предложим обобщеният възглед на изключително добрите специалисти в тази област В.Масон и В.В.Андреев Само словоредът при тези учени е различен, но не и фактологията:

    „Град е – селище с население с поне около 5 хиляди души, масивни архитектурни градежи като крепостни стени, порти, кули, улици с каменна настилка, вкопани в скалите култови ями, изсечени и градени каменни стълби, храмове, аристократични дворци обособени квартали.”

    Трябва да посочим, че всяко едно от селищата, превърнали се впоследствие във фили е притежавало тези изисквания. Това важи и за Евмолпия, и за Родопиада (=Родопида), и Кендрисос, и Орфида, и Каменица, и Пулподева и всички останали.


    Находки от праисторическото селище“Ясъ тепе”-Пловдив, култура Караново V,съществувало през късния неолит, каменно- медната и бронзов.ера

    За да се види по-добре вредността от този монумент ще насочим вниманието върху част от други унищожени древни обекти на града ни. Така ще видите как година след година се орязва древността на Пловдив като се приближава систематично неговото начало до времето на Филип II (едва IV в. пр.Хр.)

    Преди няколко десетилетия, когато в ГРАДА НА ТЕПЕТАТА бе унищожен част от форума, за да се прокара път, малко бяха хората, които ги заболя за унищоженото наследство. И не защото пловдивчани не милееха за старините си, а защото повечето от тях знаеха, че при комунистическата власт, каквото решат управляващите, това става.

    По време на същата тази власт бяха унищожени и разкопките, извършени от Димитър Цончев на най-високия хълм в града – Джендем тепе. Независимо, че там бяха разкрити основите на една от най-древните християнски базилики, както и част от храма на Аполон Кендрисийски . Тогавашната власт заля археологията с бетон, правейки неизползваем басейн, и всичко приключи.

    Сринато със земята бе Ясъ тепе I, което археологът-праисторик Петър Детев подробно проучваше, като едно от най-старите неолитни поселища. Същото се случи и с един от другите разкрити праисторически обекти на П.Детев. От години една от базите на Археологическия музей, намираща се на ”Брезовско шосе” (Плоска могила: Ясъ тепе II; една от филите на Пловдив) бе оставена разбита и без контрол, от което се облагодетелствуваха най-различни хора, като по този начин завинаги се изгубиха следите на много от артефактите, които уж се съхраняваха там.


    Ясъ тепе, гр. Пловдив. Пъпът, от който най-вероятно води началото си, един от най-древните градове на планетата - Пулпудева (днешния Пловдив) и едно от селищата, стоящо в темелите на образуването на Българската народност.

    Днес там има надпис върху плоча: "Праисторическото селище “Ясъ тепе” съществува през късния неолит, каменно-медната и началото на бронзовата епоха".

    И само това. Звучи като надгробен надпис, защото никой след откривателя му Петър Детев, не е имал прозрението да направи от селището СИМВОЛ на предците ни – основателите на най-старата цивилизация в Европа, символ на Началото.


    Днес "тепето" не представлява нищо повече от една "бабуна", на която никой не би обърнал внимание. Цялата му западна страна е превърната в овощни градинки от жителите на трите блока на ул. "Менделеев" гр. Пловдив, които както се вижда от снимките достигат почти до върха му. Из разкопаната земя в градинките се търкалят стотици парчета керамика. Източната страна е заоравана и утъпквана с багери, които са оформили нещо като черен път или нещо като нищо. Бавно и сигурно "тепето" е ограждано от враждебна на българщината среда, която го изяжда и ще го унищожи безвъзвратно.


    Ясъ тепе, гр. Пловдив. Археологът Петър Детев разказва за него:

    «Гр.Пловдив, кв.„Лаута" До десния бряг на р. Белащенска имаше праисторическо селище, известно под името „Ясътепе" с диаметър при основата 150 ми височина около 4м. То бе изцяло разкопано и проучено, с изключение на някои части в периферията, в продължение на 14 лета. Селището е възникнало върху изгорена гора, към края на късния неолит, съществувало е през каменномедната епоха и е било напуснато през първата четвърт на бронзовата епоха. През късния неолит селището е било трикратно изгаряно/ възстановявано, през каменномедната епоха - шест пъти, а през бронзовата - само веднъж.

    Към това, следва да изтъкнем, че терасата върху която е построено е ниска и много често водите на Белащенската река при наводнения са го заливали. При такива случаи населението на селището е живяло временно в близката околност (мястото на временното и поселение е също локализирано), а между слоевете са насложени глинесто-пясъчливи наноси. Този факт изяснява периодическите прекъсвания (хиатуси) на развитието в енеолитната стратиграфия на селището. По време на разкопките, в къснонеолитния културен пласт, открихме четири паянтово-глинобитни жилища със сламени покриви, правоъгълни основи и две или повече помещения, както и четири едноделни паянтови енеолитни сгради. Върху подовете на кьснонеолитните жилища открихме пещи, огнища, ръчни мелници, хавани, зърнохранилища, глинени съдове, инструменти на труда, направени от камък, кости и рога, както и други предмети от домашния инвентар.

    В строежа на жилищата, начина на обзавеждането им и домашния инвентар на къснонеолитното и енеолитно население има приемственост, от което се вижда, че носителите на тези две култури са били различни поколения на еднородно население от източносредиземноморската- раса.



    Нека, обаче, продължим със сагата за безпрецедентното заличаване на древното минало на Пловдив...

    Унищожена беше Римската баня с уникалния хипукаус, намираща се на ул.”Георги Тертер”№1.

    Най-древната синагога, открита на територията на България и най-голямата за своето време, бе проучена като археологически обект също в Пловдив. Освен основите, при нея бе доста добре и в цялост запазена мозайката. Днес този древен духовен център също е в небитието, защото е цялостно заличен. Върху археологическите разкопки на бул.”Княгиня Мария Луйза”, срещу църквата “Света Петка-Нова”, където се намираше обекта, сега има само бурени и филизи, както и фургони на “чистотата”.

    Наскоро бе разбито друго светилище в резерват “Старинен Пловдив”, което се намираше в южната част на ул.”П.Р.Славейков”. Изследователската група на ИНТЕЛЕКТУАЛНО ЗВЕНО “КОРЕНИ”, към която имам честта да принадлежа, описа и филмира този обект. Така мога да ви разкажа каква уникална изработка бе премахната от Пловдивската история. Става въпрос за почти триметрова наклонена скала, в горния край на която имаше възрожденска постройка. На източната скална част, по наклона, ясно си личеше релефно изображение на човешко лице с очи, вежди, нос, уста и уши. Под лицето, върху леко ерозирал конус имаше издълбана ямичка, символизираща човешки пъп или идеята за Плодородието. По цялата фигура личаха и изветрели от времето бои – предимно червена, охра и черна.

    Освен това в основата на скалата имаше праисторическа идеограма за Отвъдния свят. Встрани от нея пък бяха маркирани стъпала от Символната връзка между световете.

    Интелектуално звено ”КОРЕНИ” използвайки старинен ритуал даде на този култов център названието “ЛИЦЕТО НА БЕНДИДА”. Предполагахме , че под основите на къщата съоръжението продължава, но старата постройка бе съборена. Култовият център унищожен, за да се изгради на това място някаква си нова безлична сграда. Ще направим бегло сравнение, засягащо археологията, с позицията на друга държава. “ЛИЦЕТО НА БЕНДИДА” има пълен аналог с камък от XIIв., на който е изобразен викингският Бог Локи. Последният обаче и до днес се пази в Музея на изкуствата Орхус, Дания. Унищожаването на последните отбелязани обекти бе по времето, когато директор на АМ-Пловдив е Костадин Кисьов.

    На милостта на времето са поставени източната порта с останките от антична римска болница в нейния регион, гробницата в квартал Филипово, останки от антични римски пещи с северо-западния край на Цар Симеоновата градина. (http://www.snews.bg/bg/statiya/bezhaberie-bast...)


    Могилата, която се намира до гара Филипово, е много интересна поради факта, че тя и другите три могили от южната страна на древния Филипопол - до Брестовица и Първенец, са единствените тракийски гробници в чертите на самия град.

    Унищожени са скали от източната страна на Трихълмието, със съответните, непроучени, праисторически знаци и релефи по тях. Последните отбелязани деяния са по време, когато директор на АМ-Пловдив е К.Кисьов.

    Тъй като темата, както бе формулирана, не би могла да се изчерпи като фактология дори в рамките на цяла конференция, с последния важен факт, който си набелязахме също като изключително ценен, ще се ориентираме към приключване.

    По сведения на Анна Комнина, в източната част на заличеното, против нормативните актове, Марково тепе е имало важен саркофаг. Заедно с всички съоръжения от този най-малък Пловдивски хълм и статуята на Херакъл, намирала се на Бунарджика и за чието съществуване данни помества и Апостолидис, както може би вече се досещате, според името на доклада ни, са унищожени.


    Кратер от Дервентския некропол, Тесалия, Сев. Гърция. Върху пищно украсения кратер били изобразени обсебени жени от Тива, Дионис с Ариадна и брадат мъж, който бил най-вероятно Пентей или Ликург от Тракия. Арх.музей в Солун.

    Некрополът от Дервени е просъществувал за твърде кратък период - 20-30 години, между 320-300г.пр.Хр. или между 310-290г.пр.Хр., което ясно го определя като династически, вероятно на тесалийската династия на Алевадите. Разположението и състава на богатия гробен инвентар в основни линии предава картина, наподобяващи интериора на много по-ранните гробове от Требенище и Дуванли. Това дава основание да се предположи спазването на стара, аристократична, етносна погребално-посветителна обредност. Тя е означена и чрез цветовете, които са подобни на регистрираните в некропола от Борово.
    .........................................

    През 1992г., Константин Каменов заедно с покойния вече историк и писател Димитър Чиликов, създават Интелектуално звено “КОРЕНИ”. Застъпват тезата, че европейската цивилизация стартира с един религиозно-философски и технологически поврат в представите на заселниците по българските земи. Имат над 300 публикации по този проблем в пловдивския, софийския и варненския переодичен печат. Участват с доклади в ежегодните варненски конференции под наслов “България в световната история и цивилизации”.

    Припомням, че споровете около паметника на Филип Македонски в Пловдив в които активно участва и ИЗ „Корени” започнаха още в средата на април 2004г., когато се разбра, че той ще бъде тържествено открит в навечерието на Деня на славянската писменост. Местни архитекти твърдят, че на "Джумаята" не може да се монтира паметник, защото отдолу е античният Римски стадион.

    Групата около общинския съветник Димитър Костов от сдружение "Пловдивчани за Пловдив" пък твърди, че в Пловдив изобщо не трябва да има паметник на Филип Македонски, защото той е завоевател. Освен това, според Костов, Пловдив е основан като селище по време на неолита, много преди идването на Филип Македонски в Тракия.


    Проф.д-р на историческите науки Кирил Йорданов, директор на Института по тракология към БАН също заявява, че в Пловдив изобщо не трябва да има паметник на Филип Македонски, защото той е завоевател, а не основател. Освен това, Пловдив е основан като селище по време на неолита, много преди идването на Филип Македонски в Тракия.

    След продължителни дебати и спорове за съдбата на паметника, въпреки протестите на гражданското общество, стана ясно, че паметникът на Филип Македонски ще бъде преместен от Джумаята пред сградата на Общинския съвет в Пловдив.

    Така пренебрегвайки историята си, заличавайки миналото на предците ни, ние отново ще учим децата на България колко велики са чуждите завоеватели и колко лесно може да забравим, че предците ни са основатели на най-старата цивилизация в Европа! И те са били онези, които са поставили Началото – на градовете, на изкуството, на знанието и в крайна сметка на нашия свят, такъв какъвто го познаваме...


    ЮНЕСКО обяви Пловдив и Дамаск за най-старите градове, запазили местата си.

  • НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

    ТРАКИТЕ, КОИТО НЕ ПОЗНАВАМЕ

    Източник: Sparotok - http://www.facebook.com/Pavel.Serafimov.Sparot...


    Орнамент от колесница - глава на Херакъл - 3 век преди Христа, Кюстендил

    Когато се заговори за траки повечето от нас правят асоциации само с най-древните обитатели на България. В действителност една голяма част от потомците на Арес са обитавали значителни пространства от Азия и са изиграли важна роля в оформянето на много общества на този континент.

    Тракийски племена са били съседи на арменци, бактрийци и индийци. Траки са поили конете си дори в Аму Даря. Това за съжаление не е известно на широката публика. Недобросъвестни учени правят всичко възможно да бъде скрита връзката между европейските и азиатските траки, макар Страбон на няколко пъти да споменава, че става дума за хора от един и същ произход.


    Тракийски херос от малоазийското крайбрежие на днешна Турция, археологически музей в Истанбул.

    Древният летописец обяснява също, че бита и обичаите на народите в Тракия са като тези на мизи, фриги, витини и др. обитаващи земите на изток от Троя.


    (Б.р. Така Евсевий Йероним пише - "Мизия, провинция в Азия (между Фригия и Витиня). Има обаче и друга провинция със същото име при река Дунав. Има писатели, които казват, че от Европа са преминали мизи, бриги и хуни и че по тях в Азия са назовани мизите, фригите и витините." )

    Археологическите данни показват, че от най-дълбока древност Тракия и Троя са принадлежали на една и съща етно-културна общност, т.е. касае се не само за идентични племенни названия, но и смайващи прилики на керамика, строежи, погребални ритуали и т.н.


    Тракийски конник от Чанаккале. Тракийската култура се разпространява от двете на страни на Босфора без никакво пространствено прекъсване и разделяне.

    (Б.р. Още Аполоний Родоски, през ІІІ в.пр.Хр., ни говори за Битинската страна/земя на северния азиатски бряг на Боспора, там, където са траките битини и тяхната страна Битиния. Според него от едната, европейската страна, е царството на тините Тиния с цар Финей, а от другата, от азиатската страна, е Битинската страна/земя.

    Именно от тините и от неназовани с етноним, населяващите Битинската страна, зависи влизането в Понта на аргонавтите, за които Аполоний ни разказва. За да влязат аргонавтите в него те принасят жертви както при Финей, в неговия аул=дворец/замък - на европейската страна, така и при храма на 12-те свещени богове - на азиатската страна на Боспора.


    Изображение на тракийски конници от Текирдаг.

    Това именно е територията, заета към края на ІІІ и началото на ІІ хил. пр.н.е. от народите известни на историята като хати и хети, като най-вероятно хетите са част от палеобалканските тракийски народи, които се придвижват от южната част на Прародината си, Балканите, към Мала Азия.

    Английският изследовател и археолог проф. Джеймз Меларт прави наблюдение за сходствата между неолитните и енеолитните култури от териториите на днешните български и гръцки земи. Това са културите Слатина, Кремиковци, Старчево ІІІ, културите по долината на р. Марица и Неа Никомедия на Балканите и културите Хаджилар ІІ в Мала Азия.



    Наблюдавани се сходствата в имената на българската р. Марица – византийската Маритза, и малоазийската река с хетско название Марасанта, между хетските имена на градове Шапла и Каварна и днешните български селища – Шабла и Каварна, както и името Варна, засвидетелствано през VІІ в. от н.е., а също и между тракийското име Мармарития и името на хетския град Тамармара. Тези прилики свидетелстват не толкова за езикови влияния, а за придвижването на техните носители – древните народи.

    Най-ранното споменаване на хетите е в клинописни текстове от ХІХ-ХVІІІ в.пр.н.е. Хетската история се дели на история на Старото царство, от ХІХ до ХV в. пр.н.е., на история на Новото царство – от ХІV до края на ХІІ в. пр. н.е., и на история на късните хетски царства от 1200 г. пр. н.е. до VІІ- VІ в. пр.н.е.

    Там е и земята на тракийското племе халиби, познати ни впоследствие според Страбон като халдеи.)


    Битинската земя -отсрещната земя на Босфора, Анатолия

    В тази работа ще бъде обърнато внимание на тракийското племе халиби. Те са описани от Ксенофон, който го характеризира като страховити войни, имащи дълги копия, но предпочитащи ръкопашния бой при стълкновение с гърците. Когато поваляли противник халибите отрязвали главата му и я носели като трофей пеейки и танцувайки (Тит Ливий свидетелства за същият обичай при европейските траки ). Наемниците на Ксенофон не посмели да мерят сили с този народ и се наложило да се задоволят с припасите отнети от друго по-слабо племе ( таохите).



    (Б.р. От тяхното име идва и гръцката дума за желязо на гръцки: Χάλυβας. Аристотел оставя описание на техния начин за получаване на желязо. Халибите многократно промиват речен пясък и добавят към него някакъв огнеупорен материал, след което го топят в специални пещи с особена конструкция. Полученият по този начин метал със сребрист цвят не ръждясва.)

    Според Страбон халибите били наричани още халдеи* .Земите им се простирали от южните брегове на Черно Море, та чак до Северен Ирак (Ван Долен, стр. 685). Звучи странно, нали: траки в Ирак, това обаче е факт.** Премълчан е защото не се връзва с теориите на някои учени. Става дума за определен кръг изследователи, които свързват дорийците с разпространението на технологията за обработка на желязо.


    Тракийски шлем от с.Сборище Старозагорско, 5 век пр.н.е

    Истината обаче е, че още през второто хилядолетие преди Христа не дорийците, а траките халиби са били прочути ковачи на желязо (Фол. стр.24) и са имало много рудници ( Страбон, География- XII).

    (Б.р. Обработката на мед и блонз също започва в земите на Тракия. Най-ранното място на рудодобив използвано от енеолитния човек се намира в местността Ай-Бунар, Старозагорско. Рудното находище на Ай Бунар е считано за най-старото. От там съдим също и за високото ниво на организация, използваните за целта оръдия, божествения характер на работата, която са извършвали енеолитните хора, предпазните мерки и др.)

    Южните ни съседи са получили знания по металургия от нашите деди.


    Монета на тракийското племе орески с изображение на метален тракийски шлем.

    Гръцката дума за желязо- сидерос е свързана с понятие за светлина ( Мюлер, стр.714). Сидерос е сродна с литовската дума свидети-светя, сияя ( Мюлер, стр.714). Разбира се пропусната е тракийската суит/ свит-светя (Георгиев стр.102), която е и старобългарската свитати-светя, сияя...

    Гръцката дума халипс -стомана няма обяснение на гръцки, защото идва от името на тракийското племе халиби ( Бухвалд стр.70)...и българските думи кал, калям, кален ( здрав), кален ( омазан с кал), калявам. Нека обясним защо. В древността желязото се е калявало в кална вода защото тя кипва по-трудно ( Георгиев стр.181).


    Позлатена сребърна купа от Галиче, НИМ

    Името на тракийското племе Chalybes - халиби е всъщност гърцизираното кали-бы имащо значение – тези, които каляват метал, тези, които правят желязото здраво. Името на халибите е изградено е от калъ- кал и быти-да бъда, определен съм за нещо.

    Както виждате приносът на тракийското племе халиби в европейската история е огромен защото благодарение на желязото, а и на стоманата, става възможно да се създадат както по-съвършени оръжия, така и по- ефикасни земеделски сечива.

    Заслугата на халибите се премълчава от определена група учени, за които единствено и само гърците могат да се свързват със забележителни постижения. Най-големия проблем за елиноцентристите е това, че племеното название на халибите показва, че става дума за хора говорещи българско наречие.


    Тракийски конник от музея във Варна

    За гърците обаче е немислимо да признаят, че сме траки. Все пак заели са наша земя, унищожили са и са асимилирали наши роднини. Ако ни изкарат азиатски пришълци ще имат оправдание за омразата и многобройните войни срещу България.

    Трябвало е на всяка цена българите да бъдат откъснати от тракийските им корени, иначе как да се лъже, че дорийците са разпространили технологиите на обработка на здравия метал след като гръцките думи за желязо, а и стомана са взети от халибите говорещи древен български език.



    Халибите - халдеи объркват сметките и на друго място. Траки са мигрирали не само в посока Азия, но и на запад чак до Галия и Британия. Разбира се, дедите ни са разпространили знанията си и сред келтските народи. Запознали са гали, ирландци и кимришци с особеностите на каляването на желязото.

    В Галия има народ калети, те са от групата на белгите наречени още болги***. В староирландски намираме сумата calad, в кимришки caled, в старобретонси calat, всички със смисъл кален, твърд. На кимришки калявам ( калити на ст.блг. ) е калети, но в кимришкия език няма дума кал, а освен това желязото се появява в Британия повече от половин хилядолетие след като траките стават майстори на обработката на желязо, за това не може да се говори за някаква обща индо-европейска дума. Не става, подобно обяснение е смешно защото 500-700 години е огромен период от време. Не е възможно думата, а и технологията да е обща.

    През второто хилядолетие преди Христа нито келти, нито латини, нито иберийци, или германи са знаели как да добиват желязо, а камо ли да го каляват. Само траките, наречени след време българи са притежавали тези знания.



    Едва ли французи, ирланди и кимришци ще признаят охотно, че нашите деди са ги въвели в желязната епоха, а има и друг проблем. Келтите от своя страна повлияват германските народи. Старовисоконемската дума helit-герой, здравеняк, англо-саксонската hœleþ – герой и старошведската heliþ-герой, здравеняк идват от галската калет-здрав, кален. Изглежда странно, нали, общогерманската дума за здравеняк, герой да има български корен и чрез келтско посредничество да е попаднала в речника на германските народи. Да, така е, но пък е факт, който за съжаление е неудобен.

    Уверихте ли се, че не е нужен световен заговор, за да се укрива истината за българите? Гърци, французи, ирландци, англичани и немци не са се събирали в тъмни стаички да наговарят срещу нас. Действано е поеднично, всеки със своят си интерес. Много неща се знаят, но защо му е на някой да споменава нещо, ако не му оттърва?


    Сребърен съд от Панагюрище - НАМ София

    Премълчавайки важни данни, западните учени улесниха определени недобросъвестни личности, които създадоха лъжи за произхода на българите. Лошото е, че създаде ли се една тенденция, оформи ли се едно вярване, е много трудно то да се превъзмогне, независимо дали почива на истината, или не.

    Нашата единствена вина е, че дедите ни са били велик народ, който е играл важна роля в миналото, ето за това сме неудобни на новите господари, желаещи да градят слава и престиж. За да получим обратно своето, първо трябва да го заслужим, т.е. да се върнем обратно при корените си, да станем такива, каквито бяха предците ни: честни, смели, добри и великодушни. Време е да облечем дрехата, която ни подхожда и да захвърлим дрипите на злобата, алчността и безразличието. Нека да простим на тези, които изопачиха историята ни, търсим ли добро, ще го постигнем с добро! Станем ли духовно силни ще се превърнем отново в ковачи на бъдещето!


    doliche-JupiterDolochinosulpiciusPudens

    * За халибите-халдеи се казва, че са различен народ от месопотамските халдеи –гадатели, обитавали библейските земи ( Ур Халдейски). Дали наистина е така ще разберем след време. Първите ковачи са били и боготворени, техните знания са считани за магически и свръхестествени. Ковати означава кова на старобългарски, но кобение означава гадане, а ковъ-коварен. Името на халдеите ( калдеите) се е запазило в руската дума калдун – магьосник.

    ** Ще напомня за работата на Гамкрелидзе и Иванов, които определят езика на гутите в Двуречието (Ирак) като прототохарски, а от сравнението на тохарския с български се оказа, че двата езика са изключително близки.

    *** Според О’Райли белгите са същият народ както и болгите ( фир болг) известни от ирландските предания. За този войнствен народ се казва, че е дошъл от Югоизточна Европа. ( Дж. Фицпатрик). В действителност с появата на желязото в Средна и Западна Европа се забелязва и поява на нов тип погребални ритуали, нова порода коне, нов тип оръжия и керамика, чийто произход се крие в тракийските земи.


    Тракийски конник от град Стоби

    Има доста интересни галски имена: Аспериус, Борисус, Борилус, Кобер, Корсиос, Кровус, Курмисус, Персинус, Телиакус, Токетус ( Холдер, Alt-celtischer Sprachschatz ), които приличат поразиелно на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Кубер, Корсис, Кроват, Кормесий, Персиян, Телец и Токту.

    В Британия са почитани богинята Лата, богът на вятъра Ветирис, а в Галия богинята земя - Земела. Ако тези данни бяха споменати преди време, нямаше да е възможно да се създадат измислиците за тюрко-алтайския произход на българите.

    Други екзотични галски имена са Беса, Гетиус, Дакус, Гордус, Котус, Котило, Мокус които на практика са тракийските Беса, Гета, Даукос, Гордус, Котус, Котела, Мокус.


    Карта по Херодот, "Описания".

    С това списъка на странните галски имена ( необясними на келтски) не свършва, има много други: Балио, Балиус, Боисил, Бойникус, Бледос, Белин, Бодило, Бранкус, Баланос, Ботиус, Бото, Дано, Дана, Дейкос, Дейка, Деда, Дева, Камониос, Кото, Кремона, Лада, Лад, Любия, Мариция, Медуна, Медула, Миро, Стойкус, Тате, Тато, Татуло, Ярила, Яровид....

    В предишни постинги бе обяснено, че древните тракийски походи, а не някаква мнима индо-европеска родина са причината за приликата на много езици. Тъи както римляните са разпространили своята реч, така и много от племената на дедите ни са потеглили в различни посоки и са повлияли други народи. Понеже траките са трън в очите на тези, които се кичат с чужда слава, още от древността предците ни са охулени и оклеветени несправедливо.


    Осем коня от Летница - сребърен съд

    Има и друго, десет древни автора свидетелстват за тракийски поход към Индия. Това са Филострат, Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний и Страбон. Не съществуват никакви сведения за древен поход на германи, келти, или латини към страната на брамините.

    В индийските предания пък се говори за божествен народ БРГУ. Те били бойци колесничари ( както са описани траките), а самото име БРГУ/ БЛГУ напомня на това на тракийското племе БРИГИ. Споменато е също, че скитите ( сака) са потомци на воинската класа на древните арийци.



    Триумфално шествие на Дионис .

    (Б.р. По – късно - известният старогръцки, а в последствие и римския пантеон също заимстват една трета от своите богове от тракийските си съседи – неустоимия Дионис (Бакхус) , свирепия Арес (Марс), великия Загрей става Зевс (Юпитер), Великата богиня майка Бендида-Кибела става Хера (Юнона) и пр. Траките не само че обогатяват със своите богове и герои гръцката и римската митология, но дават и мистериите, сериозните култове и част от празничната система на Средиземноморието и Черноморието, която е съхранена в редуциран вид и сега.)


    Тракийски херос от музея в Истанбул

    Дион Касий определя тракийското племе даки като клон на скитите, Стефан Византийски също твърди, че скитите са тракийски народ ( СКЮТИ ЕТНОС ТРАКОН). Според Страбон СКИТИ означава СКИТАЩИ ( на гръцки – номади). Щом племенното название на скитите е обяснимо на български, то те са и наши деди.


    Скитски конник от Мламово

    Когато някои народ завладее нови територии, след известно време той налага свои топоними и хидроними, това са направили и нашите деди траките. Ведическите имена на реки Бара, Раса и Кубха са обясними не на латински, немски, или ирландски, а на български. Малките реки у нас са наречени бара. Раса означава роса. Кубха отговаря на ст.блг. купати се-къпя се. Реката е била мястото за къпане в древността.

    Арийската планина Имеус носи същото име както тракийската Емус, която до XIX-ти век наричана Емъ ( Стара Планина). Днес само най-източната част на Стара Планина е запазила древното си име. Става дума за нос Емине.


    Тракийски конник от Tekirdag Museum

    Разбира се не може един народ да пребивавава в дадена територия и да не остави следи. Тук ще спомена, че в Индия са намерени оръдия на труда, които имат прототип в Тракия, а не в Германия, Италия, или Британия. В Пакистан и Афганистан е окрита особена керамика имаща паралели с тази от Тракия ( от района на Перник, чавдар-кремиковска култура ). Досега обаче съпоставка не е правена и тези данни са неизвестни на широката публика.

    Погребалните обичаи на дедите ни са идентични с тези на ведическите арийци, но нямат нищо общо с обичаите на латини, германи, или ирландци.

    Древноиндийските божества Сварга, Сурия, Бага, Паржания, Баларама, Крсна и Дакса са и нашите Сварог, Зория, Бог, Перун, Белобог, Чернобог и Дажбог.


    Златни обеци от Враца -380-350 пр.Хр., изящно украсени в долната част с фигурки на сфинксове, соларни и растителни орнаменти, намерени при погребение на тракийска принцеса от царската династия на трибалите.

    Не прави ли впечатление, че археологически находки, обичаи, хидроними, а и божества на древните индийци са много по-близки до нашите, отколкото до който е да е било друг народ? Защо тогава да не вярваме на Ариан, Ноний, Срабон, Плиний и др. че е имало тракийски поход към Индия.

    Използвана литература:

    M.Coulson, Sanskrit, University Press, Oxford, 1982;
    W.Dwight Whitney, Sanskrit Grammar, LPP, Delhi, 2003;
    A.A.MacDonell, Sanscrit Dictionary, University Press, London, 1954;
    J.Chawla, The Rigvedic Deities and their Iconic Forms, Munshirram Maniharlal Publ. Dehli, 1990;
    V.Govind Apte, Sanskrit, Hipocrene Books INC, New York, 1996;
    S.Piggot, Prehistoric India, Penguin Books, Harmodsworth, 1950;
    M. Wheeler, Civilizations of the Indus Valey and Beyond, Thames&Hudson, 1966;
    Komitee fur Kuktur der Volksrepublik Bulgarien, Jungesteinzeit in Bulgarien, Goetz Druck KG, Wunsdorf, 1981;


    Тракийски конник от Адамклиси. Тракийската култура се разпространява от двете на страни на Босфора без никакво пространствено прекъсване и разделяне.

  • СЕС бойкотира дядо Кирил

    Софийският епархийски съвет бойкотира дядо Кирил



    Столицата заплашена да остане без делегати за патриаршеския събор


    Разширеният състав на Софийския епархийски духовен съвет бойкотира Варненския митрополит Кирил, който до избора на нов патриарх е и наместник на православната ни църква.

    До поредния скандал в Църквата ни се стига, след като днес 4-мата епархийски съветници и петимата архиерейски наместници, под ръководството на епископ Йоан и в отсътвието на Кирил, категорично отхвърли списъка на временния патриарх от 23-ма души (от тях според Устава на БПЦ трябва да останат само 10 – бел.ред.), които трябва да участват в избора на новия патриарх на събора, свикан за 24-ти февруари.

    Софийските духовници смятат, че в цивилната квота, предложена от Варненския митрополит, попадат хора, които не са разпознаваеми сред миряните (шефът на БАН Стефан Воденичаров, Аксиния Джурова, Антон Дончев – бел.ред.), които са бивши сътрудници на ДС, информира Bulgariautre.bg.

    Освен това липсват представители от шесте духовни околии, както и избиратели от архиерейските наместничества в Дупница, Ихтиман, Кюстендил, Самоков, Годеч, Радомир и Трън, а предложените от дядо Кирил били непознати за архиерейските наместници. Според участниците в Софийския епархийски духовен съвет предложените от митрополит Кирил са: негови съученици, хора с лош авторитет, бивши разколници, алкохолици и такива, за които има съмнения в хомосексуални наклонности.

    Така на практика тази неделя, когато всички митрополии в страната ще трябва да изберат своите 10, София ще остане без делегати за патриаршеския събор в края на февруари, когато 148 души – 14 митрополити, всички епископи и избраните от митрополитите делегати трябва да изберат, този, който ще седне в патриаршеския трон на покойния Дядо Максим.

    www.blitz.bg...cle/175425



    Патовата ситуация с неделните изборите на епархийски делегати в София за патриаршеския събор не се промени и след петъчното заседание в петък, за което дядо Кирил като и.д. Софийски митрополит се върна спешно от Грузия, информира "24 часа".

    Ден преди това Епархийският съвет единодушно отхвърли листата с избиратели, тъй като в нея липсват представители от шесте духовни околии, а предложените от дядо Кирил били непознати за архиерейските наместници. Липсват представители и от архиерейски наместничества (Дупница, Ихтиман, Кюстендил, Самоков, Годеч, Радомир и Трън), от Епархийския съвет, както и протосингела на Софийска митрополия.

    Обявеното за 10 часа заседание закъсня с 2 часа заради митрополит Кирил. Той дал същия списък от 20 души и приканил поименно всеки заседател да го утвърди и да подпише протокола, пояснява "24 часа". Отново обаче никой не оставил парафа си, каза участник в заседанието и добави: "Не сме влизали в конфликт с владиката, но той авторитарно не се съобрази с нито едно мнение на заседаващите. А сред тях е духовният елит на Софийска епархия, някои са с 23-25 години стаж на архиерейски наместници, на които патриарх Максим бе гласувал доверие. Такъв парадокс в историята на Църквата ни няма."

    Ситуацията е патова, защото или в Софийска митрополия няма да има избори в неделя, или те ще бъдат нелигитимни, тъй като е нарушен чл. 44, ал. 2 от устава на БПЦ, смятат богослови. Независимо от липсата на легитимно решение дядо Кирил е приканил в неделя да се явят в Софийска митрополия и да гласуват всичките 42-а епархийски избиратели. Техният вот трябва да определи от списъка на владиката (така и останал неодобрен от Софийския Епархийски съвет) 10-те избиратели от епархията, които ще гласуват при избора на новия патриарх. Изборът на нов патриарх на Българската православна църква ще се проведе на 24 февруари 2013г.

    http://www.novini.bg/news/111678-%D1%81%D0%BA%...



    Възстановена през 1953 г., в следващите шест десетилетия Българската патриаршия преживява епохата на държавен атеизъм, на разделение и разкол, на агресивен медиен и обществен интерес. От началото на комунизма до днес Българската църква е управлявана от трима предстоятели - екзарх Стефан (1945-1948), патриарх Кирил (1953-1971) и патриарх Максим (1971-2012).

    Нека сега всички се молим усърдно и горещо, за да можем след избора на 24 февруари 2013г. да кажем - ето иде "духовния меч, който е Божието слово" (Еф. 6:16-17) и още да можем да възкликнем заедно с думите на св. апостол Павел: "Такъв първосвещеник ни трябваше: свет, незлоблив, непорочен!".

  • АСТРОНОМИЯ НА ПРАБЪЛГАРИТЕ

    2013 - ГОДИНАТА НА ЧЕРНАТА ЗМИЯ (ДИЛОМ ТВИРЕМ) - ГОДИНАТА НА ОСНОВАТЕЛИТЕ

    Източници: http://www.ndt1.com/article.php?story=20051217... NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    Из статията на доц. Александър Илиев „2350 г. пр. Хр.: Българите създадоха най-точния календар”.
    Из статията на ВЕСЕЛИН КАНДИМИРОВ, „Прабългарският календар. Опит за възстановка”.



    Днес почти всеки знае своята "китайска зодия". В целия свят е познат 12 годишния циклов "китайски" календар. Според него годината, която започва, ще бъде белязана със знака на Черната водна змия. Според Източния календар тя започва близо 2 месеца след календарната, на 10.02.2013 и ще продължи до 31.01.2014 г. Нейният космичен елемент е водата, а цветът на змията – черен.

    Но има не малко основания да твърдим, че той е взаимстван или поне възникнал поне две хиляди години по-късно от подобния нему трициклов животински календар на старите българи.

    Дори и днес, когато светът се гордее с космическите си постижения, учените установили, че не може да бъде създадена по-точна календарна система от древнобългарската! Това означава, че българите са познавали до съвършенство космическите цикли и движенията на планетата Земя в пространството. И то няколко хилядолетия преди Христа, когато повечето народи са живеели в епохата на каменната ера!

    Учени от ЮНЕСКО били поразени от гениалното решение намерено от предците ни на математическата задача с чепатото число 365. Старите българи знаели, че годината има 365 изгрева и залеза и само веднъж в нея сянката на човек ставала най-голяма - в деня на зимното слънцестоене. Нашите предци просто обявили този ден за нулев. Енинак, което преведено на съвременен български ще рече - Единствен ден - станал официалната Нова година. А народът ни от векове го нарича Еднажден или Игнажден (22 декември). По-логично от това комай няма.

    Изваждайки деня Енинак, оставали 364. Те се делели на 4 - броя на сезоните - без остатък. Точно по 91 дена траел всеки от тях. За да ознаменуват началото на сезона, древните българи решили да направят първия месец на всеки сезон от 31 дни, а другите два по 30. Когато се появявал ефектът на закъснение по време на така наречената високосна година, предците ни правели нулев и деня на лятното слънцестоене - 22 юни (Еньовден). По този начин отпадало известното ни неудобство всяка година да местим календара с един ден напред.

    Така според предложените описания календарът се състоял от 12 месеца с фиксиран брой дни (8 месеца по 30 дни и 4 по 31) и два допълнителни дни извън месец или седмица: Игнажден или Еднажден (22 декември), който се е смятал за първия ден в годината и Еньовден (22 юни), който се добавя само във високосни години.

    Народът на българите си знаел, че всеки нов сезон започвал с неделя (която била и сезонният празник) и завършвал в събота. Така тримесечието се деляло точно на 13 седмици, а годината на 52. При това и простият земеделец знаел без всякакъв справочник календара. На тези древни българи дори крепостите и защитните валове били ориентирани по посоките на света.

    Учените от ЮНЕСКО нарекли това деление "златното българско календарно число". Тъй като календарната ни система се основавало на слънчевата година и 12-годишният орбитален Юпитеров цикъл, те лесно изчислили, че слънцето е било в съзвездието Сомор (Мишка) по българския календар, когато същият бил създаван преди около седем хиляди и петстотин години. И тяхното предложение било след определено време да се изработи проект за възприемане на съвършения български слънчев календар от всички жители на земята.



    Нека сега отворим юмрука и погледнем дланта си. Забелязваме, че пръстите ни имат по три фаланги. Ако докосваме с палеца си всяка от фалангите на четирите си пръста, ние можем да оприличим всяка от тях на определен месец и да запомним докъде точно сме стигнали. Но 12 са не само месеците. Толкова са и часовете на деня и нощта. Дясната ръка символизира времето за работа, т. е. деня. Лявата представя времето за почивка с неговите също 12 часа. Това число се оказва удобно и при пресмятането на броя на седмиците в сезона. Те са точно 12 плюс 1. Когато изброим дванадесетте седмици (разбирай фаланги), трябва само да изправим палеца си, за да обозначим и последната седмица от сезона. И да започнем броенето отначало.

    Тази практика е усвоена от всички съседни народи. Ползват я също индийци, пакистанци, афганци, таджики, туркмени, казахи, тибетци. А сънародниците ни в майчините земи скромно казват - това е по нашия календар.

    Животните от неговия цикъл не са случайно избрани. Те посочват на земеделеца, скотовъдеца, воина и кана сюбиги месеците чрез най-активните представители на фауната за 12-те годишни периода. Затова и днес в България, а и в прародината ни има Миши празници, Конски празници, или кушии, Вълчи празници, Петльовден и т. н. Те са тъкмо в началото на всеки месец от древния български календар.

    Когато кана сюбиги Борис покръствал българите, той успял да съхрани и "миропомаже" цели 36 такива празника. Те станали християнски и такива се считат у нас и до днес. Византия е била принудена да приеме това условие. Така народният календар на българите продължил да живее паралелно с неточното християнско летоброене.

    Шествието на българския календар продължава. В полезрението на родната ни наука попадат селските и градските чешми от епохата на Възраждането. На много от тях редом с годината, изписана с цифри, е вдълбан и барелеф на животно. Без изключение тези животни съвпадат с 12 годишния циклов (пра)български календар и съответстват на отбелязаната година от християнското летоброене. Така народната памет си е проправяла път, подобно на водата, шуртяща от чучурите, за да достигне до наши дни и да ни предаде чрез посланието на камъка календара на дедите ни.



    Основният източник на данни за календара е "Именникът на българските владетели". През 1866 г. руският учен Андрей Попов в труда си „Обзоръ хронографовъ русской редакции” публикува текста на "Именника", вмъкнат в текста на летописа "Елински и римски летописец", веднага след Четвърта книга на царете, на който не може да даде обяснение, но отбелязва, че в него се срещат имена на владетели от Първото българско царство.

    Така за пръв път влиза в научно обращение документът, който днес познаваме като "Именник на българските владетели". Той ни съобщава датите на възцаряване на тринадесет български владетели. Още две дати от този календар научаваме чрез две други находки: известната Чаталарска колона на хан Омуртаг и приписката на черноризец Тудор към Четири слова против арианите. От тях първата е особено важна, защото съдържа двойна датировка – по българския и византийския календар, с което позволява да свържем двете системи. Така ние знаем общо петнадесет дати, означени посредством българската система на летоброене.

    През 50-60-те години на миналия век, под влияние на съветската историческа школа за "тюркския произход на прабългарите", българските историци начело с проф. Васил Златарски възприемат названието на този документ, като "Именник на българските ханове" тъй като титлата "хан" е владетелската титла, произлизаща от Централна Азия и е била разпространена най-вече сред монголите и тюрките. Единствената титла упомената в "Именника", обаче е титлата "кнsь"/"кънѧѕь" и "князе", коренспондираща и с изписаната такава в каменните надписи на Омуртаг и Маламир "КАNA" или "КАNAC", транскрибирана на два пъти: веднъж от старобългарски на гръцки и втори път на кирилица. Йоан Екзарх също пише: „И у българите князете стават според техния род". А както потвърждава историка Д. Съсълов, гръцка дума „канас" няма. Има я само в българските писмени паметници, писани с гръцки букви. „Къназь" и „канас" са били еднакво непознати за гърците. Така, че "кнsь"/"кънѧѕь" всъщност е старобългарска дума. Още нещо много интересно - на езика на траките, думата "КАНОС" също означава КНЯЗ и е сродна е на галската КУНОС - княз, вожд. Затова днес е възприето документа да бъде наричан с по-точното наименование "Именник на българските князе" или "Именник на българските владетели".



    Именникът познаваме в три късни преписа от 15-16 век, руска редакция. В тях има малки различия. Негов нормализиран превод поместваме по-долу:

    Авитохол живя 300 години. Родът му (беше) Дуло, а годината (на възцаряване) дилом твирем.

    Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината дилом твирем.

    Гостун, наместник негов, 2 години. Родът му Ерми, а годината дохс твирем.

    Курт управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината шегор вечем.

    Безмер 3 години. Родът му Дуло, а годината шегор вечем.

    Тези 5 княза управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде отсам Дунава Исперих, княз също и досега.

    Есперих княз 61 година. Родът му Дуло, а годината верени алем.

    Тервел 21 години. Родът му Дуло, а годината му текучитем твирем.

    ...(Неизвестно име) 28 години. Родът му Дуло, а годината му дван шехтем.

    Севар 15 години. Родът му Дуло, а годината му тох алтом.

    Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегор твирем. Този княз промени рода Дулов, сиреч вихтун.

    Винех 7 години. Родът му Укил, а името на годината му шегор алем.

    Телец 3 години. Родът му Угаин, годината му сомор алтом. И този беше от друг род.

    Умор 40 дни. Родът му Укил, а годината му дилом тутом.




    Пробив в изучаването на Именника прави финландският езиковед Микола през 1913 г. Той установява, че неславянските изрази в Именника се състоят от две думи: първата е име на животно, а втората е числително редно и че те заедно означават датата, на която съответният владетел е поел властта.

    Със средствата на сравнителното езикознание Микола показва, че „дилом” означава „змия”, ”шегор” – „бик” или „вол”, „дохс” – „свиня”, „дванш” – „заек”, „тох” – „петел” и пр. Съответно редните числителни той разчита като „първи” (елем), „трети” (вечем), „четвърти” (тутом) и т.н.

    Дори от непрофесионален прочит на Именника се вижда, че той се състои от две, разделени във времето части. Първата част обхваща времето на петте князе, управлявали „оттатък Дунав с остригани глави". Тя завършва с думите: „и след това дойде отсам Дунава Исперих, княз също и досега”. (В оригинала: „и потомъ приде на страноу ΔунаЅ Исперих кнsь тожде и доселΊ”.) Очевидно е, че този текст е много ранен, може би още от времето на Аспарух. По това време той би могъл да бъде записан само на гръцки. Прабългарски надписи в оригинал на този език са известни още от времето на Тервел, следователно допускането е вероятно.

    Втората част е продължение на първата и е много по-късна. Най-ранната дата, към която можем да я отнесем, е след царуването на последният споменат хан – Умор. В действителност, следвайки логиката на текста, трябва да я преместим още по- далеч – към времето след покръстването на българите и появата на българска писменост.

    Тази отдалеченост във времето означава и наличие на поне двама автори.
    Това налага да изберем за основа на нашия анализ само първата част. В нея ясно прозират два годишни цикъла – един шестдесетгодишен и един десетгодишен.

    Шестдесетгодишният цикъл личи в текста: „Ку`рт управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината шегор вечем. (Под името Ку`рт /вълк/ се има в пред вид владетеля на България и котрагите Кубрат/Кроват, основател на "Старата Велика България" ).

    Безмер 3 години. Родът му Дуло, а годината шегор вечем”. Вижда се, че шестдесет години след годината шегор вечем, при възцаряване наследника на Курт - Безмер (известен ни още и като Бат Баян, който след 3 години управление станал васал на хазарите) следва пак година шегор вечем. От това можем да извлечем зависимостта:
    шегор вечем + 60 = шегор вечем.



    Този цикъл се потвърждава и от текста: „Авитохол живя 300 години. Родът му (беше) Дуло, а годината (на възцаряване) дилом твирем.

    Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината дилом твирем”, откъдето следва зависимостта
    дилом твирем + 300 (т.е., 5 пъти по 60) = дилом твирем.

    Свидетелство за десетгодишният цикъл се съдържа в текста: „Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината дилом твирем.

    Гостун, наместник негов, 2 години. Родът му Ерми, а годината дохс твирем”. От него следва:
    дилом твирем + 150 = дохс твирем,

    а също така и
    твирем + 150 (т.е.,15 пъти по 10) = твирем.

    Думата „твирем” в преписите се среща под формата твиремъ, тверимъ и втиремъ. Очевидно правилната форма е „твирем”.

    След като установихме наличието на тези два цикъла, третият такъв, съдържащ имената на животни не може да бъде друг, освен дванадесетгодишен.

    Изказвано е предположение, изградено върху останките от каменен релеф с изображение на заек, че дванадесетте колони в Кръглата църква в Преслав са символизирали дванадесетгодишния цикъл на този календар, като над всяка от тях е стояло изображение на съответното животно.

    Имената на животни в прабългарския календар, известни от изворите, са 9:
    сомор = мишка, шегор = вол, текучитем = овен (коза), дилом = змия, верени = змей или дракон, етх = куче, дохс = свиня, тох = петел, дван(ш)= заек.
    Възможни наименования са още бöри=вълк и/или баръс=барс, вместо маймуна и тигър, както и аспа = кон (санс.), коренспондиращо с елементите азд, асп, (е)спехь = яздя, бързам, бързина, познати ни от антропонима АСПАРУХ.

    а имената на числителните – 7:
    алем - първа, твирем = трета, бехти = четвърта или осма, вечем = пета, (ш)ехтем = шеста, тутом = втора или седма, алтом - последна.


    Ако установим със сигурност тяхното значение ще можем да възстановим половината от имената на 60-те години в календарния цикъл и, след като имаме връзка между прабългарското и византийското летоброене, да уточним важни дати в българската история. Но преди да сторим това ще разгледаме възможните различия между китайския календар и неговата (пра)българска модификация.



    Възможни различия между двата календара

    Когато някоя култура приспособява готов календар за своите нужди, тя неизбежно прави изменения в него. Например, повечето от склавините, както и българите, приемайки християнския календар, сменят имената на месеците със собствени такива. Разлики между китайския и прабългарския календари можем да предполагаме в следните посоки:

    - начало на летоброенето. Китайския календар започва летоброенето си от легендарните дати 2637 или 2697 пр. Хр. Нямаме сведения дали прабългарският ги е ползувал. Началната дата е нещо, което често се променя в един и същ календар. Нека припомним юлианският календар, който е ползувал различни ери: диоклетианова, от сътворението на света, от Рождество Христово и пр.

    Прабългарското летоброене е имало свое собствено далеч по-старо начало. Най-продължителният период, за който има данни се равнява на 6328 древнобългарски години.

    Отбелязан е във фрагментарния надпис на Омуртаг и се отнася към 823-та година от новата ера: “[…на владетеля] името е [Омуртаг кана сюбиги]. Годината от появата на истинския бог бе 6328. Принесоха жертва и се заклеха за вписаните в книгите [взаимни договори]…”

    Това историческо свидетелство може да се приеме за доказателство за ранните начала във времеизмерването по българския календар. Според предположението на големия български историк проф. Васил Златарски това начало се отнася към 5 505 г. преди новата ера. - http://bg.netlog.com/go/out/url=http%3A%2F%2Fww...- (притурка 472). В този смисъл можем да пресметнем, че настоящата 2013 година след рождението на Христа всъщност се явява 7518 г. от началото на древнобългарското летоброене. Така Българите се нареждат сред народите с най-древно времеизмерване – показателен факт за древността на произхода на българите!

    Така доказахме предположението, че прабългарският календар е модификация, със сигурност предхождаща китайския цикличен календар.

    - начало на годината. Китайската година започва, както споменахме, в периода между 21 януари и 21 февруари. Това начало може да се мени с часове и дори дни в зависимост от географската дължина, защото се изчислява по фазите на луната. По тази причина новата година във виетнамският календар, много близък до китайския, започва ден по-рано – между 20 януари и 20 февруари. В тибетския календар разликата може да бъде и месец. Монголската година е започвала през есента и по-късно, под влияние на китайската нова година, началото се е преместило в януари-февруари. Разлики в изчислението на годишното начало има и при японския вариант на календара.

    Българската година, е започвала на 22 декември, Игнажден, деня на зимното слънцестоене.

    - начало на шестдесетгодишния цикъл. В китайския календар той започва с годината дзя дзъ, т.е., плъх 1. Така е и при повечето от останалите негови модификации. В тибетския, обаче, цикълът започва от годината на заека. При по-нататъшния анализ на прабългарския календар ще стигнем до извода, че при него най-вероятно началната дата е била друга. Учените от ЮНЕСКО, обаче, изчислили, че слънцето е било в съзвездието Сомор (Мишка) по българския календар, когато същият е бил създаван.

    - имената от животинския цикъл. Те са силно податлива на изменения част от календара. Преводът на имената може да доведе до колебания от рода на коза/овца, вол/крава/бик/бивол, плъх/мишка и пр. При народи, които не познават или нямат дума за някое животно, то може да бъде заменено с друго.

    Например, в казахския вариант на календара вместо дракон срещаме охлюв, във виетнамския вместо заек – котка, вместо вол - бивол и т.н. Много вероятно е в прабългарския календар вместо маймуна и тигър да присъствуват съвсем други животни - лисица и барс/вълк, което би затруднило идентифицирането им. Поредността на животните, обаче, е една и съща във всички известни модификации на календара.



    Годините и числителните в една група могат да бъдат или само четни, или само нечетни. Те не могат да се комбинират с членове на другата група. Примерно, не може да има година дилом алтом или сомор твирем. Засега не можем да кажем коя група от каква четност е.

    Тези резултати показват още една разлика между прабългарския и китайския вариант на календара. Докато при китайския имената на годините не съдържат числителни и, следователно, не носят информация за собствената си поредност, при прабългарския те действително представляват образувания от типа на шегор първи, шегор трети, шегор пети и т.н. И тук забелязваме нещо изненадващо: шегор е втора година от китайския дванадесетгодишен цикъл и би трябвало да се комбинира с четни числителни, т.е., бихме очаквали съчетания като шегор втори, шегор четвърти... шегор десети. Вместо това в българския календар намираме съчетанията шегор първи, шегор девети и т.н. Тоест, нечетните години от дванадесетгодишния цикъл се съчетават с четни числителни и обратно, четните години – с нечетни числителни.

    Не можем да допуснем, че началото на цикъла ще започва са друго числително, освен "първи". Затова единственото обяснение, което можем да дадем е, че животинският, а оттам и шестдесетгодишният цикли са започвали не от годината на плъха, а с друго животно. Кое е то ще разберем, ако погледнем фиг.1 - малко по-долу. На нея се вижда, че годината шегор алем съответствува на китайската година вол 8. Но поредността й при нас в действителност може да се съчетае само с нечетно числително, т.е. вол 9. За да има съответствие между названието и поредното й място в цикъла, последният трябва да започва една година по-рано, т.е., в година дохс/свиня. Това съждение се подкрепя и от израза "сомор алтом" (година на мишката, последна) в текста "Телец 3 години. Родът му Угаин, годината му сомор алтом" от Именника, докато в китайския календар цикълът винаги започва с годината дзя дзъ, т.е., плъх, година 1-ва.

    Стигаме до важния извод:
    прабългарският шестдесетгодишен цикъл започва от година дохс.

    Не знаем каква е причината за това. Може би трябва да я търсим в обстоятелството, че в китайския календар годините вол, заек, змия и т.н. се свързват с тъмното, слабо, женско начало Йин, а годините плъх, тигър, дракон и пр. със светлото, силно и мъжко начало Ян. Ако в прабългарската култура нечетните числа също са се свързвали със слабото начало, а четните – със силното, е възможно желанието „слабите” години да заемат нечетни места, а ”силните” – четни да е причинило изместване на началото на цикъла с една година назад. Тази промяна не е толкова необикновена. Нека напомним, че и тибетският календарен цикъл започва с друга година - на заека, която също е „слаба”.



    Връзка с други календарни системи

    Следващата стъпка е да съпоставим тази структура с някои известни календарни системи – по същия начин, както частично съхраненият скелет на изкопаемо животно се налага върху скелета на съществуващо подобно. Така ще открием приликите и разликите и ще можем да съдим за характера на липсващите части.

    Можем да сторим това благодарение на една щастлива случайност – запазената Омуртагова колона с Чаталарския надпис.

    На фиг. 1 е показана връзката между византийското, григорианското, прабългарското и китайското летоброене. От фигурата виждаме, че годината шегор алем съответствува на китайската година син чоу, която е 38 година от шестдесетгодишния цикъл или вол 8. През 821 г. сл. Хр. тя е започнала на 6 февруари и е свършила на 26 януари 822 г. (Приемаме, че началото на българската година е същото, както на китайската.) Тъй, като 15 индиктион, или византийската 6329 г. от сътворението на света, започва на 1 септември 821 г. сл. Хр., датираното събитие е станало в периода между тази дата и 21 януари 822 г., когато свършва и разглежданата година шегор алем. (Датите са определени според правилата за изчисляване на китайската нова година.)



    От тук стигаме до важния извод:

    шегор алем = вол 8 или:
    шегор = вол.

    Като заместим шегор с вол в уравнение (2), получаваме също:
    дохс = свиня.

    Тогава от уравнение (1) получаваме:
    дилом = змия.

    Освен това, научаваме, че 821 г. [b](КАКТО И ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ, ЗАВЪРШВАЩИ НА 1 ГОДИНИ от григорианския календар) Е ГОДИНА АЛЕМ.[/b]

    Авитохол и Ирник

    При четене на Именника прави впечатление „поразителното”, както го нарича Рънсиман, сходство на името Ирник с атиловия син Ернах. Бихме казали дори, че това е повече от сходство. Приск Панийски, съвременник на Ирник, изписва името като Ηρναχ („Хернах”, „Hernach”). По времето, когато е писан Именника, знакът Н вече е изгубил придиханието си и се произнася като "и". Като вземем предвид и склонността на „а” да преминава в „и” в езика на преписвача (засвидетелствувано с предпочитането на формата „Исперих” пред „Аспарух”), и близостта между „ch” и „к”, можем да приемем формата Ирник почти като кирилска транскрипция на Нρναχ.



    Повечето историци отъждествяват Ирник с Ернах и Авитохол с Атила. Разбира се, в съзнанието на прабългарския автор Авитохол не е бил този Атила, който знаем днес. Това е бил просто легендарният (легендарен за нас, но реален за българите) основател на българския царски род. Но не можем да отричаме наличието на рационално зърно в преданието.

    У народите, не притежаващи литература, историята се предава по устен път. (Има податки, че прабългарите са ползували някаква „рунна” писменост, може би вариант на тюркските руни, но тя не е създала литература – по същия начин, както скандинавските руни не са създали скандинавска литература.) Тези предания преди всичко са съдържали имена и датировки – най-достоверната част от историческата информация поради информационния си излишък. Ранната част на Именника може да е запис на едно такова предание.

    Ще отбележим, че годината на смъртта на Атила (и на овластяване на сина му Ернах) – 453 сл. Хр. – е наистина година змия, т.е., дилом. Правим това не за да вземем страна в спора, а за да локализираме и втората част от името на годината - твирем. Според китайския календар 453 г. е тридесетата циклова година, т.е., змия 10. Следователно:

    453 (КАКТО И ВСИЧКИ ЗАВЪРШВАЩИ НА 3 ГРИГОРИАНСКИ ГОДИНИ) е ГОДИНА ТВИРЕМ.
    От уравнение (3) знаем, че твирем + 2 = вечем. Следователно:

    всички ЗАВЪРШВАЩИ НА 5 ГРИГОРИАНСКИ ГОДИНИ СА ГОДИНИ ВЕЧЕМ.

    Така вече знаем мястото и приблизителното значение на три от годините и три от числителните в прабългарския календар.

    Тъй, като вече знаем, че григорианските години, завършващи на 1 са алем, можем да запишем:
    алем + 2 = твирем (3)

    възможни години тутом са грегорианските години, завършващи на 2 или 7, което означава вечем + 2 или твирем + 4.

    Сега нека припомним:

    Григорианските години, завършващи на 1, са години алем
    тези, завършващи на 3, са години твирем
    тези, завършващи на 5, са години вечем


    Календарът е може би най-големият принос, който българите са дали на света. С него ние сме влезли в голямото семейство на цивилизованите народи. И ако с нещо трябва да започват учебниците на децата ни по родинознание и история, то е именно с древния български календар.

    Добре е да знаем, че настоящата 2013 ГОДИНА ПО ГРЕГОРИАНСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ Е ГОДИНА ДИЛОМ (змия) ТВИРЕМ (трета) по 12-годишния циклов животински календар на старите българи, каквато е била и ГОДИНАТА НА ВЪЗЦАРЯВАНЕ НА ЛЕГЕНДАРНИТЕ ОСНОВАТЕЛИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЦАРСКИ РОД - АВИТОХОЛ И ИРНИК.



    Прабългарите идват по нашите земи от своята далечна прародина в Азия. Тук, върху земите на древните траки, обединили силата и мъдростта със славяните, те създават в Европа една нова БЪЛГАРИЯ, наречена Дунавска, на която било писано да оцелее през вековете до днес, за разлика от останалите шест, просъществували по-кратко във времето и пространството - Кубратова, Волжка, Кавказка, Панонска, Алцекова и Куберова. Вероятно не само на военната сила и бойните им умения днес дължим съществуването на нашата Родина.

    Гербът на Аспарух змия с опашка на риба определя годината на възцаряването му като годината на змея, в цикъл вода от 12 годишния циклов календар на българите.



    От Именника знаем, че годината, в която се възцарява Исперих/Есперих, е година алем (верени алем). Единствената година алем в периода от 667 до 681 е 671. (681, годината, която приемаме за начална на Българската държава, не ни върши работа, защото е дилом алем.) Следователно, ВЕРЕНИ АЛЕМ СЪОТВЕТСТВУВА НА 671 г. сл. Хр., а верени = змей.

    Съгласно каменния надпис от с. Балши, Албания, княз Борис е покръстил българите в годината етх – бехти. Същото се казва и в приписката на черноризец Тодор Доксов, син на Борисовия брат Докс: “В същата година (907) на 2 май в събота вечерта почина божият раб, бащата на този княз … .Този Борис покръсти българите в годината етх – бехти” , т.е. година етх (куче, 866 г.), месец бехти (вероятно осми месец).

    Мъжеството на духа и мъдрия съюз със склавините – потомците на някогашните гети, даки и мизи - са изворът, от който черпи сили новата държава.

    Но колко народи са печелили битка след битка, колко държави са "превземали" света, оцветявали са картата на континентите с цветовете на своето знаме, а след това са изчезвали от лицето на историята и днес тънат в забрава. Съществуването на една държава не може да се крепи само на острието на меча. За да пребъде тя във вековете и да бъде призната от Великите държави, особено на Стария континент, то тази държава трябва да докаже, че е достойна да заеме своето място на картата на Европа. Е, прабългарите са направили това. Те идват тук на Балканския полуостров не като "диви и варварски" племена, както са се опитвали да ги представят, а носят със себе си културата и мъдростта на източните арийски народи. И съвършени за онова време астрономически познания.



    Защото такъв календар, като този създаден от прабългарите може да бъде наречен наистина "съвършен". Годината започва с "ден първи" ("нулев ден", Еднажден, Енинак, Плязов ден, Българска нова година и т.н.) в деня на зимното слънцестоене - най-късият ден в годината. Този ден е самостоятелна календарна единица.

    Остават още 364 дни - "златното календарно число", което се дели на 4 - 4 сезона от по 3 месеца (сезоните). Така всеки сезон има точно 91 дни (30 + 30 + 31) и точно 13 седмици. Или с други думи - всяка година и всеки сезон започват винаги в един и същи ден - неделя и продължават еднакво дълго. Ако годината е високосна, то в деня на лятното слънцестоене се добавя "Ден на слънцето", невключен в броенето нов ден. Ето така календарът на старите българи се оказва не само много точен, но и удивително лесен за помнене и изчисляване от всеки член на древнобългарското общество, както и изключително удобен за т.нар. "празнична система" на българите - всеки празник е на една и съща дата, в един и същи ден от седмицата всяка година. Но това не е всичко.

    Календарът говори за перфектно познаване на небето и то не само на движението на Слънцето или Луната по него, а и на другите небесни тела. Защото 12-те зодиакални животни са 12те съзвездия, през които за една година се движат не само нашите дневно и нощно светила, а са и съзвездията, в които през дадената година се намира планетата Юпитер. Нещо повече - в древнобългарското летоброене има периоди от време равни на 3, 10, 12, 17, 19, 21, 30, 47, 50, 53, 300, 600, 4332, - древнобългарски години. Най-продължителният от тях се равнява на 6328 древнобългарски години!

    Факт, който говори за наблюдения на небесния свод, извършени още през III хилядолетие пр.Хр. Както посочихме нашия календар прилича на китайския, но е по-древен.

    (Българите втъкали образа на небесната костенурка в символа "канатица", изобразяваща Дървото на Живота. В превод означава крило, закрила, носи късмет, благополучие. Има силна магическа сила.)



    Негов двойник се среща при саките обитаващ територии между Имеон и Каспийско море. Към сакската ера индийските астрономи дълго време са прибягвали, когато трябвало да изчислят местоположениена Юпитер сред съзвездията от еклиптиката. Този особен зодиак се състои от 12 съзвездия, по имената на които се наричали годините от 12-годишния цикъл. Саките използвали бройна система с основа 12 като прабългарите.

    Персите интерпретират името на Сака (Sakâ ), а гърците - Скити (Skythai). По - късно китайците пишат за тях като ''Sai.'' Всъщност точно както скитите и саките са споделяли един и същи начин на живот, така те са имали едно и също име на ТЕХНИЯ език и то е Scudat (шкодри). Иранската група се установява в Ария (думата е жива в днешната дума Иран), където се заселват след 1 000 пр.н.е. Най - старата група шкодри (или това е стария термин "арийци" ), за която знаем, е именно Индо - Иранската.

    Календарната им система се основавала на слънчевата година и 12-годишният орбитален Юпитеров цикъл, а според друга версия – на 12-те зодиакални съзвездия. И при тях, като при българите годината Сомор - Мишка, от която се отброявало началото на всеки нов цикъл настъпвала тогава, когато Юпитер навлизал в съзвездието Водолей на сегашните звездни карти – там било съзвездието Мишка. Сега на това място няма нито една от равноденствените точки или точки на слънцестоене, но вземайки предвид прецесията, излиза, че през шумерската епоха – преди 2 300 години – точката на зимното слънцестоене, е била точно там.



    Още твърде рано, през V век, дори евангелистите започват да се символизират като ангел, лъв, бик и орел .В някои християнски църкви има и изображение на зодиакалните знаци, съответстващи на тези символи: Водолей, Лъв, Телец, Скорпион (орелът е един от символите на скорпиона). Тези знаци образуват кръст, разделят ги централни ъгли от 90 градуса по еклиптиката. За тези символи се говори и в Oткровение на Йоана.

    Изключително разпространено е изображението на четиримата евангелисти на четирите върха на кръста, Матей като човек, Марк като лъв, Лука като бик, Йоан като орел, често в средата бива поставяна фигурата на Исус Христос. В случая, в средата на дърворезбата (по-долу), българския майстор неслучайно е поставил изображението на кон, около главата на който има ореол.

    Ако пресметнем внимателно, ще видим, че 1-ва година от Р.Хр. по Грегорианския календар е година седма от началната година година дохс/свиня в 12-годишния животински циклов календар на старите българи, която наистина е година на коня, свещенното животно за арийските племена!



    И този календар съвсем не е загинал след създаването на Аспарухова България. Откритият през XIX век "Именник на Българските владетели" разкри много загадки, доказа точността на календара и показа, че той продължава да живее чрез "календарните прозвища" на нашите владетели много векове след това. Отделни архитектурни орнаменти, украси на битови или художествени предмети го поддържат жив чак до началото на миналия век и спомага за оцеляването на българската нация след петте века робство.

    За него още в началото на 70-те години на ХХ век проф. М. Лонгон казва следното във френското списание “Население и общество”: "Научно е доказано, че прабългарите в далечното минало са притежавали един от най-съвършените календари в света, по-приемлив от китайския и индийския начин на леточисление, по-достъпен и по-практичен.

    Сега, когато от няколко години насам в една от комисиите на ООН и в ЮНЕСКО се обсъжда нов календар, валиден за цял свят, създаденият преди векове от прабългарите календар ще послужи като модел и източник на идеи за изработване на такова календарно летоброене, което ще бъде прието от всички народи, населяващи земното кълбо .”

    Не напразно според експертите на ЮНЕСКО това е най-съвършената календарна система в света и се използва като основа за създаването на единен световен календар.

  • БЪЛГАРКИ ЛИ СА АМАЗОНКИТЕ?

    Амазонките според древногръцката митология били войнствен народ, състоящ се само от жени, живеещи в древната област Анатолия, която е днешен Анадол в Мала Азия, а също така и край бреговете на Азовско море. Според легендите амазонките основали Ефес и други градове по егейското крайбрежие на Турция.



    Първата част на предаването "Съществували ли са амазонките и какво разказват съвременните археологически разкопки в земите на сармати, скити и българи - от Украйна до Казахстан..." можете да видите ето тук http://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/vide...

  • СМЯХ, ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ ОТ ВЕКОВЕ

    Начинът на Диоген – Хорхе Букай



    Един ден Диоген ядял леща, седнал пред някаква къща.

    В цяла Атина нямало по-евтино ядене от тази манджа.

    С други думи, щом ядеш леща, значи съвсем си закъсал.

    Минал един от министрите на императора и му рекъл:

    — А, Диоген! Ако се беше научил да си по-покорен и да ласкаеш малко повече императора, нямаше да ядеш толкова леща.

    Диоген спрял да яде, вдигнал поглед, взрял се в богаташа и му отвърнал:

    — Бедни ми братко, ако се беше научил да ядеш малко леща, нямаше да има нужда да си покорен и да ласкаеш толкова императора.

    Това е начинът на Диоген. На самоуважението и на личното достойнство, въпреки нуждата ни от одобрение.

    Всички имаме нужда от одобрението на другите. Но ако цената за това е да престанем да бъдем себе си, тя не само е твърде висока, но се превръща и в някакво нелепо лутане: заприличваме на онзи мъж, дето си търсел мулето из цялото село, яхнал… самото муле.

    Хорхе Букай, Из ” Нека ти разкажа”


    Питос (на старогръцки: πίθος, πίθοι) — Много голям глинен съд (може да е с размерите на човек и повече) с яйцевидно тяло, плоско или остро дъно, използван от критско-микенската епоха (III хилядолетие пр. Хр.) до 20 в. за съхраняване на различни продукти - зърнени храни, вино, масло, мед, солена риба и др. Питосите са заравяни в земята и покривани с каменни или глинени капаци. Някои са с релефна украса. Латинското име на питос е долиум. Получава разпространение по цялата територия на Средиземноморието и особено в културния ареал на Бяло море, включително остров Крит. Производството на питоси изисквало особени грънчарски умения.

    Питосите са се използвали още в погребалните обреди. Върху съдовете задължително са поставяни печати. Според легендите Диоген е живял в голям глинен питос, вкопан в земята, а не в дървена бъчва.

  • СМЯХ, ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ ОТ ВЕКОВЕ

    СКРИТИЯТ ДАР

    Уважаеми приятели,

    Колко често ни се случва да се прехласваме по опаковката на това, което животът ни поднася, или да се разочароваме, че тя не е така лъскава, както сме очаквали! А истината е, че там, зад златистата панделка на любовта, късмета и успеха или зад измачканата хартия на обидата, несполуката и провала винаги се крие дар – онова, което винаги сме искали, или онова, от което наистина имаме нужда. Само трябва да имаме смелостта да надникнем в кутията.

    В раздела СМЯХ, ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ ОТ ВЕКОВЕ ще намерите кратки разкази за известни още от миналото истории за скритите дарове на съдбата, но самите истории също са един своеобразен скрит дар, които всеки един от нас може да поднесе на своите любими хора. Една част от историите са от книгата на Джериес Авад "Скритият дар" и са във вид на басни, други наподобявят класически арабски приказки, а трети са със съвременен сюжен и герои. Всички те обаче разказват за вечната борба между доброто и злото, за важните неща в живота си, за онова, което имаме, а понякога не оценяваме, и за другото, което нямаме, но може би без него ни е по-добре.



    Първа история

    ВИНАГИ ИМА НАЧИН ДА ПОМОГНЕШ !

    Възрастна жена живеела сама. Тя искала да прекопае градината си, за да посади картофи, но тази работа била вече твърде тежка за нея. Единственият син, на когото можела да разчита, бил в затвора. Затова написала писмо, в което изплакала болката си.

    "Мили сине,
    Тъгувам по теб. Много ми е тежко откакто си в затвора, няма кой да изкопае лозето, няма кой да засади картофите."

    След няколко дни дошъл отговор.

    Мила мамо,
    "И ти ми липсваш. Лозето по-добре въобще не го копай, че за оръжието и парите, дето ще ги намериш ще ми лепнат поне още 20 години, че и теб ще те вкарат при мене."

    В четири часа сутринта пристигнали няколко полицаи, старателно прекопали лозето и цялата градина, където семейството садело картофите си, без да намерят никакво оръжие или пари. Извинили се на старата жена и си тръгнали.

    След няколко дни жената получила ново писмо от сина си:

    "Мила мамо,
    Каквото можах да направя оттук от затвора – направих. Сега спокойно можеш да си посееш картофите и сама! С обич, сина ти."



    Животът винаги ти дава онова, което ти си му дал.

  • In Memoriam

    ОТИДЕ СИ НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО

    МАКСИМ БЪЛГАРСКИ !




    Тази нощ, в 3.50 часа се престави в Господа Негово Светейшество Българският патриарх Максим. Той почина на 98-годишна възраст.

    Патриарх Максим осигури на Българската православна църква оцеляване в нечувано сложен преход, когато имаше много голяма опасност да се разбие на много парчета”. Така социологът Андрей Райчев коментира пред bTV кончината на патриарх Максим, който почина рано тази сутрин.

    Един от първите свещеници, които коментираха кончината на патриарх Максим, беше отец Иван от Нови хан. "Патриарх Максим спаси Българската църква от унищожение. Той беше този, който помагаше на църквата в онези трудни времена, когато държавата не я подкрепяше. Не помня той да е уволнил свещеник. Имаше много, които искаха да се възползват от положението си, за да навредят на някого, то той не. Той вечно се бореше да спаси църквата от неверието", каза отец Иван.



    Самотник, обединител и будител

    "Патриарх Максим опази Църквата и през комунизма, и при разкола на Пимен", смята също проф. Божидар Димитров, "Може би това е най-голямата му заслуга през тези 18 г. в епохата на комунистическото управление. Но и след това - след идването на демокрацията, той също направи много с характерния за него такт и търпение да опази църквата от разединение и успя да потуши бунта... ", коментира Божидар Димитров. Според него това е най-голямото постижение на покойния патриарх - че Църквата оцеля в епохата на социализма!"

    Професорът припомни, че Максим прояви благородство и пастирска любов към единение, като назначи обратно на постовете им всички свещеници, които се покаяха и напуснаха алтернативния синод на Пимен, за да се върнат в лоното на единната БПЦ.

    Един от последните будители

    Патриарх Максим управлява изключително мъдро, с търпение и такт. Той запази единството на Българската православна църква, каза Варненският митрополит Кирил. По думите му Максим е бил един от последните народни будители.

    Патриарх Максим успяваше много, защото молитвата му беше силна, а търпението му - велико”, посочи Сливенският митрополит Йоаникий, цитиран от 24 часа.

    Патриархът се пресели във вечността с ясно съзнание и трезва мисъл, отправяйки към всички свои чеда последен богослов, съобщи говорителят на Светия Синод епископ Наум. Той призова всички миряни да се помолят за Максим.

    Бог да приеме и помилва душата на нашия многообичан и многоуважаван първойерарх Негово светейшество българския патриарх Максим.

    Бог да прости предстоятеля на Българската църква!




    За първи път от близо половин век Българската православна църква е изправена пред ситуация, в която няма патриарх и ще трябва да се организира избор на нов патриарх - предстоятел на Църквата.

    Никой от сега действащите митрополити не е участвал като кандидат в избори за патриарх, които последно са се провели през юли 1971 г. Мнозина от сегашните епархийски архиереи тогава са били в началото на своята църковна кариера.

    Какво предстои да се случи през следващите дни и месеци докато се стигне до избор на нов патриарх?

    Уставът на БПЦ в чл. 42 определя как се процедира при овдовяване на патриаршеския престол: „Светият Синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член на намаления му състав“. Според новия Устав на БПЦ намаленият състав на Св. Синод се променя на всеки шест месеца. Сега той се оглавява от Великотърновския митрополит Григорий.

    В неговите задължения влиза да уведоми за кончината на патриарха Поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя. Митрополит Григорий ще ръководи делата на Българската православна църква до избирането на Наместник-председател, което трябва да стане до седем дни след овдовяването на патриаршеския престол.

« 1 2 3 4 5 ...